Лаура Таласа – Странен химн ЧАСТ 16

Глава 16

Темпер и аз се гледаме една друга през пространството, а кожата ѝ искри, докато магията танцува по нея. Нейните катранени очи и наелектризирана кожа са далеч от нормалната ѝ, изразителна същност.
Приятелката ми е рядка порода свръхестествено същество, с което повечето хора се надяват никога да не се сблъскат. Магьосниците владеят магията като вещиците, но за разлика от тях разполагат с почти неограничено количество сила, която могат да използват по прищявка. Единственият проблем е, че всеки път, когато използват магията си, тя разяжда съвестта им, докато не остане нищо.
Използването на малки количества тук и там не води до реална промяна. Но сила като тази? Тя може да разцепи големи части от морала на Темпер.
Най-лошото в цялата работа е, че силата на Темпер я подтиква да я използва по същия начин, по който моята сирена ме подтиква да се отдам на вътрешния си мрак. Тя винаги е там и чака момент на слабост.
Половинката ми дойде за мен. Аз изчезнах, а тя ме издирваше, като работеше до безумие, докато силата ѝ не я погълна цялата. Тя се отказа от част от морала си заради мен.
Това е напълно сбъркана проява на приятелство, но въпреки това ме трогва.
Започвам да се спускам към земята, горещината и димът на ада ме задушават.
– Кали. – Усещам повече, отколкото чувам гласа на Дез в небето над мен.
Поглеждам към него от мястото, където той и хората му се задържат в небето на няколко десетки метра от мен.
Изражението му казва всичко. Той не е съгласен с това, че се приближавам. Нито за миг, а той се готви да се намеси.
Отвръщам се от него. Темпер е най-голямото ми притеснение.
Гледа ме през цялото време, докато се спускам, а феята, която държи, се мъчи да се измъкне въпреки факта, че той определено не отива никъде.
Приземявам се на тлеещата земя, жегата е като пещ около нас.
– Израснали са ти крила, – казва тя, гласът ѝ е беззвучен.
Не е поздрав, не е как си или защо не си се обадила? Просто ти пораснаха крила. Темпер е толкова далеч, колкото никога не съм я виждала.
– Онзи пич те накара да ти пораснат крила – казва тя, а топлината около мен се покачва с гласа ѝ. Погледът ѝ се премества от мен към Дез.
Тя отблъсква феята, която държи, от себе си, като почти успява да го хвърли в огъня. Той се отдръпва от пламъците тъкмо навреме, а след това се хвърли на бомбички, поема към небето, мърморейки всякакви неприлични думи, които Темпер не чува. Гневът ѝ е насочен към моята половинка.
– Каквото и да си мислиш, Темпер, недей – казвам аз, гласът ми е тих.
Ако падне и косъм от главата на Дез, то приятелка или не, аз ще я сваля.
Вниманието на Темпер се насочва отново към мен, а очите ѝ изтъняват заплашително. Тя накланя глава, опитвайки се да ме разбере.
– Какво ти е направил?
Очевидно е, че тя смята, че аз съм лудата.
От прищявка правя крачка напред.
– Угаси пламъците, освободи магията си и ще ти обясня всичко.
Очите ѝ все още изглеждат чужди, както винаги, и онези малки светкавици все още изскачат от кожата ѝ, но се кълна, че успявам да стигна до нея.
Но после ми се усмихва и усмивката ѝ е положително зловеща.
– Ами ако не искам?
Ето го и чудовището, което поглъща Темпер.
Сирената ми изплува на повърхността, осветявайки кожата ми.
– Не ме карай да те омагьосвам, – заявявам аз, гласът ми е заплашителен.
– Не би посмяла – казва тя.
Тя е права. Във всяка друга ситуация не бих се осмелила. От една страна, почти съм сигурна, че тя може да надделее над блясъка ми. От друга страна, никога не съм искала да бъда на страната на нейната ярост.
Но точно сега нещата са различни.
– Той не е мой годеник, Темпер. Той е моята сродна душа. – Никога не съм имала възможност да ѝ го кажа.
Това е своеобразно обяснение – че не ме държат тук против волята ми и че ще я спра, ако се опита да нарани моята половинка.
За един дълъг миг Темпер не реагира изобщо. После бавно вдига очи към Търговеца, а лицето ѝ е безизразно.
В небето към него са се присъединили още феи, като по всичко личи, че не всички са от неговото царство. Темпер събира тълпа и ако това не приключи скоро, или приятелката ми ще пострада, или куп невинни.
Погледът на Темпер се връща към мен.
– Той е твоята сродна душа – заявява тя, а гласът ѝ е почти като в транс.
Кимвам, кожата ми все още е светла.
Защити нашият сродник – прошепва ми сирената, подканяйки ме да омагьосам приятелката си.
Държа устата си категорично затворена.
Темпер затваря очи, а аз се напрягам. Доколкото знам, тя е на път да възпламени небето и всяка фея, която се намира в него.
Мога да я спра точно сега. Нужна е само малко от собствената ми магия. Имам всички основания да го направя, а моята сирена го иска силно.
Но аз не го искам.
Само преди минути Дез ми гласува доверие. Мога да направя същото и за Темпер. Затова държа езика си зад зъбите и я чакам да действа.
Очите на приятелката ми се отварят и изведнъж пламъците на експлозията угасват, сякаш не са нищо повече от духнати свещи за рожден ден.
Ирисите на Темпер помръкват, а светещите червени линии, които преминават през тях, започват да се отдалечават. Кожата ѝ престава да искри и тази гореща, всепоглъщаща сила най-накрая се отдръпва.
В един момент тя е дива магьосница, а в следващия е просто моя приятелка.
Тя изпуска задъхано дъх.
– Момиче – издиша тя, – шибано добре е да те видя.
Това е всичко, което трябва да чуя. Затварям последното пространство между нас, като обгръщам Темпер в прегръдка. Кожата ѝ се усеща като напечен от слънцето пясък под моя допир.
– Ще ми разкажеш за крилата – казва тя, докато се прегръщаме – и че си открила сродна си душа, и как, по дяволите, си се озовала тук. Тогава и само тогава мога да ти обещая, че няма да изпържа задника на гаджето ти.
Сега, когато непосредствената опасност е отминала, чувам барабаненето на пулса си. Какво щеше да се случи, ако не бях дошла с Дез? Какво щеше да се случи, ако Темпър не се беше вслушала в молбите ми?
Стискам я по-силно.
– Достатъчно справедливо – казвам в рамото ѝ.
Около нас феите започват да се спускат към земята, като предпазливо се приближават. Не знам колко секунди ни остават за нас.
Отдръпвам се от нея.
– Не мога да повярвам, че взриви портал към другия свят.
– Кучка, това се нарича просто влизане.

Назад към част 15                                                                  Напред към част 17

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!