Глава 33
Как, по дяволите, се беше прецакал толкова много? Дори като се върне назад, той се мъчеше да види знаците. Емери никога не е давала признаци, че е нещо друго освен човек. Никога не му е подсказвала, че работи за вещиците. Никога не е използвала магията си. Всъщност изглеждаше уплашена от нея. Дори се страхуваше. Нищо от това не се потвърждаваше, но той не можеше да оспори видяното. Емери поглъщаше магията, точно както Лиляна.
Опитах се да ти кажа.
По дяволите, тя го беше направила.
Не се беше опитала достатъчно.
Огъст допи последната част от кръвта в чашата си и я хвърли към стената. Тя се счупи, разпръсквайки парчета блестящо стъкло във всички посоки, но не успя да притъпи гнева и объркването, които бушуваха в него.
– Не разбирам защо си толкова изнервен, сине. – Баща му докосна ръба на чашата си, преди да отпие дълга глътка. – Избягнал си куршума, когато Емери се издаде. Ще кажа, че се срамувам, че не си разбрал по-рано, но сега знаем, че имаме основание да отмъстим на вещиците.
Огъст на практика чуваше радостта в гласа на баща си. Това беше нещото, което винаги беше искал – повод да воюва с вещиците. Да ги унищожи до една.
Включително и Емери.
Той прокара ръка по изпръхналото си лице. Защо Емери не му беше казала по-рано? Не че имаше значение. Той беше шибаният престолонаследник на вампирите, не можеше да обича вещица, камо ли да се ожени за такава. Нямаше значение дали тя не може да владее магията.
Поне ако му беше казала, щеше да избегне сегашната болка в гърдите си, празнотата и копнежа. Начинът, по който предателското му тяло изискваше да отиде при нея. Да я поиска.
Да и прости.
Какво изобщо знаеше тялото му? Тя беше шибана вещица. Негов враг. Нещо, което цял живот го бяха учили да мрази. Дори ако при претърсването на връзката им, както тя бе поискала, не откриеше нищо друго, освен доказателства, че е казала истината. Нищо от това нямаше значение. Той не можеше да си позволи да го допусне.
Жаждата за кръв се бе завърнала с отмъщение, веднага щом кръвта ѝ си бе проправила път през организма му. Разкъсваше се между нуждата си да разкъса всяка вена, която се приближаваше до него, и желанието си да разкъса тази, която щеше да му даде временно облекчение от болката.
Това изискваше да отиде при нея, а той се страхуваше, че ако поеме дори най-малката струйка от кръвта ѝ, може случайно да се пъхне във вагината ѝ на вещица. Не. Беше сигурен. Това беше последното нещо, от което се нуждаеше.
Вратата се отвори и Калъм надникна вътре.
– Искаше да ти докладвам за всички промени.
– И?
Калъм поклати глава.
– Не е имало такива.
– Как е възможно да спи два дни? – Огъст не пропусна загрижеността в тона си, но старите навици умират трудно. Колкото и да се опитваше да го отрича, той все още се грижеше за нея и не разбираше какво не е наред с нея. След като бе излъчила златна магия като проклето слънчево изригване, тя бе изпаднала в безсъзнание и оттогава бе останала така.
Калъм влезе в стаята и отиде до бара, като си наля едно питие.
– Лили изглежда смята, че е приела твърде много магия и тялото ѝ се е претоварило. Тя също така изтъкна колко невероятно е, че Емери е овладяла факела толкова, колкото и тя. Можеше да навреди на много хора, ако не се беше борила толкова храбро срещу нещо, което дори не разбираше, камо ли да знае как да контролира. Лили каза, че Емери ще се събуди, щом тялото ѝ се възстанови от напрежението.
– Не се поддавайте на игрите и лъжите им. Не вярвайте на нищо, което тя ви казва – намеси се кралят от другия край на стаята. – Знам, че я смяташ за приятелка, Калъм, но Лиляна е една от тях. Тя доведе вещиците на прага ни по време на Киптъновото клане. Доколкото знаем, тя е довела тук и Емери и Слоун.
– Не мисля, че…
Гневът избухна в Огъст.
– Кълна се в боговете, Калъм, че ако ти или Малкълм ми кажете още веднъж, че Емери не е като останалите вещици, сам ще забия кол в сърцето ви.
– Но…
Огъст прекоси стаята, вдигна един от дървените столове и го пречупи през коляното си. Вдигна едно от парчетата и го насочи към Калъм.
– Искаш да ме изпиташ точно сега ли?
– Не. – Калъм завъртя безгрижно уискито си и Огъст искаше да изтрие самодоволната усмивка от лицето му. – Просто и двамата знаем, че в нея има нещо повече от наследството ѝ. Аз опитах кръвта ѝ. Тя ми се стори нечиста на вкус. Така разбрах.
