ГЛАВА 24
Мигвам няколко пъти, след като Дез приключва да говори.
– Това беше…
– Версията на клетвата от моя страна. – Той все още не е свалил ръцете си от мястото, където са притиснали лицето ми. – От години исках да ти кажа тези думи. – Той опира челото си в моето. – Хората не са единствените с архаични любовни обети.
И тогава Дез ме целува.
Целувка, която да сложи край на всички целувки. Любовта е друг вид фина магия. Тя може да събере хората и да разкъса живота им. Тя може да отмие скръбта, да прости.
Тя може да изкупи.
Крилете на Дез ни обгръщат, докато не се озовем в собствения си малък свят.
– Истина или предизвикателство? – Прошепва той.
– Истината, – казвам аз.
– Обичаш ли ме? – Пита той. Кълна се, че щом попита, задържа дъха си. Но може би си въобразявам.
– Никога не съм спирала.
За миг той затваря очи, за да приеме моето признание. Когато ги отваря отново, те са пълни с толкова много емоции и аз знам какво ще се случи след това.
Ръката му се издига от гърдите ми и обгръща врата ми. Взира се в мен, сякаш съм някакво архаично божество, на което се кланя.
– Дезмънд.
Очите му се преместват към устните ми и все така бавно той свежда глава. Срещам го на половината път, а устата ни се сблъсква. Двете му ръце се преместват от двете страни на лицето ми и се заплитат в косата ми.
Не се опитвам да попреча на сирената да поеме инициативата веднага щом се предам. Кожата ми засиява по-ярко и аз го обгръщам с ръцете си, придърпвайки го към себе си.
Той се откъсва, проследявайки целувки по долната част на челюстта ми, шията ми, връзката между ключиците ми.
Издавам лек звук в гърлото си и усещам усмивката му по кожата си. Косата му гъделичка плътта ми там, където ме докосва, а устните на Търговеца… те се движат по-надолу, към мястото между гърдите ми.
Не спираме само с целувките. Не и тази вечер.
Дъхът му се разпръсква по кожата ми и аз се вкопчвам в него. Той се отдръпва достатъчно дълго, за да свали ризата ми, а след това и сутиена. Захвърляйки дрехите настрани, той прекарва няколко секунди, взирайки се в откритото ми тяло. Погледът в очите му е гладен.
Никога досега не ме е виждал гола – а и аз не съм го виждала гол. Осъзнаването е шокиращо, като се има предвид всичко, което сме правили.
Протягайки ръка зад гърба си, Дез смъква собствената си риза и аз се възхищавам на изваяните му гърди, на тонизираните му ръце, на твърдия му като скала корем. Прокарвам пръсти по всеки от коремните му мускули, като за първи път чувствам, че имам право да го докосвам. Изглежда изваян от мрамор, кожата му е опъната върху дебели мускулни въжета. Не е обемист като Илай, но е също толкова изваян.
Сродни души.
Той е мой, а аз съм негова.
Почти съм замаяна от радост. Била ли съм някога толкова щастлива през целия си живот?
Търговецът ме вдига на ръце и ме отнася по коридора в спалнята си, като рита вратата след нас.
Той ме слага на леглото си, после се спуска над мен, а тесните му бедра се сгушват между бедрата ми. Дори само този контакт ме кара да се движа срещу него, нетърпелива за още.
Но за разлика от мен Дез изглежда има безгранично търпение, погледът му се премества върху голите ми гърди. Ръката му обхваща гърдите ми, а палецът му се движи в кръг около зърното ми, докато то се втвърди. Той се навежда към него, а устните му заместват пръстите му. Езикът му се движи по него и аз се извивам в него.
Господи, той ще ме накара да свърша още преди да сме се съблекли напълно.
Ръцете ми се движат по мускулите на гърба му, а пръстите ми го притискат.
Устните му се спускат по корема ми, а ръцете му се плъзгат от двете ми страни. Търговецът ме поглежда през миглите си, когато стига до колана на дънките ми.
– Сваляй ги, – издишам аз.
