ЛЕИА СТОУН – Четвърта година ЧАСТ 20

Глава 20

Какво казвате на майка си, когато мислите, че може би я виждате за последен път?

Бях убедила Майки да остане с нея, за да не рискува да загуби и двете си деца, и новото си гадже в една и съща нощ. Сега стоях на паркинга на „Падналата академия“, гледах я в очите и нямах представа какво да и кажа.
– Обичам те толкова много, Бриел. Знаеш ли това? Ти си най-хубавото нещо, което някога се е случвало на баща ти и на мен.
– Благодаря мамо – изхлипа Майки през рамо.
Тя махна с ръка на брат ми.
– Ти също си. Но тя беше първа.
Придърпах я за дълга прегръдка, а ръцете на Майки ме обгърнаха отзад, докато всички се държахме един за друг.
Почти всеки един член на Падналата армия, който не беше Небесен, беше призован да отиде на война в Ада – в мое име. Всички те вярваха в мен или поне вярваха в Михаил, който ги командваше и вярваше в мен. Грейс и нейните човешки ловци на демони щяха да останат с останалите Небесни и да защитават училището, а Блейк и Дарън щяха да бъдат оставени да командват. Сега всички се сбогувахме с близките си… за всеки случай.
Когато най-накрая се отдръпнах, майка ми плачеше.
– Престани, мамо. Ще се върна, кълна се.
Тя кимна.
– Цели и невредими?
– В повечето случаи. – Усмихнах се.
Всички се засмяхме, опитвайки се да запазим нещата леки.
Днес можеше да е денят, в който войната на падналите да приключи. Огромният смисъл на това не ми се губеше.
Поглеждайки, забелязах, че Рафаел нямаше с кого да се сбогува, докато Михаил се сбогува с жена си и Ембърли. Уриел и Гейбриъл разговаряха с учениците си от Академията на падналите в Париж, а Рафаел просто стоеше там и изглеждаше самотен.
– Мамо, иди да се сбогуваш с Раф. За всеки случай. – Потупах я по гърба, когато очите и се разшириха при молбата ми.
Те все още не бяха направили любовната си връзка публична. Веднъж ги бях видяла да се държат за ръце, но щом ме забелязаха да ги гледам, се отдръпнаха. Предполагам, че физическата обич беше нова за Рафаел и те не бързаха, но ако имаше време да целуна мъжа, то беше сега.
Неловко кимнала, мама ме прегърна за последен път, преди да се обърне и да тръгне смело към Рафаел. Изглеждаше очарователно в дългата си до коляното пола с флорален принт, цветни балетни обувки и копринен топ. Напоследък се беше погрижила повече за външния си вид. След смъртта на баща ми и оставаха само дванадесетчасовите работни дни в Града на демоните, които я очакваха, докато отглеждаше три деца. Сега се занимаваше с йога, грижеше се за себе си и се хранеше здравословно. Беше много по-отпочинала, спокойна и щастлива.
– Бъди силен там долу – заръча тя срамежливо и вдигна поглед, за да срещне очите на Рафаел. Той я превъзхождаше с гигантския си ръст.
Двамата с Майки се престорихме, че разглеждаме картата, която бях накарала Шиа да състави от частите на Ада и замъка на Луцифер, които помнех.
– Благодаря ти, Кейт. Ще се грижа за Бриел, сякаш е моя собствена дъщеря. – Гласът му беше изпълнен с емоции и макар да се опитвах да не подслушвам, просто не можех да се сдържа.
– Знам, че ще го направиш – отговори тя задъхано и аз вдигнах поглед, за да видя, че той е обвил ръцете си около нея, оставяйки ги да почиват в долната част на гърба и. Подгъва на цветната и пола се развяваше от вятъра, докато тя опираше ръце на широките му гърди, а аз се оказах запленена от двамата.
Целуни я бе, идиот.
Тогава по лицето на Раф пробяга усмивка и той се наведе, причупвайки гърба и като по филмите, взе устата и в целувка, за която би завидяла и холивудска филмова звезда.
