ЛЕИА СТОУН – Трета година ЧАСТ 26

Глава 26

Бяхме карали цяла нощ, стигнахме до Академията на Падналите едва в ранните часове на сутринта и бързо изгубихме съзнание, увити един около друг в караваната на Линкълн. Когато пристигнахме, там бяха Ноа, Люк, Клои и Шиа, за щастие невредими.
Ноа ми помогна да излекувам раната си от ножа, а аз получих бърз доклад за хората, които бяхме спасили от робски живот. Те бяха разпределени във временни жилища и получиха гражданство от Града на ангелите. След като заявих на майка ми и Шиа, че с Линкълн ще се оженим, когато се събудим, заспахме.
Отворих очи и видях, че Линкълн се е подпрял на страната си и ме гледа с очевидно обожание. Той прокара пръст по шията ми и по ключицата ми.
– Липсваше ми всяка част от теб.
Сърцето ми се завъртя при думите му и почти не можех да повярвам, че е истинско, че най-накрая сме заедно след всичко. Липсваха ми естествено поетичните любовни признания на Линкълн.
Седнах и се наведох, за да го целуна, когато на вратата на караваната се чу силен трясък.
Замръзнах.
– Никакви срещи с булката преди сватбата! – Изкрещя Шиа през вратата.
Усмихнах се, знаейки в този момент без сянка на съмнение, че Шиа не е спала и вероятно е планирал сватбата ми цяла сутрин.
Линкълн изстена, докато скачах от леглото, прелитайки през малкото пространство, за да отворя вратата.
Шиа, Клои, майка ми и Люк стояха там с най-различни кичозни сватбени предмети, включително голяма близалка във формата на пенис, която Клои смучеше нетърпеливо.
– Хайде, бъдеща булка, трябва да отидем на моминско парти! – Уведоми ме Шиа, като нахлузи през торбестата ми пижама лента с надпис „Булка“.
Засмях се.
– Искаме само нещо малко в съда. – Познавайки Шиа, тя щеше да направи голям проблем от това.
Тя ме погледна, сложила ръце на хълбоците си.
– Няма да се случи. Хайде.
Извъртях очи.
– Нека първо си измия зъбите!
Шиа ме дръпна напред.
– Няма време. Сватбата е след два часа.
Обърнах се и видях Линкълн да държи четката ми за зъби с паста, и чаша с вода.
– Забавлявай се. Обичам те и нямам търпение да се оженя за теб – обяви той.
Зад гърба ми прозвуча колективно „Аууу“, когато взех нещата от него и се издигнах на пръсти, за да го целуна.
Като се оставих Шиа да ме дръпне към кампуса, погледнах към откритото поле, където правехме бойни формации и тренировки. То беше запълнено с редици бели столове.
– Нещо ми подсказва, че няма да се оженим в сградата на съда. – Усмихнах се на най-добрата си приятелка и започнах да си мия зъбите.
Шиа поклати глава.
– Ех, не. Архангел Михаил предложи да води службата, а „Блажени понички“ ще се погрижат за кетъринга.
Изплюх пастата си за зъби върху цимента и спрях да гледам Шиа, после майка ми и всички останали.
– Обичам ви, хора.
Майка ми протегна ръка и разтри гърба ми.
– Не мога да бъда по-щастлива за теб, мила.
Наведох се и я прегърнах. Тогава Клои се изправи.
– Върхът на деня ми беше да чуя как Шиа спори с Михаил, че трябва да се ръкоположи онлайн.
Избухнах в смях и се откъснах от прегръдката на майка ми.
– Не си го направила! – Просто я погледнах.
Шиа вдигна рамене.
– Трябва да се уверя, че тази сватба е законна. Архангел или не, той трябва да получи сертификата.
Устата ми увисна.
– Дали?
Шиа кимна.
– Разбира се. Всичко е договорено за два часа.
О, боже мой.
Бях поразена.
Отидохме заедно до училищната столова, която тъкмо утихваше от обедната тълпа, и седнахме отзад, където Шиа беше украсила масата с всевъзможни неща за бъдещи булки. Анджела, Фред и много ученици се спираха един по един, за да ме поздравят и да ме приветстват. Беше смайващо и невероятно; чувствах се толкова обичана и приветствана.
– Добре, имаме пет минути до прическата и грима. Трябва ли да използваме това време, за да хвърлим това в лицето на Тифани, или…? – Попита Шиа.
Аз се засмях. Майка ми беше тръгнала да вземе брат ми и щеше да се срещне с мен по-късно. Да хвърля сватбата си в лицето на Тифани звучеше доста добре, но имах и друга идея.
