Ш-ш-шт – Книга 4 – ФИНАЛ – Част 16

Глава 14

Събудих се със страх и веднага се опитах да се ориентирам. Бях в смътно познато легло, в тъмна стая, която миришеше на топло и земно. До мен се беше простряло тяло, което се размърда.
– Ангелче?
– Събудих се – казах аз и в мен се появи облекчение, след като разбрах, че Пач е близо. Не знаех колко време съм била извън строя, но се чувствах в безопасност тук, в неговия дом, с него, който бдеше над мен. – Блейкли притежаваше тялото на Марси. Не го усетих и тръгнах право към него, без да имам ни най-малка представа, че това е капан. Опитах се да те предупредя, но Блейкли ме беше вкарал в някакъв балон – репликите на съзнанието ми се връщаха обратно.
Пач кимна, като прибра една заблудена къдрица зад ухото ми.
– Видях го да излиза от тялото на Марси и да бяга. Марси е добре. Разтърсена е, но е добре.
– Защо трябваше да ме прободе?- Направих гримаса от болка, докато вдигах пуловера си, за да видя раната. Кръвта ми на нефилим би трябвало вече да ме е излекувала, но ударът беше все още пресен и хвърляше синкав оттенък.
– Знаеше, че ако те нарани, ще остана до теб, вместо да тръгна след него. Ход, който ще му струва скъпо – каза Пач, а челюстта му беше твърда.- Когато те доведох тук, цялото ти тяло излъчваше синя светлина, от главата до петите. Изглеждаше, че си в кома. Не можех да се свържа с теб, дори чрез мисловна реч, и това ме ужаси.- Пач ме придърпа към себе си, свивайки защитно тялото си около моето, държейки ме почти прекалено силно, и тогава разбрах колко е притеснен.
– Какво означава това за мен?
– Не знам. Не може да е добре, че вече два пъти в тялото ти се натрапва дяволска магия.
– Данте го пие всеки ден.- Ако той беше добре, аз също щях да съм добре. Дали ще съм? Исках да повярвам в това.
Пач не каза нищо, но имах добра представа накъде отиват мислите му. Подобно на мен, той знаеше, че трябва да има странични ефекти от поглъщането на дяволска магия.
– Къде е Марси?- Попитах.
– Промених паметта ѝ, така че да не си спомня, че ме е видяла тази вечер, а след това накарах Дабрия да я заведе вкъщи. Не ме гледай така. Бях изчерпал възможностите си, а имах телефонния номер на Дабрия.
– Просто се притеснявам!- Мигновено изтръпнах, когато силната ми реакция накара раната ми да пулсира.
Пач се наведе да ме целуне по челото, като при това извърна очи.
– Не ме карай да ти повтарям, че между мен и Дабрия няма нищо.
– Тя не е приключила с теб.
– Тя се преструва, че изпитва нещо към мен, за да те ядоса. Не я улеснявай.
– Не я викай за услуги, сякаш е част от отбора – контрирах аз.- Тя се опита да ме убие и би те откраднала обратно на мига, ако ѝ позволиш. Не ме интересува колко пъти ще отричаш. Виждала съм начина, по който те гледа.
Пач изглеждаше така, сякаш искаше да отвърне, но се насили да го отхвърли и се изтърколи пъргаво от леглото. Черната му тениска беше измачкана, косата му разрошена, което му придаваше вид на съвършен пират.
– Мога ли да ти донеса нещо за ядене? Питие? Чувствам се безполезен и това ме побърква.
– Можеш да отидеш след Блейкли, ако търсиш нещо за правене – казах рязко. Какво щеше да е нужно, за да се отървем от Дабрия веднъж завинаги?
По изражението на Пач се прокрадна усмивка, която беше еднакво лукава и истински зловеща.
– Не е нужно да го намираме. Той ще дойде при нас. За да се измъкне, той трябваше да остави ножа си. Знае, че го имаме, и знае, че това е доказателство, което мога да занеса на архангелите, за да докажа, че използва дяволска магия. Той ще дойде да търси този нож. Скоро.
– Нека сега го предадем на архангелите. Нека те се погрижат за изкореняването на дяволското изкуство.
Пач се разсмя, но в него се долавяше острота.
– Вече не вярвам на архангелите. Пепър Фрибърг не е единственото лошо яйце. Ако предам това на тях, нямам никаква гаранция, че ще се погрижат за тази бъркотия. Преди смятах, че архангелите са неподкупни, но те свършиха добра работа, за да ме убедят в обратното. Виждал съм ги да манипулират смъртта, да гледат на другата страна за сериозни нарушения на закона и да ме наказват за престъпления, които не съм извършил. Правил съм грешки и съм плащал за тях, но подозирам, че те няма да се откажат, докато не ме затворят в ада. Те не обичат противопоставянето и това е първата дума, която им идва на ум, когато си помислят за мен. Този път поемам нещата в свои ръце. Блейкли ще дойде за ножа си и когато го направи, ще бъда готов.
– Искам да помогна – казах веднага. Исках да поваля нефилима, който беше достатъчно глупав, за да ме прободе. Блейкли помагаше на армията на нефилимите, но аз я водех. Макар да смятах действията му за крайно неуважителни, имаше хора, които биха ги сметнали за предателство. А аз знаех със сигурност, че нефилимите като раса не гледат благосклонно на предателите.
Пач прикова очи към мен, изучавайки ме без думи, сякаш преценяваше способността ми да се изправя срещу Блейкли. За мое голямо удовлетворение той кимна.
– Добре, Ангелче. Но първо нещата които са на дневен ред. Футболният мач приключи преди два часа и майка ти ще се чуди къде си. Време е да те заведем вкъщи.
Светлините във фермата бяха изгасени, но знаех, че майка ми няма да заспи, докато не се прибера у дома. Почуках тихо на вратата на спалнята ѝ, побутнах я и прошепнах в тъмнината:
– Вкъщи съм.
– Добре ли си прекара?- Попита тя, прозявайки се.
– Отборът игра много добре – отвърнах уклончиво.
– Марси се прибра преди няколко часа. Не каза много, просто отиде направо в стаята си и затвори вратата. Изглеждаше… тиха. Може би разстроена.- В тона ѝ имаше намек за въпрос.
– Вероятно ПМС.- Вероятно правеше всичко възможно да не изпадне в истинска паническа атака. Вече бях обладана и думите не можеха да опишат колко насилствено беше усещането. Но не изпитвах особено съчувствие. Ако Марси беше направила това, което поисках, нищо от това нямаше да се случи.
В спалнята си се съблякох от дрехите си и разгледах още веднъж раната от удара с нож. Електрическият син оттенък беше избледнял. Бавно, но все пак избледняваше. Това трябваше да е добър знак.
Тъкмо бях пропълзяла в леглото, когато на вратата се чу почукване. Марси я отвори и застана на входа. – Аз се побърквам – каза тя и изглеждаше, че наистина го мисли сериозно.
Направих ѝ знак да влезе и да затвори вратата.
– Какво се случи там?- Попита тя и гласът ѝ се пречупи. В очите ѝ се появиха сълзи.- Как превзе тялото ми по този начин?
– Блейкли те е обладал.
– Как можеш да бъдеш спокойна от това?- изкрещя тя полугласно.- Той живееше в мен. Като някакъв… паразит!
– Ако ми беше позволила да сваля Блейкли, както се бяхме договорили, това нямаше да се случи.- Веднага след като го изрекох, съжалих, че е прозвучало толкова рязко. Марси беше постъпила глупаво, но кой бях аз, за да съдя? И аз бях вземала своя дял от импулсивни решения. Уловена от момента, тя беше реагирала. Искаше да знае кой е убил баща ѝ и кой можеше да я вини? Със сигурност не и аз.
Въздъхнах.
– Съжалявам, не исках да го кажа това.
Но вече беше твърде късно. Тя ме погледна с наранен поглед и си тръгна.

Назад към част 15                                                                 Напред към част 17

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!