Глава 8
Скърцането на вратата на спалнята ми ме събуди. Все още премазан от умора, погледнах към часовника и видях, че съм спал само двадесет минути.
Ноубъл по-добре да има дяволски добра причина…
– По-добре някой да е мъртъв – изръмжах, докато седях, гледайки към вратата… и сърцето ми спря да бие в гърдите ми…
– Наи? – Ахнах, разпознавайки осветения ѝ силует.
В същото време моята половинка извика:
– Рейдж!
Гласът ѝ ме разтърси до дъното на душата ми.
Движех се толкова бързо, че нямах спомен дори да съм преместил тежестта си. В един момент бях в леглото, а след това застанах пред нея, оглеждайки я за наранявания, изгаряния от въжета, някакви признаци на мъчение.
И Майко Маг… тя имаше много.
Красивото ѝ лице беше изцапано с мръсотия и драскотини, които не бяха напълно зараснали, а очите ѝ бяха подпухнали, сякаш е плакала – много. Под ноктите ѝ имаше кръв и сажди, а ризата ѝ беше разкъсана.
– Какво… кой те е наранил? – Взех я в ръцете си и я притиснах към гърдите си, изпитах облекчение, когато тя се стопи в мен без протест. – Дядо ти ли? – Изръмжах при тази мисъл, докато прокарвах едната си ръка нагоре и надолу по гърба ѝ, притискайки тялото ѝ в моето. – Ако е така, ще го убия.
Тя се дръпна, колкото да се надигне на пръсти и да целуне врата ми. Усещането, че тялото ѝ се притиска в моето, ме накара да разхлабя хватката си и тогава тя хвана лицето ми в ръцете си.
– О, Рейдж – прошепна тя с пречупен глас. Изражението ѝ стана тъжно, а в очите ѝ проблеснаха свежи сълзи. – Той… умира. – Сълзите се стичаха по бузите ѝ и тя зарови лице в гърдите ми.
Прегърнах я, оставяйки скръбта ѝ да се излее в накъсани ридания и несвързани изречения, опитвайки се да разбера какво има предвид. След силно потръпване тя си пое дълбоко дъх, подуши и след това се успокои, поне достатъчно, за да проговори.
– Лошо е – каза тя, изтривайки влагата от лицето си. – Отидох да помогна на дядо на твоята коронация. Той ми каза, че трябва официално да ме обяви за свой наследник, преди да умре. Мислех, че ще се промъкна обратно веднага след като подпишем декларацията за наследник, но тогава бях тласната в начална писта с препятствия, за да докажа, че съм достойна. – Тя примигна, предлагайки ми водниста усмивка. – Мислех, че все още ще можем да говорим чрез нашата връзка. Много съжалявам, Рейдж. Адски съжалявам. – Гласът ѝ се пречупи.
Дядо ѝ умираше? Поне за това леля ѝ беше права. Но тя си е тръгнала… доброволно.
– Декларация за наследници? Писта с препятствия? – За какво, по дяволите, говореше тя?
Тя издиша дълго и бавно, след което поклати глава. Погледът ѝ се сведе и тя прокара пръсти по устните ми.
– Не искам да говоря за това място в момента. Можем ли за сега за не го правим, моля? – Тя отново си пое въздух. – Искам да говоря за… нас.
Докато изричаше последната дума, пръстите ѝ се провлякоха надолу по врата ми и после по гърдите ми, оставяйки огнена диря след себе си.
Насилих се да преглътна и зарових пръсти в бедрата ѝ, цялото ми тяло трепереше. Не можех да го издържам повече. Не можех да се сдържам.
– Аз… Мислех, че си отвлечена, Наи. Ти… ти ме изостави. В деня на моята коронация. – Отново преглътнах тежко. – Доброволно ли го направи?
Имах нужда от нещо повече от извинение – имах нужда от някакъв начин да осмисля…
– Това боли.