– Ти знаеше? Какво знаеше, братовчеде?
Той спря да върти чашата си и погледна Огъст право в очите.
– Че тя е твоята партньорка.
– Ние нямаме партньорки – издекламира Огъст. – Имаме Съревнованието и булки. Жени, които чукаме, докато ни дадат това, което искаме, а после сме принудени да бъдем оковани за тях за цяла вечност.
– Спри езика си, братовчеде, търпението ми се изчерпва. – Огъст свали дървото, мразейки истината в думите му. Но реакцията му беше оправдана и тя беше права да се страхува от него, чувствата му бяха без значение.
Дори не беше сигурен, че точно това изпитва към Емери. Вече не. Беше обичал тази, за която я смяташе, но не познаваше жената, която живееше в подземието. Тя беше енигма. Загадка. Както и сестра ѝ. Беше ясно, че играят дълга игра. Да уловят един от принцовете-вампири и да докладват на вещиците.
Част от него искаше да повярва, че това не е така, може би една малка част от него в тъмните кътчета на сърцето си дори вярваше. Вярваше, че Емери е точно тази, за която се представяше. Но той не можеше да живее живота си с пожелателни мисли. Фактите го гледаха в очите. Тя беше излъгала, независимо от намеренията си, и не можеше да ѝ се вярва. Общата им връзка нямаше значение.
Не и ако тя я използваше срещу него. В известен смисъл тя го беше направила.
Баща му се засмя и Огъст се изненада, че му отне толкова време да се включи в разговора.
– Любовта е надценена. Тя не е необходима.
Огъст кимна, а баща му потвърди вътрешните му мисли.
– Това, което каза баща ми, е вярно. Сега тя е наш враг.
Калъм въздъхна.
– Малкълм и Слоун се справиха.
– Не се осмелявай да замесваш брат ми в това. – Задникът все още не се беше изправил пред него, откакто случайно призна, че през цялото време е знаел за наследството на Емери и Слоун. Копелето през цялото време бе работило с нея, криейки от него информация за смъртта на Слоун. – Той избра красивото и лице пред собствения си брат. През цялото време е знаел какви са те. От момента, в който тя пристигна, той я предпочете пред нас.
– Но той е прав. – Калъм изпи остатъка от уискито си. – Тя не е това, което си мислиш, Огъст.
Беше му писнало да слуша как хората му казват какво да мисли. Ако те познаваха Емери много по-добре от него, можеха да я имат. Отвори уста, за да каже това, но гърдите му се свиха и думите не излязоха.
По дяволите. Шибано предателско тяло. Мисълта да я изпрати надалеч едва не го разкъса на две и той не можа да изтласка думите през устните си. Не искаше да я задържа. Тя щеше да му служи само като напомняне за онова, което беше загубил. Това, което искаше с цялото си сърце, докато тя не прецака всичко. Споменът за това, което бяха, сега беше опетнен от реалността на това, което беше тя.
Не можеше да я отпрати, но не можеше и да я задържи.
Не искаше да я задържи.
Дори той знаеше, че това е лъжа.
Единственият начин да се освободи от нея беше да я убие, но и това не можеше да направи. Без значение какво е направила, той не можеше да нарани и косъм от главата ѝ. Тя се беше вкоренила в душата му и каквото и да правеше, щеше да е там за вечни времена.
Освен ако той нямаше душа, в която тя да живее.
Огъст затвори очи и отпусна съзнанието си. Това беше единственият начин, по който можеше да се надява да избяга от нея. Да направи това, което трябваше да направи, за да запази семейството и кралството си в безопасност. Позволи на инстинктите си да вземат превес, изтласквайки човешката си същност в най-отдалечените краища на съзнанието си. Достатъчно далеч, за да не позволи на досадни неща като емоциите да попречат на това, което трябваше да се направи.
Когато отвори очи, от гърдите му се свали тежест и той знаеше какво ще направи с проблема с вещицата в подземието.
Може и да не можеше да я убие, но щеше да я задържи. Щеше да се храни от нея, за да обуздае жаждата за кръв. Ще я използва, за да се направи по-добър. Щеше да направи за нея камера до своята стая, където всяка нощ щеше да чука нея и вълшебната ѝ вагина, докато я измъчваше за информация. Тя щеше да бъде перфектната любовница.
И нямаше значение какво мисли тя за това.
