Глава 10
Тази вечер беше първата, в която се обличах за бала за добре дошли и се срещнах с краля „официално“. Не бях се виждала с него от последната ни среща. Надявах се, че тази вечер няма да има толкова много жени, че да не му остави време да говори с мен. Всичко, за което си мислех през последните два дни, беше за усещането, когато пръстите му се провлачиха бузата ми.
– Роклята ви пристигна! – Нарин трепереше от входа, когато асистентката на шивачката влезе, носейки най-красивата изумруденозелена рокля, която някога съм виждала. Блестеше на светлината, със стегнат корест и талия, която приличаше на камбана.
Беше подходяща за кралица.
Бях постигнала компромис с Нарин. По време на големите балове с всички останали момичета ще съм с рокли, но ако беше среща или просто да се разхождам из двореца, с панталон.
– Свещеният Хадес! – Втренчих се в роклята, докато шивачката я полагаше на дивана и след това ми се поклони, преди да си тръгне.
Обърнах се към Нарин.
– Ще вземеш добри пари за нея, нали?
Тя се ухили.
– Вече имам купувач за двадесет нефритени монети.
Всеки ден ми доставяха нови дрехи, сякаш носенето на едно и също нещо два пъти беше престъпление. Няколко от памучните дневни рокли запазих за майка ми и Адалин. Харесах панталоните и копринените си туники. Шивачката ми беше ушила четири чифта и ги носех винаги, когато беше подходящо.
– Ще се уверя, че няма да разлея нищо върху нея – обещах ѝ.
Тогава тя ме погледна сериозно.
– Никога няма да забравя тази доброта. С тази скорост ще изплатя сватбата на сестра ми до следващата луна!
Усмихнах се искрено.
– Да я пробваме!
Никога не съм се интересувала прекалено много от модата, но нямах нищо против да изглеждам като кралица за няколко часа. Щях да се насладя на това време тук в Нефритения град, така че когато се върна у дома, да имам много забавни спомени, които да разказвам.
При мисълта да се прибера сега, след срещата ми с краля, почувствах тъга да се прокрадва в сърцето ми.
– Упражнявах се да сплитам плитки върху Мида, друга прислужница. Имам идея, която искам да опитам с косата ви и няколко нефритени камъни, които успях да взема от кралския бижутер. Тя бръкна в джоба си и извади една торбичка.
– Звучи забавно! Направи каквото и да е – казах ѝ, докато тя разкопчаваше ципа на роклята отзад.
Измъкнах се от дрехите си, не се чувствах неудобно, че Нарин ме вижда гола, тъй като ме беше къпала много пъти досега. Тя ме накара да вдигна ръце над главата си и след това нахлузи роклята върху малката ми фигура. Вътрешността беше подплатена с коприна, така че блестящата материя не ме дразнеше.
– Вдишай дълбоко – каза Нарин.
Намръщих се.
– Защо?
Тя дръпна връвта към корсета и изведнъж гръдният ми кош беше притиснат.
– Ааа. – Поех дълбоко дъх, за да разширя гърдите си и тя го отпусна малко, смеейки се.
– Харесва ти това – закачливо ѝ казах.
– Само малко.
След като ме облече, тя ме накара да обещая, че няма да се гледам в огледалото, а след това ми донесе стара книга за четене, докато започна да работи с косата ми.
Бавно четях, никога не съм имала много възможност да чета романи, но докато тя свърши с косата ми, бях прочел шест глави от завладяваща история за вълк и демон, които се влюбват.
– Кой е написал това? – Попитах, гледайки кожената обвивка.
Буквите Дж.E. бяха щамповани в злато.
– Тя живее в града, високородена – каза Нарин и след това ме потупа по раменете. – Готови ли сте да се видете?
Оставих книгата с лицето надолу, за да мога да продължа откъдето спрях, и кимнах.
Пристъпвайки към огледалото, трябваше да вървя бавно, за да не се спъна. Когато се изправих пред себе си, се стреснах за секунда, без да разпозная жената пред себе си.