Една сълза се плъзна по бузата ѝ.
Сякаш се беше спукала язовирна стена и не можех да спра.
– Защо тогава трябва да е правилно? Защо не можа да ми кажеш? Защо… ти си тръгна без дори да се замислиш – изръмжах.
Пресни сълзи се стичаха по лицето ѝ и тя кимна.
– Страхувах се, че няма да ме пуснеш – прошепна тя. – Дядо ми каза, че имаме ограничено време, за да запишем името ми в книгите – и аз трябваше да отида там. Той каза, че ако не наследя духовната му магия, тази, която му позволява да възкресява мъртвите, като Хонър, магията ще отиде при Киан и другите висши съветници на маговете.
Дъхът излезе от мен, когато си помислих, че зловещият Киан ще има повече власт.
– Да, не можем да позволим това да се случи…
Това би било по-лошо от Деклан 2. Много по-зле.
Тя въздъхна и прокара ръка през копринената си коса; черни сажди падаха навсякъде около нея.
– Върнах се веднага щом можах. Почти не съм спала, откакто тръгнах. – Тя подчерта изявлението си с прозявка.
– Не че изглежда и че ти си спал много. – Тя се взря в очите ми и от ъгълчетата на очите ѝ бликнаха още сълзи. – Бях толкова притеснена, че ще си помислиш, че просто съм те изоставила.
Протегнах се и изтрих сълзите ѝ с палците си.
– По дяволите, жено. – Подпрях чело на нейното и прошепнах горчивата истина. – Ти почти ме разби.
Наи повдигна брадичка.
– Съжалявам – каза тя със задъхан глас. – Обичам те, Рейдж. Обичам те толкова много.
Устните ми се разтвориха, когато въздухът в стаята се зареди с енергия. Нуждата премина през мен, докато сърцето ми лудо биеше в ребрата ми.
– Наи. – Изрекох името ѝ – едновременно молба и благословия – и оставих пръстите си да танцуват по сатенената ѝ кожа, надолу по врата ѝ, докато дланта ми не опря в гърдите ѝ. Сърцето ѝ биеше в ръката ми и дъхът ѝ се учести. Навеждайки се напред, тя засмука долната ми устна в устата си и аз изстенах, всеки един мускул в тялото ми се сви от нужда.
– Рейдж… – тя се задъха до устните ми.
Извървях я назад, затваряйки вратата, докато я вкарвах вътре. Притиснах тялото си към нейното, целувах кожата ѝ и след това бавно провлачих върха на езика си нагоре по врата ѝ. Тя се изви, за да ми даде по-добър достъп, докато я подушвах, и пъхнах ръката си под ризата ѝ, за да погаля гърдите ѝ.
– Обичам те, Наи – изръмжах и след това ухапах чувствителното място точно под ухото ѝ. – Ти си моя.
Тя изстена, разтапяйки се в мен, докато прокарваше пръсти по гърба ми.
– Да – въздъхна тя и след това плъзна езика си в устата ми.
Езиците ни се заплитаха, галеха се един в друг, докато разпалваха страстта помежду ни.
– Трябва да запечатаме връзката си – каза тя.
Хванах бедрата ѝ, потапяйки се в нея. Да.
– Моля! – Молеше тя, гърчейки се срещу мен, докато бъркаше в боксерките ми.
О… по дяволите, да.
Пъхнах ръцете си под бедрата ѝ и вдигнах Наи, обхващайки дупето ѝ с длани. Тялото ѝ беше меко, докато моето беше твърдо, и не исках нищо повече от това да бъда пиян от Наи.
Паднахме обратно на леглото и целувките ни станаха неистови. Ризата на Наи изчезна, както и панталоните ѝ. Втренчих се в нея, бледата ѝ кожа беше в ярък контраст с черните копринени чаршафи. Бельото беше всичко, което стоеше между нас сега – и имахме цяла нощ, за да се изследваме един друг.
