Глава 12
КАТ
Стъпалата ми се удрят в бягащата пътека, докато тичам, за да се опитам да облекча част от разочарованието, което изпитвам, но не се получава. Бягам вече двайсет минути и въпреки че усещам горенето в дробовете си, то не прави нищо, за да облекчи напрежението в тялото ми. Обикновено една добра тренировка помага за чудеса, прочиства ума, позволява ми да мисля малко по-ясно, но днес това не се случва и всичко това е заради шибания Нейт Ноулс.
Момчето не излиза от ума ми и единственото, което продължавам да правя, е да си го представям отгоре, как устните му ме задоволяват, как тялото му се слива с моето. Надявах се, че чукането ще ми помогне да облекча емоциите си, ще ми помогне просто да преодолея факта, че мразя Нейт, но същевременно искам да го чукам… но всичко, което направи, е да го влоши. Не искам само една нощ с него; искам още една и още една, защото, по дяволите, никога не съм изпитвала това, което изпитвах с него. Той знаеше как да задейства тялото ми, как да изтръгне всеки грам удоволствие от мен и правеше всичко това, без да ме познава.
Може би сега съм омъжена за него, но никога не съм го допускала до себе си. Никога не съм му показвала истинската си същност, защото преди не съм имала желание… но сега се чувствам различно. Чувствам, че бихме могли да бъдем нещо специално, и презирам това, че се чувствам така. Боря се. Топя се. Не знам какво да правя.
Нямам с кого да говоря, на кого да се доверя, на кого да разтоваря проблемите си. Всичко, което имам, е къща, пълна със скъпи вещи, от които нямам нужда, и ум, който постоянно воюва със сърцето ми.
Искам го. Не го искам.
Мразя го. Не го мразя.
Мога да се влюбя в него. Наистина не искам да се влюбвам в него.
Ах. Това ме убива бавно, ден след ден, но винаги съм била упорита и ми трябва нещо повече от красотата на устните и члена му, за да ме накара да видя, че това може да е нещо.
Вратата на фитнеса се отваря и той стои на входа, изглеждайки шибано ядосан. Виждате ли? Нямам рационални мисли около него. За секунди той се превръща от студен в шибан огън, а аз вече усещам как вагината ми изтръпва в очакване.
Знам, че е опасен мъж, но може би точно това искам? Опасност. Малко несигурност. Живот, в който винаги живея на ръба, но с мъж, който никога няма да ме разочарова.
Продължавам да тичам, дори когато той си проправя път в стаята, очите ни са втренчени един в друг, а музиката звучи около нас, защото когато имаш частна фитнес зала, няма нужда от слушалки.
Той застава пред бягащата пътека, а ръцете му са в джобовете на панталона.
– Трябва да поговорим – казва той силно, така че да го чуя над ритъма на музиката.
– Ще свърша след двайсет минути – казвам му.
– Сега, Кат, – казва той, а очите му се впиват в моите.
Извръщам очи, когато той протяга ръка към предната част на бягащата пътека и намалява скоростта ми, докато спра. Опитвам се да си възвърна дъха и слагам ръце на хълбоците си, защото съм вбесена, че той си мисли, че може да дойде тук и да прекрати сесията ми, защото иска да си говори с мен.
– Казах ти, че ще свърша след двайсет минути – измъквам се аз.
– А аз ти казах, че имам нужда да си поговорим точно сега – отвръща той.
– Арх – казвам, като вдигам ръце във въздуха и слизам от бягащата пътека, грабвам кърпата си и избърсвам лицето си. – И какво е толкова важно, че да не може да почака, докато свърша? Защото досега бях доста шибано без значение, Нейт, така че какво се е променило? – Крещя, а гърдите ми се издигат, докато се опитвам да се контролирам.
– Шибана уста – промърморва той. – Нещо се е случило и трябва да поговоря с теб за него.
– Защо?
– Срещни се с мен на горния етаж и ще ти кажа.
Той тръгва да излиза от залата, но аз се изпречвам на пътя му и го спирам.
– Не. Кажи ми сега, – казвам, решителността преминава през мен, тялото ми оживява от близостта му.
– За Бога, винаги ли трябва да си толкова шибан инат? – Казва той, а аз се усмихвам, защото изглежда ми харесва да го вбесявам.
– Дали? – Казвам, като връщам въпроса му обратно към него. Виждам как огънят пламва в очите му и той пристъпва напред, ръцете му се измъкват от джобовете и опират в бедрата ми, докато ни води назад, докато не се удрям в стената. Сърцето ми се разтуптява, когато ме поглежда, а после се придвижва напред и опира челото си в моето.
