ЛЕИА СТОУН – Втора година ЧАСТ 5

Глава 4

– Ами ако имам черни крила като теб? – Попита брат ми, докато вървяхме към церемонията по пробуждането.
Челюстта ми се отпусна. Никога не бях мислила за това. При всички сценарии, които си бях проиграла през последните няколко часа, това не ми беше хрумвало.
– Тогава ще се справим и с това – казах му аз.
Моля те, Боже, не му позволявай да бъде като мен. Не можех да се справя с това Луцифер да преследва и брат ми.
Линкълн и Шиа вървяха с нас и Линкълн сложи ръка на рамото на брат ми.
– Ти си свободна душа, така че независимо от всичко, ще бъдеш в Академията на Падналите със сестра си. Няма за какво да се притесняваш, братко.
Брат. О, Боже мой. Яйчниците ми направиха салта при милия жест на Линкълн към малкия ми брат.
Майки му се усмихна и кимна.
Шиа наклони брадичката си надолу и леко се ухили.
– Освен ако не си Гристъл. Тогава си прецакан и академията няма да те иска.
Протегнах ръка назад и я плеснах по главата.
– Шегувам се. Ще се справиш – добави тя и разтърка мястото, което я бях ударил.
Най-накрая стигнахме до вратите, където другите деца чакаха да бъдат пуснати. Знаех какви нерви трябва да изпитва Майки – по дяволите, аз ги бях изпитвал само преди година.
Наведох се и прегърнах брат си.
– Каквото и да е, всичко ще бъде наред. Обичам те – казах му.
Той кимна рязко и махна на Линкълн и Шиа, преди да застане неловко в края на опашката.
Линкълн носеше униформата си на Падналата армия. Той отново щеше да работи на сцената, както беше направил с Рафаел, когато бях преминала през Пробуждането си. Беше успокояващо да знам, че ако нещо се обърка, той ще бъде там, за да помогне на брат ми.
След като си проправихме път вътре, подадохме на обслужващия персонал билетите си.
Едната и вежда се повдигна.
– Първи ред. Фантазия, фантазия. – Тя скъса билета на две, като ни даде другата половина.
Първи ред! Дори не бях погледнал. Линкълн ни ги беше дал. Погледнах към гаджето си и той ми намигна.
А, намигване номер пет. Спокойно, сърце мое.
– Ще се видим след това. Не се притеснявай. – Той ме целуна целомъдрено.
Докато си тръгваше, Шиа свърза ръката си с моята и ме повлече към вътрешната зала.
– Първи ред. По дяволите, момиче, Линкълн те обича. – Тя раздвижи миглите си.
Усмихнах се.
– Наистина.
Първият ред беше за служителите на Падналата армия и богатите семейства на децата, които преминаваха през Пробуждането, а не за доведената дъщеря на Луцифер с черните крила.
Направих бърза проверка, за да се уверя, че по ботушите ми няма петна от кръв. Може би трябваше да се облека по-хубаво.
– Гадно е, че майка ти не може да седне с нас – коментира Шиа.
Сърцето ми се сви, когато през мен премина пристъп на тъга. Извих врат, за да се опитам да я открия. Там, в секцията с носовете, заедно с другите роби, вързани за демони, тя седеше и изглеждаше адски уморена. Бях взела решение да не ѝ казвам за цялата битка, още не.
Тя ме забеляза да я гледам и ми помаха леко с ръка. Отвърнах и с малка усмивка.
– Моля, настанете се и ще доведем учениците. – Гласът на Рафаел прозвуча от сцената.
Двете с Шиа бързо отидохме до първия ред и заехме местата си между наистина важно изглеждащи хора. Единият беше възрастен пич, облечен в униформа на падналата армия с тонове медали, а другата беше дама с толкова стегната на кок коса, че караше очите ѝ да се издърпват отстрани.
Двете с Шиа се опитахме да сдържим кикота си.
О, Боже мой, дали наистина ще успея да преживея афтърпартито? Шоколадовия фонтан, блажените понички и всички останали неща, които не успях да видя на моята церемония?