Огъстин върна вниманието си към Калъм със злобна усмивка. – И така, ти си избрал да застанеш на страната на моя затворник. Това е разочароващо, братовчеде, но не съм изненадан. Винаги си искал вагината ѝ. Признавам, че е много хубава, затова реших да я запазя за себе си. Тя ще остане на моя служба, докато нямам никаква полза от нея, а след това ще я изпратя обратно при вещиците на парчета като напомняне да не се гаврят с нашето семейство.
Сладкият принц в него се бореше срещу думите му, но Огъст вече не беше на власт. Беше Огъстин.
Калъм остави чашата си и се изправи срещу Огъстин.
– Знаех, че си упорит, но до този момент не съм те смятал за глупак.
– Поне си стоя с моето кралство. Ти можеш да видиш пътя си навън, братовчеде. Всъщност ще е най-добре, ако си тръгнеш обратно за Шотландия. Тук не си желан.
– Както желаеш, братовчеде. – Калъм направи пресилен поклон и се обърна към вратата.
Огъстин се втурна към хладилника в ъгъла. Разкъса торбичката с кръв, без да си прави труда да я налее в чаша. Скоро щеше да му се наложи да повика хранилка, а може би щеше да посети подземията.
Баща му се появи зад гърба му и сложи ръка на рамото му.
– Постъпваш правилно, сине. Братовчед ти е слаб. Той е разколебан от пророчество с нулево основание.
Това събуди интереса на Огъстин, той никога не беше чувал за пророчество.
– Знаеш ли за какво говори той?
Устата на краля образува мрачна линия и той кимна.
– Няма значение, макар че, както казах, няма нищо в негова подкрепа. Трябва да се съсредоточиш върху задачата, която ти предстои. Да получим информация от нашия пленник, когато се събуди, и да ударим вещиците, докато желязото е горещо.
– Вярваш ли, че Емери е убила Челси?
– Фактите са налице. Жените съобщиха, че Емери е дала на Челси амулета, когато е пристигнала, и че той е блестял най-ярко с магията си в ръцете на мис Монтгомъри. Възможно е тя да е планирала това от момента на пристигането си. Не ми се иска да го мисля, но тя може да е отговорна за смъртта и на сестра си.
– Вещиците разбират магията на Съревнованието толкова добре, колкото и ние, не за първи път се опитват да проникнат в Съревнованието. Да не говорим, че убийствата в града започнаха, когато тя пристигна. Не е случайно, че и телата излъчват същата магия, която е направила експлозията.
Баща му беше прав. Не можеше да се довери на нищо, свързано с Емери.
Нямаше значение, че Огъст копнееше да повярва, че това, което споделяха, е истинско.
Всеки смях. Всяка целувка. Всичко това е било лъжа. Беше се постарала да го вкара в капан и да го накара да намали бдителността си. Беше стигнала дотам, че да го ухажва с девствената си вагина, а той с готовност ѝ беше позволил.
Единственото, което Огъстин знаеше, беше, че вещицата ще трябва да плати за престъпленията си, и той нямаше проблем да пристъпи към това, за да си го изкара и на останалите от нейния вид.
– Ще трябва да се обърнеш към кралството. Време е да поемеш част от юздите. Това е твоята битка, сине. Те атакуваха твоето Съревнование. Покажи им своята сила.
Огъстин вдигна телефона и набра водещия съветник на баща си.
– Уведоми двора, че тази вечер ще говоря за нападението и за бъдещето на нашето кралство.
– Да, Ваше Височество. Ще се погрижа всички да присъстват.
– Благодаря ви. – Той окачи слушалката, ликуващ от болезнено очакване.
– Не можем да оставим това да остане безнаказано.
Натрапчивите емоции на Огъст се разкъсаха в него. Щеше да му се наложи да се заеме с усещането си и да изтласка тези емоции още по-надолу. Те му носеха душевна болка. Което беше нещо, за което Огъстин нямаше време. Огъст го пусна да играе и той щеше да играе. Беше време за нов подход.
Огъстин кимна на баща си.
– Тази вечер е началото на края на вещиците, а Емери ще бъде дадена за пример.
– Така е, вярно е. Ти не си по-различен от него.
Огъстин вдигна поглед и видя Малкълм да стои на вратата.
– Ах, моят брат предател е решил да покаже лицето си.
– Не е така и ти го знаеш.
Кралят се изправи и тръгна към вратата.
– Ще ви оставя двамата да изгладите различията си. Тази вечер очаквам единен фронт пред кралството.
След като кралят си тръгна, Огъстин скъси дистанцията и преди Малкълм да успее да каже и дума, юмрукът му се свърза с лицето на брат му. Отдавна не се беше сблъсквал с по-големия си брат, а и Огъстин имаше няколко собствени обиди, които трябваше да уреди с Малкълм.
Назад към 33 Напред към част 35