– Кат, трябва да ме слушаш и да ми се довериш – казва той, а спешността в гласа му привлича вниманието ми. – Трябва да знаеш, че с мен си в безопасност. Ще те защитя и ще изкормя всеки, който се опита да се доближи до теб.
Преглъщам думите му и изведнъж усещам, че ситуацията е взела обрат, който не съм очаквала.
– Вярваш ли ми? – Пита той и аз виждам отчаянието му да кажа „да“. Виждам го вътре в него, очите му издават какво изпитва в този момент. Виждам желанието, нуждата, начина, по който за един миг се превръща от студен като лед в разтапящ се шоколад.
– Да, – прошепвам и се кълна в Бога, че той чува как сърцето ми бие.
– Добре, – казва той, преди да ми съобщи новина, която ме кара да се страхувам. – Някой те следи, Кат. В централата ми бяха оставени снимки, на които ти вършиш нормални задачи, в градината, разхождаш се по улицата, ходиш с мен на концерти… – Гласът му прекъсва, а аз го поглеждам шокирана.
– Какво? – Прошепвам, докато ръката ми се вдига, за да покрие устата ми.
– Някой е успял да влезе в централата ми с тези снимки и ти обещавам, че ще разбера как и защо, – продължава той, но аз все още съм застинала в това, че някой ме следи.
– Някой ме следи? – Прошепвам, докато очите ми се пълнят с неизплакани сълзи и започвам да се треса.
– Хей, – казва той тихо, докато ръцете му обхващат двете страни на лицето ми, така че да го гледам. Той се навежда леко, така че да сме с очите си на едно ниво. – Обещавам, че никой няма да те нарани.
– Това реално ли е? Опитваш се да ме прецакаш точно сега?
– Не, – отговаря той без никакво колебание. – Никога не бих посегнал на сигурността ти, Кат.
– Знаеш ли кой е той? – Питам, а гласът ми все още е шепот, защото се мъча да се изразя по-силно.
– Все още не – изсумтява той, сякаш ядосан, че не може да ми отговори.
– Дали защото се омъжих за теб? – Питам, като почти се страхувам от отговора на този въпрос, защото знам много добре, че преди не ме бяха следили. Искам да кажа, откъде той знае, че не съм била следена през всичките последни шест месеца? И как никой не е забелязал? Как не съм забелязала аз? Вероятно защото си била твърде заета да фантазираш как чукаш съпруга си, Кат.
– Не знам – отвръща той, а аз отблъсквам ръцете му от себе си и се отдалечавам, защото ако не го направя, той просто ще влезе още повече в главата ми – а вероятно и в гащите ми, защото ставам все по-слаба, когато става дума да му се съпротивлявам. Проклета да е вагината ми, че ме накара да се поддам на изкушението снощи.
– Ти не знаеш ли? – Казвам, когато съм на няколко метра от него. Разстоянието е добро. Имам нужда от разстояние. – Искаш да кажеш, че великият могъщ Нейт Ноулс не знае кой е следил жена му?
– Кат…
– Не – изкрещявам. – Не ми казвай „Кат“. – Гневът ми започва да се връща към нелепостта на живота ми. – Предполагам, че щеше да е различно, ако това беше истински брак, а? Предполагам, че вече щеше да знаеш кой преследва жена ти и вече щеше да изтърпява наказанието си. Но тъй като това е толкова фалшиво, колкото и шибаната усмивка на лицето ми, предполагам, че не трябва да очаквам нищо друго.
– И не смей да идваш при мен с някакви глупости за това как работиш по въпроса и за това как съм в пълна безопасност с теб, Нейт. Ти взе шибания ми живот и го обърна с главата надолу. Накара ме да се откажа от всичко, което знаех, за да дойда и да бъда твоя проклета прислужница. Напълно шибано се изгубих, като бях тук, а сега получавам допълнителен стрес от това да си пазя гърба, защото някой явно иска да се цели в мен. – Задъхвам се, докато изричам, като се чувствам по-добре, че съм изхвърлила част от гнева от тялото си.
– Малко драматично, Кат, – казва той и това ме вбесява още повече. – Никой не е стрелял по теб…
– И все пак, – прекъсвам аз.
Той ме поглежда, а аз кръстосвам ръце на гърдите си и изправям гръб в знак на несъгласие.
– И никой няма да те застреля, по дяволите, така че наистина няма нужда да се паникьосвам, – продължава той, а аз се подигравам. – А сега ми кажи какво точно си оставила след себе си в стария си живот, освен един провален шибан бизнес и едно бивше гадже, което бягаше при първия признак на неприятност? – Пита той и преди да успея да се замисля, съм застанала пред него, ръката ми го удря по бузата, а звукът отеква из стаята.
Минават секунди. Времето сякаш се забавя.
