Глава 23
Следващата сутрин дойде бързо. Почукването на прозореца на спалнята ми подейства като аларма и аз се обърнах, за да видя Данте зад стъклото, приседнал на клон на дърво, който ме подканваше да изляза навън. Вдигнах пет пръста, сигнализирайки, че ще изляза след толкова минути.
Технически погледнато, бях наказана. Но не мислех, че извинението щеше да издържи много пред Данте.
Навън тъмният утринен въздух носеше свежия привкус на есента и аз енергично разтрих ръцете си, за да ги стопля. Частица от луната все още висеше над главата ми. Далеч от нас една сова се провикна с прочувствено гукане.
– Тази сутрин една немаркирана кола с радарно оборудване мина няколко пъти покрай къщата ви – каза ми Данте, като духаше ръцете си.- Почти съм сигурен, че беше полицай. Тъмнокос и няколко години по-възрастен от мен, от това, което видях. Имаш ли някакво мнение по въпроса?
Детектив Басо. Какво бях направила, за да попадна в радара му този път?
– Не – казах, като си помислих, че сега не е моментът да разкривам мръсната си история с местните правоприлагащи органи.- Вероятно е в края на смяната си, търси си работа. Няма да хване нито един нарушител на скоростта тук долу, това е сигурно.
Устните на Данте се изкривиха от иронична усмивка.
– Във всеки случай не и коли, движещи се с привишена скорост. Готова ли си за това?
– Не. Това брои ли се за нещо?
Той се наведе и завърза връзките на обувките ми, които очевидно бях пропуснала.
– Време за загрявка. Знаеш как се прави.
Знаех го, добре. Това, което Данте не знаеше, беше, че загрявката ми се състоеше и в това да си въобразявам, че хвърлям ножове, стрелички и други шрапнели в гърба му, докато спринтирам през гористия терен, следвайки го дълбоко в уединената ни тренировъчна арена. Каквото е нужно, за да се настроя, нали?
Когато бях напълно обляна в пот, Данте ме преведе през серия от разтягания, които имаха за цел да ме направят по-гъвкава. Бях виждала Марси да прави няколко от същите упражнения в спалнята си. Тя вече не беше в отбора на мажоретките, но очевидно поддържането на умението да прави разкрач беше важно за нея.
– Какъв е планът за днес?- Попитах, сядайки на земята с крака, разтворени в широка буквата V. Свих се в кръста, опрях чело на капачката на коляното си и усетих напрежение в сухожилието.
– Обладаване.
– Обладаване?- Повторих, изненадано.
– Щом падналите ангели могат да ни обладават, справедливо е ние да се научим да обладаваме тях. Каква по-добра война от това да можеш да контролираш съзнанието и тялото на врага си?- Продължи Данте.
– Не знаех, че обладаването на паднали ангели изобщо е възможност.
– Сега е – сега, когато имаме дяволско изкуство. Преди никога не сме били достатъчно силни. От месеци насам тайно обучавам няколко избрани нефилима, включително и себе си, на процеса на обладаване. Овладяването на това умение ще бъде повратна точка във войната, Нора. Ако успеем да го направим успешно, имаме шанс.
– Тренираш? Как?- Владеенето беше възможно само по време на Чешван. Как е възможно да е тренирал техниката в продължение на месеци?
– Тренирали сме върху паднали ангели.- В очите му блесна злобна усмивка.- Казах ти: По-силни сме, отколкото някога сме били. Един паднал ангел, който се скита сам, не може да се справи с група от нас. Прибираме ги от улиците през нощта и ги водим в тренировъчната база, организирана от Ханк.
– Ханк е замесен в това?- Изглеждаше, че скелетите му никога няма да спрат да се изсипват от гардероба.
– Избираме самотниците, интровертите, тези, които не смятаме, че ще липсват. Храним ги със специален прототип на дяволска магия, който прави възможно обладаването за кратки периоди от време, дори когато не е Чешван. И след това се упражняваме върху тях.
– Къде са сега?
– Задържани са в тренировъчната база. Държим метална пръчка, омагьосана с дяволска магия, забита в белезите на крилата им, когато не практикуваме върху тях. Тя ги държи напълно обездвижени. Като лабораторни плъхове на наше разположение.
Бях абсолютно сигурна, че Пач не знаеше нищо за това. Ако знаеше, щеше да спомене нещо.
– Колко паднали ангели сте задържали? И къде се намира съоръжението за обучение?
– Не мога да ти кажа местоположението. Когато създадохме съоръжението, Ханк, Блейкли и аз решихме, че ще е по-безопасно да го запазим в строга тайна. След като Ханк си отиде, Блейкли и аз сме единствените нефилими, които знаят къде се намира. Така е по-добре. Ако смекчиш правилата, ще се появят предатели. Хора, които ще направят всичко за печалба, дори да предадат собствената си раса. Такава е природата на нефилимите, точно както е и човешката. Ние елиминираме изкушението.
– Ще ме заведеш ли в тренировъчния център, за да тренирам?- Бях сигурна, че и в това ще има протокол. Или щяха да ми завържат очите, или да изтрият паметта ми за маршрута. Но може би щях да намеря начин да го заобиколя. Може би Пач и аз щяхме да проследим пътя си до тренировъчния център заедно…
– Не е нужно. Взех със себе си един от лабораторните плъхове.
Очите ми се стрелнаха към дърветата.
– Къде?
– Не се притеснявай – комбинацията от дяволска магия и пръчка в белезите на крилата и я държи в готовност.- Данте изчезна зад един камък, но се върна, влачейки женски паднал ангел, който не изглеждаше на повече от тринайсет в човешки години. Краката ѝ, две клечки за зъби, израснали от бели спортни гащи, не можеха да бъдат много по-дебели от ръцете ми.
Данте я хвърли на земята, а безжизненото ѝ тяло се стовари върху пръстта като чувал с боклук. Отвърнах се от пръчката, стърчаща от белезите на крилата ѝ. Знаех, че тя не може да усети нищо, но образът накара косъмчетата отзад на врата ми да настръхнат по същия начин.
Трябваше да си напомня, че тя е враг. Сега имах личен интерес към войната: Отказах да се закълна във вярност на който и да е паднал ангел. Всички те бяха опасни. Всички до един трябваше да бъдат спрени.
– Щом извадя пръчката, ще имаш само няколко секунди, преди тя да започне да се бори. Това конкретно дяволско изкуство има кратък период на полуразпад и няма да се задържи в тялото ѝ. С други думи, не оставяй бдителността си настрана.
– Ще разбере ли, че я владея?
– О, тя ще разбере. Преминавала е през тази тренировка стотици пъти. Искам да я обладаеш и да командваш действията ѝ за няколко минути, за да свикне с усещането да манипулираш тялото ѝ. Предупреди ме, когато си готов да излезеш от тялото ѝ. Ще приготвя пръчката.
– Как да вляза в тялото и?- Попитах, а по ръцете ми пропълзяха ситни тръпки. Беше ми студено, но не само от студа във въздуха. Не исках да обладавам падналия ангел, но в същото време трябваше да дам на Пач възможно най-много информация за това как протича процесът. Не можехме да решим проблем, който не разбираме.
– Тя ще е слаба от дяволското изкуство, което ще помогне. А и сме навлезли в Чешван, което означава, че каналите за обладаване са широко отворени. Единственото, което трябва да направиш, е да я подлудиш с мисълта си. Да поемеш контрол над мислите ѝ. Накарай я да мисли, че иска да я обладаеш. Щом веднъж отпусне гарда си, всичко става лесно. Ти ще се насочиш към нея по естествен начин. Ще бъдеш засмукана в тялото ѝ толкова бързо, че едва ли ще забележиш прехода. Следващото нещо, което ще усетиш, е, че имаш контрол.
– Тя е толкова млада.
– Не позволявай това да те заблуди. Тя е също толкова хитра и опасна, колкото и останалите. Ето – донесох ти специална доза дяволско изкуство, която ще улесни първия ти опит.
Не посегнах веднага към флакона. Пръстите ми изтръпнаха от желание, но ги държах отстрани. Вече бях взела толкова много дяволски магии. Бях си обещала, че ще спра, и че ще се разбера с Пач. Досега не бях направила нито едното, нито другото.
Погледнах шишенцето с блестяща синя течност и свиреп глад сякаш прегриза стомаха ми. Не исках дяволската магия, а в същото време отчаяно се нуждаех от нея. Главата ми се завъртя, все повече се замайваше без нея. Приемането на още малко не можеше да е толкова вредно. Преди да успея да се спра, протегнах ръка и приех флакона. Устата ми вече слюноотделяше.
– Трябва ли да изпия всичко?
– Да.
Надигнах флакона нагоре, а дяволското изкуство гореше като отрова в гърлото ми. Кашлях и плюех, като ми се искаше Блейкли да измисли начин да подобри вкуса му. Също толкова полезно би било, ако можеше да сведе до минимум отрицателните странични ефекти. Веднага след като изпих тази доза, в черепа ми се появи главоболие. Опитът ми подсказваше, че с напредването на деня то само ще се засилва.
– Готова ли си?- Попита Данте.
Не бързах да кимна в знак на потвърждение. Да кажа, че нямах особено желание да притежавам момичето, беше меко казано. Бях обладана веднъж преди – от Пач, в отчаян опит да ме спаси от убийството на Чонси Ланджей, отдавна изгубен роднина, който не изпитваше никаква семейна обич към мен. Макар да се радвах, че Пач се е опитал да ме защити, насилието, което бях изпитала, докато бях обладана, не беше нещо, което исках да изпитам отново. Или да подложа някой друг на това.
Очите ми преминаха през момичето. Тя е преживявала това стотици пъти преди. И ето ме тук, на път да я накарам да го направи отново.
– Готова – казах тежко накрая.
Данте издърпа пръчката от белезите на крилото на момичето, като внимаваше да държи ръцете си далеч от
синьо светещата долна половина.
– Всеки момент – промърмори той предупредително.- Приготви се. Мислите ѝ ще излъчват магнитни импулси; щом усетиш умствена активност, влез в главата ѝ. Не губи време да я убеждаваш, че иска да я притежаваш. В гората се възцари тишина, гъста и напрегната. Направих крачка по-близо до момичето, напрягайки се да доловя някаква ментална обратна връзка. Коленете на Данте бяха свити, сякаш очакваше, че всеки момент ще трябва да скочи в действие. Остър крясък на гарван се носеше през тъмната шир над него. Слаб енергиен сигнал попадна на радара ми и това беше единственото предупреждение, което получих, преди момичето да се хвърли към мен с оголени зъби и нокти, драскащи като диво животно.
Заедно се ударихме в земята. Рефлексите ми бяха по-бързи и се претърколих върху нея. Хванах китките ѝ с надеждата да ги притисна над главата ѝ, но тя ме отблъсна с един-единствен изблик на сила. Подхлъзнах се по пръстта и я чух да се приземява пъргаво на няколко метра от мен. Погледнах нагоре точно навреме, за да я видя как скача във въздуха и се издига към мен.
Свих се на кълбо и се измъкнах от обсега ѝ.
– Сега!- Избухна Данте. С ъгъла на окото си го видях как всига желязото нагоре, подготвяйки се да нападне момичето, ако не успея.
Затворих очи, насочвайки се към мислите ѝ. Чувствах как се движат насам-натам, като трескави насекоми. Вкопчих се в главата ѝ, раздробявайки всичко, на което попаднах. Сплетох мислите ѝ в една гигантска маса и прошепнах хипнотично:“ Пусни ме, пусни ме сега.“
Много по-бързо, отколкото очаквах, защитните сили на момичето изчезнаха. Точно както Данте беше предвидил, усетих как се плъзгам към нея, сякаш душата ми беше навита от мощно силово поле. Тя не оказа никаква съпротива. Усещането беше като насън – мъгливо, хлъзгаво и размито в краищата. Нямаше конкретен момент, в който да усетя промяната; просто мигнах и открих, че гледам на света от друг ъгъл.
Бях вътре в нея, с тяло, ум и душа, и я притежавах.
– Нора?- Попита ме Данте, като ме погледна скептично.
– Аз съм вътре.- Гласът ми ме стресна; бях заповядала отговора, но той излезе с нейния глас. По-висок и по-сладък, отколкото бих очаквала от един паднал ангел. Но пък, тя беше толкова млада… . .
– Усещаш ли някаква съпротива? Някакъв отпор от нейна страна?- Попита Данте.
Този път поклатих глава с „не“. Не бях готова да се чуя отново да говоря с нейния глас. Колкото и Данте да искаше да се упражнявам да командвам тялото ѝ, аз исках да се махна.
Набързо изпълних кратък списък от упражнения, като заповядах на тялото на падналия ангел да пробяга кратко разстояние, да прескочи с лекота паднал клон на дърво и да развърже и върже връзките на обувките си. Данте беше прав; имах пълен контрол. И знаех, някъде дълбоко в себе си, че я влача против волята ѝ през движенията. Можех да ѝ заповядам да прободе собствените си белези от крилата и тя нямаше да има друг избор, освен да се подчини.
„Свърших – проговорих на Данте в ума си. Излизам.“
– Още малко – възрази той.- Имаш нужда от повече практика. Искам това да ти се стори като втора природа. Преминете отново през тренировката.
Пренебрегвайки молбата му, заповядах на тялото ѝ да изгони моето и отново преходът беше колкото лесен, толкова и рязък.
Проклинайки под носа си, Данте заби пръчката обратно в белезите на крилете на падналия ангел. Тялото ѝ се сгромоляса като мъртво, ръцете и краката ѝ се удариха в земята под смешен ъгъл. Искаше ми се да отвърна поглед, но не можех. Продължавах да се чудя какво ли е било съществуването ѝ на Земята преди това. Дали липсва на някого. Дали някога щеше да бъде отново свободна. И колко мрачна трябва да е перспективата ѝ.
– Това не беше достатъчно дълго – каза ми Данте, явно раздразнен.- Не чу ли, че ти казах да повториш отново тренировката? Знам, че отначало е малко неудобно…
– Как става това?- Попитах.- Два обекта не могат да съществуват в едно и също пространство по едно и също време. Тогава как действа притежанието?
– Всичко се свежда до квантовата сфера, вълновата функция и дуалността вълна-частица.
– Все още не съм учил квантова физика – казах с нотка на злоба.- Обясни ми го с нещо, което наистина мога да разбера.
– От това, което мога да кажа, всичко се случва на субатомно ниво. Два обекта могат да съществуват на едно и също място по едно и също време. Не съм сигурен, че някой разбира как точно работи това. Просто е така, както е.
– Това е всичко, което можеш да ми кажеш?
– Имай малко вяра, Грей.
– Добре. Ще ти дам вяра. Но искам нещо в замяна – казах аз, като погледнах Данте проницателно.- Ти си добър в наблюдението, нали?
– Може да се каже, че се справям добре.
– В града се подвизава един разбойнически архангел на име Пепър Фриберг. Твърди, че един паднал ангел го изнудва, а аз съм почти сигурен, че знам кой е той. Искам да ми донесеш доказателствата, от които се нуждая, за да я приклещя.
– Нея?
– Жените също могат да бъдат коварни.
– Какво общо има това с ръководенето на нефилимите?
– Това е лично.
– Добре – каза Данте бавно.- Кажи ми това, което трябва да знам.
– Пач ми каза, че всеки един от падналите ангели там може да изнудва Пепър Фрибърг за много неща – страници от Книгата на Енох, поглед в бъдещето, пълно опрощаване на минали престъпления, информация, която се смята за свещена и тайна, или дори да бъде издигнат до статут на ангел-хранител – списъкът с това, което един архангел може да предостави, може да бъде продължен, мисля.
– Какво още каза Пач?
– Не много. Той също иска да намери изнудвача. Знам, че търси следи и е проследил поне един заподозрян. Но съм почти сигурна, че търси в грешната посока. Онази вечер видях бившата му да разговаря с Пепър зад Чантата на дявола. Не можах да чуя какво си говорят, но тя изглеждаше уверена. А Пепър изглеждаше разярен. Името ѝ е Дабрия.
Изненадах се, когато видях, че в изражението на Данте се появи сянка на разпознаване. Той скръсти ръце на гърдите си.
– Дабрия?
Въздъхнах.
– Не ми казвай, че и ти я познаваш. Кълна се, тя е навсякъде. Ако ми кажеш, че я смяташ за красива, ще те изритам от ръба на хълма зад теб и ще изпратя този камък да се търкаля след теб.
– Не е това.- Поклати глава Данте, а по лицето му се прокрадна съжаление.- Не исках да бъда този, който да ти го каже.
– Какво да ми кажеш?
– Познавам Дабрия. Не лично, но…- Съчувствието върху лицето му се задълбочи. Той ме погледна така, сякаш се готвеше да ми съобщи ужасна новина.
Бях седнала на един пън, за да разкажа историята, но сега скочих на крака.
– Просто ми кажи, Данте.
– Имам шпиони, които работят за мен. Хора, които наемам, за да следят влиятелни паднали ангели – призна Данте, като звучеше почти виновен.- Не е тайна, че Пач е много уважаван в общността на падналите ангели. Той е умен, съобразителен и находчив. Той е добър лидер. Годините като наемник му дават повече опит в битка от повечето от моите хора, взети заедно.
– Ти си шпионирал Пач – казах аз.- Защо не ми каза?
– Имам ти доверие, но не отхвърлям възможността той да има влияние върху теб.
– Влияние? Пач никога не е вземал решения вместо мен способна съм да го правя сама. Аз отговарям за тази операция. Ако исках да изпратя шпиони, щях да го направя сама – казах аз, като раздразнението ми беше очевидно.
– Приемам забележката.
Пристъпих към най-близкото дърво, обърната с лице към Данте.
– Ще ми кажеш ли защо изобщо ми разкриваш всичко това?
Той изпусна неохотна въздишка.
– Докато шпионирахме Пач, Дабрия неведнъж се е появявала на радара ни.
Затворих очи, като ми се искаше да мога да му кажа да спре дотук. Не исках да чувам повече. Дабрия следваше Пач навсякъде – знаех това. Но тонът на гласа на Данте подсказваше, че има да ми съобщи много по-разрушителни новини, отколкото просто да ми каже, че Пач има преследвач, който по случайност е и прекрасната му бивша.
– Преди няколко нощи те бяха заедно. Имам доказателства. Многобройни снимки.
Стиснах челюстта си и се извърнах.
– Искам да ги видя.
– Нора…
– Мога да се справя с това – изпъшках.- Искам да видя тези така наречени доказателства, които твоите мъже – моите мъже – са събрали.- Пач с Дабрия. Превъртях в паметта си, опитвайки се да установя коя точно може да е била тази нощ. Чувствах се бясна, ревнива и несигурна. Пач не беше направил това. Имаше някакво обяснение. Дължах му предимството на съмнението. Бяхме преминали през твърде много неща, за да се нахвърлям върху първото заключение, което ми хрумнеше.
Трябваше да запазя спокойствие. Щеше да е глупаво да съдя толкова рано. Данте имаше снимки? Добре. Сама щях да ги анализирам.
Данте стисна устни, после кимна.
– Ще ги доставя в дома ти по-късно днес.
Назад към част 24 Напред към част 26