Той не прави нищо в продължение на секунда и имам впечатлението, че се наслаждава на този момент. После се придвижва обратно и ме целува. Докато го прави, усещам четката на магията му. Миг по-късно панталоните ми се разкопчават сами и се свличат.
Не мога да се сдържа, прекъсвам целувката, за да се разсмея.
Самият мъж се усмихва надолу към мен, но хуморът в изражението му избледнява в нещо много по-злобно.
Лицето му е на сантиметри от моето, а косата му се спуска около лицето.
– Моята сродна душа, – казвам изумено.
– Твоята сродна душа, – повтаря той.
Дори това е почти прекалено. Сърцето и тялото ми не могат да поемат толкова много хубави усещания наведнъж. Чувствам се така, сякаш ще се разпадна, а когато най-накрая се събера отново, няма да съм същата Кали, която бях.
Отново усещам дъха на магията му и този път панталоните му се смъкват. Имам само няколко секунди, за да оценя черните му боксерки, преди и те да се смъкнат.
Представяла съм си това толкова много пъти, но умът ми никога не го е обхванал целия. Всяка мускулна извивка, която се увива около бедрата му, очертаната V-образна форма, която сочи към много големия му член, начинът, по който талията му се стеснява и плавно преминава към тесните бедра и изваяното дупе – всичко това е по-добро от всичко, което умът ми би могъл да сътвори.
Той ме оставя да го попия за миг, а после се обляга обратно върху мен, като ерекцията му е притисната плътно към крака ми.
Аз сияя толкова силно, колкото никога не съм го правила. Обикновено се налага да задържам част от силите си, когато правя любов, защото в противен случай блясъкът ми може да превърне невинните думи в заповеди, които да контролират партньора ми – а аз обичам секса по взаимно съгласие, благодаря.
Но с Търговеца не трябва да се притеснявам за това; той не може да попадне под чара ми така, както другите мъже. Усещането да бъда себе си изцяло и напълно – нещо, което никога не съм изпитвала с друг – е освобождаващо.
Ръката му докосва дантелените ми бикини.
– Те трябва да изчезнат. – В момента, в който изричам думите, усещам как невидима ръка ги сваля от мен.
В магията вече няма нищо смешно. Не и когато Търговецът – Дезмънд – ме гледа с обещание в очите.
Той целува устните ми, меко, нежно, след което се позиционира. Усещам го на входа си.
Той се отдръпва от устните ми, а очите му се движат по лицето ми. Отново имам чувството, че запомня момента. Докато гледа, той се втренчва в мен.
Тазът ми се повдига, за да срещне неговия, и сантиметър по сантиметър той се плъзга в мен. Устните ми се разтварят в мълчалива изненада, а очите ни са втренчени един в друг. Всички тези години на очакване, на надежда, на отчаяние, всичко това доведе до този момент.
Съвършенство.
Тръпка обзема тялото му, когато се настанява напълно в мен.
– Искам да остана тук… завинаги.
Гърлото ми се свива, докато ръцете ми се движат по раменете му, после се плъзгат по гърба му. Искам и той да остане тук, двамата, обгърнати един в друг.
Той се изплъзва почти докрай, преди да се вкопчи силно в мен. Изстенах от усещането, звукът беше неземен.
Усмивката, която ми хвърля, е чист грях.
– Харесва ми да карам сладката си сирена да стене.
Той влиза и излиза от мен, ударите му са силни.
Боже, погледът му е зашеметяващ. Веждите му са свъсени, устните му са разтворени, а при всеки тласък коремната му преса се огъва. Самата гледка как прави това с мен е почти достатъчна, за да ме довърши.
Той се спуска надолу, гладките му гърди се срещат с моите, а ръцете му отмятат косата от лицето ми.
Придърпва ме още по-близо и бузите му се допират до моите. Темпото му е бавно и нежно.
Правя любов. Ето какво е това. Той е нежен, романтичен към мен, дори след като е получил любовта ми и се е озовал между краката ми.
Така може би ще бъде винаги.
Нощи като тази, които продължават и продължават в бъдещето. Сърцето ме боли от тази възможност. Истинската любов – тя винаги е изглеждала недостижима за мен. Вярвах в нея само защото остро усещах липсата ѝ през всичките тези години, които прекарахме разделени.
