ЛЕИА СТОУН – Първа година ЧАСТ 11

Глава 10

Съзнанието ми се връщаше на пристъпи.
Спомних си, че Ноа стоеше над мен и крещеше, после се появи ярка златна светлина и Рафаел се появи. Спомних си ужасеното лице на Линкълн, надвесено над мен, и как Шиа плачеше.
Всичко това се случваше на парченца, като на сън.
Сега усещах чаршафите под себе си, гръдният ми кош, бедрото и опашната кост пулсираха. Опитах се да проговоря, но само изохках. Отворих очи и се превих от ярката светлина.
Лицето на Шиа се появи.
– Ти, луда кучко! Никога повече не го прави – изруга тя и заби пръст в лицето ми.
Опитах се да се усмихна, но лицето ме болеше.
– Мога да ти го обещая. – Вдигнах трескаво ръка и с палец прокарах ръка по ясното ѝ чело.
Тогава тя се разплака и ме обгърна с ръце.
– Благодаря ти! – Проплака в ухото ми. – Mi familia(Моето семейство).
– Няма за какво, mi vida loca (живот мой луд). – Всъщност не знаех испански, но подхвърлях това, което знаех, случайно, защото винаги я разсмиваше.
Сега бях възнаградена с този смях.
Оглеждайки се за пръв път, забелязах, че се намирам в някаква медицинска стая, като до леглото ми имаше само един стол. Вратата беше подпряна и водеше към коридор с плочки.
– Намираш се в лечебната клиника на Падналата академия – каза ми тя.
Кимнах.
– Изключена ли съм? В дълбока беля ли съм?
Бяхме свободни души, но без работа нямаше да можем да живеем в Града на ангелите, а сега ни беше забранено да влизаме в Града на демоните. На практика бяхме бездомници, ако не ни приемаха.
Тя сви рамене.
– Не мисля така. Искам да кажа, че имаше много крясъци, но чух думите „смел идиот“, подхвърлени много пъти. Изглежда, че старият пич те харесва.
Усмихнах се. Рафаел.
– Добре ли е Линкълн? – Попитах, като погледнах отворената врата.
Този път беше неин ред да се усмихне.
– Искаш да кажеш за онзи красавец, който се е борил за твоята свобода? Да, нараняванията му са съвсем леки. Престоят в Града на демоните просто е изчерпал енергията му или нещо подобно. Щом преминахме границата, той се възстанови. Чух, че казаха, че има умерена загуба на кръв и няколко шева.
Въздъхнах с облекчение.
– Ядосан ли ми е?
Тя отново се усмихна.
– Толкова е ядосан. Противоестествено ядосан. Той удари стената. – Тя посочи дупка в мазилката. Направих гримаса. Ръката ѝ се облегна на рамото ми. – Почти умря, Бри. Не можеш да тръгнеш да се бориш с демони, сякаш си му някакъв баджанак.
Почти бях убила демон, така че сигурно бях некадърница, но нямаше да кажа и дума. Шиа щеше да ми стане пуерториканец, да започне да ругае на испански и да размахва ядосаните си ръце в лицето ми. Затова само кимнах, погледнах купчината дрехи на стола и за първи път забелязах, че нося тънка бяла памучна рокля и нищо друго.
– Къде е Сера? – Попитах, като гледах роклята.
Шиа се намръщи.
– Кой?
– Кинжалът ми.
На лицето ѝ блесна усмивка.
– А, да. В разгара на тирадата си Линкълн ти го изтръгна и каза, че нямаш право да го имаш извън оръжейните и бойните тренировки.
Тази майка…
– Бриел. Събуди се – чу се гласът на Рафаел от отворената врата.
Седнах, като нервно притисках чаршафа около тялото си. Рафаел беше заедно с господин Клеймор, като и двамата гледаха към Шиа.
– Влезте – казах им аз. Моля ви, не ни изхвърляйте.
– Това, което направихте, беше много опасно – смъмри ме Рафаел.
Аз се намръщих.
– Знам, но…
– Но и достойно за възхищение. Много ме грабна тази история. Да спасиш сестра си от подобно робство за цял живот. Това е трогателно.
Шиа вдигна една вежда към мен.
– Сестра? – Попитах. Тоест, да, смятах я за своя сестра, но….
– Линкълн каза, че вие двете сте семейство – заяви Рафаел, като очевидно не обръщаше внимание на факта, че косата и кожата на Шиа бяха с около десет нюанса по-тъмни от моите.
Линкълн им е казал това? Хм. Може би щяха да ѝ позволят да остане само ако е роднина с мен.
Хванах ръката на Шиа.
– Ние сме и ако ме изгоните, няма да имаме къде да живеем. Но… няма натиск.
И двамата господа се засмяха и си размениха усмивки. За мъж в началото на четиридесетте си години господин Клеймор беше доста красив, късата му кафява коса беше прошарена със сребърни ивици над добрите очи.
– Няма да ви изгоним – увери Рафаел. – Доведох господин Клеймор, за да видим дали е възможно да заличим смъртния знак на Шиа. Ако приемем, че това е, което тя иска. По този начин тя би могла да стане ученичка тук. Стаята и храната са включени, разбира се.
Исках да се държа твърдо, но не можех, от очите ми потекоха сълзи.
Шиа се изстреля от стола си.
– Да! Това е всичко, което някога съм искала. Приех знака против волята си. Притиснаха ме и… – Гласът ѝ се пречупи, преди да успее да продължи.
Господин Клеймор се намръщи и пристъпи напред.
