Глава 20
КАТ
Събуждам се с ръка, върху гърдите на Нейт, ръката му е около мен, а кракът ми е преметнат отгоре му.
Примигвам няколко пъти, за да се отърва от замъгляването, и си позволявам няколко мига да се насладя на красотата на това, което направихме снощи.
Помолих Нейт да прави любов с мен и той го направи. И това беше най-вълшебното преживяване в живота ми.
Той ме накара да се чувствам така, сякаш нищо друго няма значение, сякаш аз бях целият му свят. Никога не ме е карал да се чувствам толкова специална и това ме накара да се замисля.
Внимателно се отделям от него, като внимавам да не го събудя, докато пълзя от леглото. Взимам една от тениските му от стола в ъгъла на стаята му и я обличам, като вдишвам аромата му и афтършейва, който носи.
Поглеждам го за последен път и излизам от стаята му, като слизам долу в кухнята. Пускам кафемашината и се опитвам да пренебрегна болката, която пронизва сърцето ми от случилото се в „Чистота“ снощи. Как този мъж се беше докоснал до мен, как ме нарани, как ме накара да се чувствам отвратително по всички възможни начини. Ако не беше Нейт, не знам каква щях да бъда. Той се грижеше за мен, накара ме да се почувствам значима и в крайна сметка накара омразата, която таях към него толкова дълго, да изчезне.
Свърших с омразата към него.
Свърши ми борбата с това, което чувствам.
И колкото и да не ми харесва начинът, по който станахме двойка, най-накрая усещам как гневът ми се изпарява. Нямам представа защо онзи човек ме нападна снощи, но предполагам, че е било заради това кой е съпругът ми… и да, ако не беше Нейт, това вероятно нямаше да се случи, но не мога да отхвърля това, че той се грижеше за мен и че когато го видях, се втурнах право в ръцете му, като се утешавах от прегръдката му.
Не може да се отрече, че Нейт се превърна в моето одеяло за сигурност, а аз изпитвам смесени чувства по този повод. Не искам да бъда човек, който зависи от един мъж до края на живота си, но след като съм омъжена за него, не знам дали имам възможност да не завися от него.
Правя кафето и поставям чашата си под накрайника, напълвайки чашата. Поставям дланта си върху бузата си и си поемам дъх, тъй като ме боли при допир. Тепърва ми предстои да се погледна в огледалото, но знам, че там ще има синина и че вратът ми вероятно ще изглежда ужасно.
Изключвам кафемашината и пренасям чашата си до кухненския остров, сядам на един от столовете и се взирам през кухненския прозорец. Навън е слънчево, картина на съвършенство, докато гледам великолепната градина, която се простира на километри и километри.
Цялата тази къща е за умиране, а аз никога преди не съм отделяла време да я оценя. Кухнята е с мраморни плотове, чисти бели стени, сиви шкафове и сиви плочки на пода. Тя е толкова много Нейт във всяко възможно отношение, отразявайки мрака, който той крие в себе си.
Въпреки че започвам да се съмнявам в тази тъмнина. Искам да кажа, че няма съмнение, че той е безмилостен, когато се налага, но с мен… той е различен и колкото повече време минава, толкова повече виждам нещо друго в него… просто още не знам какво е то. Мекота? Доброта? Желание да бъде нещо повече от някакъв престъпник?
Отпивам от кафето си, като почти изгарям езика си, защото е твърде горещо, когато чувам стъпки зад себе си, а след това ръцете на Нейт ме обгръщат отзад, гърдите му се притискат към гърба ми, топлината му ме обгръща. Поставям чашата си, поставям ръцете си върху неговите и въздъхвам.
– Добро утро – казва той, а гласът му звучи дрезгаво, защото току-що се е събудил.
– Добро утро, – казвам аз, цялата задъхана и посърнала, докато се наслаждавам на усещането, че той ме обгражда.
– Отдавна ли си станала? – Пита той.
– Не, само от няколко минути.
Оставям се да се отпусна срещу него, усещайки как част от напрежението ми се стопява само от допира му. Едната му ръка се движи и се приближава до лицето ми, пръстите му леко хващат брадичката ми, докато завърта главата ми, докато не погледна право към него.
Очите му обхождат лицето ми, като се спират за секунда на бузата ми, преди да се спуснат към шията ми. Виждам как челюстта му се свива и премествам ръката си нагоре и я поставям върху неговата, която държи брадичката ми.
