Глава 31
Стомахът на София се сви като топка от тревога и страх, когато се изправи, за да наблюдава как Съдбата на огъня обикаля ковчега, а очите му са насочени към неподвижните форми. Това не беше нормално. Малахи никога не се движеше по такъв начин.
– Нещо случило ли се е?
Малахи проследи скулата на Ромерия с дългия си показалец. Дори и в смъртта, с жетона, все още вграден в плътта ѝ, тялото ѝ оставаше идеално запазено. Той отказа да позволи на София да го извади и да погребе трупа на Ромерия навън под дъба.
– Тя знае какво трябва да направи.
Сърцето на София прескочи няколко удара.
– И тя ще го направи? – Ромерия най-накрая щеше да използва огромната сила, която се излъчваше в нея, за да разкъса гънката на Нулирането? Надеждният ѝ поглед кацна върху лицето на съпруга ѝ. С отварянето на вратата на нимфеума Малахи обеща да ги обедини. Тук или на Острова, нямаше значение, ако тя и Илайджа бяха заедно.
Устните на Малахи се разтвориха в дяволска усмивка.
– В крайна сметка тя трябва да го направи. Тя няма да има друг избор.