Глава 7
На следващата сутрин нямах търпение да видя Райф. Не можех да избия снощната целувка от ума си. Колко реално се чувстваше, какво означаваше всичко това. След като изпържих няколко яйца с месо от елки, пристъпих в трапезарията.
Райф беше там, прегърбен над някакви пергаменти и карти.
– Добро утро. – Усмихнах се, оставяйки храната пред него.
– Трябва да напусна града за няколко седмици – каза той, без да ме погледне.
Опитах се да скрия разочарованието в гласа си.
– О?
– Съпругата на краля на Ембергейт е бременна. Ще привлека кралицата на Найтфол в схватка на нашата източна граница, за да отклоня вниманието ѝ от него и новата му съпруга.
– Много мило от твоя страна. – Чудех се защо би го направил, рискувайки живота на собствените си хора.
Райф пъхна малко от пържените яйца в устата си и задъвка.
– Той е приятел от детството и се съгласи да се присъедини към моя съюз във война срещу кралицата.
Кимнах, бавно изяждайки храната си, докато го гледах как закусва. Той все още не ме беше погледнал. Бях облякла хубава зелена рокля и се надявах да забележи.
– О, и съжалявам за снощи. Бях пиян и почти нищо не помня – каза той, докато отхапваше последната хапка от храната си.
Бях чувала термина разбито сърце, но никога не съм го разбирала добре досега. Центърът на гърдите ми наистина се отвори при лекомисления му коментар за невероятната целувка, която бяхме споделили.
– Не изглеждаше толкова пиян – казах аз, като поставих вилицата си върху чинията и изведнъж загубих апетит.
– Добре. – Той се изправи, все още не срещайки погледа ми. – Отивам към източната граница с моите лъконосци. Отмени срещите ми за следващите две седмици и си води бележки за всичко спешно, което се появи. Можеш да ме информираш, когато се върна.
Кимнах, опитвайки се да не се свивам физически.
– Кой ще те храни? Ще опитва храната?
Райф подпря ръка на лъка си, който висеше на колана му, и най-накрая срещна погледа ми. Там имаше болка. Не знаех как и защо, но той изглеждаше така, сякаш страда.
– Аз съм опитен ловец. Ще ям пресен дивеч или някой от моите хора ще опитва преди мен.
Преглътнах мъчително, опитвайки се да не се почувствам нежелана.
– Пази се – беше всичко, което успях да промърморя, вече неспособна да го погледна. Чувствах се като изхвърлен боклук. Той не беше толкова пиян. Беше замаян и се клатушкаше. Но той си спомня – знаех, че си спомня тази целувка.
Копеле.
Чух движение отляво, но аз държах главата си наведена към чинията си. Топли устни докоснаха бузата ми и след това той изчезна.
Две седмици на планиране на фалшива сватба с мъж, по когото бях почти сигурна, че си падам и който ме беше отхвърлил, преминаха лошо. Цветя, копринени гоблени, дегустация на торти, всичко това беше засенчено от уж забравената целувка. Главният готвач Брюлие се върна. Майка му за съжаление беше починала и периодът на скръб беше приключил. Бяхме измислили торта с ванилов и лавандулов крем, която беше наистина невероятна, но колкото и парчета да изядох, все още се чувствах зле.
Тази целувка. Защо копелето ме целуна така, ако смяташе да си тръгва? И фалшивото забравяне на целувката и решението да практикуваме това ежедневно…?
– Ааааа! – Изкрещях, докато хвърлях брадвата си по дървото. Тъй като нямаше повече планирани ежедневни срещи, бях решила да изляза в гората и да хвърлям брадва. Правеше чудеса с настроението ми.
Една клонка щракна отляво и аз се завъртях. Отне ми секунда да разбера кого виждам.
– Оутъм? – Задъхах се, мозъкът ми не можеше да възприема защо съседката ми от Найтфол беше в Арчмиър. Беше покрита с кал и клонки и усещах миризмата ѝ оттук. Тя вонеше на изгоряло дърво и беше покрита със сажди.
Тя изглеждаше облекчена да ме види.
– Лани. – Тя се втурна напред и въпреки калта и саждите по нея, аз я придърпах към себе си за прегръдка.
– Какво става? Защо си тук? – Попитах я.
Тя беше две години по-голяма от мен и учеше за машинен инженер в университета Найтфол.
– Леля ти се тревожи за теб от седмици. Предложих ѝ да дойда до тук и да разпитам за теб. Едва не ме убиха на границата, докато се опитвах да премина. Явно е избухнала малка битка и аз бях попаднала по средата.
