РОМЕРИЯ
Очите на Зандер и Атикус са вперени в гърба ми и чакат нетърпеливо, докато стоим на вала на Линдел. Духа силен вятър, който разпръсква праха от бойното поле. Не мога да не се запитам дали по някакъв начин това не е Вин’нила, която ми напомня за нейната роля в това.
С дълбоко вдишване извиквам името на Кайндра. Ако тя не иска да ни отведе до Улиседе, ще се наложи да пътуваме на кон, а това е една седмица, пропиляна, в пътуване. – Имам нужда от помощта ти за последен път. Моля те. Умолявам те.
Чакаме няколко дълги минути.
Докато най-накрая не се чува писък на дракон, който отговаря.