ДЖАРЕД
Усещам как ме гледа, докато се отдалечавам от нея.
Врязва се в мен, въпреки че не виждам променливите ѝ синьо-сиви очи. Интелигентни, любопитни очи. Смели, красиви очи, които виждат повече, отколкото трябва, повече, отколкото възнамерявам да допусна.
Тя също е безстрашна, влиза в къщата ми, облечена в сладка лятна рокля и с високомерно предизвикателство, като девойка, изпратена да се изправи срещу дракон и решена да не се предаде без бой.
Не очаквах да започна да я съблазнявам над чинията със закуската си, но ако идеята не беше придобила огромна привлекателност в мига, в който погледа ѝ се сблъска с моя.
Бях си казал, че днес ще проявя малко нежност, ще проявя търпение. Обикновено тези две неща ми липсват, но с нея, поне за днес, исках да опитам.
Майната му. Толкова за това.
Да я накара да се съблече пред мен беше евтин удар, който беше под достойнството дори на гадняр като мен.
Иска ми се да си кажа, че зад искането ми се криеше презрение към Даниел Хатауей. В края на краищата, той е причината тя да е тук с мен на първо място. Той е причината да имам Мелани Лоран на платното си и в леглото си, преди да са приключили следващите седмици.
Но когато и казах да се съблече пред мен, не мислех за Даниел Хатауей или за дългове, които трябва да бъдат уредени – нови или стари. Дори не мислех за моята картина. Не мислех за нищо друго, освен за гордата, умна, невероятно привлекателна жена, която седеше сама с мен в стаята.
Жена, която сякаш е решена да ме предизвиква и отблъсква на всяка крачка.
Тя даде да се разбере, че иска да постави твърда граница между реалния си живот и нашето споразумение. Разбирам това. По дяволите, уважавам я за това и съм напълно съгласен. Няма да и позволя да навлиза в главата ми или в личния ми живот повече, отколкото тя иска аз да навлизам в нейния.
Нищо от това не променя факта, че когато е с мен, тя е на моя милост.
Мислех, че като се съблече, ще се отприщи част от борбата в нея. Вместо това аз съм този, който почти се е разпаднал. Виждал съм стотици красиви, голи жени, както професионално в моето студио, така и изложени пред мен за удоволствие. Но никоя от тях не ми е въздействала така силно като нея.
Сърцето ми не е спирало да се блъска в гърдите ми от момента, в който тя посегна към възела на невинно изглеждащата си рокля. Подобно на тийнейджър, който току-що е открил порно скривалището на баща си, реакцията на тялото ми към събличането на Мелани беше бърза и неконтролируема. Кръвта, която се втурна към члена ми в горещ поток, ме остави с масивна ерекция, която все още не е утихнала.
Докато излизам от стаята, в главата ми се повтаря образа, в който тя уверено изпълнява тежката ми заповед.
Високите ѝ, твърди гърди бяха обсипани с плътни розови зърна. Дълги, слаби крака, увенчани със скромно подстриган кичур светли къдрици, покриващи пола ѝ. Мили млечна кожа, за която съм сигурен, че ще се чувства мека като кадифе под ръцете, устните и езика ми.
И един белег, който подсказва нещо повече от зле зараснала физическа рана.
Бях онемял и оглупял от похот, докато тя сваляше роклята и бельото си. Казах ѝ, че съм си я представял без дрехи още от първата вечер. Това беше вярно, но грешах, като си мислех, че съм готов да я видя в плът.
Тя е изящна. Адски секси.
Тя също е счупена на места. Този белег е само следа от по-големи неща, които тя не иска да виждам. Ще излъжа себе си, ако кажа, че това не ме интригува толкова, колкото външната ѝ красота и остър интелект.
Трябваше да приеме предложението ми да приключим тази игра, преди да е започнала. Фактът, че тя остана твърда, не ме изненада. Тя е твърде лоялна, твърде силна. Може би дори е малко отчаяна, макар че дали заради парите, за да пощади Даниел или себе си, не съм сигурен. Независимо от това, тя нямаше да дойде тук на първо място, ако не беше напълно готова да се придържа към условията на договора ни.
Очевидно отстъплението не е в нейната природа, както и в моята.
Бог да и помогне за това, защото сега, когато я видях, вече е твърде късно някой от нас да се върне назад. Сега тя само си мисли, че не може да ме понася, а когато всичко свърши, съм сигурен, че ще ме намрази. И с право.