Толкова дълго си мислех, че нещо не е наред с мен в емоционално отношение. Че не мога да обичам пълноценно, че не мога да бъда себе си. Че съм слаба. Тук, в прегръдките на този мъж, за пръв път от много време насам осъзнавам, че не съм разбита.
Аз съм неговата половинка.
Той е мой.
Ръцете ми се плъзгат нагоре по покрития му с мускули гръб, после минават покрай ръцете му, попивайки всеки един от изваяните му мускули.
Търговецът се навежда и пощипва гърдите ми, а аз изведнъж се оказвам точно там, на ръба на оргазъм, който е назрявал много преди Дез да влезе в мен.
Сякаш усеща колко близо съм, Дезмънд задълбочава всеки тласък, а очите му са приковани към мен. Спуска се надолу и ме целува грубо.
– Харесва ми този твой вид, херувимче, – казва той. – И да знам, че аз съм отговорен за него.
Ръцете ми се стягат около него, придърпвайки го по-близо, докато очите ми се затварят, а устата ми се разтваря.
– Не смей да затваряш очи, – казва той. – Искам да видя всичко, което правя с теб.
Изблик на магия преминава през мен, принуждавайки ме да отворя очи.
– Дезмънд – това е всичко, което имам време да кажа, преди да ме връхлети оргазъм.
Извиквам, а звукът е своеобразна мелодия. Кожата ми затрептява, а блясъкът ѝ се отразява в очите на Дезмънд.
Ударите на Търговеца стават все по-бързи, докато тялото му не се успокоява. И тогава, със стон, оргазъм разтърсва тялото му, принуждавайки го да влезе в мен по-силно и по-дълбоко от преди.
Веднага щом свършва, той се търкулва до мен и ме прибира в прегръдките си. Притиска ме плътно до себе си, сякаш не може да понесе и сантиметър разстояние между кожата ни. Кожата му все още е хлъзгава от пот, а моята бавно потъмнява, тъй като последните остатъци от оргазма ми са заменени от засищаща умора. Той мирише на мен, а аз на него.
Той ме гледа, носейки чудно изражение. Очите му са щастливи, толкова непоносимо щастливи.
– Моята сирена, – казва той. – Моята половинка. Толкова години, в които те чаках.
Не мога да спра усмивката, която се разпространява по лицето ми, лежейки в ръцете на Търговеца. За първи път в живота ми светът ми се чувства недвусмислено правилен.
Един от пръстите на Дез проследява устните ми, а погледът му е прикован в мен.
– Защо не каза нищо през първия ден, когато се върна при мен? – Питам с любопитство. Това можеше да ни спести толкова много огорчения.
Той се засмива.
– Ако можеше, херувимче. Исках да го направя, но ти не ме беше виждала от седем години, в момента беше във връзка и почти искаше да ме изпържеш жив. Възможностите ми бяха ограничени.
Усмихвам се леко на това.
Той ме придърпва по-близо.
– Ах, бих дал царството си само за тази усмивка.
Мога да се изкъпя в думите на Дез. Думи, които обикновено дразнят, дразнят и подмамват. Думи, които са ме съблазнявали отново и отново. Тази вечер те са най-сладката серенада.
Прокарвам пръсти по ръкава с татуировките му.
– Какво означават всички те? – Една роза се разтапя в сълзи. Има ангели, дим и люспи, които се превръщат в око. Всичко това се усуква и завърта по рамото и ръката му. Красиво и мрачно.
Дез ме гали по косата, очите му все още са пълни с необичайна мекота. Това е странен поглед на обикновено ужасяващия Търговец. Това е поглед, който никога не искам да напуска лицето му.
Той се колебае, преди да отговори.
– Получих ги, когато бях част от Ангелите на малката смърт – казва най-накрая той. – Нещо като братство.
Това ме кара да изпъна врат, за да го погледна.
– Бил си в банда? – Питам, събирайки това, което той не казва.
Той се усмихва язвително.