О, не, схватката на Райф. Нищо чудно, че изглеждаше като влачена през кал и огън. Вероятно и така е било.
Буквално.
Сестрата на Оутъм е човек, но беше омъжена за елф. Бях го забравила до сега. Тя често пътуваше до тук тайно, за да посети своите племенници, така че познаваше добре маршрута. Ако я хванат, кралицата ще я убие.
– Значи ти си… отчасти елф? – Тя ме погледна по-отблизо, очите ѝ се насочиха право към заоблените ми уши. – Чух, че са те продали в робство и тогава леля ти ми разказа за рода ти. Тя се надява, че кралят ще бъде снизходителен към някой от своите. Целият квартал се тревожи до болка за теб, Лани.
Отворих уста да отговоя, но тя видя моята копринена кремава рокля със светлосини детайли от панделка, после погледът ѝ падна върху пръстена и тя ахна.
– Но предполагам, че си повече от добре. Лани, какво става?
Не бях подготвена да се сблъскам с миналото си и Оутъм беше най-близкото нещо до най-добър приятел, който имах.
Издишах, прокарвайки пръсти през косата си.
– Бях заловена, продадена като роб на краля на елфите и след това по някакъв начин станах негов личен асистент и сега сме сгодени. – Изсмях се нервно.
Устата ѝ се отвори.
– Извинявай. Да не би току-що да каза, че си сгодена за краля на елфите?
Доверявах се на Оутъм, но ако някога я разпитват за мен, не исках тя да пази никакви тайни, така че реших да не ѝ казвам, че това е фалшив брак. А след това ще трябва да и кажа за решението на краля да се изправи срещу кралицата, а не исках да го правя и да застраша плановете му.
– По дяволите, Кайлани! – накрая изпищя тя, ухилена. – Ще станеш кралицата на елфите ли?
Преглътнах трудно.
– Да.
Тя се хилеше от ухо до ухо и аз не можах да сдържа усмивката си в отговор.
– Леля ти ще се побърка, когато ѝ кажа. – Тя извади бележка от джоба си и ми я подаде.
– Как е тя? Припадъците? – Потърсих признаци на тревога по лицето ѝ, но тя кимна.
– Тя е добре. Лекарството действа, тя е без пристъпи и се върна на работа.
Това беше добре, но лекарството скоро щеше да свърши, така че кралят трябваше да изпълни обещанието си да я измъкне оттам веднага след сватбата.
– Хей, Оутъм, мислиш ли, че можеш да ми нарисуваш карта на тайния маршрут, който използваш, за да се промъкнеш в Найтфол? В случай, че искам да видя леля си?
Тя моментално настръхна.
– Като моя приятелка Лани ли питаш, или като бъдеща кралица на Арчмиър?
Мамка му. Оутъм не беше лоялна към Найтфол, но също така не желаеше да доведе война на своя народ.
Извъртях очи.
– Питам като Лани, твоята приятелка от детството, която иска да се увери, че леля ми е в безопасност. – Това беше истината.
Тя се усмихна.
– Може да бъда убедена на вечеря, може би с малко от онова прочуто вино от на елфите, за което слушам толкова много? – Тя огледа двореца, явно искайки да я поканя вътре.
Не бях сигурна какво ще си помислят кралят или неговият съвет за това, че ще имам човешки приятелка на обяд. Не беше като в Найтфол, където всички други раси бяха забранени, но тук на хората се гледаше с пренебрежение заради връзката им с нашия смъртен враг.
– Перфектно, отивам да взема кошница за пикник и можем да хапнем в градината! Просто чакай тук. Ще се върна веднага. – Посочих към розовите храсти и перфектната зелена поляна, на която да се постеле одеяло.
Тя кимна, разбирайки намека, и отиде да чака в градината.
– Ще ти донеса и чисти дрехи – казах ѝ.
Тя ми махна с ръка.
– Не се притеснявай. Имам тонове в дома на сестра ми. Тръгнала съм натам.
– Добре тогава. Веднага ще се върна.
Изтичах в кухнята, грабнах сладкиши, пушено месо, варени яйца, пикантно сладко от домати и пресни плодове, набутах ги в една плетена кошница и след това изтичах обратно при приятелката си. Грабнах и една от бутилките вино на Райф. Имаше стотици от тях и сякаш ги отваряше само за гости. Всъщност, откакто съм дошла тук, никога не съм опитвала от известното вино и бях нетърпелива да го направя.