– Къде е прическата и гримът? – Попитах я.
– В старата ни стая в общежитието. Изгоних първокурсниците, които живеят там, за няколко часа, за да можем да си припомним.
Усмихнах се.
– Добре, ще се срещнем там. Имам едно нещо, което трябва да направя.
Отскочих, все още по пижама и лента за булки, и се запътих към кабинета на Рафаел.
Той ми извика да вляза, след като само веднъж почуках на вратата. Имаше нещо успокояващо в това да знам, че той винаги е там, винаги е в кабинета си, ако имам нужда от него.
Когато отворих вратата, той вдигна очи и веднага ме погледна с блеснали очи.
– Здравей, Бриел. Радвам се, че се отби. Исках да ти кажа колко съм щастлив, че ти и Линкълн сте се върнали благополучно, и да те поздравя за предстоящия брак.
Влязох в кабинета и затворих вратата след себе си.
– Благодаря ви. Всъщност исках да ви помоля за една услуга.
Заиграх се нервно с подгъва на булчинската си лента.
– Всичко – отвърна той искрено.
Гърлото ми се стегна от емоция.
– Ами, аз ще се омъжвам след час и обикновено бащата на булката я води до олтара. Тъй като моят е… починал, се чудех… дали ще го направиш.
Рафаел излезе иззад бюрото си, очите му бяха пълни с емоции.
– Бриел, за мен ще бъде голяма чест да направя това за теб.
Усмихнах се срамежливо.
– Добре, страхотно. Ще те взема след един час?
Той кимна.
– Това е среща.
Усмихнах се.
– Добре, ще се видим по-късно.
Изхвърчах от офиса му и се затичах към стаята в общежитието, която деляхме с Шиа. Бях отсъствала цяла година, така че кой знае къде бяха дрехите ми, а и нямах време да пазарувам нещо супер модерно. Можеше да се омъжа по пижама, колкото и да знаех или да ми пукаше.
Когато отворих вратата, видях, че майка ми, Шиа, Клои и Люк са там с преси за къдрене и чанти за грим. Но това, което привлече вниманието ми, беше обикновената бяла рокля в ръцете на майка ми.
Изглеждаше ми позната.
– Мамо, това ли е…? – Този ден определено щях да плача.
Тя кимна.
– Роклята, с която се омъжих за баща ти. Толкова е семпла, че я смятам за вечна. Тогава не разполагахме с много пари.
– Перфектна е. – Опитах се и не успях да не прозвуча толкова емоционално, колкото бях. Беше направена от блестяща бяла коприна с презрамки и нищо друго за украса. Проста, но красива рокля.
– Пробвай я, за да мога да я променя, докато момичетата те подготвят.
– Благословете се, че ме наричате едно от момичетата. – Люк изглеждаше трогнат, сложил ръка на сърцето си, а майка ми се изчерви.
– Извинявай, Люк, понякога забравям, че си момче, с това колко добре можеш да поставяш изкуствени мигли – каза му тя и всички избухнахме в смях.
Беше истина.
– Напълно съм ти свидетел, нали? Искам да кажа, не си ме питала, но…? – Шиа мушна миглите си в мен.
Аз се засмях.
– Разбира се, че си! Клои и Люк, ще ми бъдете ли шаферки?
И двамата кимнаха развълнувано и започнахме да се гримираме. Бях прекарала последната година в Ада без пинсета, така че те си имаха работа.
Докато седях там и ги оставях да се занимават с мен, се опитвах да погълна всичко това и да бъда просто щастлива. Но имаше нещо тежко, което дърпаше сърцето ми, нещо, което никога нямаше да забравя.
Бях оставила двама скъпи приятели там, при Луцифер, и никога нямаше да бъда истински щастлив, докато не си ги върна. Да се омъжа за Линкълн без Сера или Ракша там, беше нещо нередно. Определено го исках, но също така исках да ги измъкна оттам. Беше горчиво-сладко.
Когато най-накрая приключихме, погледнах се в огледалото и се захласнах, като за момента забравих всички други мисли.
– Боже мой. – Шиа беше променил цвета на косата ми на руса и сега тя беше накъдрена и прихваната на едното рамо. Роклята на майка ми ми пасваше идеално – трябваше само да я вдигне малко в областта на гърдите. Наведох се по-близо до огледалото и се възхитих на това колко невероятни са изкуствените мигли. Изглеждах семпла и скромна, но в същото време стилна и бляскава. Беше перфектно.
