Линдзи Пауел – Недосегаемият брат ЧАСТ 19

Глава 18
ЗОУИ

– Джакс Джоунс, докарай шибания си задник тук – крещя, докато стоя зад заключената врата. Достатъчно ми беше да се застоявам в тази стая и имам проклетото право да ме пуснат оттук, да не говорим, че имам нужда от шибана тоалетна. Не е много женствено, знам, така че ме съдете.
Удрям с юмрук по вратата, докато най-накрая не чувам нещо, което звучи като болт и вериги, преди да чуя щракването на отключващата се ключалка, и се отдръпвам, чакайки да се отвори. Когато това се случва, се нахвърлям върху Джакс, протягам ръце пред себе си, които се озовават на гърдите му, и влагам всички сили, за да го избутам назад. Но уви, мъжът е като скала и дори не помръдва. Да върви. Връщам се към удрянето с юмруци по гърдите му, а яростта завладява всяка мисъл. И тогава го чувам да се смее. Да, той ми се смее, затова правя единственото нещо, което ми хрумва, вдигам коляното си и го доближавам до члена му. Спокойно мога да кажа, че смехът му спира, тъй като той изпуска хриптене и ръцете му падат върху гащите, докато се навежда леко.
Ха. Това ще го научи да не бъде толкова самодоволен.
– За какво го направи? – Казва той, докато хрипти, а аз му се усмихвам.
– Защото ми омръзна да съм в тази проклета стая, затворена като животно.
– Виждам, че си взела болкоуспокояващите тогава? – Коментира той.
– Да, и се чувствам много по-добре, така че се махай от пътя ми, преди отново да те ударя с коляно.
– Не мога да го направя, хубаво момиче – казва той, стиска челюстта си и се приближава към мен, ръцете му се преместват в горната част на ръцете ми, пръстите му се вкопават, докато ме води назад към леглото.
– Махни се от мен – казвам, докато се боря срещу него. – Искам да се прибера вкъщи.
– Престани да се държиш като проклето дете с проблем с пристъпите на гняв – коментира той, докато ме бута на леглото и се приземява отгоре ми.
– Наистина искаш да ти причиня още болка на орехчетата, нали? – Казвам, докато се опитвам да извивам краката си под него, но всъщност какъв е смисълът? Той е като преобърнат гигант, поставен върху мен. – Трябва да слезеш от мен.
– Няма как да стане, не и когато се държиш като разярена кучка.
– Добре, тогава ще се изпишкам върху теб – казвам с болно-сладка усмивка, а той извърта очи и стене.
– Жени – промърморва той, докато се отделя от мен и ме вдига за ръката, изкарвайки ме от стаята и прекосявайки коридора, като ме набутва в една малка кабинка и включва светлината. Вратата се затваря пред лицето ми и аз си поемам дъх. Чудесно, тук няма дори прозорец, а само още един проклет вентилационен отвор.
Бързо пишкам и си мия ръцете, като след това използвам изтърканата кърпа, за да ги подсуша. Уф. Това място има нужда от промяна.
Блъскам по вратата и тя се отваря, а Джакс отново ме ескортира като кукла, която мрази, обратно до стаята, в която съм от…
– Откога съм тук? – Питам, докато той почти ме хвърля вътре и влиза, затваряйки вратата след себе си.
– Не от дълго.
– А колко време е недълго?
– Два дни.
– Два дни? – Извиквам. – Джакс, брат ми ще полудее.
– Да, ще го направи.
– Така че тогава ме пусни.
– Не.
– Не? Какво имаш предвид, не? – Питам недоверчиво. И как е възможно да не съм имала желание да пишкам толкова дълго време? Как изобщо е възможно това?
– Казах ти, че ми принадлежиш – казва той, а очите му пламтят от думите му.
– Джакс, не съм в настроение за това – казвам с въздишка. – Просто искам да се прибера вкъщи, да съобщя на всички, че съм добре, и да си взема дълга, гореща вана.
– Продължавай да мечтаеш, хубаво момиче, защото това няма да се случи.
– Защо? – Не разбирам нищо от това.
– Защото, ако брат ти преживява дори частица от това, което съм преживял аз, то това не е достатъчно. Ако си мислиш, че можеш просто да се върнеш тук и да се държиш така, сякаш нищо не се е случило преди пет години, тогава дълбоко се лъжеш. Ако можеш да усетиш дори и грам от болката, през която съм преминал аз, то това все още не е достатъчно.
Взирам се в него, напълно заслепена от този развой на събитията, и тогава ме осени.
– Ти наистина ме мразиш, нали? – Прошепвам. Дори с всичко, което се е случило, откакто се върнах, той наистина ме мрази.
– Нямаш никаква шибана представа – казва той и сърцето ми се свива.
– Джакс… – Гласът ми прекъсва, защото не знам какво да кажа.
– Какво? Мислиш ли, че само защото те чуках и те възбудих, сега нещата ще са различни? Наистина ли си мислеше, че мога да се откажа от цялата тази болка, защото ми позволи да си пъхна члена в путката ти?
– Разбира се, че не.
– Тогава как виждаше всичко това, Зоуи? Хм?
– Не мислех – казвам, докато в очите ми започват да се образуват сълзи, които замъгляват зрението ми, докато гледам надолу към ръцете си в скута.
– Не, защото ти никога не мислиш, нали? Стига малката хубава Зоуи да постигне своето, тогава по дяволите с всички останали.
– Престани – прошепвам, когато първата сълза пада.
– Това, което Зоуи иска, Зоуи го получава, и по дяволите с последствията – продължава той.
– Моля те, спри.
– Загубих брат си заради теб – изкрещява той. – Загубих единствения член на семейството си, защото ти искаше да извършиш някакъв шибан акт на храброст, за да докажеш какво точно? Защото, ако не ме лъже паметта, ти все още се нуждаеше от брат си, за да спасиш задника си. Ти не можа да го направиш. Не си си написал домашното и нямаше истинска представа в какво се впускаш.
– О, Боже – казвам на един дъх, докато тревогата ми се увеличава.
– И дори нямаше шибаното търпение да изчакаш и аз да бъда там – казва той и главата ми полита нагоре, за да го погледна. Той диша тежко, ноздрите му се разширяват. И тогава виждам още нещо в очите му – болка, съжаление. В онзи съдбовен ден му нанесох повече вреда, отколкото на себе си, и до този момент дори не знаех за това, защото избягах.
Казвам единствената дума, които ми хрумва в момента.
– Съжалявам.
Той се подиграва.
– Съжалявам, но това не е достатъчно. – И тогава той се обръща, отваря вратата и си тръгва, като плъзга ключалката на мястото ѝ и ме затваря в тази стая, която сякаш се затваря в мен.

Назад към част 18                                                                          Напред към част 20

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!