Ш-ш-шт – Книга 4 – ФИНАЛ – Част 29

Глава 27

Какво! Не можеш да направиш това!- Пепър изрече яростно думите.- Те няма да са доволни и ще откажат да работят с мен. По-лошото е, че може да отидат направо при архангелите!
– Твоят изнудвач вече не работи с теб. Отсега нататък той или тя работи директно с нас – казах аз.- Скот и аз ще извлечем предметите, които искат да бъдат омагьосани, и може би ще имаме нужда от твоето съдействие при оценяването им. Ако можеш да ни кажеш за какво според теб са възнамерявали да ги използват, информацията може да се окаже ценна.
– Откъде да знам дали мога да ви се доверя?- Протестира на висок глас Пепър.
– Винаги има кръвна клетва. . . . – Оставих идеята да увисне.- Аз ще се закълна в намеренията си, а ти ще се закълнеш да стоиш далеч от Пач. Освен ако, разбира се, все още не си твърде добър за клетва.
– Това е ужасно – каза Пепър и дръпна яката си, сякаш го щипеше.- Каква плетеница.
– Скот и аз ще имаме екип на място. Нищо няма да се обърка – успокоих Пепър, след което добавих бърза частна инструкция към Скот, използвайки мисловен език:
„Дръж го спокоен, докато се обадя на Пач, добре?“
Стигнах до края на алеята, преди да се обадя. Сухите листа шумоляха покрай краката ми и аз се сгуших по-дълбоко в палтото си, за да се стопля. От всички нощи, в които можех да бъда навън, бях избрала най-студената досега. Студът се впиваше в кожата ми и караше носа ми да тече.
– Това съм аз. Имаме Пепър.
Чух как Пач въздъхна с облекчение.
– Не мисля, че двойният живот е игра – продължих аз.- Той има истински проблем с хазарта. Не мисля и че е с мисия от архангелите да те окове в ада. Може би първоначално е бил тук по задача, но се е отказал от нея в полза на това да се отдаде на човешкия начин на живот. А сега голямата новина. Той знае, че не го изнудваш – през цялото това време се опитваше да те привлече за работа.
– Каква работа?
– Не е казал. Мисля, че се е отказал. Има по-големи проблеми, за които да се тревожи. Тази вечер му предстои среща с истинския изнудвач.- Не казах останалото, но това не ми попречи да си го помисля. Чувствах се толкова сигурна, че Дабрия стои зад това, че бих заложила живота си на това.- Все още не знаем нито часа, нито мястото на срещата. Когато изнудвачът се обади на Пепър, ще имаме двайсетминутен прозорец. Ще трябва да действаме бързо.
– Мислиш ли, че е капан?
– Мисля, че Пепър е страхливец и се радва, че ние влизаме и не се налага да го прави.
– Готов съм – каза мрачно Пач.- Веднага щом разбера къде отиваме, ще се срещнем там. Направи едно последно нещо за мен, Ангелче.
– Кажи го.
– Искам да те намеря жива и здрава, когато всичко свърши.

Обаждането дойде десет минути преди полунощ. Пепър не би могъл да даде по-добри отговори, ако ги беше репетирал.
– Да, ще дойда сам. Да, ще омагьосам предметите. Да, мога да бъда на гробището след двайсет минути.
В момента, в който той сложи слушалката, аз казах:
– Кое гробище? Това на Колдуотър?
Кимване.
– Вътре в мавзолея. Предполага се, че трябва да изчакам там за по-нататъшни инструкции.
Обърнах се към Скот.
– В градското гробище има само един мавзолей. Той е точно до гроба на баща ми. Сами не бихме могли да изберем по-добро място. Навсякъде има дървета и надгробни камъни, а и ще е тъмно. Изнудвачът няма да може да разбере, че в мавзолея си ти, а не Пепър, докато не стане твърде късно.
Скот дръпна черния суитчер, който носеше цяла нощ, като остави качулката частично спусната, върху главата си, за да покрие лицето му.
– Аз съм много по-висок от Пепър – каза той със съмнение.
Ходи прегърбен. Суитшъртът ти е достатъчно торбест, за да не могат да направят разлика от разстояние.-Изправих се пред Пепър.- Дай ми телефонния си номер. Дръж линията отворена. Ще ти се обадя в момента, в който хванем изнудвача ти.
– Имам лошо предчувствие – каза Пепър и избърса дланите в панталоните си.
Скот повдигна подгъва на суичара си, разкривайки пред Пепър необичайния си колан, който светеше в неземно синьо.
– Няма да тръгнем неподготвени.
Устните на Пепър се стиснаха, но не и преди да се изтръгне вопъл на неодобрение.
– Дяволско изкуство. Архангелите никога не трябва да разберат, че съм участвал в това.
– Щом Скот обездвижи изнудвача ти, ние с Пач ще се втурнем. Това е най-простото, което може да се направи – обясних на Пепър.
– Откъде знаеш, че те няма да имат свои собствени резервни варианти?- Оспори той.
В съзнанието ми проблесна образът на Дабрия. Тя имаше само един приятел и дори това беше меко казано. Лошото е, че този единствен приятел щеше да допринесе за свалянето ѝ тази вечер. Нямах търпение да видя изражението на лицето ѝ, когато Пач забие остър и, надявам се, ръждясал предмет в белезите на крилото ѝ.
– Ако ще правим това, трябва да тръгваме – каза ми Скот, поглеждайки часовника си.- Остават петнайсет минути.
Хванах Пепър за ръкава, преди да успее да избяга.
– Не забравяй своята част от сделката, Пепър. Щом хванем изнудвача ти, оставяш Пач на мира.
Той кимна сериозно.
– Ще оставя Пач на мира. Имаш думата ми.- Не ми хареса искрата на злонамереност, която сякаш пламна за миг в задната част на очите му.- Но не мога да помогна, ако той дойде да ме търси – добави загадъчно той.

Назад към част 28                                                Напред към част 30

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!