Чудех се какво ли прави Линкълн, какво ли ще облече.
– Ноа с Линкълн ли е? – Попитах Шиа.
Тя кимна.
– Току-що се върнаха от стриптийз клуба.
Очите ми се разшириха и тя избухна в смях.
– Шегувам се. Всички се приготвят в караваната. Майки също е с тях.
Остави на Шиа да запази чувството си за хумор в сериозни моменти.
Обърнах се към майка ми.
– Надявам се, че нямаш нищо против, но помолих Рафаел да ме отведе до олтара.
Майка ми изглеждаше тъжна за миг, но после се усмихна.
– Чудесен избор. Баща ти щеше да се гордее с теб.
– Не я карай да плаче. Мигли. – Люк посочи майка ми и тя се засмя.
– Добре, да вървим! – Майка ми изведе всички навън, а после ми подаде малък букет от пет бели рози.
Целунах я по бузата, а тя, Люк и Клои си тръгнаха, оставяйки Шиа сама с мен.
Най-добрата ми приятелка беше облечена в дълга тъмносиня рокля и се изправи пред мен със сериозно изражение.
– Никога не съм мислила, че ще стигнем дотук. Живеем в Ангелския град, сгодени сме за Небесни. По дяволите, момиче. Толкова съм щастлива за теб. – Тя ме прегърна. – Никога не съм губила вяра, че ще успееш да се върнеш при нас.
Прегърнах я обратно, усещайки онзи проблясък на тъга, че Сера не е тук, но щастлива, знаейки, че тя би искала това за мен. Беше ми казала да живея най-добрия си живот и аз го правех.
– Благодаря ти за всичко – казах на най-добрата си приятелка. – Животът може да си отиде само за миг и аз съм готова да изживея своя пълноценно, каквото и време да ми остава.
Тя кимна.
– Нека се омъжиш за този секси мъж.
С усмивка я хванах за ръка и тръгнахме към офиса на Рафаел.
Той ни чакаше отвън в изчистен черен костюм, а белите му криле се разстилаха зад него. Челюстта ми почти падна при тази гледка. Изглеждаше толкова красив.
– Изглеждаш прекрасно – каза той, като взе ръката ми от тази на Шиа.
Тя ме целуна по бузата и изчезна през двора.
– Благодаря ти. – Изчервих се.
Започнахме да вървим към игрището и когато стигнахме до него, първо видях надписа.
„Линкълн се жени за Бриел“ беше изписано с курсивен шрифт върху плакатната дъска, последвано от пътека от бели и розови листенца.
Погледнах по-надалеч към терена и видях стотици хора, седнали на столове.
– Уау. Има много хора – възкликнах, докато започнахме да вървим, а от преносимите колонки звучеше тиха класическа музика.
– Линкълн е много уважаван капитан от Падналата армия, а ти… е, всички са развълнувани, че си жива и здрава. Тази сутрин слухът се разпространи бързо и стотици хора поискаха да присъстват и да изразят уважението си – увери ме Рафаел.
Проклятие. Няколко сълзи изтекоха от очите ми при това. Стотици хора, събрали се с няколко часа предизвестие, за да почетат Линкълн и мен? Почти не се чувствах достатъчно заслужила за този невероятен нов шанс, който ми беше даден.
Почти.
– Имаш доста невероятни приятели – призна Рафаел.
Кимнах.
– Имам. – Най-добрите.
Завихме зад ъгъла и Линкълн се появи в полезрението ми, от което дъхът ми застина. Той стоеше в края на пътеката, облечен в светлосив костюм и бяла риза. Изглеждаше толкова красив, но не костюмът му привлече вниманието ми, а очите му. Начинът, по който ме гледаше точно в този момент, беше все едно аз съм единственият човек там.
Едва ли съм видяла, че Ноа, Майки, Блейк и Дарън стоят до него, че Архангел Михаил е зад него или че Шиа, Клои и Люк ме чакат. Съсредоточих цялото си внимание върху тези сини очи, които възприемаха присъствието ми от главата до петите.
Преди да се усетя, бяхме стигнали до края на пътеката и Рафаел стисна ръката на Линкълн, като ме предаде.
Когато Линкълн хвана ръцете ми и аз застанах пред него, всичко останало се разми. Времето се забави и аз просто вдишах момента, благодарна за всяка една секунда от него.
Михаил започна с приветствие към всички за обединяването на живота ни в брак. Той прочете стихотворението „Как те обичам“ на Елизабет Барет Браунинг, след което помоли Линкълн и мен да кажем по няколко думи.