– Семантика. Ние охранявахме улиците, когато Кралството на нощта беше… под друго ръководство. – Той поглежда ръкава си и се намръщва. – Това беше много отдавна.
Той наистина е бил бандит, преди да стане крал. Не знам какво точно да кажа за това, освен че ми се струва донякъде подходящо.
Подходящо и ужасяващо.
– Мислех, че си крал, – казвам аз.
– Аз съм крал.
– Мислех, че винаги си бил крал, – уточнявам аз.
– Разочарована? – Пита той. Тялото му се сковава, на ръба.
Никога не съм осъзнавала колко много го засягат думите ми.
Проследявам линиите на плачещата роза.
– Съвсем не. – Харесва ми идеята, че този мъж не е израснал в замък. – Не мисля, че бих могла да се справя с един правоимащ Дезмънд Флин.
Откровена лъжа. Бих приела Дез почти по всякакъв начин – бях приела Дез, без да разбирам напълно миналото му.
Но да знам, че е управлявал улиците в Другия свят, както управляваше улиците тук… Това ме кара да ценя още повече това, което е той. Зад миналото му несъмнено се крие тъжна история. Също като моята.
Прегръщам го по-силно.
– Разкажи ми още една тайна, – казвам аз.
Чувам усмивката в гласа му, когато говори.
– В нощта, когато те срещнах за първи път, не можех да те изхвърля от главата си…
Заспивам под звуците на саундтрака от най-интимните тайни на Търговеца.
В ранните часове на сутринта Дез ме събужда. Преобръща се върху мен и започва да ме целува, а устните му са взискателни.
Чувствам го силно притиснат към мен, готов да тръгне.
Изстенах леко, сирената в мен вече се събуждаше.
– Отново? – Казвам, като разтварям ръце към него, докато говоря. – Не си ли дори малко уморен?
Вече пулсирам от предишните два пъти тази вечер, когато той ме е събудил. Но напук на себе си се усмихвам като котка, която е облизала целия крем, напълно доволна.
Дез изпуска хриплив смях.
– Херувимче, да си партньор на Нощния крал си има своите предимства.
Кожата ми отново започва да сияе. Обикновено сирената ми не остава без желание. Винаги искам. Но Кралят на нощта знае точно как да я задоволи.
Как да ме задоволи.
Движа се срещу него, докато устните му се плъзгат по кожата ми.
– Не мога да се приближа достатъчно до теб, любов, – промърморва той. – Оставяш ме да искам, дори когато съм заровен в теб.
Познавам това чувство. Вече има тази спешна нужда, която жужи по кожата ми, да го докосна, да го вкуся, да го вдъхна в себе си и никога да не го пусна.
И под всичко това се крие чисто и неподправено страхопочитание.
Дез ме обича. Дез прекара седем години в опити да се върне при мен.
Дез няма никаква представа какво означава да бъде мой партньор.
Избутвам го по гръб. Ръцете му се сключват около кръста ми и аз се оказвам разкрачена върху него, а косата ми се спуска на каскада по гърба.
Той протяга ръка и я хваща с шепа, взирайки се в нея, сякаш никога преди не е виждал коса.
Навеждам се напред, а ръцете ми се движат по гърдите му и надолу по ръцете му.
– Малка сладка фея, – мъркам, гласът ми е мелодичен.
Дез вдига самонадеяно вежди при това. Дори не е нужно да казва нищо, за да разберем и двамата, че сладко и малко са последните неща, които са му присъщи.
– Ще изпълня всичките ти най-порочни желания – прошепвам аз, а в гласа ми звучи сирена.
Започвам да проследявам целувки по гърдите му, движейки се все по-ниско, по-ниско.
– Едно по едно… наведнъж.
Той затаява дъх, когато осъзнава какво възнамерявам.
Спускам се между краката му и устата ми се затваря около него.
Цялото му тяло се напряга.
– Богове – проклина той.
Ръцете му се вкопчват в косата ми и я заплитат.
Движа се нагоре и надолу, нагоре и надолу, обработвам го с устни и език, ръцете ми се движат по всяка точка на удоволствието, докато не го накарам да се блъска в мен.
