Глава 8
На следващата сутрин се събудих със слънцето, толкова развълнувана от перспективата да видя майка си. Тя не само можеше да ми покаже как да отворя портали между царствата, в случай че висшите магьосници ги затворят, за да ми попречат да бъда с Рейдж, но и защото отдавна трябваше да се срещнем. Онзи път, когато я видях в Царството на мъртвите, когато бях там заради Хонър, беше само за момент. Не я познавах, нея или биологичния си баща и исках за се срещнем. Много.
Но докато седях на кухненския бар със закуската си, страхът се прокрадна. Дали щях да отговоря на това, което тя се надяваше за мен? Би ли се съгласила да бъда обвързана с алфа наследник от Среднощната глутница? Нервите в корема ми се свиха, докато се взирах в зърнената си закуска.
– Вълнуваш ли се да се срещнеш с майка си? – Гласът на Сариах се чу зад мен.
Обърнах се на мястото си и видях как тя и Донован влизат в кухнята.
– Ще отидеш да видиш леля Елия ли? – Лицето му се проясни.
Намръщих се, объркана.
– Той познава ли я?
Но това беше невъзможно, математиката не излиза. Тя е починала преди той да се роди.
За моя изненада Сариах кимна.
– Той е видял около хиляда снимки, а ние имаме и тонове домашни филми.
– Наистина ли? – Мисълта да видя майка си ме накара да се усмихна. – И аз бих искала да ги видя някой път.
Сариах кимна.
– Определено. – Тя протегна ръка и приглади част от косата ми. – Знам, че тя чувства… много вина, че не е тук, за да те защити и да гледа как растеш. – Гласът ѝ се пречупи.
Намръщих се.
– Вина? – Погледнах Донован. – Вината не е нейна.
Сариах кимна.
– Въпреки това тя искаше да бъде до теб, през цялото това време.
Сега повече от всякога исках да видя майка си и да я опозная. През цялото това време ме е чакала да отида при нея. Тежестта на душевния камък в джоба ми внезапно ми се стори като сто паунда.
След като пожелах хубав ден на Донован и Сариах, излязох от кухнята и се запътих към басейна. Любимата ми част от „училището“ тук, в Академията, беше, че беше без график, без книги, само аз и моите призрачни предци.
След като се облякох в бански, се потопих във водата, стискайки камъка на душата си този път, вместо кварцовия кристал, който дядо ми беше дал преди.
Поемайки дълбоко дъх, си помислих за двата пъти, когато бях виждала майка си – начина, по който държеше ръката на моя баща и как те тичаха към мен, дългата ѝ сребристо-бяла коса, която се развяваше зад нея, докато ме гледаше с пълно приемане и любов.
Мамо.
Бях израснала без майка си. Знаех, че ме е обичала, но ми беше отнета много рано. В царството на смъртните, Денят на майката, беше болезнен човешки празник, който почти бях пренебрегвала.
Нещо дръпна пъпа ми и тогава душата ми се изплъзна от тялото ми и аз полетях към Царството на мъртвите. Разпознах белия каменен замък на Пазителя и забелязах конниците, които яздеха през овощната градина с тонове скъпоценни камъни. Зад замъка забелязах простора на езерото, където бяхме намерили Хонър и където бях видяла родителите си преди.
Хората се разхождаха или си правеха пикници. Слънцето залязваше и всички сякаш излязоха и гледаха. Красива група от плачещи върби беше засадена в кръг, докато децата тичаха наоколо, смеейки се и крещящи от радост, докато играеха някаква игра.
Тук имаше мир и щастие. Помислих си как дядо ми даде камъка на душата си, за да се спазаря с Пазителя, и можех да си го представя тук със семейството и приятелите си и се помирих с това. Все още не бях зърнала голяма част от Царството на духовете, но това, което виждах, изглеждаше като издигната форма на тази част от Царството на мъртвите. Това не беше лош вид вечност.
Огледах тълпите, докато летях над тях като някакъв супергерой. Тогава… я забелязах.
Тя и моят баща седяха на червено одеяло, точно пред езерото. Сребристата ѝ коса беше сплетена на едно рамо и тя отметна глава назад и се засмя на нещо, което той беше казал. Когато се приближих, тя ме забеляза и замръзна, целият ѝ гръб се вдърви. Само една мисъл ми беше достатъчна, за да сваля призрачното си аз на земята, и в същото време тя се изправи пред мен.
Гърлото ми се стегна от емоция, когато видях лицето ѝ, толкова много приличащо на моето, и тя застана пред мен с отворена уста от изненада.
– Най-накрая дойде – въздъхна тя с глас, изпълнен с емоции.
– Мамо – задавих се и не можах да запазя хладнокръвие. Може би трябваше да съм тук за урок, но в момента това беше най-далечното нещо в ума ми.
Изражението ѝ омекна и тя разтвори ръце.
– Наи.
Това. Беше. Всичко. Всичко, от което се нуждаех, беше тя да отвори ръцете си, разрешението ѝ да се разпадна на парчета вътре в тях, с нея. Избухнах напред, сблъсквайки се с нея, докато нашите два духа се прегръщаха. Докато енергията ѝ ме обгръщаше, и двете избухнахме в смях и в мен се натрупа кипяща радост.
– Чаках те да дойдеш – изграчи тя.
– Съжалявам, че отне толкова време. Животът е някак луд в момента.
Тя се дръпна назад, усмихвайки ми се.
– Разкажи ми всичко.
Отворих уста да проговоря, когато видях как баща ми става. Бях прекарала целия си живот, мислейки за чичо си като за баща… но този човек…
Той стоеше точно зад нея и ни гледаше с очи, пълни от неизплакани сълзи.
Преглътнах мъчително и погледнах към майка си.
Тя кимна.
– Той също те обича.
Отдръпвайки се от майка ми, се приближих до него.
– Хей, хлапе. – Той се люлееше на краката си, сякаш беше нервен. – Знам, че брат ми те е отгледал и че го смяташ за свой баща и това изобщо не ме притеснява. Можем да го направим бавно. Можеш да ме наричаш Макей.
Хвърлих се в обятията му.
– Хей, бонус татко. – Аз го стиснах.
Отначало той остана замръзнал, но след това ме прегърна. Докато се прегръщахме, усетих как гърдите му потръпват с полупреглътнато ридание.
– Харесва ми, Бонус татко – каза той с груб от емоция глас. Той ме завъртя към майка ми и аз избухнах в смях.
Как е възможно… до този момент не знаех, че нещо е липсвало в живота ми? Баща ми свърши чудесна работа с отглеждането ми, с помощта и на Лона. Рейдж беше невероятен приятел, но това… любовта на майка ми и бонус баща ми, ме накара да се почувствам завършена.
И двамата се ухилихме, а майка ми се приближи до него и избърса една сълза от бузата си.
– Много се радваме, че дойде, Наи. – Тя си пое дълбоко въздух. – Как е баща ми?
Реалността се срина. Нашата щастлива среща приключи, време беше да се заемем с работата.
Майка ми и аз седнахме на червеното одеяло, докоснахме колене, а бонус баща ми се извини и отиде на разходка. Разказах на мама… всичко, включително всичко за Рейдж и нашето запечатване на брачната връзка. Тя слушаше всичко това увлечено, емоциите ѝ танцуваха по лицето ѝ, докато говорех, докато стигнах до частта за висшите магове, заплашващи да затворят порталите. След това тя изръмжа, което би накарало всеки вълк да се гордее.
– Как смеят! – Сопна се тя.
Аз кимнах.
– Значи дядо реши, че трябва да те видя за бърз урок по портали, в случай че се опитат да държат Рейдж и мен разделени.
Майка ми повдигна едната си вежда.
– О, да, нека го направим, Наи. Ще те науча как да създадеш портал по желание. По този начин никога повече няма да бъдеш държана далеч от половинката си.
Връхлетя ме триумфална тръпка и след това се захванахме за работа. Тя ме заведе до тих плаж, където остра скала се издигаше във въздуха над двадесет фута.
– Знаеш ли, че всички постоянни портали са създадени от Висш магьосник на духа? – Попита майка ми.
Поклатих глава.
Тя кимна.
– Само тези, които могат духом да ходят по световете, могат да ги създадат. Вярно е, че Киан и другите висши магове в съвета могат да ги затварят, отварят или дори унищожават и могат да създават временни, но тези портали са подходящи само за тях, за да преминават през тях, но след това се затварят. Никой от другите висши магове никога не може да създаде нови, постоянни.
Уау!
Приближих се.
– Как се прави такъв?
Тя кимна.
– Няма да мога да създам такъв тук, защото е против правилата. – Тя посочи белия замък, където живееше Пазителят. – Но мога да ти покажа как да го правиш с илюзия тук, в Царството на мъртвите, и след това да практикуваш истински, когато се прибереш у дома.
Потрих ръце, 110,4% съм готова да направя това, така че нищо да не може да ме раздели с Рейдж.
– Духът разхожда ли се? Сигурно е така, щом си преминала духовния си тест – каза тя.
Аз кимнах.
– Хей, как разбра, че съм преминала?
Майка ми се ухили.
– Татко ме държи в течение.
Сърцето ми се сви при мисълта, че дядо я държи в течение и чрез него тя бди над мен.
– Когато създаваш портал, ще трябва да влезеш в духовна форма като тази. – Изведнъж тя стана – двойна. Две призрачни форми.
Скочих назад в пясъка и ако имах сърце в тази форма, то щеше да препуска като светкавица.
Мама – и двете – се усмихнаха.
– Това е само илюзия, за да ти илюстрирам. Представи си, че едното е моето човешко тяло, а другото е моят дух.
Странно. Кимнах, пропълзявайки по-близо.