Три часа по-късно бях пияна и се кикотих под нощното небе с най-старата си приятелка.
Оутъм се ухили.
– Помниш ли, когато Роби Пантум се опита да докосне гърдите ми в час и ти му счупи носа?
Засмях се истерично, усещайки опияняващия ефект на трите чаши вино. Не само, че беше най-вкусното вино, което съм пила, беше и силно.
– Той беше глупак. – Вдигнах празната си чаша и Оутъм я чукна със своята. Бяхме изпили бутилката преди час и продължавахме да чукаме празните си чаши.
– Кралят на елфите красив ли е? Как се влюби? Разкажи ми за него? – Оутъм се обърна по корем и ме погледна с очи на кученце.
Аз въздъхнах.
– Устните му са меки като възглавница и често става заядлив.
Оутъм избухна в смях, което ме накара и аз да се кикотя. Тогава отгоре сянка, закри залязващото слънце.
Погледнах нагоре и видях Райф Лайтстоун да се стои над нас с глава, наведена настрани, и ни гледаше с интерес.
Оутъм ме погледна с широко отворени очи.
– Г-н Меки устни като възглавница?
Кимнах, страхът прогони част от пиянството ми, но не достатъчно. Щеше ли да се сърди, че пиех с приятелка в градината му? Върнал ли се е от конфликта на гранцита за сега? Беше ли наранен? Чу ли ме да го наричам сприхав? Толкова много въпроси се въртяха в главата ми.
– Не вярвам, че сме се срещали? – Кралят погледна надолу към Оутъм, като погледът му мина към човешките ѝ уши, точно когато моят поглед се извърна към половин дузина мъже с лък зад него.
Бързо се изправих, веднага съжалявайки за това, и се олюлях, когато виното ме удари с пълна сила. Защо беше много по-лесно, докато лежиш? В момента, в който трябва да вървиш, се появяваха предизвикателствата.
– Любов моя, толкова се радвам, че си у дома! – Изправих се и се олюлях, разкрачвайки краката си, за да не падна.
Райф ме хвана, като постави ръце от двете страни на бедрата ми и ме придърпа близо до гърдите си. Наведох се напред и леко го целунах по устните му. Тогава погледнах Оутъм.
– Това е моята скъпа приятелка от детството, Оутъм. Сестра ѝ живее в града, омъжена е за елф.
Усетих как кралят се отпусна под мен, сякаш ме подозираше, че планираме убийството му или нещо подобно.
– Здравей, Оутъм, за мен е удоволствие. Искаш ли един от моите лъконосци да те придружи до сестра ти?
Оутъм се изправи, препъна и се изкикоти, преди да поздрави Райф.
– Да, сър, г-н Пилоу Липс.
Трябваше да прехапя бузите си, за да не се разсмея.
– Заведете я безопасно при сестра ѝ и ми докладвайте – каза Райф на един от своите.
– Да, кралю мой – каза той и след това останалите се разпръснаха.
Сега, когато бяхме сами, Райф ме гледаше, все още държейки ме в ръцете си. Навеждайки се напред, той помириса устните ми.
– Елфическо вино?
Аз кимнах.
– Никога не съм го пила. – Сега, когато беше толкова близо, не исках да ме пуска. Липсваше ми; трябваше да се окажа в ръцете му, за да осъзная колко. Проследих с пръсти надолу по врата му и въздъхнах. – Не си ранен. Бях притеснена.
Дишането му стана накъсано и после погледът му се плъзна към одеялото за пикник.
– Какво е това? – Гласът му можеше да среже стъкло.
Обърнах глава и се вгледах в това, за което говореше.
Той се взираше в картата, която Оутъм беше начертала за мен.
Погледнах към него и се ухилих.
– Искам нещо в замяна, за да ти кажа какво е това.
Очите му станаха още по-подозрителни.
– Като какво? Пари?
Засмях се. Навеждайки се, докоснах устните си до ухото му.
– Целувка.
Цялото му тяло се изви като змия.
– Какво става, Кайлани? – изръмжа той.
По тона му разбрах, че го смята за нещо престъпно. Той ясно разпозна очертанията на земята си на картата и ме болеше, че не ми вярваше.
Дръпнах се назад, за да го погледна в очите, докоснах устните му с пръсти.
– Това е точен маршрут от тук до къщата на леля ми в Найтфол. Таен маршрут, по който Оутъм е минавала десетки пъти, без да бъде хваната. Мислех, че можем да го използваме, за да измъкнем леля ми, но и да спечелим войната, когато му дойде времето.
Рязкото му поемане на въздух показваше шока му и тогава, преди да се усетя, устните му бяха върху моите. Стон на удоволствие се изтръгна от гърлото ми и аз прокарах пръсти през косата му. Езиците ни се търсеха един друг с гладна нужда, галейки се нежно и после по-силно. Тези няколко седмици раздяла, след последната целувка в апартамента ми, бяха истински ад. Това беше всичко, за което си мислех. Притиснах тялото си към неговото и той постави ръката си върху долната част на гърба ми, навеждайки ме назад, докато ме полагаше върху одеялото.
Позволих му и легнах по гръб, докато той се спускаше върху мен. Имах около две секунди, за да помисля, че някой може да ни види и да реши, че е нередно – и тогава осъзнах, че просто не ме интересува. Бях бъдещата кралица, която лудуваше с нейния годеник. Тук няма какво да видите. Махайте се.
Ръката на Райф се плъзна под роклята ми, първо близо до глезена ми, а след това бавно се провлече нагоре по пищяла ми, през коляното ми към външната част на бедрото. За една дива секунда единственото, за което можех да си помисля, беше кога за последен път се бях обръснала, а след това той ме хвана за бедрото, изпъшкайки дълбоко в отворената ми уста. Преглътнах звука, усещайки как опияняващият ефект на елфическото вино се комбинира с похотливи мисли как се поглъщаме един друг.
Той се дръпна назад и ме погледна тъжно.
– Ти си пияна – каза той почти разочаровано.
Поклатих глава, отваряйки широко очи в опит да изглеждам трезва.
– Аз съм супер.
Той се засмя, прокарвайки пръст по гърдите ми.
– Знаеш ли какво прави виното на елфите с хората?
На кого му пука, просто ме вземи. Точно тук под лунната светлина- исках да кажа.
– А? – Проследих острата му челюст, представяйки си как прокарвам езика си по нея.
Той въздъхна, измъкна ръката си изпод роклята ми и след това пусна плата надолу.
– Това ограбва от спомените ни, когато сме пияни. Ти и твоята приятелка Оутъм няма да помните нищо от това утре.
Страхът се настани в червата ми. Да не помня тази невероятна целувка? Това беше престъпление.
– Аз съм само наполовина човек – напомних му и ме обля световъртеж, когато затворих едното си око в опит да видя по-добре лицето на Райф.
Той поклати глава, усмихвайки се.
– Хайде да те оставим в леглото.
В една секунда лежах по гръб, а в следващата ме вдигна в ръцете му.
– Картата! – Обърнах се да погледна одеялото.
– В джоба ми е – каза ми той.
Отпуснах глава на гърдите му, слушайки ритъма на сърцето му. Тъй като бях толкова близо до него, усещах какво чувства той. Обожание, страх, лоялност.
– От какво се страхуваш? – Попитах сънено, докато виното на елфите се опитваше да ме дръпне надолу.
Той настръхна, без да казва нищо, докато обикаляше залите на замъка. Когато стигна до стаята ми, отвори вратата и ме постави на леглото ми, събу обувките ми и ме покри с одеялото.
Навеждайки се към ухото ми, той прошепна:
– От теб. Страхувам се от теб. Ти си от типа жена, в която мога да се загубя.
Усещах как веждите ми се събират в центъра на челото ми. Всичко беше размазано и думите му бяха като каша в главата ми. Исках да отговоря на нещо, но не можах. Стъпките се отдалечиха и след това вратата се затвори.
Ех, най-добре да поговорим за това утре, когато съм по-добре.
На следващата сутрин, се събудих с чувството, че съм паднала от кон и след това съм била ударена в лицето. Отворих едното си око, видях, че съм с роклята от вчера и изстенах.
Какво, по дяволите, се беше случило снощи? Спомнях си само, че имах забавен пикник с Оутъм, след което пих твърде много елфическо вино.
След това всичко беше размито.
С въздишка седнах и започнах да се приготвям. Тъй като не бях в настроение да се обличам, реших да оставя косата си разпусната и вълниста и да не нанасям грим. Също така не се облякох в елегантна рокля. Кралят така или иначе беше извън града; всичките му срещи ще бъдат отменени. Вместо това облякох син сарафан с дължина до коляното без излишни украшения.
Грабнах книгата си с любовни романи с ангели и се запътих към кухнята, за да видя какво е направил шеф Брюлие. Когато влязох в кухнята, той погледна прическата и тоалета ми, рязък контраст с начина, по който се обличах обикновено, и повдигна вежда.
– Твърде много елфическо вино – измърморих аз.
Той се усмихна леко.
– Закуската вече е на масата и чака.
– Благодаря. – Махнах му с ръка. Беше хубаво да не се налага вече да готвя, след като се върна.
Отваряйки книгата си, започнах да чета, бутайки вратите на личната трапезария на краля и стигнах до средата на стаята, когато Райф заговори.
– Добро утро, Кайлани.
Замръзнах, бавно вдигнах очи от книгата и го видях да седи пред двете чинии с храна. Между тях беше поставена малка ваза със свежи цветя.
– Върнал си се. – Затворих книгата и я оставих на масата, взех косата си в ръце и започнах да я сплитам в опит да освежа външния си вид.
Лицето му се натъжи и той изведнъж изглеждаше така, сякаш съм простреляла коня му.
– Да… Върнах се снощи. Не помниш ли?
О, Създател. Видяла съм го, когато бях пияна или нещо подобно?
– Да помня какво? – Попитах, а стомахът ми се сви.
Челюстта му се стегна и сякаш стена се издигна около него.
– Когато ми даде тази карта? – Каза той и я постави на масата.
Хвърлих поглед към картата, като си спомних как помолих Оутъм да я нарисува, но не и че тя го е направила или че съм я дала на краля.
– Съжалявам, не си спомням нищо.
Той кимна отсечено.
– Е… така е най-добре. Хей, трябва да опиташ храната, преди да е изстинала. Имаме среща за планиране на сватба със съвета.
Преглътнах, отидох до масата и седнах, безмълвно слагайки храната в устата си. Не можех да избягам от чувството, че нещо ми липсва. Не го бях виждала от седмици и това ли беше посрещането ми? Погледнах краля, радостна да видя, че не кърви или има синини.
– Радвам се да видя, че не си ранен – казах му.
Той кимна.
– Твоята приятелка ни даде златна мина с начертаването на тази карта. Знаеш ли, че кралицата не затваря дренажа за буря? Мисля, че така твоята приятелка влиза и излиза от стените на замъка.
Той посочи чертежа на дренажа на картата. Наведох се напред, но тъй като не бях вързала плитката си, косата ми се развихри и падна пред лицето му.
– Съжалявам.- Преметнах я на едното си рамо.
Той ме погледна с изпепеляващи сини очи.
– Харесва ми разпуснатата ти коса – беше всичко, което каза и аз преглътнах с мъка.
– Времето изтече? Умирам от глад – каза той накрая. Бяхме преместили едноминутното чакане на три, след като последната отрова на кралицата беше продължила по-дълго.
Погледнах джобния си часовник и кимнах.
Нещо се чувстваше различно между нас. Не можех да го обясня, но го чувствах отдалечен и не знаех какво да направя по въпроса.
Навеждайки се напред, притиснах устни към ухото му и той се стегна.
– Липсваше ми – казах му и докоснах ръката му. Отдръпнах се, за да го погледна с очакване. Двете седмици без него бяха трудни, особено след онази невероятна целувка, която споделихме, когато беше пиян. Не бях сигурна къде съм с него и това не ми харесваше. Не исках да ми е ту горещо, ту студено.
Той вдигна поглед от един от своите пергаменти, сякаш не ме беше чул, и издърпа ръката си от моята.
– Трябва да прегледам някои военни карти и това ще заеме цялата маса, така че… имаш ли нещо против да ядеш в кухнята?
Леденото му отхвърляне ме разби до дъното. Трябваше да прехапя вътрешната страна на бузата си, за да не заплача, докато станах и грабнах чинията си. Обръщайки се, отправих се към кухнята.
– Кайлани? – Извика той, когато се отдалечих.
Завъртях се.
– Да? – В гласа ми имаше надежда, надежда, че целувката, която споделихме преди да си тръгне, е означавала нещо за него, пиян или не.
– Не забравяй книгата си. – Той посочи мястото, където бях оставила книгата на масата.
Уау!
Беше ясно, че аз бях единствената, който се наслаждаваше на тази целувка, или може би на лъжата, че не я помни. Защото със сигурност не се държеше като мъж, който иска още целувки от мен. Това беше фалшив брак и трябваше да спра да се интересувам и да го третирам по друг начин.
Отворих двойната врата и ударих чинията си на плота. Главният готвач Брюлие ме погледна, но не каза нищо, докато ядосано изяждах храната си.
Райф Лайтстоун щеше да прокълне деня, в който ме отхвърли така.
Назад към част 7 Напред към част 9