Дишането му се учестява, става накъсано и неравномерно.
Той няма да издържи дълго. Мисълта ме кара да се усмихвам лукаво срещу него.
В един момент той ме отблъсква. Когато очите ми се срещат с неговите, виждам в тях неистов глад.
– Наистина играеш мръсно, сиренке – казва той и ме обръща по корем.
Повдига бедрата ми нагоре и търка главата на члена си по входа ми. Нагоре и надолу, нагоре и надолу.
Събира косата ми в юмрук, навежда се напред и накланя ухото ми към себе си.
– Не си мислеше, че Кралят на нощта ще бъде просто нежен, нали? – Казва той, гласът му е дрезгав.
Ръката му се движи между краката ми.
Притиска клитора ми и аз изпускам стон.
Дез пощипва ухото ми.
– Ммм, харесва ми този звук.
– Дез… – Обръщам чело към възглавницата, задъхвайки се.
Изведнъж той се втренчва в мен. Чувствам как вътрешните ми стени отстъпват, освобождавайки място за него.
И сега изпускам още един стон, докато той ме изпълва.
След като е дълбоко в мен, той не помръдва.
– Херувимче … никога не съм си представял, че ще се чувствам толкова добре …
Всеки път е било така. Сякаш наелектризираната, неспокойна химия между нас двамата най-накрая, най-накрая е задоволена.
Тогава той наистина се раздвижва, навлизайки и излизайки от мен с нарастваща сила. Притиска ме към себе си, а косата ми все още е хваната в юмрука му. Аз съм хваната в ръцете му и се извивам назад към него.
Телата ни започват да издават мокри, хлъзгави звуци, докато се потим. Тъмнината се събира около нас, а сияещата ми кожа е единственото осветление в стаята.
Дез освобождава косата ми изведнъж, само за да пощипне зърната ми миг по-късно.
Това е всичко, което е необходимо.
Оргазмът ми се разбива в мен, продължавайки и продължавайки и продължавайки. Някъде по средата чувам Дез да крещи, а след това и той идва, а пенисът му влиза и излиза от мен.
И двамата се свличаме заедно в една безкостна купчина.
От сърдечна болка до това. Животът не би могъл да стане по-добър.
На следващата сутрин, когато започвам да се събуждам, се протягам, тялото ми е възпалено на всички правилни места. Ръката на Дез се стяга около средата на тялото ми.
Усмихвам се още преди да отворя очи. Когато го правя, за първи път съзирам бялата руса коса на Търговеца. Прокарвам ръка през нея, наслаждавам се да го докосвам, да го изследвам, дори когато не е буден.
Злокобно извитите му устни са леко разтворени. Така той прилича на ангел. Той би се отвратил от този комплимент, но това е вярно. Всичко в него е съвършено.
Когато той не се събужда и аз започвам да се чувствам като гаднярка, че го зяпам, се измъквам от леглото му.
Минавам през спалнята си, за да се облека, а после отивам в кухнята. Най-глупавите неща ме карат да се усмихвам, като например начинът, по който слънчевата светлина прониква през прозорците, или видът на вчерашния пакет макарони.
Приготвям си чаша кафе и се отправям към задната част на къщата на Търговеца. Грандиозни френски врати се отварят към дворно място. Около него се простира градина, пълна с цъфтящи лози и екзотични храсти. Точно в средата на градината има фонтан, който бълбука, а от него растат водни растения.
Там, където градината свършва, земята отстъпва място на скалите. Отвъд скалите се простира синята океанска шир, която се простира на километри и километри. Днес е достатъчно ясен ден, за да мога да видя калифорнийското крайбрежие.
Спомням си за всички онези дни, в които седях на ръба на имота си и се взирах в остров Каталина. Никога не съм си представял, че от другата страна на тази вода Дез е точно тук, вероятно гледайки към мен…
Принуден да стои далеч от мен, защото преди седем години сключих глупава сделка. И все пак той винаги беше на една ръка разстояние.
Сега всичко свърши.
Той е моята сродна душа.
Не разбирам как е възможно това. Тук, на Земята, свръхестествените хора знаят дали имат сродни души, по същия начин, по който аз знам, че съм сирена. Когато сме тийнейджъри, силите ни се Пробуждат, включително брачните връзки.
А в мен не се е пробудило нищо подобно.
Но може би… може би в другия свят всичко е различно. Може би там сродните души не са предопределени, както е тук. Или може би връзката се проявява по различен начин.
Все въпроси, които трябва да задам на Дез, когато се събуди.
Сядам на една маса на терасата близо до края на имота и отпивам от кафето си.
Поглеждам надолу към гривната си. Изглежда непроменена от вчера, но като преброявам мънистата, липсват цели три реда. Не мисля, че Дез дори съзнателно ги е махнал.
Магията му го е направила.
Забелязвам обаче, че снощи не е премахнала цялата гривна. Явно магията на Скъперника не вярва, че една нощ на откровения и любовни прокламации (и един тон страхотен секс) е достатъчна, за да се приключи сделката.
Изглежда магията на Дез е толкова капризна, колкото моята сирена е палава.
Затварям очи и вдишвам соления въздух, като слушам грохота и шума на морето.
– Калипсо Лилис, търся те.
Замръзвам при звука на пълното си име и странния, мъжки глас в гърба ми.
Обръщам се на стола си и примижавам, загледана в слънцето. То угасва, а на негово място се появява мъж със смайваща красота. Косата му прилича на пресовано злато, а очите му са лазурното синьо на небето.
Някакво свръхестествено явление. Нищо друго освен магия не кара човек да изглежда така.
Миг по-късно мозъкът ми ме настига.
Защо един непознат е в имота на Дез – в задния му двор? И откъде знае името ми?
Всичко в ситуацията ми се струва нередно, нередно, нередно, но в момента съм твърде шокирана, за да реагирам.
Сирената ми обаче не е.
Луминисцентна светлина се разпръсква по кожата ми, когато тя изплува на повърхността.
Изправям се рязко.
– Как си влезнал тук? – Изисквам, гласът ми е ефирен.
Това е всичко, което мога да кажа. А не: Махай се от този имот. Или: Не, Ще се обадя на полицията. Не, ДЕЗ!
Той се приближава.
– Казах ти, че те търся.
Отговаря на въпроса ми, но не мисля, че сирената го е принудила да го направи. Той не прилича на омагьосан човек. Не се втурва да се приближава към мен, очаквайки следващата ми команда.
Което означава, че…
Феята.
По дяволите. Единственото друго същество от другия свят, за което знам, че ме търси, е Крадецът на души.
Това ли е… той?
Той крачи напред.
– Изненадващо трудно е да се усамотиш – казва той.
Отстъпвам назад, блъскайки се в масата зад мен.
Той ще ме хване.
Действам инстинктивно, грабвам чашата си с кафе от масата и я хвърлям по него. Той вдига ръката си във въздуха, а чашата и течността, извираща от нея, замръзват във въздуха.
Той протяга ръката си с длан навън и все така леко чашата изплува върху нея, а кафето се излива обратно в чашата.
Отварям устата си.
– ДЕ…!
Очите му се стесняват върху устните ми и гласът ми прекъсва, а викът ми вече е беззвучен.
Стискам гърлото си.
– Какво си… ? – Мога и да изричам думите, но не излиза и звук, защото гласните ми струни вече не издават звук.
– Твоята колежка, госпожа Дарлинг, каза, че си заета, но не изглежда да си заета.
Клиентът, който ме преследва.
Продължавам да се отдръпвам, като очите ми се стрелкат към къщата.
Той се усмихва и сякаш е измислил акта на усмивката, толкова е ослепително ярка.
– Той няма да те спаси.
Мъжът изчезва. Миг по-късно ръцете му се сключват около мен, когато ме сграбчва отзад.
Отивам като адска котка върху него, ритам, а ръцете ми драскат по всичко, което мога да достигна. Крещя и крещя, без да ми пука, че гласът ми е заглушен.
– Стига – въздиша той.
Магията се удря в мен и светът потъва в мрак.
Назад към част 25 Напред към част 27