– Добре съм, – казвам тихо с лека усмивка.
– Не е това въпросът, – изтърсва той, навежда се и ме целува леко по устните, след което се отдалечава и отива до кафемашината. Възхищавам се на дупето му в сивите анцузи. Какво е това, че един мъж със сиви анцузи разгорещява жената? Освен това той не носи горнище, а показва широкия си гръб и рамене, които са очертани и горещи като дявол.
Той се обръща и ме забелязва да се взирам, а на лицето му се появява усмивка. Извръщам очи и се обръщам, като продължавам да пия кафето си, сега, когато то е малко по-хладно.
Нейт се присъединява към мен няколко минути по-късно, заемайки мястото срещу мен и блокирайки гледката ми към градината.
– И така, трябва да поговорим за снощи – казва той, а очите му изглеждат сериозни.
О, Боже.
– Добре, – отговарям немощно. Искам да видя докъде ще стигне и дали има предвид това, което се е случило между нас, или това, което се е случило с момчето, което ме натика в ъгъла.
– Момчето от „Чистота“ – започва той и аз усещам леко поразено разочарование, че не иска да обсъжда случилото се с нас, но в същото време има и малко облекчение. Искам да кажа, че нямам представа какво означава снощи за връзката ни, но знам, че нещо се е променило, и го усещам дълбоко в себе си.
– Той работеше за една жена на име Джесика, която работеше за мен. Тя изчезна в деня, в който се появиха твоите снимки, и не се съмнявам, че е в течение на всичко, което се планира, и се опитва да ме прецака, като те използва.
О. Чакай. Една жена е работила за него? Мисълта ме кара да изпитвам нещо близко до ревност и преди да успея да се спра, казвам:
– Ти ли я прецака?
Очите му леко се разширяват при този въпрос и аз задържам погледа му.
– Не. – Отговорът му ме кара да въздъхна тихо с облекчение. – Защо? Притеснява ли те това?
– Какво да ме притеснява?
– Не знам… Фактът, че една жена работи за мен? Или това, че си мислиш, че тя може да е била зъб на стълба на леглото ми?
– Аз… – Замислям се над въпроса му за момент и си признавам, че няма съмнение, че съм шибано ревнива… нещо, което никога не съм мислила, че ще бъда, когато става дума за Нейт Ноулс. Стискам устни, отказвайки да призная това, което той иска от мен, а той се засмива тихо, отпивайки от кафето си със самодоволно изражение на лицето.
– Защо би го направила? – Питам, отклонявайки вниманието си от предишния въпрос.
– Не знам. Имаше добра работа тук и ѝ плащаха добре – признава той с повдигане на рамене.
– Трябва да те убива да не знаеш нещо, а? – Подигравам се, като не искам сутринта да се развали, когато изглежда, че всъщност водим разговор, без да се нахвърляме един на друг.
Усмивката му ме кара да се чувствам шибано замаяна отвътре. Исусе.
– Както и да е, днес смятам да разбера малко повече, – казва ми той.
– И как смяташ да го направиш? – Питам, любопитна какво е планирал, и донякъде се надявам, че ще мога да го придружа, защото не искам да остана тук сама през целия ден – не и след снощи.
– Ще се разправя с онзи задник, който те нападна.
– Той не е мъртъв?
– Не, Кат, той не е мъртъв. – Въздъхвам с облекчение от думите му, защото мисълта, че може би съм убила някого, ме плашеше. – Но ще бъде – добавя той, допива кафето си и го поставя, като ме фиксира с поглед. – И ти ще дойдеш с мен.
– Аз?
– Да.
– Но не искам да виждам това момче никога повече, – казвам аз. Не искам да съм близо до него.
– Трябва да се изправяш срещу враговете си, Кат, а този човек е както твой, така и мой враг. Никога не се стеснявай, никога не им позволявай да видят слабостта ти. И ти трябва да видиш колко истински мрачен мога да бъда.
– Но защо? – Казвам, гласът ми е тих, чудейки се защо, по дяволите, трябва да съм свидетел на това как той прави Бог знае какво.
– Защото, ако някога искаш да ме обичаш, трябва да познаваш всяка част от мен. – И с това той става, поставя чашата си в мивката и излиза от кухнята, оставяйки ме сама с думите, които току-що каза: „Защото, ако някога искаш да ме обичаш, трябва да познаваш всяка част от мен.“
– Ами, ебаси.
Назад към част 19 Напред към част 21