– Отвратително – прошепна Майки.
– Замълчи. – Зашлевих го.
Учениците един по един забелязаха какво се случва и започнаха подвиквания, които прекъснаха любовната им проява. Никога през живота си не бях виждала Раф с по-червени бузи.
– Точно така. Безопасно пътуване – промърмори майка ми и си тръгна. Не можех да помогна на усмивката, която се разля по лицето ми.
– Бриел. – Дълбокият глас на Линкълн ме изненада и аз се обърнах, за да го видя да стои там и да държи голяма кафява кутия.
Издърпа ме настрани, пред караваната ни, и ми подаде кутията.
– Малко нещо.
И двамата почти не бяхме спали през изминалата нощ, просто се държахме един друг, докато се опитвахме да не мислим за загубата на другия.
– Линкълн, ти си твърде добър за мен. – Погалих старата кутия. Познавайки Линкълн, вътре щеше да има нещо безценно. Той никога не е бил от хората, които обичат красивите опаковки.
– Невъзможно.
Махнах капака и се усмихнах, когато видях лъскавата сребърна броня за гърдите.
– Невероятно е. – Имаше златна плетка по краищата и кожени ремъци отстрани, за да я държат на място. Като се наведех по-близо, прочетох малка гравюра с курсив в долния ъгъл.
Госпожа Атуотър-Грей.
– Линкълн… Обичам го. – Гърлото ми се стегна от необуздана емоция.
Изваждайки гръдната плоча, той ме подкани да вдигна ръце.
– Роуз имаше твоите размери, а Михаил успя да изкове това със специален метал от горния етаж. – Той посочи към Небето.
Уау.
Да, струва ми се познато“ – потвърди Сера от мястото си в ножницата на бедрото ми.
Линкълн издърпа гръдната плоча над главата ми и я закрепи върху тънката ми горна част от верижна броня. Докато стягаше ремъците отстрани, видях нервността в жестовете, в лицето му.
Хванах ръката му, успокоих го и го принудих да ме погледне.
– Хей. Аз ще се справя с това, повярвай ми. Ще успея. Има цяло пророчество за това и всичко останало. – Намигнах.
Линкълн въздъхна.
– Да, точно това ме притеснява. В пророчеството не се казва нищо за това, че ще успееш да се измъкнеш жива.
„По дяволите, това беше болезнено“ – коментира Сера.
Беше. Линкълн беше човек, който гледа на най-лошия сценарий, и това беше нормално.
– Предполагам, че просто трябва да имаме вяра. – Не можех да повярвам, че аз бях тази, която призоваваше към вяра, но това беше всичко, с което разполагах в този момент.
– Предполагам, че е така. – Той се наведе и целуна устата ми, от което гърдите ми ме заболяха. Това беше целувка, която казваше сбогом, но и оставяше надежда за нова в същия момент. Беше толкова страшно и дори не исках да мисля за това.
Той изстена тихо, ниско в гърлото си с неотложна нужда, а аз отговорих на отчаянието му, задълбочавайки прегръдката ни. Това беше най-хубавата и най-тъжната целувка в живота ми.
Накрая и двамата се отдръпнахме задъхани.
– Ще пазя гърба ти там – обеща ми той.
Честно казано, не си вярвах, че ще говоря, затова само кимнах. Беше сложил гривната си с диска, който щеше да му позволи да влезе в Ада с мен. Правехме това заедно, за добро или за лошо.
– Трябва да намеря Шиа и да я попитам нещо. Ще се срещнем след малко на входа на портала – казах му.
Двамата стояхме там и се гледахме един друг още един продължителен миг, а аз запомних лицето му, линиите на тялото му, луничките му. Накрая той само ме погали по бузата и си тръгна, оставяйки ме да се чудя какво ли ни очаква в бъдеще.
Знаейки, че не мога да мисля толкова далеч, поклатих глава. Трябваше да се справям минута по минута. Ангелският град и малкият джоб, който беше останал от човечеството, разчитаха на мен. Нямаше да ги проваля.
