Ш-ш-шт – Книга 4 – ФИНАЛ – Част 24

Глава 22

Обръщайки гръб на праха, който гумите на Дабрия вдигнаха, аз се върнах вътре. Майка ми щеше да се прибере всеки момент, а аз не само ще трябва да и дам сериозно обяснение за внезапния край на партито, но и трябва да изхвърля тялото на Барух. Ако той наистина вярва, че съм забила покер в белезите на крилото му, щеше да държи тялото си в почти коматозно състояние за още няколко часа, което значително щеше да улесни преместването му. Най-накрая късмет.
Намерих Пач във всекидневната, приклекнал над тялото на Барух. Облекчението ме връхлетя при вида му.
– Пач!- Възкликнах и се затичах към него.
– Ангелче.- На лицето му беше изписано притеснение. Той се изправи на крака, разтвори ръце и аз се хвърлих в тях. Той ме стисна силно.
Кимнах, за да облекча загрижеността му за моето благополучие, и преглътнах буцата в гърлото си.
– Добре съм. Не съм наранена. Накарах го да мисли, че има нападение на нефилими. И го накарах да повярва, че съм забила ръжен в белега на крилото му.- Изпуснах трепереща въздишка.- Откъде знаеш, че падналите ангели са нахлули на партито?
– Майка ти ме изгони, но аз няма да те оставя без защита. Поех охраната надолу по улицата. Имаше голямо движение към твоя дом, но предположих, че е за партито. Когато видях хора, които тичаха през входната врата и изглеждаха така, сякаш са видели чудовище, дойдох толкова бързо, колкото можах. Пред вратата ви стоеше на стража един паднал ангел, който си мислеше, че съм се появил, за да му открадна военната плячка. Излишно е да казвам, че се наложи да го пробода, както и няколко други, в белезите на крилата им. Надявам се, че майка ти няма са забележи, че съм подрязал няколко клона на дървото отвън. От тях станаха отлични колове.- Устните му се размърдаха палаво.
– Тя ще се прибере всеки момент.
Пач кимна.
– Аз ще се погрижа за тялото. Можеш ли да пуснеш електричеството? Кутията с предпазителите е в гаража. Провери дали някой от превключвателите не е задействан. Ако са прекъснати кабелите към къщата, ще имаме много повече работа.
– Захващам се с това.- Спрях по средата на пътя към гаража и се обърнах назад.- Появи се Дабрия. Предложи ми слаба история, казвайки, че си ѝ казал да ме отведе. Мислиш ли, че може да им е помагала?
За мое учудване той каза:
– Обадих ѝ се. Тя беше в района. Отидох след падналите ангели и й казах да те отведе.
Останах безмълвна, както от шокиращото неверие, така и от раздразнение. Не знаех дали се ядосвах повече, че Дабрия е казвала истината, или че явно е следила Пач, тъй като „в района“ беше трудно да се мотаеш, като се има предвид, че улицата ми беше дълга една миля, нашата беше единствената къща на нея и свършваше в гората. Вероятно е имала устройство за проследяването му. Когато и се е обадил, тя вероятно е била паркирала на стотина метра назад, стиснала бинокъл.
Не се съмнявах, че Пач ми е верен. По същия начин не се съмнявах, че Дабрия се надява да промени това.
Прецених, че сега не е моментът да раздухвам спора, и казах:
– Какво ще кажем на майка ми?
– Аз ще се погрижа за това.
Двамата с Пач се обърнахме към лекия писък, идващ от вратата. Марси стоеше там и кършеше ръце. Сякаш усети колко слаба изглежда правейки това, тя ги свали отстрани. Отметна косата си от раменете, изпъчи брадичка и каза с повече самоувереност:
– Партито беше моя идея, което прави тази бъркотия точно толкова моя, колкото и твоя. Ще кажа на майка ти, че някакви неудачници са се появили, за да разбият партито, и са започнали да унищожават мебели. Ние направихме единственото отговорно нещо: отменихме партито.- На мен ми се стори, че Марси полага много усилия, за да избегне погледа към тялото на Барух, лежащо с лице надолу върху килима. Щом не го е видяла, значи не може да е вярно.
– Благодаря, Марси – казах аз и искрено го мислех.
– Не изглеждай толкова изненадана. Аз също съм в това, знаеш. Не съм… искам да кажа, че не съм…- Дълбок дъх.- Аз съм една от всички.- Тя отвори уста, за да каже още нещо, после рязко я затвори. Не я обвинявах. „Нечовек“ беше трудна дума за мислене, камо ли за изричане на глас.
Почукване на входната врата ни накара и двете с Марси да подскочим. Разменихме си кратък поглед на несигурност, преди Пач да заговори.
– Престорете се, че никога не сме били тук – каза той, преметна Барух през раменете си и го понесе към задната врата. „И Ангелче? – добави той на мисловен език. Изтрий спомена на Марси, че ме е видяла тук тази вечер. Трябва да запазим тайната си непроницаема.“
„Считай, че е направено – отвърнах аз.“
Двете с Марси отидохме да отворим вратата. Тъкмо завъртях дръжката, когато Ви се вмъкна вътре и повлече Скот със себе си, а пръстите им се преплитаха.
– Съжалявам, че закъсняхме – обяви Ви.- Имахме малко, хм…- Тя погледна, влюбено Скот и двамата избухнаха в смях.
– Разсейване – довърши Скот вместо нея и се усмихна.
Ви се полюшваше.
– Можеш да повториш това.
Когато двете с Марси просто ги гледахме в мрачно мълчание, Ви се огледа наоколо и за първи път осъзна, че къщата е празната и разгромена.
– Чакай. Къде са всички? Партито не може вече да е свършило.
– Имаше инцидент – каза Марси.
– Носеха маски за Хелоуин – обясних аз.- Може да е всеки.
– Започнаха да чупят мебелите.
– Изпратихме всички вкъщи – добавих аз.
Ви разгледа щетите в безсловесен шок.
„Инцидент?- Заговори в ума ми Скот, явно не вярваше на актьорските ми умения и усещаше, че има нещо повече в историята.“
„Паднали ангели – отговорих аз.- Особено единия всячески се опитваше да ме накара да се закълна във вярност. Всичко е наред – добавих бързо, когато видях как лицето му се изкривява от тревога. Той не успя. Имам нужда да изведеш Ви оттук. Ако се задържи тук, само ще започне да задава въпроси, на които не мога да отговоря. А аз трябва да почистя, преди майка ми да се прибере.
„Кога ще и кажеш?“
Изтръпнах, защото директният въпрос на Скот ме изненада.
„Не мога да кажа на Ви. Не и ако искам да я предпазя. Съвет, който те моля и ти да спазваш. Тя е най-добрият ми приятел, Скот. Нищо не трябва да и се случи.“
„Тя заслужава истината.“
„Заслужава много повече, но точно сега нейната безопасност е най-важна за мен.“
„Какво според теб е най-важно за нея?- Каза Скот.- Тя се грижи за теб и ти се доверява. Покажи и същото уважение.“
Не разполагах с време да споря.
„Моля те, Скот – помолих го аз.“
Той ме погледна продължително и замислено. Можех да разбера, че не е доволен, но също така разбрах, че ще ме остави да спечеля тази битка – засега.
– Знаеш ли какво – каза той на Ви.- Ще те компенсирам. Да отидем да гледаме филм. По твой избор. Не искам да влияя на мнението ти, но има нов филм за супергерои. Гадни отзиви, което винаги е знак, че ще е сладникав.
– Трябва да останем и да помогнем на Нора да изчисти тази бъркотия – каза Ви.- Аз ще разбера кой е направил това и ще го науча на добри маниери. Може би една мъртва риба просто случайно ще се озове в шкафчето му. И по-добре да си гледа гумите, защото имам нож, с който направо ме сърби, да пробода гума.
– Вземи си почивка за нощта – казах на Ви.- Марси ще ми помогне да почистя, нали, Марси?- Преметнах ръка през рамото ѝ и го казах достатъчно сладко, но в думите ми се долавяше нотка на превъзходство.
Ви улови погледа ми и в един момент се разбрахме.
– Е, не е ли това мило от твоя страна?- Каза Ви на Марси.- Кошчето за боклук е под кухненската мивка. Торбите за боклук също.- Тя потупа рамото на Марси.- Забавлявай се и не чупи много нокти.
След като вратата се затвори зад тях, двете с Марси се свлякохме до стената. Едновременно с това въздъхнахме с облекчение.
Марси се усмихна първа.
– Мамка му.
Прочистих гърлото си.
– Благодаря за помощта ти тази вечер – казах и искрено исках да го кажа. Поне веднъж в живота си Марси беше…
Помогна ми, осъзнах с изненада. И щях да и се отплатя, като изтрия спомена за нея.
Тя се отдръпна от стената, бършейки прахта от ръцете си.
– Нощта още не е свършила. Коша е под мивката?

Назад към част 23                                                           Напред към част 25

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *