Глава 26
КАТ
Исусе. Отидете на стрелбище и – по ирония на съдбата – бъдете застреляни. Не точно така си мислех, че ще завърши нашата екскурзия.
Нейт беше невероятен, когато се втурна в действие, и се радвам, че успях да помогна донякъде – дори ако трябваше да ме прикрива, защото мерника ми беше лош. Но няма да се занимавам с това. Искам да кажа, че това беше първият ми проклет урок и се оказах в адски трудна ситуация на живот и смърт.
Откакто се върнахме, Нейт се е скрил в кабинета си, някои от хората му са там с него, докато аз си взех душ и приготвих храна. Не съм много гладна, така че лазанята, която приготвих, се топли във фурната.
Можех да го загубя днес и знам, че това щеше да ме съкруши. Не се съмнявам, че ако нещо се беше случило с мен, това щеше да сломи и него. Толкова сме в шибан синхрон един с друг, че това ме плаши, но искам да го приема и да се наслаждавам на факта, че сме на една и съща вълна.
Въздъхвам, като свивам рамене, усещайки напрежението, което се крие там. Имам толкова много натрупана енергия и имам нужда да я изхвърля. Решавам да отида и да я отработя в боксовата зала в дъното на градината. Отивам в спалнята си и се преобличам – макар че вече не спя тук, защото сега винаги съм в леглото на Нейт, така че това е просто стаята, в която държа дрехите си.
Обличам си къси панталони с цикламено до средата на бедрата и горнище, след което връзвам косата си на висока конска опашка. Изтривам грима от лицето си и се поглеждам в огледалото.
Имам сияние около себе си. Бузите ми са леко зачервени, а в очите ми има огън, който липсваше преди да срещна Нейт. Почти е хубаво да имаш цел в живота – дори и да е като част от престъпния свят, където всеки момент можеш да поемеш последния си дъх.
Обувам маратонките си и се връщам обратно по стълбите и излизам през вратата на вътрешния двор в задната част на къщата. Не занимавам Нейт с това къде отивам, защото той е зает, а местонахождението ми не е важно в момента. Тук съм, няма да напускам територията, така че нямам причина да го безпокоя.
Вървя бързо и въвеждам кода на панела до вратата, когато стигам до нея, отварям вратата и влизам вътре, преди да въведа кода отново, за да се заключа. Нейт е единственият друг, който може да влезе тук, така че не е нужно да се притеснявам, че някой от хората му ще влезе.
Включвам озвучителната система, набирам Linkin’ Park и натискам play, като увеличавам звука и го оставям да вибрира през стените и пода.
Залепвам ръцете си с тиксо, предпочитайки да го направя, вместо да нося ръкавици. Открих, че ми харесва да усещам удара върху кожата си без ръкавици, които да действат като буфер. Не знам, предполагам, че това ме успокоява.
Премествам се на постелката и правя бърза загрявка, като разтягам и подготвям тялото си. Днешният ден трябваше да бъде ден за почивка, но знам, че това ще ми помогне, и въпреки че тялото ми е уморено, получавам такъв прилив на енергия от това.
Приключвам с разтягането и се премествам към торбите, избирам една и започвам да я удрям с равномерен ритъм. Има пет торбички подред – с разстояние между всяка от тях – и трябва да се запитам защо изобщо са пет. Знам, че никой от мъжете на Нейт не тренира тук, така че няма нужда от толкова много, но не е моя работа да го разпитвам.
Умерени удари си в ритъма на музиката, губя се и се опитвам да изпразня съзнанието си от всичко друго, освен от усещането за горещина.
Удрям, ритам, работя с цялото си тяло, дишането ми се задълбочава, кожата ми се чувства така, сякаш гори. Изпълнявам пет песни, като всяка от тях ме подтиква да се справя по-добре, да бъда по-бърза, да удрям по-силно. Усещам как потта покрива тялото ми, но все още не ми се струва достатъчно. Все още мисля прекалено много. Имам нужда мислите ми да спрат, защото има твърде много въпроси, на които не мога да отговоря точно сега.
Какво става с тази мацка Джесика?
Защо тя преследва Нейт толкова силно?
Дали наистина е само защото той я е повалил?
Има ли нещо повече в тази история?
Какво, по дяволите, щеше да се случи, ако той беше умрял днес?
Какво щях да направя аз?
Как щях да се справя без него?
Как успях да разчитам на него толкова бързо през последните няколко седмици?
Изпускам вик на ярост, докато движа ръцете си по-бързо, усещайки болката в кокалчетата на пръстите си, но без да ми пука. Знам, че кожата се е разкъсала въпреки обвивките около ръцете ми. Чувствам как платът се разцепва по кожата ми, но отказвам да спра.
Продължавам да се движа, борейки се за дъх, докато не усещам как ръцете ме обгръщат отзад и ме спират да се движа, тъй като се заключват здраво, а ръцете ми са притиснати отстрани.
От усещането за него разбирам, че е Нейт. Не го чух да влиза, но и нямаше да го чуя, защото музиката е силна, а аз бях изцяло съсредоточена върху това да удрям шибаната торба.
Той не казва нищо, докато ме дърпа от торбата и ме премества на боксовия ринг, като ме обръща и сяда на ръба. Дишам дълбоко, опитвайки се да вкарам кислород в дробовете си.
В ръката му има хавлиена кърпа и той я доближава до лицето ми, избърсвайки нежно кожата ми, преди да я премести надолу по врата и към корема ми. Той изтрива следите от тренировката ми, като прокарва кърпата по всяка част от откритата ми плът. И когато приключва, вдига ръцете ми нагоре, преди да свали горнището ми и да му позволи да избърше гърдите ми.
Очите ми се срещат с неговите, хипнотизирани от действията му, но те са насочени към тялото ми, към това, което прави. Дъхът ми замира, когато пръстите му се преместват към горната част на късите ми панталони и аз повдигам леко дупето си, позволявайки му да ги плъзне надолу по краката ми – заедно с гащите – докато ги свали напълно, както и обувките и чорапите ми. Той прокарва кърпата по мен, докато прикляка между краката ми, а очите му най-накрая се свързват с моите, когато стига до вагината ми.
Сърцето ми се разтуптява бясно, но вече не заради тренировката. Това е заради него. Само заради него.
И когато той разтваря краката ми, разтягайки ме колкото може повече, усещам как топлината се надига в мен. Открита съм за него, напълно на милостта му и съм толкова шибано възбудена.
Той задържа погледа ми за миг, преди да го прекъсне и да зарови лицето си в мокротата ми. Да, вече съм мокра за него и няма да се извинявам за това. Никога досега не съм се подмокряла само от поглед към мъж, но за него тялото ми просто реагира, без да му казвам.
Той ме облизва, преди да забие езика си в мен. Отпускам глава назад, очите ми се въртят, когато пръстът му заменя езика, а после устата му отново е върху клитора ми.
Премествам ръката си към гърдата, притискам зърното си и усещам как свободната му ръка се спуска върху моята, подтиквайки ме да стискам по-силно.
Изстена на глас, а той добави още един пръст към този, който вече се движеше навътре и навън от мен. Той ме разтяга, смуче клитора ми, разпалвайки всеки нервен възел.
– Мамка му – изкрещявам, докато той движи езика си в кръг, и аз падам назад към въжетата, които обикалят периметъра на ринга, едната ми ръка вече не е в състояние да ме поддържа.
Чувствам как тялото ми започва да трепери, докато се стремя към освобождението си. Боже мой, това, което този мъж може да прави с устата си, е чист дар.
И точно когато ме докарва до лудост, той маха устата и пръстите си, като бързо ги заменя с члена си. Вкарва го в мен и аз крещя, а пръстите ми търсят за какво да се хванат и намират въжетата, на които се подпирам. Хващам се здраво за тях, докато той удря сърцевината ми, изпращайки ме все по-високо и по-високо. И когато той доближава палеца си до клитора ми и устата си до зърното ми, аз падам толкова силно, че чак ме е яд.
Стените ми се свиват около него, докато викам името му.
Тялото ми се тресе, докато той поглъща виковете ми с уста, а пръстите му се връщат към зърното ми и го притискат апетитно.
Гладно го поглъщам, искайки още. Винаги имам нужда от повече. Ставам толкова шибано нуждаеща се от него, че е нелепо.
Стискам пениса му по-силно, стените ми се стягат около него, а той реве в устата ми, но не му позволявам да се откъсне, като премествам ръце около врата му и го държа здраво. Изпитвам огромно удоволствие от това да го накарам да свърши силно. Това е нещо прекрасно.
Музиката все още звучи около нас, докато се задъхваме и се опитваме да възстановим дъха си – и използването на крайниците си за мен.
Премествам устните си до ухото му и се чувствам толкова завладяна от емоции.
– Обичам те, – прошепвам, а той ме притиска по-близо, а пенисът му все още е в мен.
Никога не искам да изгубим това чувство.
Искането, желанието, похотта.
И също така никога не искам да изгубим любовта, която е между нас.
Силата, свирепостта, дивия начин, по който се нуждаем един от друг.
Това е нашият тип любов. Тя е зашеметяваща, страстна и опасна.
И не бих искала да е по друг начин.
Да обичаш опасен мъж има повече предимства, отколкото недостатъци, дори и да ми трябваше известно време, за да го видя.
Назад към част 25 Напред към част 27
