Глава 10
НАСТОЯЩИЯТ ДЕН
КАТ
Сядам срещу Нейт на масата, докато вечеряме. Тя е далеч от това, което би трябвало да правим в деня след сватбата ни, но това би изисквало любов и приемане, а аз не съм готова да му дам нито едното, нито другото. Наясно съм, че животът ми щеше да е по-лесен, ако просто приемах съдбата си и продължавах напред, но аз не съм такъв човек. Аз съм шибан боец и това никога няма да се промени.
Откакто той влезе в спалнята ми по-рано и легна върху мен, топлината му изгаряше дрехите ми, а членът му беше между бедрата ми, не съм в състояние да мисля за нищо друго. Трябва да се изпикая, и то бързо, ако някога ще спра да мисля за това как ме взима, как ме ближе, смуче, чука… О, Боже, трябва да спра.
Слагам парче пържола в устата си и устоявам на желанието да изстена на глас колко е вкусна. Готвачът на Нейт със сигурност е невероятен, но ми се струва странно, че той не готви сам. Същото важи и за почистването, за което той наема няколко души. Върти ми се в главата, когато те са в къщата, и това ни най-малко не ми помага да се чувствам спокойна. Във всяка стая, в която вляза, се намира шибаната чистачка. Когато вляза в кухнята, там е готвачът. Не е това, с което съм свикнала, и решавам да повдигна въпроса, защото ми се е размътил мозъкът.
– Нейт? – Казвам, за да привлека вниманието му, докато той чете нещо на бележника до себе си.
– Да, Кат, – казва той, а очите му вече са съсредоточени върху моите. Господи, мога да се изгубя в тези очи, ако си позволя.
– Мислех си дали наистина имаме нужда от готвач? – Казвам, осъзнавайки, че току-що съм казала „ние“, без да искам, сякаш сме истинска двойка. Майната му.
– Защо? Не ти ли харесва храната? – Пита той, а веждите му се свиват.
– Не, не е това, просто е странно.
– Какво е?
– Да плащаш на някого да идва тук и да готви, – казвам му, а той все още изглежда озадачен. Обръщам очи и продължавам. – Нейт, аз нямам какво да правя по цял ден. Скучно ми е, имам нужда от нещо, което да правя, нещо, което да ми убива времето, затова си помислих, че мога да поема готвенето и почистването на това място.
– Искаш да се занимаваш с чистене и готвене? – Пита той, сякаш е странно, че изобщо предлагам това.
– Ами, да. Нямам работа, нямам цел, нямам ежедневен ритуал, така че поне малко готвене и чистене би ме накарало да се чувствам така, сякаш правя нещо, – казвам, прехапвайки си езика, за да не добавя саркастично, че мечтата ми през целия живот е била да стана нечия шибана скиорка.
Нейт се обляга на стола си, ръцете му са пред него, сплетени, сякаш той е главният шибан шеф… което технически е така, но не и тук. Тук трябва да отбележа себе си, преди да се изгубя напълно, и ако това започне с готвене и чистене, така да бъде.
– Добре – казва той просто, преди да седне напред и да продължи с храненето си.
– Добре? – Казвам след няколко секунди, чудейки се защо е направил това толкова лесно.
– Да, Кат. Добре, – казва той, повтаряйки бавно думата.
– Ами… добре тогава. – Поглеждам обратно към храната си, без да имам какво да кажа по въпроса. Искам да кажа, че очаквах да има дискусия по въпроса, дебат, почти както очаквах той да откаже, така че нямам какво да добавя към разговора.
Минават няколко секунди и тогава го чувам да мърмори тихо:
– Знаех си, че няма да ти отнеме много време да влезеш в тази роля на съпруга.
И ето го, задникът излиза да играе… За минута някак си го пропуснах там.
– Просто ми е шибано скучно, Нейт, нищо повече, – казвам с усмивка, защото знам, че той ще се вбеси заради употребата на думата „шибано“.
Той свежда очи към мен и, по дяволите, ако гащите ми не се намокрят съвсем малко. Това, което сякаш правим напред-назад, ме побърква.
Искам го.
Не го искам.
Нямам нищо против него.
Мразя го.
Обичам да си играя с него.
Мразя това, че си играе с емоциите ми.
Списъкът е дълъг и ме побърква.
Може би трябва да го чукам? Да приключа с това и да го махна от себе си?
– Престани да псуваш – казва той и не ми убягва, че току-що сам се е издал.