Отпуснах се върху нея, подпрях тежестта си на лактите си и след това я целунах бавно.
– Трябва да я запечатаме, преди да я развалят – въздъхна тя, като отново дръпна ластика на бельото ми.
Думите ѝ потушиха страстта ми и аз се дръпнах назад, сбърчил чело от объркване.
– Какво? – Попитах.
Очите ѝ бяха широко отворени и обезумели. Тя не изглеждаше изгубена в мъглата на похотта… изглеждаше уплашена.
– Какво каза току-що? – Повторих.
Долната ѝ устна трепереше.
– Висшите магове са чули как си повикал всички шифтъри обратно на острова. Те знаят, че ще бъдеш силен лидер и някои от тях се притесняват, че ще бъдеш твърде силен. Заплаха.
– Твърде силен? – Седнах обратно на леглото и се втренчих в нея. – Твърде силен за какво?
Тя преглътна, гърдите ѝ все още се повдигаха при всяко вдишване, но страхът ѝ беше осезаем.
– Те искат пълен контрол. Мисля, че са го постигнали с Деклан – сигурна съм, че са го направили, но ти не правиш нищо по начина, по който те смятат, че трябва.
– Това е техен проблем – сопнах се аз, раздразнен, че Висшият съвет на магьосниците смята, че те трябва да имат думата какво се случва на острова.
– Да, но те казаха, че ако ще ходя на училище там, не можем да бъдем съдбовни половинки. Че аз шпионирам за теб. Чух ги да говорят. Ако прекъснат партньорската ни връзка, преди да сме я запечатали… ще бъде завинаги.
Премигнах, зашеметен, когато най-накрая разбрах страха ѝ. Обработих и думите ѝ за училището.
Само над мъртвото ми тяло.
Как смеят!
Тези зли задници.
Вой се изтръгна от гърлото ми и Наи се измъкна назад, докато моят вълк излезе на повърхността. Ръцете ми се покриха от черна козина, докато се мъчех да овладея вълка си.
Наи отпусна брадичка към гърдите си, изражението ѝ се сви от поражение.
Огледах половинката си от горе до долу и изръмжах, принуждавайки се да остана човек.
-О, ще те имам, Наи. Цялата. Но не заради тяхната заплаха. Те няма да форсират този момент.
Тя ме погледна с тъжна усмивка.
– Ако се върна и не сме запечатали връзката си, тогава те може да изпълнят желанието си и да прекъснат връзката ни завинаги.
Необуздана ярост премина през цялото ми същество.
– Нека. Да. Опитат. – Огън танцуваше по кожата ми, докато магията ми пламна извън контрол заедно с емоциите ми. – Аз съм Алфа кралят, а ти си моята съдбовна половинка. Ако застанат между нас, ще ги разкъсам крайник по крайник и ще ги използвам за огрев, преди да изгоря цялото им царство до основи.
Тя пристъпи напред на колене и после ме погали по бузата.
– Моля те, Рейдж? Не мога да се справя със свят, в който ние не сме заедно.
Нейната болка и страх разбиха гордостта ми. Кимнах, разбирайки емоциите ѝ, но въпреки това нямаше да бъда тяхна пионка.
– Нито аз.
Взрях се в Наи, сърцето ме болеше за нея. Това не беше време за прибързани решения, нито за глупав инат. Ако се противопоставя на Наи сега, това само щеше да им помогне. Не, моята половинка беше по-важна за мен от всичко… който и да е… или по всяко време. Не бих я оставил да се върне необвързана.
– Света майка магьосница, Наи. Ти си неустоима…
Поех си дълбоко въздух и нежно я сложих да легне.
Утре щях да съставя хиляди различни военни планове за всяка възможна ситуация, която висшите магьосници могат да ни подхвърлят.
Но тази вечер…
Ще направя Наи моя.
И аз щях да стана неин.
Завинаги.
