ЕПИЛОГ
ВЕЗНИТЕ НА ПРАВОСЪДИЕТО
– Изведете го. – провъзгласи богинята Маат.
– Не разбирам защо е необходимо това. Никога не е било необходимо. – протестира младежът.
– Какво става тук? – попита Анубис, когато влезе.
– Този млад мъж трябва да постави сърцето си на везните на справедливостта. – търпеливо обясни богинята.
Анубис прокара ръка през косата си, с облекчение, че беше сменил съвременното си облекло.
– Но той наистина не е мъртъв. Присъдата му се отлага, докато не бъде освободен от длъжността си.
– В този случай той трябва да бъде оценен. Той се обвърза със смъртен и беше убит от смъртен. Ако смъртта на техния съюз трябва да бъде окончателна, тогава трябва да има оценка.
– Но смъртта му не е окончателна.
– Това е без значение. Всички неща трябва да бъдат балансирани. – тя посочи златните везни, поставени пред нея – Сърцето му трябва да бъде претеглено, за да се определи дали действията му на Земята са достойни.
– Бяха. – потвърди Анубис
Маат каза: – Натоварени сме преди всичко да следваме законите на космоса.
Анубис изсумтя.
– Добре. Тогава приключвай с това.
Красивата богиня извади перо от шапката си и го постави на най-близката до нея везна, след което се усмихна благосклонно на младия мъж, застанал до Анубис. Боговете гледаха с очакване, докато той стоеше тихо, с наведена глава и стиснати юмруци.
След като измина известно време в мълчание, Маат заговори.
– Наясно си какво трябва да направиш, нали? Анубис, може би е по-добре да обясниш нещата.
Младият мъж отговори с решителен блясък в очите.
– Знам какво трябва да направя.
– Тогава можеш да продължиш. – посочи богинята с лек жест към везните.
И с потаен блясък в очите младежът махна с китката си и изчезна.