Усмихвам се и се надигам от стола си, вървя покрай масата, а пръстите ми се движат по тъмното дърво, докато се приближавам към него.
– Или какво ще направиш? – Предизвиквам го. Той все още не е изпълнил нито една заплаха, за да си гледам езика, така че бих искала да видя какво всъщност ще направи.
– Не ме изпитвай, Кат, – казва той, челюстта му е стисната, когато се качвам до него, присядайки на края на масата.
– Може би искам, – отговарям аз и кръстосвам ръце на гърдите си.
– Повярвай ми, не искаш.
– О, мисля, че искам, Нейт. Виждаш ли, сега съм просто една отегчена и самотна домакиня, така че трябва да направя нещо, което да направи деня ми малко по-вълнуващ, – казвам, докато разтварям ръцете си и ги поставям от двете си страни, хващайки се за ръба на масата, докато се навеждам по-близо до него. Той отмества леко стола си назад и аз се премествам, докато не се оказвам изцяло пред него, а краката ми са на сантиметри от неговите.
– И ако казвам „шибано“ пред теб, за да подправя деня си, тогава няма да спра, – казвам с намигване и тогава той се изправя, грабва ме от мястото ми на ръба на масата, увива краката ми около кръста си и ме блъска към стената вляво, ръцете му хващат бедрата ми, пръстите му се вкопчват.
И тогава нещо се случва с мен.
Нещо, което никога не съм очаквала, докато шепна в ухото му.
– Чукай ме, Нейт.
И тези думи са като червен парцал за бик, когато устата му се удря в моята, и, Господи, сякаш съм умряла и съм отишла на небето, докато той ме поглъща, езикът му масажира моя, устните му опитват мен и аз него.
Свивам ръце около врата му, премествам пръсти към косата му, дърпам късите му кичури, което го кара да изпусне ниско ръмжене, докато продължава да чука устата ми с език.
Мили Боже, искам този език във вагината ми.
Той не показва никакви признаци да спре темпото, а точно сега, в този момент, не искам да го прави.
Искам просто да забравя всички причини, поради които не трябва да го правя, и да му се наслаждавам. И точно това възнамерявам да направя.
Той ме отдалечава от стената, краката ми все още са увити около него, пръстите ми все още държат косата му. Краката му се движат, но не ме интересува къде ме води, просто искам езикът му да е върху клитора ми, последван от члена му в мен. Няма значение, че това е човек, когото мразя, защото всичко, което ще направи, е да предизвика неистова страст, каквато никога преди не е имало.
Той ме носи нагоре по стълбите, по коридора, а няколко крачки по-късно ме хвърля на леглото толкова силно, че цялото ми тяло отскача във въздуха, преди да се приземи и да бъде погълнато от планината на мъжа, когото наричам свой съпруг.
Едва си поемам дъх, преди устните му да се върнат върху моите. Посягам надолу, премествам ръцете си към панталоните му и ги разкопчавам, нетърпелива да извади члена си и да ме възседне здраво. Не знам дали някога през живота си съм била толкова възбудена. Той се съгласява и се отдалечава от мен, заставайки на ръба на леглото, докато сваля дрехите си една по една, докато не се разголи напълно, и да ме гледа, гледката пред мен е великолепна. Искам да кажа, че Адонис няма нищо общо с този мъж. Има мускули на места, за които не съм подозирал. Твърди коремни линии, хребети навсякъде, тези мощни шибани ръце, а после има и татуировки, за които дори не знаех, че има.
Челюстта ми се отвори малко, но после гласът му ме върна тук и сега.
– Твой ред – казва той, стига до мен, хваща ме за ръцете и ме издърпва от леглото, докато застана пред него. – Вземи. Вземи ги. Свали. – Предполагам, че има предвид дрехите ми, а от дълбокия му грапав глас по кожата ми преминават тръпки.
Изведнъж се почувствах нервна.
Какво, по дяволите, правя?
Ненавиждам този човек, но ще се съблека пред него?
Изгубила съм ума си.
– Не ме карай да ти казвам два пъти, Кат – казва той, докато очите му се впиват в моите.
Чувствам се така, сякаш не мога да преглътна, образува се гигантска буца.
И тогава ръцете ми се раздвижват от само себе си, разкопчават копчетата на ризата ми и я оставят да падне по ръцете ми, преди да падне на пода и да се разпилее в краката ми. Следват дънките, които спускам надолу по краката си и ги свалям, така че оставам само по бикини и сутиен.
