Ш-ш-шт – Книга 4 – ФИНАЛ – Част 21

Глава 19

Излязох от мястото на Пач, като възнамерявах да се прибера у дома, докато се борех със силното свиване на стомаха, което беше отчасти вина, отчасти истинска болест. Не си спомнях нито един път в живота си да съм се чувствала по-засрамена.
Или пък по-гладна.
Стомахът ми се свиваше, надигайки се от глад. Спазмите бяха толкова остри, че ме накараха да се превия върху волана. Сякаш бях погълнала нокти и те остъргваха вътрешностите ми. Изпитах странното усещане, че органите ми се свиват. Последва ужасяващият въпрос дали тялото ми ще се самоизяде, за да се нахрани.
Но това не беше храната, от която имах нужда.
Спрях и се обадих на Скот.
– Трябва ми адресът на Данте.
– Никога преди не си била при него? Ти не си ли неговата приятелка?
Дразнеше ме, че той забавяше разговора. Трябваше ми адресът на Данте, нямах време да си бъбря.
– Имаш ли го или не?
– Ще ти изпратя SMS с адреса. Нещо не е наред? Звучиш раздразнително. Така е от няколко дни насам.
– Добре съм – казах аз, след което затворих телефона и се сгуших на седалката. Горната ми устна беше покрита с пот. Стиснах волана, опитвайки се да отблъсна желанието, което сякаш ме хващаше за гърлото и ме стискаше. Мислите ми бяха залепени за една-единствена дума – дяволска работа. Опитах се да отблъсна изкушението. Тази сутрин бях взел дяволска магия. Цяла бутилка. Можех да се преборя с този глад. Реших кога ще имам нужда от още дяволска магия. Аз решавах кога и колко.
Бодливата пот се разнесе по гърба ми, малки ручейчета се промъкнаха под ризата ми. Дупето и бедрата ми, бяха горещи и влажни, залепнаха за възглавницата на седалката. Въпреки че беше октомври, пуснах климатика.
Върнах се обратно на пътя, но клаксонът на преминаващ автомобил ме накара да спра рязко. Покрай мен мина бял микробус, чийто шофьор правеше неприличен жест през прозореца.
Вземи се в ръце – казах си. Внимавай.
След няколко прочистващи въздуха вдишвания качих адреса на къщата на Данте на мобилния си телефон. Проучих картата, иронично се засмях и направих обратен завой. Данте, както изглежда, живееше на по-малко от пет мили от градската къща на Пач.
Десет минути по-късно бях профучала под пищна арка от дървета, покриващи пътя, пресякох калдъръмен мост и паркирах фолксвагена на китна и криволичеща улица с дървета. Къщите бяха предимно бели викториански с перлени детайли и стръмни скатни покриви. Всички бяха пищни и големи. Разпознах къщата на Данте – „Куин Ан“ на „Шор Драйв“ 12, която беше цялата във вретена, кули и фронтони. Вратата беше боядисана в червено с голямо месингово чукче. Пропуснах чукчето и посегнах направо към звънеца, като го натиснах многократно. Ако не побързаше да отговори…
Данте разтвори вратата, а лицето му издаваше изненада.
– Как намери това място?
– Скот.
Той се намръщи.
– Не обичам хората да се появяват неочаквано на вратата ми. Голямото движение на хора изглежда подозрително. Имам любопитни съседи.
– Това е важно.
Той дръпна брадичката си обратно към пътя.
– Това парче боклук, което караш, е ужасно.
Не бях в настроение да разменям остроумни обиди. Ако скоро не вкарам дяволска магия в организма си – само няколко капки – сърцето ми щеше да изскочи в галоп от гърдите. Дори сега пулсът ми се учестяваше и се мъчех да си поема дъх. Като чи ли съм прекарала последния час в тичане по стръмен хълм, толкова бях изморена.
– Промених решението си. Искам дяволско изкуство. Като резервен вариант – добавих бързо.- В случай, че се окажа в ситуация, в която съм по-слаба и имам нужда от него.- Не можех да се съсредоточа достатъчно дълго, за да разбера дали аргументите ми звучат убедително. През погледа ми преминаха червени петна. Отчаяно исках да избърша челото си, но не исках да привличам допълнително внимание към това колко обилно се потя.
Данте ме погледна въпросително, което не успях да разчета, след което ме въведе вътре. Застанах във фоайето и обходих с поглед чистите бели стени и пищните ориенталски килими. Коридорът водеше обратно към кухнята. Официалната дневна отляво и трапезарията, боядисана в същото червено като петната в очите ми, отдясно. Доколкото успях да видя, цялото обзавеждане беше старинно. Над главата ми висеше полилей с кристални капчици.