Погледнах към сцената и се опитах да потисна гнева си, че виждам Грим и още един демон там. Малките му очички ме проследиха, а след това той се обърна и се намръщи.
Трябваше да го убия, когато имах възможност.
След миг седене в тишината чух как задните врати се отварят и всички започват да влизат. Майки изглеждаше изключително красив в черния костюм, който носеше. Вдигнах му палец, а той извъртя очи, зачервен и явно смутен.
Както и да е. Бях готина по-голяма сестра.
Рафаел произнесе разкаяната си реч за падналата война и заразяването на хората със сили, а после започна да назовава първото име. Атуотър щеше да е един от първите.
О, Боже, бях толкова нервна.
Ами ако той беше кентавър? Никога нямаше да го прегърна, без първо да се кача на стълбата.
Шиа сигурно разбра, че се стресирам, защото се протегна и хвана ръката ми.
Имаше нещо толкова успокояващо в това да имаш най-добър приятел. А не просто най-добър приятел за няколко години и после да се разделиш. А. Най-добрата. Приятелка. Шиа беше прилепнала към мен като лепило, за цял живот. Независимо от всичко, тя беше моят човек, а аз – нейният. Като знаех, че сме една до друга, в онзи момент тежестта от раменете ми спадаше. Какъвто и да беше Майки, щяхме да се справим с него заедно.
– Мелани Андерсън. Свободна душа – изръмжа Рафаел и аз освободих дъха, който бях задържала.
Да бъдеш първи е гадно.
Едно слабичко, плахо на вид момиче с мръсно кафяви коси се изкачи на сцената, с брадичка надолу. Когато застана пред Рафаел, той я засвети и вдигна ръце над главата ѝ. В кожата ѝ попадна фина прашинка златен прах и всички замръзнахме. Въпреки че тя не беше от моето семейство, усетих как се сковавам от очакване. Беше като да гледам напрегнат филм.
Изведнъж тя започна да плаче, взирайки се в ръцете си.
– Не! – Изкрещя тя.
Горната устна на Рафаел се сви, а Линкълн, който стоеше зад него, дискретно закри носа си.
– Мелани Андерсън. Гристъл.
О, дявол да го вземе.
Не бях професионалист в четенето на устни, но ми се стори, че Рафаел промълви:
„Съжалявам“, преди да избяга от сцената, плачейки.
Извивайки врат назад, видях, че брат ми е бял като лист.
– Михаил Атуотър. Свободна душа – каза Рафаел след това.
Не очаквах, че в гърдите ми ще се надигне гордост, когато Рафаел каже „свободна душа“ след името на брат ми, но беше така. Майка ми и аз бяхме допуснали някои грешки, но Майки беше чист човек.
Шиа стисна ръката ми и аз отвърнах.
По дяволите, да последваш разкритието на Гристъл беше трудна задача.
– Ще се справиш, Майки! – Извика Шиа, като гръмогласен нюйоркчанин.
Изтръпнах, когато надменните хора до нас ни се скараха с носовете си, но се беше получило. Майки се усмихна срамежливо и цветът се върна в бузите му.
Добре. Дишай. Просто дишай. Боже, моля те, не му позволявай да има черни крила или да бъде кентавър.
Докато се измъкна от главата си и се съсредоточа върху случващото се, Рафаел вече беше започнал да пуска магическия прах за разкриване или каквото там беше.
Майки просто стоеше там, със свити в юмрук ръце и поглед напред. Ужасен.
Бедното момче“ – каза Сера от обувката ми.
Ти ме уплаши!“ – Казах и. Бях забравила, че тя е там.
Съжалявам“ – прошепна тя и после замълча.
Гледах брат си в очакване нещо да се случи, но нищо не се случи. Рафаел беше приключил с посипването на праха и сега просто стоеше пред него и гледаше, същото беше и с Линкълн.
О, Боже. Той е глупак. Един проклет безполезен човек!