Прекосих паркинга и се отправих към портите на Падналата академия, където най-добрата ми приятелка стоеше заедно с Ноа, чакайки да направи портал към Ада и да поведе цяла армия през него.
– Шиа, мога ли да говоря с теб?
Магьосницата вдигна поглед от сбогуването си с Ноа, с неизплакани сълзи в очите, и кимна. Докато Ноа се отдалечаваше на няколко метра, за да поговори с Блейк и Дарън и да ни даде възможност да останем насаме, аз взех и двете и ръце в своите.
– Трябва да ми направиш най-голямата услуга на най-добра приятелка на света – помолих я аз.
Веждите и се смръщиха.
– Каква е тя?
Преглътнах.
– Аз ще бъда заета да се боря с Луцифер, а Линкълн ще бъде твърде зает да ме защитава. Ноа ще бъде зает да те защитава. Имам нужда от някой, който да спаси Ракша.
В очите и просветна разбиране. Бях и разказала как жената ми беше помогнала да изляза от Ада. Шиа сякаш не разбираше как може да ме е грижа толкова много за някого, който ме е дрогирал и държал в плен; беше трудно да се обясни на някой, който не го е преживял заедно с мен.
– Шиа, тя е важна за мен. Като семейство. Ти си единствената, на когото се доверявам. Не бих могла да живея със себе си, ако нещо се случи с нея. – По бузите ми започнаха да се стичат сълзи.
Шиа стисна ръцете ми.
– Няма да напусна Ада без нея. Имаш думата ми, сестро.
Едно ридание заседна в гърлото ми при употребата на думата „сестра“, при нейната лоялност към това, което ме правеше щастлива, дори и да не го разбираше.
Пуснах ръцете ѝ и я придърпах към себе си, за да я прегърна.
– Толкова съм щастлив, че те имах до себе си през всичките тези години.
Тя ме стисна по-силно.
– Престани. Няма да се сбогуваме. – Гласът и се накъса от сдържани сълзи и двете се отдръпнахме една срещу друга.
– Ще се омъжвам следващата година и ти ще бъдеш там.
Кимнах, преглъщайки емоциите си.
Тя е любимият ми човек. От всички“ – призна Сера, като също звучеше емоционално.
Вътрешно се усмихнах.
Дори повече от Михаил?“
Добре, тя е вторият ми любим човек.“
Стъпките привлякоха вниманието ми зад нас, към натрупващата се армия, общо няколко хиляди души. Някои бяха в автобуси, други в коли, но повечето вървяха пеша. Това беше то. Това беше последният ни шанс да спасим Ангелският Град и всичко зависеше от мен.
Преглътнах тежко.
– Шиа, мисля, че вече сме готови. – Михаил се приближи с Линкълн и другите архангели.
Дарън и Блейк кимнаха и застанаха встрани. Те имаха строги заповеди в случай, че загубим, да помогнат за евакуацията на възможно най-голяма част от града. Не бяха получили дискове от Метатрон, така че нямаше да могат да поддържат сами живота си там долу. Рафаел каза, че така е най-добре, че трябва да се оставят някои Небесни, за да се грижат за нещата.
Шиа кимна, сви рамене, преди да ме погледне.
– Ти се справи с това. – Тя ми намигна.
Най-добрата ми приятелка щеше да отвори портала и да остане, докато всички членове преминат, преди да го затвори, така че това щеше да е последното, което виждах от нея, докато всичко приключи.
Кимнах веднъж и това беше всичко.
Последната война за човечеството беше започнала.
Все още се опитвам да реша дали искам първо да отрежа топките на Луци, или да му извадя очите“ – заяви Сера.
Аз се усмихнах.
Мисля, че всички подценявахме колко жестоко може да бъде острието ми.
Луци, идвам за теб.

Назад към част 19                                                                    Напред към част 21

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!