И точно когато си мисля, че съм преминала непростимата граница, като съм го ударила, устните му се свързват с моите и той ме повдига, за да мога да обвия краката си около кръста му. Нейт ме извежда от залата и ме носи по коридора, като не спира, докато не стигаме до банята в неговата стая. Без да пропуска шибания ритъм, той протяга ръка и включва душа, преди да сме започнали трескаво да разкъсваме дрехите си един от друг. След като се събличаме, устните му се връщат към моите, докато ме води към огромния душ, притискайки гърба ми към плочките, докато горещата вода се стича над нас.
Той масажира цепката ми и аз се плъзгам надолу върху него, викайки, когато той влиза в мен напълно. Боже мой, пенисът на този мъж е нещо като феноменално удоволствие, докато той се изтегля и влиза в мен отново и отново.
– Без значение какво ще се случи между нас, Кат – казва Нейт, устните му са до ухото ми, а челото му е опряно в плочките. – Винаги ще се грижа за теб, дори когато ме мразиш, дори когато искаш да избягаш от мен. Аз. Винаги. Ще. Бъда. Там, – обещава той, докато се вкопчва в мен, карайки ме да стена на глас, а думите му ме изтласкват нагоре.
– Един ден ще се научиш да ме обичаш, Кат, – шепне той, докато палецът му натиска клитора ми, движейки се в кръг, докато той навлиза в мен малко по-бавно, забавяйки темпото. Начинът, по който говори с толкова много емоции, ме кара да се отчайвам от всичко. Искам връзката на моите мечти, искам човека, който ще ме обича повече от самия живот, искам децата и кучето, което тича из градината… Искам всичко, но дали Нейт наистина е това? Наистина ли той е единственият за мен? Обстоятелствата ни са далеч от шибано нормалните, но дали това се е случило по някаква причина? Трябваше ли той да влезе в живота ми?
Мога ли наистина да имам всичко с него?
– Нейт… – Прошепвам името му, докато той движи палеца си малко по-бързо, притискайки клитора ми по-силно.
– Какво искаш, Кат? – Казва той, докато удоволствието заплашва да погълне тялото ми напълно. – Кажи ми, – подтиква той, а пенисът му отново се впива в мен малко по-силно.
– О, Боже, – казвам на един дъх, толкова близо до освобождението, от което се нуждая.
– Кажи ми, – казва той отново, когато всичко спира, шокирайки ме до смърт, тъй като всяка частица удоволствие внезапно спира. Взирам се в него, а той е там с една повдигната вежда, докато чака отговора ми.
Сърцето ми бие лудо в гърдите. По дяволите. Време е за действие или смърт, Кат.
– Искам те, – прошепвам, а очите ми се свързват с неговите. – Дори когато те мразя, аз те искам, – признавам аз. – Дори когато ми се иска да избягам, имам чувството, че не мога да си тръгна, защото има нещо между нас.
Боже мой, защо му казвам всички тези неща на глас? И дори докато си го мисля, не мога да се спра да изрека думите, които никога не съм мислила, че ще изрека.
– Не е нужно да ме разбиваш, за да ме накараш да те обичам, Нейт, защото съм почти сигурна, че ще стигна дотам сама.
И, дявол да го вземе, сякаш съм запалила огън в него, докато той се блъска в мен, гърбът ми се удря в плочките отново и отново, пръстите ми се вкопчват в раменете му, устата му е върху зърното ми, ръцете му са от двете страни на главата ми, докато той свирепо ме поема. А секунди по-късно и двамата се освобождаваме едновременно, заедно, в синхрон. Аз крещя, а той реве. Аз треперя, той ме държи. А когато и двамата се върнем на земята, той ме измива, докато ме целува, подсушава ме, преди да се свия в леглото му, а после се свива около мен, придърпва ме към себе си, държи ме близо.
Той отмества косата ми на една страна, като поставя леки целувки върху рамото ми и по шията ми, преди да обърна глава и да му позволя да постави устните си върху моите. И тази целувка е нещо повече от всички останали. По-интимна. По-емоционална.
Целуваме се бавно, езиците ни се полюшват нежно, тялото ми се завърта, така че да съм с лице към него, а кракът ми се закача за бедрото му, защото все още не се чувствам достатъчно близо. Ръката му се опира в горната част на бедрото ми, а топлината му ме пронизва.
Никога не съм очаквала това. Никога не съм го искала. Но го желая, по дяволите. Точно сега не искам нищо повече.
Беше прав, когато каза, че преди не съм имала нищо, и осъзнаването ме вбеси, защото беше болезнено вярно, но сега изглежда, че имам за какво да се боря, и нямам предвид само живота си.
Назад към част 11 Напред към част 13