Нямаше да го приемат в Академията на падналите, нямаше да получи работа в армията на падналите и щеше да остане без дом. В очите ми нахлуха сълзи, а Шиа стисна ръката ми достатъчно силно, за да ме заболи.
В този момент от гърлото на Майки се изтръгна вой и той се залюля напред на четири крака, задъхвайки се от болка. Косъмчетата по ръцете ми се изправиха и аз се наклоних напред на седалката си.
Този вой не беше човешки.
– Майки? – Изправих се, отмахвайки ръката на Шиа.
Тялото му се контурираше, а звукът от пукането на костите ми беше толкова познат, че всъщност изпитах облекчение и седнах обратно.
Той беше звяр-обръщач, като Люк. Можех да се справя с това. Това беше добре за мен.
Погледнах към Шиа, която също се усмихваше с облекчение.
Костюмът на брат ми се разкъса, когато тялото му се набра, черната козина изскочи навсякъде, мускулите се натрупаха по формата му и увеличиха масата му. Зверопроменливите обикновено бяха животни – елени, мечки, планински лъвове и така нататък, каквото животно е било наблизо, когато е станало падането – и после имаха рога, които им придаваха демоничен вид. Люк щеше да може да помогне на Майки да разбере какво представлява смяната и всичко, свързано с това да бъдеш звероподобен. Всъщност нямах нищо против това. Чувствах се правилно.
Поне така беше, докато брат ми не се превърна в огромен черен вълк с черни кадифени рога и изгарящи жълти очи. Изглеждаше страшно обладан, когато се наведе ниско и започна да ръмжи срещу Рафаел.
Архангелът застина, а Линкълн бавно извади меча си.
Какво, по дяволите!
– Обади се на Кларк! – Излая Линкълн към някого извън сцената и цялата тълпа се вцепени, когато Майки се хвърли към Рафаел.
Изстрелях се от мястото си и за секунди се запътих към сцената.
– Майки, не! – Изкрещях, но беше твърде късно. Рафаел беше принуден да хване раменете на Майки и да го блъсне на земята в знак на самозащита.
Линкълн държеше меча си вдигнат; той светеше в синьо, а брат ми го гледаше с отровен поглед. Устните му се отлепиха назад и той изръмжа от мястото си, притиснат на пода под Рафаел.
Какво, по дяволите, се случва? Това не беше моят брат. Знаех, че Линкълн няма да го нарани, но защо, по дяволите, държеше меча си срещу него?
Изкачих се на сцената и погледът на Линкълн се насочи към мен.
– Какво става? – Попитах с тих глас.
Рафаел все още държеше брат ми притиснат и можех да кажа, че това му отнемаше големи усилия, ръцете му се тресяха, когато мускулите се огъваха. Брат ми се дръпна, опитвайки се да се измъкне, но Рафаел го натовари с по-голяма тежест и засили хватката си.
Линкълн погледна към тълпата и запази тихия си глас.
– Той е стадно животно. Когато стадните животни се сменят за първи път, те са погълнати от нуждата да ловуват. Той ще изтреби половината от тази тълпа, ако не успеем скоро да доведем алфа тук.
Какво. Не. Мамка му.
Заклатих се на крака, като погледнах надолу към малкия си брат. Беше огромен, почти колкото мечката на Люк, и сега беше ясно, че Рафаел използва цялата си ангелска сила, за да го задържи.
Огромен вълк с демонични сили, който иска да ловува хора. Страхотно.
– Майки? – Приклекнах и се опитах да срещна очите му.
От ръмженето, което се изтръгна от гърлото му, докато дърпаше главата си в моя посока, в очите ми се появиха сълзи. Беше извил глава от Рафаел и сега се зъбеше в моята посока като бясно куче.
– Не мога да го държа още дълго. – Призна през стиснати зъби Рафаел.
О. Боже. Мой.
Издърпай ме“ – нареди Сера.
Какво? Няма как. Няма да нараня брат си.“
Издърпай ме. Няма да го нараним сериозно, но може да се наложи да го предпазим от осакатяване на тълпата“ – каза ми тя.