Двамата с Линкълн все още не бяхме откъснали очи един от друг. Той вдигна ръка и обхвана лицето ми с две ръце.
– Отдавна мечтаех за този ден. Мога да посоча точния момент, в който разбрах, че Бриел е моята идеална половинка. Беше вторият ден, в който се запознахме. Тя се приготвяше твърде дълго, затова започнах да си тръгвам без нея.
Тълпата се засмя.
– Тя не искаше да го направя – продължи Линкълн. – Затова хвърли горещата си чаша кафе в задната част на отстъпващата кола, след което разкъса вратата и ми сдъвка главата.
Изчервих се от притеснение. Обичах да премълчавам ранните ни дни, когато беше възможно.
– И си помислих… уау. Ако тази красива жена може да се ядоса толкова лесно, обзалагам се, че обича също толкова яростно. – Той направи пауза. – И тя обича.
В очите ми се появиха сълзи.
– Никога не съм срещал по-страстна и вярна душа от теб, Бриел Атуотър. Искрата на огъня в теб, която поддържа душата ти горяща, е това, което обичам най-много. Ти би направила всичко за семейството си и имаш златно сърце. Но най-вече ме караш да виждам света по различен начин. Виждам го през твоите очи. Не оставяш семейството си и не приемаш „не“ за отговор, а това е, което обичам най-много в теб.
Той се вгледа в очите ми, докато сълзите се стичаха по бузите ми.
– Нямам търпение да те гледам как все повече и повече се превръщаш в жената, която ти е писано да бъдеш. Обещавам да обичам семейството ти, сякаш е мое собствено, и с нетърпение очаквам един ден да създадем наше собствено семейство заедно. Знам, че пътят ти е изпълнен с повече опасности от повечето, но обещавам да бъда до теб на всяка крачка, в добро и лошо.
Трябваше да се преборя с хлипането, докато се опитвах да контролирам емоциите си, за да мога да говоря. Как щях да следвам тази реч! Никакви думи не можеха да обяснят дълбочината на чувствата ми към него.
– Линкълн, аз не съм толкова добра в думите, колкото ти, но едно нещо знам със сигурност – последните няколко месеца от живота ми бяха едни от най-мрачните и най-предизвикателните, през които някога съм преминавала. Но твоята любов, надеждата, че ще те видя отново, ме държаха жива там долу. Ти ме поддържаше жива.
Едва успях да довърша изречението си, преди Линкълн да ме придърпа за целувка, а тълпата да изръкопляска с бурни аплодисменти.
– Добре, предполагам, че вече можеш да целунеш булката! – Каза Михаил и всички се разсмяха.
Когато се отдръпнахме, Михаил постави ръка на гърба на всеки от нас и се обърна към тълпата.
– Чрез вложената в мен сила на онлайн служението сега ви обявявам за съпруг и съпруга!
Тълпата се изсмя, но видях как Шиа стреля с поглед пълен с кинжали към Михаил. Единственото, което можех да направя, беше да се засмея. Това наистина беше най-щастливият ден в живота ми.
Сватбата беше повече, отколкото очаквах, отвъд съвършенството от началото до края. След церемонията танцувахме, ядяхме понички „Блаженство“ и просто живеехме живота си като нормални хора. За няколко часа аз не бях момичето с черни крила, а Линкълн не беше момчето с белези по китките. Бяхме просто двама влюбени. Исках да остана в този момент завинаги.
Лежах в леглото с Линкълн в караваната. Току-що се бяхме любили за първи път като семейна двойка, а той проследяваше малки кръгове около пъпа ми.
– Съжаляваш ли, че Сера не беше с нас? – Попита той.
Кимнах.
– Ще я върнем – обеща той и целуна нежно бедрото ми. – Да се наспим малко. Утре е голям ден.
Повдигнах една вежда.
– Голям ден?
Той ме погледна със свирепи сини очи.
– Утре започваш обучение. Луцифер никога няма да спре да идва за теб, затова ще те науча как да го убиеш.
Очите ми се разшириха от шок и аз изстенах. Знаех, че този мухлясал Линкълн е твърде добър, за да е истина. Моят сержант се беше върнал.
– Няма меден месец? – Измърморих. Сърцето ми беше отпътувало за Хаваите.
– Ще прекараме меден месец, когато Луцифер умре – заяви той.
Не можех да споря с това.
Беше време да изпълня другото пророчество за мен.
Нямаше да се спра пред нищо, за да видя как главата на тази зла гад се отделя от тялото му.
Луци, идвам за теб.

Назад към част 25

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!