– Толкова съм чиста – възкликнах аз, никога през целия си живот не бях виждала кожата, ноктите и косата си толкова безупречни.
Тя се засмя.
– Повече от това сте. Красива сте.
Наистина се вгледах в себе си, след което ахнах, когато видях шарката, която тя по някакъв начин бе успяла да направи с косата ми. Сякаш мрежа беше сплетена върху конската ми опашка и малки бижута блестяха навсякъде.
– Ти си художник! – Възкликнах аз.
Нарин се изчерви.
– Едва ли. Просто обичам да бъда креативна.
Извъртях очи.
– Точно това правят артистите.
След като нанесохме лек грим, тръгнахме към главната бална зала, където трябваше да бъде сервирана вечерята ни.
Всяко момиче, покрай което минавах, правеше комплименти за косата ми и всеки път Нарин грееше от гордост. Кендъл носеше наистина зашеметяваща червена рокля, която се допълваше с косата ѝ, седнахме заедно и започнахме да разговаряме. Момичетата бяха чули, че съм имала някакво заболяване преди няколко дни, но не и какво е то.
– Излекува ли се от треската? – Попита Джослин, момичето от Грим Холоу.
Тя и Кендъл изглежда бяха създали приятелство. Тази вечер тя носеше ярка златиста рокля с черни мъниста, която допълваше бронзовия ѝ тон на кожата и тъмната ѝ коса.
Усмихнах се.
– Да, благодаря.
Надигна се мърморене и аз надникнах в предната част на стаята, за да видя, че кралят е влязъл. Изглеждаше унищожително красив в черната си кожена униформа на кралската гвардия. Очите му огледаха нетърпеливо тълпата и после се спряха върху мен.
Гърбът ми се вдърви, когато зениците му светнаха в жълто за част от секундата. Навеждайки се, той прошепна нещо на Реджина, която стоеше до него, тя кимна и си тръгна.
Преглътнах мъчително, несигурна дали е казал нещо за мен или не. Определено изглеждаше, че е така.
– Съжалявам, че отсъствах през последните няколко дни. – Гласът му прогърмя из цялата стая и всички млъкнаха. – Имахме сблъсък на нашата граница, който вече е овладян и обезопасен.
Чу се колективна въздишка при тази новина и след това той продължи.
– Колкото и да ми се иска да опозная всяка една от вас лично и да взема решение за нова съпруга въз основа на съвместимостта… – Той направи пауза. – Това няма да постигне резултата, който желая, а именно здрав наследник.
Всички млъкнаха. Не очаквах откровеността му.
– Бих искал всички да се насладите на храната си. Ще ви изтеглим на групи от по петима, за да тестваме вашата магия. Ако не можете да произведете достатъчно магия на драконовия народ, която да се хареса на моите лекари, ще бъдете изпратени у дома по-рано със заплащането, както е обещано, за целия месец.
Стаята избухна в шокирани въздишки и шепот. Кендъл, Джослин и аз си разменихме предпазлив поглед. Кралят явно бързаше и много от момичетата се забавляваха в игра на преобличане, но изглежда забавлението свърши. Бях разкъсвана дали искам или не да проявя достатъчно магия по време на моя тест, за да ме задържи тук. Току-що беше казал, че ще получа петстотинте нефритени монети, независимо дали ще остана целия месец или не. Бих дала малко на Нарин, за да я подпомогна за сватбата на сестра ѝ, а останалото бих занесла на майка ми. Но… исках ли да бъда изпратена у дома? Никога повече да не го видя? Или още по-лошо, да гледам как се жени за друга? Може да е по-добре от алтернативата. Да проява толкова много магия, че да разбере коя съм всъщност. Чистокръвна, която очевидно притежаваше магия, която можеше да му навреди. Не беше ли това, което е казала майка ми?
След като прекарах време с краля, вече бях сигурна, че той няма да ме нарани, ако разбере коя съм.
Нали?
Назад към част 10 Напред към част 12