Издърпах Сера навън и Линкълн пусна меча си. Той се пребори със задната половина на Майки, опитвайки се да го задържи. Рафаел ставаше все по-слаб; всеки път, когато брат ми се мяташе, той печелеше повече път.
– Къде е Кларк! – Изръмжа към някого извън сцената Линкълн. Не свалях очи от брат ми, докато се чудех кой, по дяволите, е този Кларк.
– Той идва! – Обади се един глас.
Тогава Майки се изтръгна на свобода. С един тласък той се измъкна от хватките на Рафаел и Линкълн, след което застана с гръб към демоните, които през цялото време го наблюдаваха внимателно.
– Евакуирайте се от сградата – нареди Линкълн на охранителя от Падналата армия, който стоеше извън сцената с пистолет в ръка.
– Ще го вземем от ръцете ви – съобщи демонът, който седеше до Грим, като ни намигна.
– Махайте се – изръмжах аз на грозния демон.
Майки беше свел глава и ме гледаше с онези причудливи жълти очи.
– Майки. Това съм аз, Бри – казах му аз.
Движение вляво от мен привлече вниманието ми, но не достатъчно, за да откъсна очи от брат ми.
– Мога да го зашеметя, ако се нахвърли. Ще се изчерпи бързо, но може да помогне в краткосрочен план – каза Шиа, докато магията пукаше в дланите ѝ.
Опитвах се да държа сълзите настрана. Бедният ми брат беше превзет от чудовище.
„Остави я“ – нареди ми Сера.
Обърнах леко глава към най-добрата си приятелка и кимнах на Шиа.
Непознатият за мен демон Абрус се приближи.
– Той може да научи повече за силите си в Академията на Замърсените – изръмжа той.
Завъртях тялото си към него, а Сера беше вдигната и светеше в ръката ми.
– Ще те посека, ако се приближиш до брат ми.
Демонът се намръщи срещу мен и направи крачка по-близо, сякаш искаше да ме заплаши.
Никога не бях виждала Рафаел с оръжие до този момент. Той прекоси пространството, ослепително бързо, с дванадесетсантиметров златен кинжал в ръце. Крилете му се размахваха сериозно, като предизвикваха порив на вятъра, който повдигаше косата ми.
– Той е свободна душа. А свободните души са мои, за да ги защитавам. – Гласът на Рафаел беше толкова дълбок и заплашителен, че едва го разпознах.
Демонът се поколеба, направи крачка назад с наведена глава и точно тогава Майки се хвърли. Не към мен или Рафаел, а към демона.
Без да изрече и дума, Шиа хвърли оранжева огнена топка към дясното рамо на Майки. Брат ми изрева като от болка и се удари в земята. Куцаше. Беше паднал на дванайсет сантиметра от демона Абрис.
– Шиа! – Извиках.
– Това е само зашеметяващо заклинание. Той ще бъде… – Тя не довърши изречението си, защото Майки отново се изправи, малко разколебан, и поклати глава, сякаш за да прочисти мислите си.
По дяволите.
Наистина, наистина, наистина, наистина не исках да ритам задника на брат си.
– Ако още веднъж се нахвърли върху мен, ще го поваля на земята! – Изръмжа демонът, а от ушите му се издигаше дим.
Направих една крачка към демоните откъм черната страна на сцената, а Сера пулсираше с ярка бяла светлина от острието си, остра и бърза.
– Докосни брат ми и ще сложа край на живота ти! – Крилете изскочиха от гърба ми и чух как някои в тълпата изтръпнаха.
Погледът на демона се насочи към гърдите ми и като видя символа там, той се усмихна.
– Имаш темперамента на Луцифер.
Коментарът беше като ритник в стомаха. Дали? Бях ли като Луцифер?
Запътих се назад и леко снижих кинжала си.
Майки отново изръмжа и спусна предната си част, забивайки задните си крака в пода, готвейки се да се нахвърли.