Нейт повдига вежди към мен.
– Забрави ли нещо? – Очите му се спускат надолу по тялото ми и се спират на сутиена ми, а аз изтръпвам.
О, майната му, за една стотинка и всичко останало. Бързо свалям сутиена си, хвърлям го през рамото на Нейт, а след това свалям бикините от краката си и се изправям. Не се срамувам от тялото си и ще бъда проклета, ако не го притежавам.
Гледам как Нейт оглежда извивките ми, преди очите му да се върнат към моите, от гърлото му излиза ниско ръмжене, а после се нахвърля, поваля ме обратно на леглото, тялото му покрива моето, устните му ме поглъщат отново, докато членът му докосва отвора ми.
Той се придвижва надолу по тялото ми, а устата му поставя целувки в пътека, докато върви, и след това се настанява между краката ми, изглеждайки като човек, който отдавна не е пирувал.
– Чаках това, – казва той, преди да потопи езика си в мен, а пръстите му хващат бедрата ми, държейки ги разтворени колкото се може по-широко. Не знам къде да се поставя, докато езикът му влиза и излиза от мен. Не знам накъде да гледам, когато езикът му се придвижва към клитора ми и леко го докосва, отново и отново.
О, Боже…
И тогава той леко засмуква, премества едната си ръка и вкарва пръстите си в мен. Аз стенех, пищях, преместих ръцете си на тила му, защото просто не можех да се наситя. Притискам се към лицето му, искайки още. Той се подчинява и смуче по-силно, плъзга езика си по-бързо, а пръстите си вкарва и изкарва по-силно и по-бързо. Краката ми треперят, докато усещам как се приближавам към оргазъм. Дърпам го за косата и ръцете му се озовават точно под дупето ми, докато той натиска лицето си във вагината ми по-силно. Господи, вътрешностите ми сякаш са на път да експлодират от възбуда, путката ми е гладна за това и, по дяволите, ако не се чувствам така, сякаш съм на път да получа най-интензивния оргазъм в живота си.
– Нейт…
– Кажи го, – казва той срещу вагината ми.
– Кажи какво? – Задъхвам се.
Той леко отмества устните си, докато отговаря.
– Не трябва да ти казвам.
Повдигам глава, за да го погледна, озадачена от това какво, по дяволите… О…
– Няма да върна устните си върху путката ти, докато не го кажеш, – казва той с усмивка, когато вижда, че съм разбрала какво има предвид.
– Накарай ме да изкрещя, мъжо, – казвам с тих глас и, по дяволите, ако тези думи не го превърнат в животно, когато той отново се връща към пиршеството си, чука ме с пръсти и ме докарва до проклетия бяс.
Изкрещях, когато оргазмът ми се устреми напред. Крещя, проклинам, а Нейт продължава да ми отнема всичко. Цялото ми тяло трепери, удоволствието става прекалено голямо. На път съм да го помоля да спре, защото не мисля, че мога да издържа повече, но тогава той ме обръща по корем, премествайки ме така, че коленете ми да са свити, а дупето ми да е в лицето му.
Нямам време да направя нищо друго, освен да извикам, когато той забива члена си в мен.
О, сладки Господи.
Той ме язди, пенисът му се плъзга навътре и навън, пръстите му се движат около клитора ми и го дразнят отново и отново. Не мога да се държа и краката ми заплашват да се подкосят, но Нейт поставя ръката си под мен, държейки ме на място, докато продължава безмилостно да ме чука до забрава.
– Свята работа, – прошепвам, когато той ускорява темпото, удряйки ме в сърцевината.
Напрягам стените си около него, единственото нещо, което ми остава да направя, докато тялото ми се превръща в шибана слуз, и тогава той издава силен рев, когато достига върха си, точно когато ме кара да свърша отново.
Никога не съм получавала многократни оргазми по време на секс, камо ли толкова силни.
Общите ни ругатни отекват в стените, преди той да се срине върху мен, докато и двамата се задъхваме, опитвайки се да възстановим контрола над дишането си.
И тогава той ни премества, така че аз лежа настрани, ръката му е заключена около кръста ми, докато ме държи близо до себе си, тялото му е до моето, докато аз затварям очи и забравям за това, че съм негова съпруга, защото ме е накарал да избера него или смъртта, а вместо това се чувствам удовлетворена, докато се оставям да бъда отнесена в спокоен сън.
Назад към част 9 Напред към част 11
