К.М. Рийвс – Заместването – книга 1 – ЧАСТ 8

Глава 7

Сърцето ѝ биеше неравномерно от другата страна на вратата. То го викаше, искаше от него да го успокои или да му даде съвсем друга причина да бие толкова бързо.
След миг на мълчание от стаята се разнесе слабият шум на вода и всичко, което той можеше да направи, беше да не разбие вратата и да се присъедини към нея в това, което знаеше, че ще бъде чукането на живота му. А ако го направеше, никога нямаше да има възможност да я убеди да бъде негова. Той щеше да бъде точно такъв мъж, за какъвто тя вече го смяташе.
Огъст пренебрегна привличането и посегна към телефона си, за да напише съобщение на Малкълм.

Намери ме. Не бяхме сами.

Взираше се в екрана, докато светлината не угасна, като искаше краката му да се отдалечат от дебелата дървена врата, която го отделяше от жената, която искаше да погуби. Трябваше да се отдалечи, да проучи шума, който чуваше откъм гърба на замъка. Но тялото му не искаше да се подчини.
Всяка част от него искаше да пренебрегне всичко останало на света и да поиска от Емери да отвори вратата, за да могат да изследват необяснимата химия помежду им. Чувствата, които правеха невъзможно да мислиш трезво и облизваха кожата му, когато се приближаваха твърде много, правейки члена му болезнено твърд.
Той се облегна на студената каменна стена, а сенките на слабо осветения коридор се прилепиха към него, докато се свличаше на пода. От устните му се изтръгна въздишка, докато обгръщаше с ръце коленете си и опираше глава между тях. Нямаше нито един случай в историята му, в който да се е чувствал толкова слаб, колкото тогава, седейки пред вратата ѝ като изоставено кученце. Той дори не познаваше жената, но не можеше да се престраши да си тръгне.
Вземи се в ръце, по дяволите.
Като престолонаследник никоя жена не беше пред кралството му. Никога не бе обръщал такова внимание на жена от своя Корпус, но и никога не бяха привличали вниманието му на първо място. Те просто съществуваха, когато той реши да си вземе булка. Което той нямаше намерение да прави. Поне не и в близко време. Оставаха им още десет добри години за размножаване и Огъст имаше намерение да изчака, докато паднат и последните им яйца, за да си вземе булка.
Така беше допреди два дни. Убийството на Слоун го приземи с телефонно обаждане от баща му с директна заповед да се отнесе по-сериозно към своето Съревнование и да се справи със ситуацията в негово отсъствие.
Подозираше, че заповедта щеше да бъде изпълнена независимо от нейната смърт. Кралят отдавна се беше уморил от лудориите на Огъст. Да взима жени от клуба, както си иска, и да не поглежда към своя Корпус, можеше да се търпи само дотолкова. Живееха там от двайсет години, а той едва ли можеше да си спомни имената на всички.
Смъртта на Слоун го удари в лицето и го върна в болезнената реалност. Жените бяха негова отговорност и заради безразличието си той не успя да ги опази. В крайна сметка щеше да се заеме по-сериозно със своята „Кулминация“ и без заповедта на краля. В крайна сметка баща му се грижеше само за един наследник. Той можеше да избере всяка една от тях и да направи така, че това да се случи.
Огъст никога нямаше да го признае, но през годините се надяваше някоя от жените да задържи вниманието му. Че може би ще има нещо, което родителите му не са имали.
Любов.
Когато всичките двайсет жени от неговия Корпус навършиха пълнолетие, той се опита да ги опознае. Гледаше ги отдалеч, водеше разговори по време на събития, за да види дали някоя от тях ще му хване окото. Нито една не го беше направила. Всички жени бяха с промити мозъци, за да искат две неща: корона и неговото семе в утробата им.
След тези няколко опита да се сближи с жените, той се примири, че ще има същия вид брак като родителите си. Пресметлив и без любов. Докато майка му гарантираше, че Огъст и братята и сестрите му са обичани безкрайно, това никога не се отнасяше за баща им. Кралят и кралицата едва издържаха да бъдат заедно в една стая, да не говорим за едно легло.
Как са успели да имат две деца, той не знаеше.
Полуусмивка накриви устните му. Ако баща му го принудеше да си избере булка по заповед, Огъст щеше да разбърка колода с женски снимки и да откъсне една, която да стане негова съпруга. Но всичко се промени в момента, в който Слоун умря и Емери влезе в бара. Той щеше да подреди тестето, за да се увери, че тя ще се окаже на негова страна.
Огъст се подигра на тази мисъл. Кой, по дяволите, си мислеше, че е той? Това не беше някакъв проклет романтичен роман, в който живееше. Нямаше такова нещо като мигновена любов и той не беше героят на историята, който получава момичето. Разбира се, той щеше да си намери момиче, но това нямаше да е Емери. Тя не го искаше, а той със сигурност не се нуждаеше от устата, която идваше с нея.
Но той я искаше.
Боже, той я искаше.
Бързо приближаващи се стъпки отекнаха в коридора. Вампир. Той се напрегна, не искаше да го хванат и да се налага да обяснява защо седи в коридора на жените от „Корпусa“, но се отпусна, когато по-големият му брат забави ход и се извиси над него.
– Какво, по дяволите, правиш тук? Търсих те навсякъде.
– Релаксирам, на какво прилича?
Малкълм повдигна вежди, преди да погледне чия е вратата, пред която седеше. Той видимо се размърда, а очите му се стесниха върху Огъст.
– Защо седиш пред стаята ѝ? Харесва ли ти да ме наказваш?
– Не, Малкълм. Разбира се, че не. Просто…
– Нестига, че се съгласи да я доведеш тук като моя мъртва бивша любовница – продължи брат му, а лицето му се изкриви в емоция, която Огъст не беше виждал никога преди – ами сега ми се подиграваш, като седиш пред стаята ѝ? Същата стая, в която щях да я върна в ранната утринна светлина и да я целуна за сбогом, знаейки, че в момента, в който си тръгна, тя ще бъде твоята жена от „Избраниците“ за само още един ден. Само за да мога да я нарека своя за няколко кратки часа. От дни избягвам този коридор, а ти трябваше да ме чакаш тук от всички места? Ти наистина си шибан козел.
– Съжалявам, Малкълм. Не се замислих. Не съм имал намерение да те нараня. Просто се изгубих в… тя ме успокоява. – Думите му бяха едва-едва шепот, сякаш признаването на този факт на глас можеше да отхвърли необяснимия ефект, който тя имаше върху него. – Не знам как и защо, но тя успокоява желанието да разкъсам гърлото на най-близкия човек. Самото ѝ присъствие успокоява болката, която ме мъчи през цялото ми съществуване. – Огъст прокара пръсти през косата си. – Знам, че това не е реално. Тя е просто още един човек, но от момента, в който я съзрях в клуба, сякаш нещо щракна, а аз не знам какво е то.
– Изобщо не го усещаш? – Очите на Малкълм се разшириха, докато гласът му се извиси нагоре.
Там, където Малкълм беше аномалия, родена като човек, Огъст беше роден с обратния проблем. Вампирските му черти бяха по-изявени, което доведе до необичайно голяма склонност към кръв от вената. Кръвта от торбичките задоволяваше поривите достатъчно добре, но не поглъщаше всяка негова мисъл, както разкъсването на вената.
Малкълм беше единственият, който бе отделил време да разбере пристрастеността на Огъст. Той беше нещо повече от по-голям брат, той беше най-добрият му приятел, единственият му приятел. Познаваше Огъст по-добре от всеки друг в замъка и беше до него, когато жаждата за кръв стана твърде голяма, за да бъде овладяна. Той беше единственият, който успя да върне Огъст от ръба на лудостта.
Двамата знаеха какво кара другия да се чувства добре и как най-добре да се вбесят. Което правеха често. Когато Малкълм дойде при него за чувствата си към Слоун, Огъст беше направил каквото беше необходимо, за да го накара да работи за брат му. Дори да извърши предателство.
Ако имаше някой, с когото искаше да сподели разкритията си за Емери, това беше брат му. При други обстоятелства. Сега единственото, което искаше да направи, беше да пощади сърцето на брат си.
Малкълм беше прав, Огъст беше шибан козел.
– Не е нужно да говорим за това. За нея.
Малкълм се изправи и избърса лицето си с ръка.
– Всичко е наред. Обясни ми жаждата за кръв.
Не беше добре. Беше прецакано. Цялата ситуация беше влакова катастрофа с огромни размери и нямаше как да се слезе на последната спирка.
– Сякаш жаждата се настанява в мен, доволна от това, че тя е наблизо. В момента, в който напусна нейната близост, тя се завръща с отмъщение. Седях тук, пред вратата ѝ, за да получа моментна отсрочка.
Малкълм преглътна трудно. Той отвори уста, за да говори, но после я затвори, сякаш бе помислил по-добре. Когато заговори, гласът му се пречупи.
– Чувстваше ли се така към Слоун?
– Не, братко.
– Тогава ще я избереш ли за своя булка?
– В това е разковничето. Тя не иска нито мен, нито короната. Беше ми поставен ултиматум, който не можех да отхвърля. Тя иска да разбере какво се е случило със сестра ѝ и след това да бъде изпратена у дома. – Стомахът му се сви, когато горчивите думи напуснаха устата му. При това положение той не можеше да се справи с нейното заминаване. Не и сега. Не и след като беше изпитал толкова малко от това, което тя можеше да му предложи.
Имаше още твърде много за изследване.
– Може би така е по-добре.
– Просто не искаш да гледаш лицето на мъртвата си любима до края на живота си. – Реакцията му на мисълта, че ще я загуби, удари брат му под кръста.
Устните на Малкълм се свиха, разкривайки издължени кътници.
– Майната ти, Огъст. Тя не е мъртва дори от седмица. Знам, че не беше най-големият ѝ фен, но аз я обичах. Бих направил всичко, за да те видя щастлив, знаеш го. Но не можеш дори за минута да помислиш, че едва се държа цял. – Малкълм даде гръб на Огъст, стиснал юмруци от гняв. – Нямам време за тези глупости. Тази вечер си сам.
Съжалението удари като тон тухли, когато брат му тръгна по коридора. Разбитото сърце на Малкълм не заслужаваше неуместното разочарование на Огъст.
– Чакай. – Извика след него Огъст. – Съжалявам.
Малкълм спря по средата на крачката си.
– Огъст, знаеш, че ако тя беше единствената за теб, щях да я търпя цяла вечност. Но и двамата с теб знаем, че няма да я пречупиш. Тя е различна, това ти го признавам, но не иска да е тук. Ще те намрази с всяка фибра на съществото си, ако я принудиш да остане, а въз основа на това, което вече те е накарала да почувстваш, няма да можеш да се справиш да я изпратиш у дома. Ти искаш нещо повече от това, а тя заслужава повече.
Малкълм беше прав. Огъст, по дяволите, го мразеше, но той беше прав. Ако я накара да остане против волята и, тя щеше да го намрази. И двамата заслужаваха нещо по-добро от тази съдба.
С дълбока въздишка той се изправи. Навел глава, той призна това, което сърцето му знаеше, че е вярно, макар че никога повече нямаше да го каже на глас, в случай че вселената го накара да го направи.
– Няма да я държа против волята ѝ, братко. Аз съм чудовище, а тя е съкровището, което искам да събера. Забелязал ли си, че в приказките чудовището никога не задържа съкровището си? Вместо това то бива убито от бял рицар и забравено, докато героят печели благоволението на девойката. Не бих искал да бъда забравен от нея. Искам тя да иска да бъде моето съкровище. Такова, което бих пазил всеки ден, с тяло и душа, до края на вечността, ако тя ми позволи. Вече виждам, че тя има качествата на кралица, но по-скоро бих я пуснал, отколкото да я затворя в клетка.
Малкълм сплете ръце и ги поднесе над сърцето си, наклони глава и присви очи.
– Никога повече няма да те нарека безсърдечен козел, братко. Ти си просто един голям мечок, който също иска любов.
Кокалчетата на Огъст срещнаха меката плът на стомаха на Малкълм по-бързо, отколкото той успя да реагира, и брат му се удвои.
– Затваряй си устата. Не казвай на никого за това. Може и да я искам, но още не съм решил дали си заслужава да и отделя време, или не. – Лъжа. – Така или иначе, мисля, че няма да бързам да избирам жена си, може би ще ухажвам няколко и ще видя как ще реагира малката ми близначка.
Малкълм се ухили.
– Ще пренебрегна лъжата, която усещам в думите ти. По-важното е, че ти не ухажваш.
– Мога да ухажвам.
– Не, твоят член може да ухажва. От друга страна, ти си бодлива круша.
– И какъв е проблемът да позволя на члена ми да ухажва? Той винаги ми е служил добре.
Малкълм вдигна вежди и Огъст разбра момента, за който мълчаливо си спомняше.
– Беше един път, Малкълм. И откъде трябваше да знам, че тя е съпругата на Дракула?
Малкълм прикри устата си, опитвайки се да скрие смеха си, но не успя. Чудно, че ревът му не събуди целия етаж. – Хайде, влюбено момче, да отидем да разрешим загадката кой се е осмелил да не спази полицейския час, за да зърне нашата близначка.
– Моята близначка, – прошепна притежателно Огъст, макар че ако Малкълм го чу, не реагира.
Двамата тръгнаха по коридора, далеч от Емери и утехата, която тя му даваше. С всяка крачка Огъст усещаше как пристъпите на глад си пробиват път към повърхността, напомняйки му за чудовището, което наистина беше.

Назад към част 7                                                              Напред към част 9

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!