– Ако това е вярно, ако сте взели знака против волята си, тогава аз лесно мога да го премахна. Ще ми трябват ден-два, за да приготвя отварата, но той ще изчезне, сякаш никога не е била там.
Гърдите на Шиа се издигаха и спускаха, явно се опитваше да задържи подигравката си.
Рафаел плясна веднъж.
– Тогава това е! Предполагам, че вие двете искате да се настаните заедно? Ще помоля пазача да приготви стаята ви, за да можете да се настаните. Успяхте ли да вземете някакви вещи?
Двете с Шиа се спогледахме. Да, точно така. Избягахме като прилепи от Ада. Умишлена игра на думи. Бях опаковала чанта, както ми каза Линкълн, но в нея имаше един чифт дрехи и един чифт бельо с четката ми за зъби. Нищо, което да ми стигне за… вечни времена.
– Не, и аз се притеснявам за майка ми и брат ми – признах му аз.
Той кимна, а лъскавата му коса падаше около раменете му.
– Говорих с майка ти преди час, когато тя се обади, за да се поинтересува за здравето ти. Каза, че е добре и че новият ѝ… работодател ѝ е разрешил да те посещава веднъж месечно. Тогава тя може да донесе вещите ти. Междувременно имаме препълнена купчина с изгубени и намерени вещи, която ще помоля госпожа Грийли да донесе, за да ги прегледате.
Едва чух останалата част, радвах се, че майка ми е добре. Беше ми любопитно обаче кой е новият ѝ господар. Донякъде се надявах, че когато Линкълн убие Бърдок, тя ще бъде свободна.
– Още нещо. – Рафаел вдигна пръст. – Училището, стаята и храната тук са безплатни, но ако искате допълнителни пари, ще трябва да си намерите работа на непълно работно време. Случайно знам, че клиниката търси някого, Бриел, и с твоите лечителски способности ще те наемат на място.
За моите лечителски способности не знам нищо.
Кимнах.
– Благодаря ви, господине. Ще го проуча.
Господин Клеймор погледна към Шиа.
– А и винаги мога да се възползвам от един ученик маг, който да ми подрежда запасите. Да разбиваш праховете ми, да ми помагаш с отварите.
Шиа, с широко отворени очи, само кимна.
Бяха ни позволили да останем. Даваха ни работа.
По дяволите, градът на ангелите е рай на земята.
Най-накрая се бяхме освободили от мрака, който ни беше дебнел през по-голямата част от живота ни. Не бяхме роби на никого. Бяхме свободни души и се чувствахме добре.
Рафаел тръгна да излиза от стаята, но аз седнах по-изправен.
– Господине, още нещо.
Той се обърна.
– Ум, Линкълн взе Сера, моето серафимско острие. Мога ли да си го върна? – Сигурно си мислеше, че е абсурдно Линкълн да се държи с мен като с петгодишно дете.
Той се намръщи.
– Възложих на Линкълн да отговаря за обучението ти. Ако той смята, че не трябва да разполагаш с острието извън часовете, тогава не мога да направя нищо.
С поклон и двамата си тръгнаха.
Гррр. Линкълн властваше над мен, но, по дяволите, той ми беше дал свободата ми, така че трябваше да направя каквото ми каже.
О, Боже.
Тогава един спомен се върна при мен. Беше ме нарекъл луда, а аз го нарекох секси. Скрих лицето си в ръцете, унизена, и се молех да забрави. Когато вдигнах поглед, видях Шиа да се взира в празното място на стената, а лицето ѝ беше маска на пълен шок.
– Какво става? – Попитах я. – Не си ли щастлива?
Тя кимна.
– Толкова съм щастлива. Но се чувствам странно. Бях забравила какво е усещането за щастие.
Усмихнах се и протегнах ръка към нея.
– Обещах ти, че няма да те оставя да се замърсиш.
Тя кимна.
– И ти обещавам, че няма да те оставя да минеш през първата година, без да целунеш Линкълн.
Очите ми се разшириха.
– Шиа, спри. Той е мой учител, нещо като… И задник, отчасти. Както и да е, няма да стане.
Тя се усмихна.
– Това беше много „нещо като“.
Ударих я по ръката и тя се разсмя.
Тогава на вратата се почука и влезе ниска брюнетка – жена в началото на четиридесетте – с огромна кошница с дрехи. Дори видях, че от нея стърчат раница и бутилка за вода. Тя държеше и чифт патерици.
– Как се чувстваш, скъпа? – Попита тя, като постави кошницата на земята и постави патериците в края на леглото ми. Разпознах татуировката на Рафаел на предмишницата ѝ.
– Малко ме боли, но съм добре.
– Аз съм госпожа Грийли. – Тя кимна. – Отговарям за лечебната клиника тук, в академията. Рафаел ми каза, че си търсите работа на непълно работно време? С удоволствие бих те наела.
Кимнах.
– Да, госпожо. Това би било чудесно.
Тя се усмихна и ми подаде един пакет.
– Попълнете това и го донесете утре. След това можем да разгледаме графика.
Взех пакета и го притиснах към гърдите си.
– Ще го направя. – От миенето на трупове в клиниката по реанимация бях преминала към това.
– Момичетата са свободни да си тръгнат. Домакините слагат спално бельо на леглата ви. Ето карта с обозначението на стаите ви. Върнете се, ако почувствате засилване на болката, и вземете всичко, което ви харесва, от изгубените и намерените вещи. – Тя посочи кошницата с дрехи, която беше поставила.
Кимнах.
– Ще го направим. Много ви благодаря.
Тя се усмихна и след това тихо напусна стаята.
Шиа погледна към картата.
– Пич, това място е огромно. Много по-голямо от Замърсената академия.
Все още не можех да повярвам, че съм я измъкнала оттам. Че съм се измъкнала оттам. Потърках челото си невярващо, че робският знак е изчезнал.
Преметнах леко крак през леглото и направих жест към купчината.
– Помогни ми да намеря някакви дрехи. – Нямаше как да облека отново този разкъсан и окървавен гащеризон.
Шиа прерови и намери чифт големи миризливи шорти и твърде тесен потник. След като се напъхах в тях, и двете погледнахме дрехите ми и избухнахме в смях.
– Ще бъдат тежки две седмици, докато ни платят – призна Шиа, след като се успокои малко.
Помръднах.
– Може би майка ми може да изпрати Майки с някакво бельо.
Шиа кимна, обнадеждена.
– Моля те, Боже, да. Не искам да го баламосвам безплатно, освен ако не е абсолютно необходимо.
След като напълнихме раницата с бутилка вода, слушалки, горнище, две спортни тениски и чадър, излязохме от клиниката и потърсихме на терена нашата стая. Бързо се изгубихме и разбрахме, че Шиа е чела картата на обратно.
След като поех управлението, открихме Брайт Хол. Общата стая беше оживена от ученици – само женската Брайт Хол споделяше стаята с изцяло мъжката Стоун Хол. Развълнувах се, когато видях Люк и Анджела, представяйки им Шиа, преди да им разкажа накратко какво се е случило. След като шокът им отмина, те бяха супер ентусиазирани, че и двете ще посещаваме академията редовно.
– О, Боже, момиче, сега имам с кого да се побърквам заради Ръкавицата – изпищя Люк.
– Ръкавицата? – Попита Шиа предупредително.
Анджела се наведе.
– Това е тестът в края на годината, за да те дипломират – прошепна тя. – Ако се провалиш, се прибираш вкъщи и ти пожелавам късмет да си намериш магическа работа. Ще свършиш някаква гадна човешка работа, може би частна охрана на богато човешко семейство. Ако издържиш, ще бъдеш приета във втори курс тук.
Очите ми се разшириха. Представях си писмен тест, може би няколко движения с меч, но Ръкавица?
– Ами ти си трети курс. Можеш ли да ни кажеш колко трудно беше?
Тя поклати глава.
– Всички сме под заклинани да не го правим. Но повярвай ми, ще ти е нужно всяко предимство, което можеш да получиш, така че учи здраво. Това е всичко, което мога да кажа.
Светлините изведнъж примигнаха и ни казаха, че трябва да отидем в стаите си за угасване на светлините. След като пожелахме лека нощ на Анджела и Люк, се отправихме по коридора към стая 11.
На рамката на вратата се беше облегнала Тифани.
Когато очите ѝ попаднаха върху мен, те се свиха, прескачайки от облеклото ми към следата от боя за Шиа, а след това към патериците ми. Накрая се спряха на челото ми.
– Какво стана с робския ти знак, Арчи? – Провикна се тя, като все още блокираше вратата ни.
Погледнах към Шиа, който изглеждаше абсолютно дива, после сви рамене.
– Сигурно се е изтъркал върху гърдите на Линкълн, докато бяхме на задната седалка на колата ми.
Цялото ѝ лице пламна в червено, гневът кипеше от всяка пора.
– Наслаждавай се на стаята. Преди беше моя, а сега трябва да я споделям. – Тя профуча покрай мен, блъскайки се в рамото ми.
Болката се изстреля от опашната ми кост от тласъка.
– Мога да накарам косата ѝ да падне. Научих се на това в Академията за замърсените – изръмжа Шиа.
Махнах с ръка.
– Тя не си заслужава. Тя е обсебена от Линкълн, така че съм сигурна, че току-що съсипах нощта ѝ.
Шиа се усмихна.
– Трябва да кажа, че това беше наистина добра реплика.
Със смях отворих вратата. Стаята беше малка, но уютна и чиста. Имаше прозорец в средата на задната стена и по едно двойно легло с чекмеджета под него от двете страни на пространството. Типичен стил за общежитие. Високо над леглата, на около два метра от тавана, имаше рафтове, които обгръщаха цялата стая и съдържаха книги и други магически предмети. Забелязах буркани със странно изглеждащи неща, като жабешки бутчета, от страната на Шиа, а от моята имаше книги за ангелското царство и други неща, свързани с Небесата.
– Уау. В „Замърсените“ трябваше да плащаме за всичките си книги. – Тя пристъпи към праховосинята покривка на леглото и започна да рови из томовете. В края на всяко легло имаше бюро, а в моето се намираше новият график на занятията.
– Хей, имаме нови разписания. Провери и твоето – казах й.
Когато очите ми попаднаха на новия ми начален час – 8:00 сутринта, едва не се разплаках. Четейки повече, започнах да се смея. Линкълн явно беше направил моя график.

Бриел Атуотър

Паднала история 8:00 – 9:00 ч. (стая 506, г-жа Делакур)

Можете да вземете кинжала си от караваната на Линкълн в 9:01 ч.
Боен клас 9:05-10:00 ч. (стая 511, майстор Брадстоун)

Оръжия 10:05-11:00 ч. (стая 405, г-н Клеймор)

Обяд 11:05-11:55 ч. (трапезария)

Небесни учители 12:00-14:00 ч., по 30 мин. за всеки учител. (Учебна зала 304)

Изучаване на светлината 14:05-15:00 ч. (зала 401, г-н Ринекор)

15:01 Ч. ВЪРНЕТЕ КИНЖАЛА СИ В КАРАВАНАТА НА ЛИНКЪЛН ИЛИ В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ.

Той беше толкова намръщен.
След като сравнихме графиците си, с тъга установих, че имаме само два общи класа с Шиа – боен и оръжия, но вече ставаше късно, а аз се чувствах така, сякаш ме е блъснал камион. Извадих разваления си телефон от чантата и въздъхнах, беше безполезен без зарядното, което беше точно до леглото ми вкъщи. Утре ще трябва да взема назаем нечий телефон и да се обадя на майка ми, да се уверя, че тя и Майки са добре и че ще продължи да се грижи за Бърни и Максимус без мен.
Не си направих труда да си взема душ, а просто изпълзях в леглото.
– Радвам се, че сме заедно в това – промълвих на Шиа.
Тя ме погледна.
– Аз също. И ако искаш косата на блондинката да падне, просто кажи думата.
Заспах с усмивка на лицето.

Назад към част 10                                                                 Напред към част 12

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!