Проклятие прозвуча през стиснатите ми зъби, докато затварях френските врати зад себе си.
Един от домашните ми служители ме забелязва и се приближава от друга част на апартамента.
– Всичко ли е наред със закуската ви, господин Ръш?
Веселата ѝ усмивка помръква, когато вижда гръмотевичното ми изражение. Нямам търпение да изглаждам гримасата си, особено когато все още имам ерекция, както и раздразнително поведение.
– Никой няма да влиза в тази стая, без да получи разрешението ми, Каролина.
– Разбира се, господине. Веднага ще предам инструкциите ви на останалата част от персонала.
Кимвам рязко и я отпращам да изпълни поръчката ми. Заплахата, че ще позволя на някой от служителите ми да нахлуе при Мелани, докато тя се облича, беше поредния евтин удар. Беше и блъф. Никога не бих постъпил така с нея, но трябва да разбере, че сега е в моя свят.
Трябва да разбере, че аз съм този, който контролира ситуацията, независимо колко тънък се оказва този контрол.
Изваждам телефона си от джоба на дънките и започвам да пиша на личния си асистент, за да ми осигури шофьор и частен чартърен превоз до летището в Ийст Хемптън. Едва съм набрал първите няколко думи, когато обаждането от Нейт ме прекъсва.
Днес той е тук, в къщата, и работи по договори в офиса ми на долния етаж. Доколкото знае, все още съм на закрита закуска с Мелани, така че това не може да е добра новина. Изоставям текста и отговарям на обаждането на адвоката си.
– Какво става, Нейт?
Той прочиства гърлото си.
– Съжалявам за обаждането, но имаме проблем.
– В каква ситуация?
– Алиса. Тя изглежда доста разстроена.
По дяволите. Точно това, с което нямам нужда да се занимавам точно сега. За съжаление, нямам голям избор.
– Какво става?
– Не знам. Тя иска да те види, Джаред. Тя е тук, в офиса.
– Искаш да кажеш, че тя е в къщата в момента?
Зад мен френските врати се отварят и Мелани излиза. Майната му. Говорим за още по-неподходящо време.
Всяка част от облеклото и е закрепена на мястото си също толкова елегантно и перфектно, както когато пристигна, а ясния и поглед е насочен към мен със същото неодобрение и недоверие.
Яркият цвят на бузите ѝ обаче е нов и не съм сигурен дали тази топлина е насочена към мен в знак на възмущение или нещо друго. След начина, по който току-що се отнесох с нея в тази стая, няма да се изненадам да усетя топлината на дланта ѝ, която след още една секунда ще удари лицето ми.
Върнах вниманието си към другия проблем.
– Каза ли Алиса от какво има нужда?
– Познаваш я. Тя иска да говори само с теб. Изглежда гадно, Джаред.
Проклинам под носа си. Когато поглеждам към Мелани, срещам язвителен укорителен поглед – и немалко забавление.
– Съжалявам – казва Нейт. – Трябваше да и кажа, че си вързан за деня. Ще се погрижа за това…
– Не. – Отговорът ми е кратък, но твърд. – Кажи и да остане на място. Аз ще дойда веднага.
– Женски проблеми? – Пита Мелани веднага щом приключвам разговора, а в погледа ѝ блести предизвикателство.
Изкушавам се да ти обясня, но това би означавало да размиеш линията, която днес е очертана в пясъка между нас. Освен това Алиса е моя лична работа. Няма да разгласявам проблемите ѝ публично, както не бих разгласил своите собствени. Що се отнася до моите, Мелани Лоран вече е видяла повече, отколкото ми се иска.
Прибирам телефона в джоба си.
– Колкото и да нямах търпение да започна работа с вас, г-жо Лоран, за съжаление, това ще трябва да почака до утре.
Едва ли мога да кажа, че изглежда разочарована.
– В осем часа – казвам и. – Не очаквам да закъснееш и с една секунда.
– Защо да съм? Колкото по-скоро започнеш да рисуваш, толкова по-скоро ще можем да приключим един с друг.
Хъркам, като потискам усмивката си.
– Ела, ще те изведа навън.
Тя отхвърля жеста ми да я придружа.
– Не се притеснявай, аз знам пътя. Изглежда, че и без това си имаш достатъчно пълни ръце.
Без да чака разрешението ми или отговора ми, тя се обръща от мен и сама отива до асансьора.