К.М. Рийвс – Книга 3 – Изгряваща хибридна луна ЧАСТ 8

ФЛОРА

Тялото на Флора бръмчеше от нетърпение. Ако си мислеше, че отровата на Дрейвън кара вагината ѝ да пулсира, тя нямаше нищо общо с гледката на него, застанал пред нея с член в ръка.
Никога не беше виждала члена на друг мъж, така че нямаше с какво да го сравни, но би се обзаложила, че Дрейвън е по-голям. Само като го гледаше, тя си представяше всички места, на които можеше да отиде този член, и как щеше да се чувства.
– Ще дразним ли тази твоя хубава малка вагина? – Подразни я с усмивка Дрейвън.
Кръгът в стомаха ѝ се стегна и от устните ѝ се изтръгна мяукане.
– Не. Моля те, без повече дразнене.
Дяволска усмивка изкриви устните му и тя знаеше, че няма да спечели против волята му.
– О, но това е половината от забавлението. Разхождай нокти по тялото си заради мен, достатъчно силно, за да оставят тези вкусни линии след себе си, но не достатъчно силно, за да те наранят. Пренеси ги чак до дантелата, която скрива красиво напоената ти вагина, и плъзни плата надолу по краката си.
Тя затаи дъх, докато забиваше нокти в плътта си, и последва инструкциите му, като се извиваше под собственото си докосване и изтръпването, което оставяше след себе си. Когато стигна до бикините си, тя закачи пръстите си за бикините и ги плъзна надолу по краката си, като внимаваше да държи коленете си заедно. Никой никога не беше виждал тази част от нея и тя беше колкото нервна, толкова и възбудена.
– Срамуваш ли се, Флора?
– Не. – Тя прехапа долната си устна и поклати глава. – Помислих, че и ти имаш нужда да бъдеш дразнен.
– Обичаш да играеш мръсно? – Той свъси вежди, а ръката му все още се движеше нагоре-надолу по ерекцията му с лежерно темпо.
– Обикновено не. Но Дрейвън, имам нужда… просто имам нужда.
– Тогава ми покажи, Флора. Покажи ми от какво имаш нужда.
Обзе я паника, но тя беше нищо в сравнение с похотта, която я обзе. Може и да нямаше представа какво прави, но щеше да направи всичко възможно, за да му направи шоу. Флора не излъга, когато му каза, че гледката на възбудата му предизвиква нейната, но повече от това беше мисълта, че той я наблюдава, която заля вените ѝ с топлина.
Погледът му не се откъсваше от нейния, докато тя проследяваше върховете на пръстите си по външната страна на бедрата си. Не бързаше, плъзгаше върховете на пръстите си нагоре и надолу по меката си плът, преди да ги пусне между бедрата и да остави краката и да се разтворят.
От устните му се изтръгна гърлен стон, а изумрудените му очи потъмняха като в безлунна нощ.
– Майната ти, вече си толкова мокра.
Той облиза устните си. Първо горната, после долната и единственото, за което Флора можеше да мисли, беше как той обхожда с език клитора ѝ и я поглъща като гладен мъж.
С едната си ръка тя поглаждаше този отчаян възел между краката си, а с другата галеше гърдата си и галеше зърното. Гърбът ѝ се изви и тя не можа да спре вика, който се изтръгна от устните ѝ.
Бедрата ѝ трепереха, докато тя прокарваше пръсти през гладките си гънки, потапяше се в себе си, преди да обходи влагата около клитора си. Лекото докосване на чувствителната зона накара бедрата ѝ да се размърдат и макар да беше правила това и преди, никога не беше изпадала в такива спазми. Нищо в начина, по който се докосваше с Дрейвън, не беше като преди.
Всяко докосване. Всеки удар. Всичко беше по-добре.
Тя потопи пръстите си в вагината и се задоволи с плитки движения, като продължи да разтрива и дърпа всяко зърно, едно след друго.
– По-дълбоко – изхриптя Дрейвън, стиснал члена си в здрав юмрук, вкарвайки го в него по-бързо от преди. – Потопи пръстите си по-дълбоко в себе си и обиколи клитора си с палеца.
Ръката ѝ беше почти твърде малка, за да достигне дълбоко в нея и да задържи палеца върху клитора, но успя да намери ъгъл, който работеше. В момента, в който вкара пръстите си и обиколи зърното си, в сърцевината ѝ заискри още повече огън. Цялото ѝ тяло се почувства така, сякаш беше свързано с електрически ток. Тя се размърда и потрепери. Стенеше и хленчеше.
– О, богове. – Думите бяха задъхана молба, повтаряна в такт с всеки удар на пръстите ѝ. Клиторът ѝ пулсираше, искайки още. Нуждаеше се от освобождаване. Флора ускори тласъците си, потапяйки пръсти в себе си, чукайки се по-бързо и по-дълбоко. Тя се премести, като стисна гърдите си за последен път, преди да пусне другата си ръка, за да разтрие клитора си. Движенията ѝ бяха трескави. Диви. Изпълнени с нужда. Изпълнени с отчаяние, което никога преди не беше изпитвала.
– Добро момиче, Флора – изръмжа Дрейвън, лицето му се стегна, зъбите му се впиха в устните му, докато той стискаше члена си в такт с нейните тласъци.
Гледката му. Знаейки, че и доставя удоволствие, беше достатъчна, за да си проправи път по гръбначния стълб и тя сви крака, опитвайки се да се пребори с това чувство. Не искаше да губи контрол. Нарастването вече беше толкова силно.
– О, не, Флора. – В мига, в който Дрейвън беше на леглото с нея. Ръцете му бяха върху коленете ѝ, разтваряйки бедрата ѝ. – Не спирай сега. Ще притежаваш своя оргазъм. Сега нямаш право да се плашиш от него. Не и когато си толкова близо.
– Прекалено е. – Клиторът ѝ изтръпна под пръстите ѝ. – Не мога.
– Можеш. Заедно. Можем. Аз ще свърша с теб.
Флора кимна, като остави краката си да се отпуснат и да паднат обратно на леглото. Тя погледна между тях към мястото, където пенисът му се намираше толкова близо до пулсиращата ѝ вагина. Щеше да е толкова лесно да се изтласка напред и да се впие в члена му. Да вземе това, което беше поискала. Но тя нямаше да поиска това, което ѝ принадлежи. Тя щеше да вземе това, което не ѝ се предлагаше. Затова вместо това си го представи. Мислеше си как ще се чувства в нея. Как щеше да я изпълни. Как ще я вземе бързо и силно. Как ще я погълне.
Тя вдиша треперещ дъх и раздвижи клитора си по-силно, по-бързо, като го обходи с пръсти и после го притисна. Представяше си, че това е Дрейвън, който я докарва до лудост. Че той я довежда до тези висоти. Тя ускори темпото, яхна пръстите си, наведе се, за да уцели онова място, което караше бедрата ѝ да треперят, а вътрешноста ѝ да се свива.
Дрейвън се носеше над нея, с една ръка на коляното ѝ, държейки я разтворена за него, докато с другата работеше с бързи удари по члена си. Вените на предмишницата му изпъкнаха. Устата му беше отворена. Коремните му мускули се стегнаха. Беше великолепен.
– Толкова съм близо – изстена той.
– И аз…- Или поне тя си мислеше, че е така. И тогава Дрейвън изръмжа и тя избухна. Стените ѝ се стиснаха около пръстите ѝ, тялото ѝ се разтресе и тя на практика огъна гръбнака си, докато се изстрелваше от леглото. Може би дори беше загубила съзнание за секунда.
Дрейвън изруга и пръстите му се вкопчиха в крака ѝ, докато той се подаваше напред и изписваше корема и гърдите ѝ със спермата си.
– По дяволите – думите се изсипаха от устата и като молитва. Тя потъна в матрака, без да може да изтрие поразяващо глупавата усмивка от лицето си.
– Добре ли си? – Попита Дрейвън, докато прибираше члена си и пристягаше дънките.
– Просто чудесно, благодаря. – Тя се разсмя доволно. Какъв въпрос беше това? Нима току-що не беше станал свидетел на умопомрачителния ѝ оргазъм?
Той не приличаше на този, който беше изпитвала преди. Никога не си беше помисляла да изследва тялото си по начина, по който Дрейвън я инструктира, и беше още по-шокирана да открие тръпката да бъде наблюдавана от него.
Веждите на Дрейвън се смръщиха, сякаш не ѝ вярваше съвсем, което беше в пряк контраст с начина, по който устните му леко се надигнаха в ъгълчетата. Той се плъзна от леглото и излезе от стаята, като след малко се върна с влажна кърпа.
Седна на ръба на матрака и се наведе към мястото, където тя все още не беше помръднала.
– Дай – Флора протегна ръка – мога да направя това.
Дрейвън поклати глава.
– Тази вечер вече направи толкова много за себе си, позволи ми да се погрижа за теб.
Флора отвори уста, за да протестира, но начинът, по който очите му тлееха, в съчетание с нежния му подход, я принуди да стисне отново устни. Нещо се промени в начина, по който той я гледаше, и ако трябваше да бъде честна, това се промени и за нея. Сякаш споделянето на такъв интимен момент го затвърди в живота ѝ. Само че това не беше реалност. Дрейвън щеше да бъде там само толкова дълго, колкото беше необходимо, за да завърши всяка от съответните им мисии.
Тя не можеше да си позволи да забрави това.
Флора затвори очи, без да може да го погледне от страх, че сълзите, които я бодяха, можеха да паднат. Не очакваше да се почувства толкова емоционална заради една нощ, прекарана гола пред него, не че имаше други преживявания, с които да го сравни. Може би това беше напълно нормално, но не беше като да може да го попита. Това би било също толкова унизително, колкото и връзката, която изпитваше към него.
Ако това е усещането за човечност – възторг, последван от емоционално прецакване, тогава тя не се нуждаеше от него. Вече беше преживяла достатъчно възходи и падения, за да и стигнат за цяла вечност.
Но не можеше да отрече, че възходът с него е толкова сладко нещо.
Дрейвън не бързаше да избърше следите от удоволствието си от корема ѝ, а гърдите му внимаваха да не докоснат мястото, където лунният камък се намираше между тях. Задържа се на ребрата ѝ, проследявайки белега, оставен от миналото, и дори със затворени очи тя усети тежестта на погледа му. Дали щеше да я гледа по същия начин, когато узнаеше за миналото ѝ?
Надяваше се, че няма да го направи и че няма да се откаже от сделката им. Защото, макар че нямаше да промени решението си да бъде превърната, не можеше да отрече, че се наслаждава на преживяването, което ѝ беше осигурил, и очакваше с нетърпение да види какви други козове ще извади, за да разколебае решението ѝ.
Клепачите ѝ натежаха и докато Дрейвън приключи с почистването ѝ, тя вече беше на ръба на съня. Смътно си спомняше как я увиваше в най-мекото одеяло, което някога беше усещала, и нежните му думи, преди да я завладее сънят.
– Спи добре, Флора.

Назад към част 7                                                           Напред към част 9

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!