– Ти ще имаш човешката си форма в един свят, да речем на Острова на висшите магове. – Тя посочи дублиращата си душа, която все още ми се усмихваше зловещо, но за щастие не говореше. – Тогава ще изпратиш духовната си форма на другото място, където искаш да създадеш портала между двете места. Да кажем Остров Шифтър. – Нейната двойна душа влезе в стената на скалата и изчезна.
Не. Няма начин.
Шокирана, премигнах, но страховитият дубликат на мама наистина беше изчезнал… през скалата. Изправена пред майка си, се опитах да изразя обърканите си мисли с думи.
– Значи казваш, че духът ми отива на другото място, където искам да отида, и тогава…
Майка ми кимна.
– След това мислено сливаш двете си същности, докато използваш духовната си магия, за да отвориш пространство между двете си половини. Не мога да го направя тук, разбира се, но ще изглежда нещо подобно. – Тя плесна с ръце и от тях избухна ударна вълна, която се блъсна в мен.
– Съжалявам. – Намигна ми тя. Когато отвори сключените си ръце, аз ахнах. Дупка вътре в стената на скалата също започваше да се отваря.
Какво по…?
Дупката се отвори още по-широко, когато ръцете ѝ се раздалечиха, разкривайки зловещия ѝ дублиран дух, стоящ вътре в скалата като в пещера.
– Уау! – Въздъхнах аз.
Майка ми се ухили и това беше шокиращо, защото тя много приличаше на мен. Напълно имах нейната усмивка. След това майка ми влезе в пещерата, за да се присъедини към дублиращото си аз, за да символизира влизането в портал. Призрачното ѝ тяло изчезна и тя излезе от пещерата и се изправи пред мен още веднъж, докато скалата се затваряше зад нея. Просто илюзия.
– Виж. Лесно е. Сега ти опитай. – Тя посочи скалната стена, сега плоска и без пещера.
Намръщих се, гледайки призрачното си тяло.
– Не съм сигурен, че мога… тялото ми е в басейна.
Майка ми кимна.
– Ще бъде просто практика. Всичко, за което помислиш тук, можеш да го създадеш. Едно от предимствата да си в духовното царство. Това е като илюзия, но ще работи почти по същия начин и в реалния свят. Сега опитай.
– Добре… – Затворих очи и си представих как душата ми се разделя на две, а след това отворих очи и видях как майка ми трепва.
– Ще станеш по-добро с практиката и помни, че това не е реално.
Главата ми се обърна настрани и аз изкрещях. Страхотно изглеждаща Наи, с едно око и увиснало празно изражение, ме наблюдаваше като зомби.
– Сега я накарай да отиде до скалата, за да можеш да създадеш портала – увещаваше майка ми.
Еднооката Наи зомби, просто примигна към стената и след това отиде до нея, преди да изчезне вътре.
Напълно щях да имам нужда от терапия след това.
Фокусирайки се върху поставената задача, си представих, че съм в един свят, а зомби Наи е в друг. Вдишвайки и издишвайки, плеснах с длани, както направи майка ми.
– Добре. Сега, докато разтваряш ръцете си, представи си, че отваряш пространството между световете. Запази в ума си съзнание, както за това място, така и за вътрешността на скалата.
Мислех за вътрешността на скалата и как трябваше да я отворя, за да стигна до зомби Наи; след това бавно раздалечих ръцете си.
Чу се пукане и майка ми изпищя. Погледнах към скалата и видях, че голямо парче е паднало и лежи на земята. Зомби Наи надникна от скалата, гледайки ме празно.
– Ами сега. – Повдигнах рамене.
Майка ми се засмя.
– Всичко е наред. Сега го изчисти и опитай отново – каза ми тя.
Разтърсих ръцете си и прочистих ума си. Точно така Зомби Наи изчезна и скалата се поправи пред очите ми.
Уау!
Опитвах отново през следващите няколко часа и се доближих много при последния опит да отворя перфектен мним портал към Зомби Наи, както направи майка ми. Но най-много, което успях, беше да разкрия главата и горната ѝ част. Надявах се, че с практиката в реалния свят мога да го направя по-добре.
Когато дойде време да се върна, за да мога да се срещна с Рейдж, застанах малко неловко, не бях готова да кажа сбогом.
– Благодаря за урока. – Размърдах крака.
Тя приглади косата си, прибирайки кичури обратно в плитката, лежаща през рамото ѝ.
– Наи, искам да знаеш, че няма нужда да идваш само за урок, можеш да ме посещаваш, ако искаш…
Аз се ухилих.
– Бих се радвала.
Тогава тя ме придърпа за прегръдка и аз я стиснах силно.
– Кажи на бонус татко, че му казвам чао.
Тя се изкиска.
– Разбира се, скъпа.
Докато се отдалечавах от Царството на мъртвите, се чувствах по-лека и не защото бях призрачна Наи. Нещо в това да видя майка ми и бонус баща ми беше излекувало нещо счупено вътре в мен.
Плюс портали за печалба.
Назад към част 7 Напред към част 9