– Замръзни! – Дълбокият мъжки глас избухна зад мен. Майки изсъска, спусна долната си половина и се свлече напълно на земята.
Обърнах се и видях как на сцената изскача висок мъж на около трийсет години. Косата му беше шоколадовокафява и падаше на диви кичури около лицето му. Беше натрупал мускули като на защитник, а очите му бяха… призрачни. Те светеха със странен цвят на мед. С всяка своя крачка той гледаше брат ми.
Това трябва да е Кларк.
– Това е моят брат – казах му аз. – Можеш ли да му помогнеш?
Той не откъсваше поглед от Майки.
– Това зависи от него.
Алфата се приближи на няколко метра от Майки и брат ми започна да ръмжи. Издигайки се над него, Кларк кръстоса ръце и се наведе напред.
– Подчини се – изръмжа той с глас, който беше само наполовина човешки.
Устните на Майки се отдръпнаха, докато ръмженето му ставаше все по-силно, и той задържа погледа на алфата.
О, Боже. Какво означава това?
Кларк се наведе на едно коляно, забивайки лицето си право в лицето на брат ми, и аз спрях да дишам.
– Ще ми се подчиниш, иначе няма да мога да ти помогна – заяви той.
Светая светих. Брат ми щеше да му разкъса лицето, бях сигурна в това.
Още няколко секунди в погледа и ръмженето на Майки се превърна в хленчене, а кехлибарените му очи паднаха върху обувките на Кларк. Тогава брат ми сведе глава и се претърколи по гръб, разкривайки корема си.
Месовидната ръка на Кларк се протегна и хвана шията на брат ми, като я разтърси.
– Добро кученце. Хайде да вървим – излая той и се изправи.
– Какво? Къде отиваш? – Гласът ми трепереше, когато Майки се изправи и застана до Кларк.
Очите на Кларк с цвят на мед за пръв път се насочиха към мен и усетих как ме обзема физическа сила.
– Ще го заведа в моята земя. Ще го науча да ловува елени и ще успокоя жаждата му за убийство. Когато се убедя, че няма да нарани човек, ще го изпратя на училище – заяви алфата.
Какво, по дяволите, каза той току-що?
– Не можеш ли просто да го принудиш да се превърне обратно в човек? Тогава той няма да нарани никого. – Нали? Изнервях се, че не съм обърнала много внимание, през седмицата, когато в часа по история на есента говорихме за звероподобните. Помислих си, че всички са като Люк – сменя се, наритва задника на някой демон, сменя се обратно.
Кларк поклати глава.
– Той няма да може да се промени обратно, докато не утоли жаждата си за лов.
До нас достигна задушен възглас и се обърнах, за да видя майка ми, която слушаше разговора ни.
О, страхотно.
– Е, мога ли да го посетя? – Извиках. Той се отдалечаваше с брат ми по петите.
– Може би – обади се той в отговор.
Очите ми полетяха към Линкълн, който само сви рамене.
До вратата имаше струпване на мъже и жени, които чакаха Кларк. Когато той се приближаваше, те навеждаха глави и се отдръпваха от пътя, за да го оставят да мине. След като той и брат ми се изгубиха от поглед, те се изтеглиха назад и тръгнаха след него. Бяха като чудовищна секта.
Или глутница вълци“ – предложи Сера.
Точно тогава нямах нужда от доза от нейната логика. Сърцето ми се блъскаше в гърдите.
– Е, това не беше идеално, но Кларк ще се погрижи добре за него – каза Рафаел.
Архангелът вече стоеше, с кинжал в ножницата и крила, спуснати спокойно от двете му страни.
Какъв луд ден.
Но „не идеален“?
Брат ми се беше заклещил като чудовище и току-що беше отишъл да живее при някакъв пич, за когото не бях чувала, за Бог знае колко време.
– Изключително не е идеален – казах му аз, след което отидох да утеша майка си.
Ако животът спре да ми се смее в лицето, би било чудесно.

Назад към част 4                                                                   Напред към част 6

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *