Ш-ш-шт – Книга 4 – ФИНАЛ -Част 2

Пролог

ПО-РАНО ДНЕС

Скот не вярваше в призраци. Мъртвите мъже остават в гроба. Но тунелите, пресичащи увеселителния парк Делфик, които отекваха с шумолящи, шептящи звуци, го накараха да преосмисли решението си. Не му харесваше, че съзнанието му пътува към Харисън Грей. Не искаше да му се напомня за ролята му в убийството на един човек. От ниския таван капеше вода. Скот си помисли за кръв. Огънят от факлата му хвърляше скитащи сенки върху стените, които миришеха на студена, прясна земя. Мислеше за гробове.
Ледено течение гъделичкаше тила му. Над рамото си той погледна в тъмнината с дълъг, недоверчив поглед.
Никой не знаеше, че е дал клетва на Харисън Грей да защитава Нора. Тъй като не можеше лично да каже: „Ей, човече, съжалявам, че те убих“, той се бе отдал на клетвата да бди над дъщерята на Харисън. Когато ставаше дума за достойни извинения, това не се вписваше в класацията, не съвсем, но беше най-доброто, което можеше да измисли. Скот дори не беше сигурен, че клетвата пред мъртвец има някаква тежест.
Но кухите звуци зад него го накараха да си помисли, че има.
– Идваш ли?
Скот успя да различи тъмните очертания на раменете на Данте пред себе си.
– Колко време още?
– Пет минути.- Ухили се Данте.- Страхуваш ли се?
– Много.- Скот се затича, за да го настигне.- Какво ще стане на срещата? Никога преди не съм правил това – добави той, надявайки се да не звучи толкова глупаво, колкото се чувстваше.
– Висшестоящите искат да се срещнат с Нора. Сега тя е техният лидер.
– Значи нефилимите са приели, че Черната ръка е мъртъв?- Самият Скот не вярваше напълно в това. Предполагаше се, че Черната ръка е безсмъртен. Всички нефилими бяха такива. Така че кой беше намерил начин да го убие?
Скот не харесваше отговора, към който продължаваше да се връща. Ако Нора беше направила това… Ако Пач ѝ беше помогнал…
Нямаше значение колко внимателно бяха прикрили следите си. Щяха да пропуснат нещо. Всички винаги пропускаха. Беше само въпрос на време.
Ако Нора беше убила Черната ръка, тя беше в опасност.
– Видяха пръстена ми – отвърна Данте.
Скот също го беше видял. По-рано. Омагьосаният пръстен беше засиял, сякаш под короната му бе попаднал син огън. Дори и сега той светеше в студено, умиращо синьо. Според Данте Черната ръка е пророкувал, че това ще бъде знакът за неговата смърт.
– Намериха ли тяло?
– Не.
– И нямат нищо против Нора да ги води?- Настоя Скот.- Тя няма нищо общо с Черната ръка.
– Снощи тя му се закле с кръвна клетва. Тя се задейства в момента, в който той умря. Тя е техният лидер, дори и да не им харесва. Могат да я заменят, но първо ще я изпитат и ще се опитат да разберат защо Ханк е избрал нея.
На Скот не му хареса как звучи това.
– А ако я заменят?
Данте хвърли тъмен поглед през рамото си.
– Тя ще умре. Условията на клетвата.
– Няма да позволим това да се случи.
– Не.
– Значи всичко е наред.- Скот се нуждаеше от потвърждение, че Нора е в безопасност.
– Стига тя да играе заедно с тях.
Скот си припомни изявлението на Нора от по-рано през деня. Ще се срещна с нефилимите. И ще изясня позицията си: Ханк може и да е започнал тази война, но аз я завършвам. И тази война приключва с прекратяване на огъня. Не ме интересува дали това е онова, което искат да чуят. Той стисна носа си – имаше много работа за вършене.
Запъти се напред, като се пазеше от локви. Те пулсираха като мазни калейдоскопи, а последната, в която случайно бе стъпил, го бе намокрила до глезена.
– Казах на Пач, че няма да я изпусна от поглед.
Данте измърмори.
– И от него ли се страхуваш?
– Не.- Но го беше страх. Данте също щеше да се страхува, ако изобщо познаваше Пач.
– Защо тя не можа да дойде с нас на срещата?- Решението да се разделим с Нора го накара да се притесни. Той се прокле, че не се е противопоставил по-рано.
– Не знам защо правим половината от нещата, които правим. Ние сме войници. Приемаме заповеди.
Скот си спомни прощалните думи на Пач към него. Тя е под твоя опека. Не се проваляй. Заплахата се заби под кожата му. Пач си мислеше, че той е единственият, който се грижи за Нора, но не беше така. Нора беше най-близкото нещо до сестра, което Скот имаше. Тя беше застанала до него, когато никой друг не го беше направил, и го беше уговорила да се върне от ръба. Буквално.
Между тях имаше особена връзка. Той се грижеше за Нора повече от всяко друго момиче, което някога е познавал. Тя беше негова отговорност. Ако това имаше значение, той се беше заклел в това пред мъртвия ѝ баща.
Двамата с Данте навлязоха по-дълбоко в тунелите, а стените се стегнаха около раменете им. Скот се обърна настрани, за да се промъкне в следващия проход. Буци пръст се откъснаха от стените и той затаи дъх, като наполовина очакваше таванът да се срути с един голям тласък и да ги погребе.
Най-сетне Данте използва пръстена и в стената се материализира врата.
Скот огледа пещерното помещение вътре. Същите мръсни стени, каменен под. Пусто.
– Погледни надолу. Капак – каза Данте.
Скот се отдръпна от скритата в каменната зидария врата и дръпна дръжката. През отвора се носеха разгорещени гласове. Заобикаляйки стълбата, той се спусна през дупката и се приземи на десет метра по-надолу.
За миг прецени тясното, подобно на пещера помещение. Мъже и жени нефилими, облечени в черни дрехи с качулки, образуваха тесен кръг около две фигури, които не можеше да види ясно. Встрани от тях бучеше огън. Поставеното във въглищата желязо за клеймене светеше в оранжево от топлината.
– Отговорете ми – изрече жилав стар глас в центъра на кръга.- Какво е състоянието на отношенията ти с падналия ангел, когото наричат Пач? Готова ли си да водиш нефилимите? Трябва да знаем, че имаме пълната ви вярност.
– Не съм длъжна да отговарям – отвърна Нора, на другата фигура.-Личният ми живот не е ваша работа.
Скот се приближи до кръга, за да подобри гледката си.
– Ти нямаш личен живот – съскаше старата, беловласа жена с жилав глас, сочейки с крехък пръст Нора, а увисналите ѝ джуки трепереха от ярост.- Единствената ти цел сега е да водиш народа си към свобода от падналите ангели. Ти си наследникът на Черната ръка и макар да не желая да вървя срещу волята му, ще гласувам против теб, ако трябва.
Скот погледна неспокойно към облечения в роба нефилим. Няколко от тях кимнаха в знак на съгласие.
Нора – извика той към нея по телепатичната връзка. Какво правиш? Кръвната клетва. Трябва да останеш на власт. Кажи каквото трябва. Просто ги успокой.
Нора се огледа със сляпа враждебност, докато очите ѝ не намериха неговите. Скот?
Той кимна окуражително. Аз съм тук. Не ги плаши. Дръж ги щастливи. А после ще те измъкна оттук.
Тя преглътна, видимо опитвайки се да се съвземе, но бузите ѝ все още горяха от възмущение.
– Снощи Черната ръка умря. Оттогава ме обявиха за негов наследник, вкараха ме в ръководството, разкарваха ме от една среща на друга, принуждаваха ме да поздравявам хора, които не познавам, наредиха ми да нося тази задушаваща роба, разпитваха ме по безброй лични теми, подпитваха ме и ме подбутваха, преценяваха ме и ме съдеха, и всичко това без миг да си поема дъх. Така че ме извинете, ако все още не мога да се съвзема.
Устните на старата жена се свиха в по-тънка линия, но тя не отвърна на удара.
– Аз съм наследника на Черната ръка. Той ме избра. Не забравяйте – каза Нора и макар Скот да не можеше да разбере дали говори с убеденост или с насмешка, ефектът беше удивителен.
– Отговорете ми на едно нещо – проницателно каза старицата след тежка пауза.- Какво стана с Пач?
Преди Нора да успее да отговори, Данте пристъпи напред.
– Тя вече не е с Пач.
Нора и Скот се погледнаха рязко един друг, а след това и Данте. Какво беше това? Нора попита Данте по телепатичната връзка, включвайки и Скот в разговора.
Ако не те оставят да водиш точно сега, ще паднеш мъртва от кръвната клетва – отговори Данте. Позволи ми да се справя с това.
Като лъжеш?
Имаш ли по-добра идея?
– Нора иска да води нефилимите – заговори Данте.- Тя ще направи всичко, което е необходимо. Завършването на делото на баща ѝ означава всичко за нея. Дайте ѝ един ден да скърби и след това тя ще се впусне в работата, напълно отдадена. Аз ще я обуча. Тя може да се справи. Дайте и шанс.
– Ти ще я обучиш?- попита Данте с пронизващ поглед старата жена.
– Това ще се получи. Повярвай ми.
Възрастната жена се замисли дълго.
– Маркирайте я със знака на Черната ръка – заповяда тя накрая.
Дивият, ужасен поглед в очите на Нора едва не накара Скот да се обърне и да повърне.
Кошмарите. Те изникваха от нищото, танцуваха в главата му. По-бързо. Замаяни. След това дойде гласът. Гласът на Черната ръка. Скот притисна ръце към ушите си и изохка. Маниакалният глас кряскаше и съскаше, докато всички думи не се сляха и не зазвучаха като ритнат кошер с пчели. Знакът на Черната ръка, врязан в гърдите му, пулсираше. Свежа болка. Той не можеше да направи разлика между вчера и сега.
Гърлото му излезе силна команда.
– Спрете.
Стаята сякаш спря. Телата се разместиха и изведнъж Скот се почувства смазан от враждебните им погледи.
Той примигна силно. Не можеше да мисли. Трябваше да я спаси. Никой не беше наблизо, за да спре Черната ръка да го заклейми. Скот нямаше да позволи същото да се случи и с Нора.
Старицата се приближи до Скот, а токчетата ѝ щракаха по пода с бавен, равномерен ритъм. Дълбоки вдлъбнатини прорязваха кожата ѝ. Воднистозелените очи се подаваха от вдлъбнатините.
– Не смяташ ли, че тя трябва да покаже вярност с личен пример?- Слаба, предизвикателна усмивка изкриви устните ѝ.
Сърцето на Скот заби.
– Накарай я да я покаже чрез действие.- Думите просто излязоха.
Жената наклони глава на една страна.
– Какво имаш предвид?
В същото време гласът на Нора се промъкна в главата му. Скот?- каза тя нервно.
Молеше се да не влошава нещата. Той облиза устните си.
– Ако Черната ръка искаше да я заклейми, щеше да го направи отдавна сам. Той и се е доверил достатъчно, за да и даде тази работа. Това е достатъчно за мен. Можем да прекараме остатъка от деня в тестването ѝ или вече да започнем тази война. На не повече от сто метра над главите ни живее град на паднали ангели. Доведете един от тях тук. Ще го направя сам. Заклейми го. Ако искаш падналите ангели да разберат, че сме сериозни по отношение на войната, нека им изпратим съобщение.- Той чу собственото си накъсано дишане.
Бавна усмивка стопли лицето на старата жена.
– О, това ми харесва. Много ми харесва. А ти кой си, скъпо момче?
– Скот Парнел.- Той смъкна яката на тениската си. Палецът му докосна изкривената кожа, която образуваше марката му – стиснат юмрук.- Да живее делото на Черната ръка.- Думите имаха вкус на жлъчка в устата му.
Поставяйки вретеновидните си пръсти върху раменете на Скот, жената се наведе и целуна последователно всяка от бузите му. Кожата ѝ беше влажна и студена като сняг.
– А аз съм Лиза Мартин. Познавах добре Черната ръка. Да живее духът му във всички нас. Донеси ми един паднал ангел, млади човече, и нека изпратим послание на нашия враг.