– Хубаво е – успях да изтръгна между трептящия си пулс и изтръпващите си крайници.
– Къщата принадлежеше на приятели. Те ми я оставиха в завещанието си.
– Съжалявам, че са починали.
Влезе в трапезарията, наклони на една страна голяма картина на купа сено и разкри изпитания във времето скрит сейф в стената. Той въведе кода и отвори сейфа.
– Ето ти го. Това е нов прототип. Невероятно концентриран, така че го пий в ниски дози – предупреди той.- Две бутилки. Ако решиш. Ако започнеш да го приемаш сега, би трябвало да ти стигне за седмица.
Кимнах, опитвайки се да скрия треперенето на устата си, когато взех синьо светещите бутилки.
– Има нещо, което искам да ти кажа, Данте. Аз реших да водя нефилимите във войната. Така че, ако можеш да отделиш повече от две бутилки, ще ми бъдат от полза.- Имах пълното намерение да разкажа на Данте за решението си да се включа в битката, но не исках да му го казвам с намерението да се надявам да спечеля допълнително дяволско изкуство. Изглеждаше като подла маневра, но бях прекалено гладна, за да почувствам нещо повече от щипка вина.
– Война?- Повтори Данте, като звучеше изненадан.- Сигурна ли си?
– Можеш да кажеш на висшестоящите от нефилимите, че разработвам планове да тръгнем срещу падналите ангели.
– Това е страхотна новина – каза Данте, като все още звучеше шокиран, докато пъхаше в ръцете ми допълнителна бутилка дяволска магия.- Какво те накара да промениш решението си?
– Усещане на сърцето – казах аз, защото ми се стори, че звучи добре.- Аз не просто ще водя нефилимите. Аз съм една от тях.
Данте ме изпроводи навън и ми трябваше всеки грам контрол, за да вървя спокойно към фолксвагена. Направих сбогуването ни кратко, след което завих зад ъгъла, веднага паркирах и отворих капачката на бутилката. Тъкмо се канех да я надигна към устата си, когато звукът от звън на телефона ме накара да подскоча, разпръсквайки синята течност в скута ми. Беше Пач.
Течността се изпари мигновено, издигайки се във въздуха като дим от угасена запалка. Изругах под носа си, ядосана, че съм изгубила дори няколко ценни капки.
– Ало?- Отговорих. Червените петна прорязаха зрението ми.
– Не ми харесва да те виждам в къщата на друг мъж, Ангелче.
Веднага погледнах и в двете посоки през прозореца. Пъхнах дяволското изкуство под седалката си.
– Къде си?
– Три коли назад.
Очите ми полетяха към огледалото за обратно виждане. Пач слезе от мотоциклета си и се приближи към мен, притиснал телефона до ухото си. Избърсах лице с деколтето на ризата си.
Спуснах прозореца.
– Следиш ли ме?- Попитах Пач.
– Устройство за проследяване.
Започвах да мразя това нещо.
Пач опря предмишница на покрива на колата ми, като се наведе по близо.
– Кой живее на Шор Драйв?
– Това проследяващо устройство е доста специфично.
– Аз купувам само най-доброто.
– Данте живее на „Шор Драйв“ 12.- Нямаше смисъл да лъже, когато звучеше така, сякаш вече е направил проучването си.
– Не ми харесва да те намирам в дома на друг мъж, но мразя да те намирам в неговия.- Изражението му беше достатъчно спокойно, но можех да кажа, че иска обяснение.
– Трябваше да потвърдя времето на тренировката ни за утре сутринта. Бях в района и реших, че може и да се отбия.- Лъжата се изплъзна лесно, толкова лесно. Единственото, за което мислех, беше да се отърва от Пач. Гърлото ми се напълни с вкус на дяволска магия. Преглътнах нетърпеливо.
Внимателно Пач придърпа слънчевите очила по-високо на носа ми, после се наведе през прозореца и ме целуна.
– На път съм да проуча още няколко следи за изнудвача на Пепър. Имаш ли нужда от нещо, преди да тръгна?
Поклатих глава с „не“.
– Ако имаш нужда да поговорим, знаеш, че съм насреща – добави той тихо.
– За какво да говорим?- Попитах, почти защитно. Възможно ли е той да знае за дяволската магия? Не. Не, не би могъл.
Той ме изучаваше за момент.
– За всичко.
Изчаках Пач да си тръгне, преди да отпия, една по една жадни глътки, докато се нахраня.

Назад към част 20                                                        Напред към част 22

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *