Глава 4
Едно желание
Пеория, Илинойс, САЩ, преди много Коледи
– Какво би поискал от Дядо Коледа, ако той наистина съществуваше и можеше да те чуе? – Изведнъж го попитах.
Подухнах леко в чашата и отпих глътка от горещия шоколад. Беше гъст и сладък, точно както ми харесваше.
– Ами, бих му поискал…
– Чакай, чакай. Помисли добре, човече. Можеш да му поискаш само едно нещо.
– Кенди, това е Дядо Коледа, не джина от лампата.
Извърнах очи.
– Все пак, трябва да го обмислиш добре. Не бива да го чуе и да пропилееш желанието на живота си.
Той се разсмя.
– Добре. Ще си помисля малко… – Набръчка челото си и стисна устни. Устните, които обичах да целувам. – Добре, реших.
Отворих очите си широко.
– Три секунди?
– Защото колкото и да мисля, желанието ще си остане същото, малката.
– Добре, скучен човек. Кажи го. Какво е това тайно желание?
– Няма нищо тайно в него. Това е единственото, което искам в живота, и единственото, което ме интересува.
– Ставаш много трансцедентален… Помниш, че сме само на петнадесет години, нали?
Друг искрен и топъл смях гръмна в гърдите му. Беше висок и силен, но все още с атлетичната слабост на младостта. Нямаше и грам мазнини.
– Е, искаш ли да ти кажа или не?
– Да, разбира се. Защо се бавиш?
– Искам… да бъда винаги с теб – изрече без колебание, гледайки ме в очите. И преди да успея да възразя, добави: – И ако някога животът ни раздели, искам да не ме забравяш, докато не се върна при теб и по някакъв начин разбереш, че все още те обичам.
Останахме в мълчание няколко секунди, просто се гледахме. Отместихме погледа си за миг към нощното небе. Току-що беше прелетяла звезда. Звезден дъжд започваше. И това беше привилегировано място, от което да го наблюдаваме.
– Това беше само игра – казах му аз.
– Знам – отвърна той с лека усмивка, – но за всеки случай, ако има някой, който ни слуша, не исках да пропусна възможността да кажа това, което най-много желая на света.
– Изглежда, че наистина ме обичаш.
– Съмнявала ли си се?
– Въобще не. Макар че понякога не разбирам какво съм направила, за да заслужа толкова любов от най-чудесния човек на света.
– Мога да изброя много неща, Кенди. Но ще ги обобщя: ти винаги ме подкрепяш, грижиш се за мен и ме караш да се смея. Дори когато съм много зле и съм скучен, винаги мога да разчитам на теб.
– Това са добри аргументи.
– И съм луд по теб.
– Това ми харесва най-много. Особено защото и аз съм луда по теб.
Той въздъхна. Дълга въздишка, изпълнена с чувства.
– И какво би било твоето желание?
Престорих се, че размишлявам. Той стана нетърпелив.
– Същото, глупако. Да бъда с теб, да си тръгнем оттук, да изследваме невероятни места и да бъдем щастливи завинаги.
Той ме прегърна силно и отмести от челото ми кичур коса, който се беше измъкнал от вълнената ми шапка.
– Винаги твой, Кенди. Никога не го забравяй.
Тогава ме целуна, докато дъжда от звезди осветяваше зимната нощ и магията на Коледа ни обгръщаше.