***
Скоро всичко свърши.
Скот бе помогнал да приковат падналия ангел, кльощаво момче на име Барух, което изглеждаше на около петнадесет години в човешки ръст. Най-големият страх на Скот беше, че ще очакват Нора да заклейми падналия ангел, но Лиза Мартин я отведе в отделно преддверие.
Облечен в роба нефилим постави желязото за заклеймяване в ръцете на Скот. Той се вгледа в мраморната плоча и прикования към нея паднал ангел. Пренебрегвайки проклинащите клетви на Барух за отмъщение, Скот повтори думите, които облеченият в роба нефилим до него промълви в ухото му – куп глупости, които сравняваха Черната ръка с божество – и натисна горещото желязо върху голите гърди на падналия ангел.
Сега Скот седеше облегнат на стената на тунела пред преддверието и чакаше Нора. Ако тя останеше там повече от пет минути, той влизаше след нея. Не вярваше на Лиза Мартин. Не вярваше и на никой от облечените в роби нефилими. Беше ясно, че са създали тайно общество, а Скот беше научил по трудния начин, че от тайните не излиза нищо добро.
Вратата се отвори със скърцане. Нора излезе, след което сложи ръце около врата му и го прегърна силно.
– Благодаря.
Той я задържа, докато тя спря да трепери.
– Всичко за един ден – подигра се той, опитвайки се да я успокои по най-добрия начин, който знаеше. Ще пусна U.O.ME по пощата.
Тя подсмръкна от смях.
– Може да се каже, че наистина са развълнувани да ме имат за нов лидер.
– Те са в шок.
– Шокирани са, че Черната ръка е оставила бъдещето им на мен. Видя ли лицата им? Мислех, че ще започнат да плачат. Или това, или да хвърлят яйца по мен.
– И какво ще правиш?
– Ханк е мъртъв, Скот.-Тя го погледна право в очите, после подсуши сълзите, като прокара пръсти под очите си, и той видя проблясък на нещо в изражението ѝ, което не можеше да разбера. Сигурност? Увереност? Или може би откровено признание. – Ще празнувам.

Назад към част 1                                                        Напред към част 3

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *