Глава 27
НЕЙТ
– Зоуи, – казвам, когато отварям вратата, а тя нахлува с лице като гръмотевица.
– Какво, по дяволите, Нейт?
О, боже, тя е ядосана. Затварям вратата и потискам стон, преди да се обърна с лице към нея.
– Защо в „Чистота“ има двойно повече охрана? И защо сега има четирима души, които ме наблюдават двадесет и четири часа в денонощието, а не само стандартните двама? – Пита тя, а аз прокарвам ръка през косата си, поемайки си дъх.
– И защо не ми вдигаш телефона през последните няколко дни? И как, по дяволите, е Кат? Не съм ти говорила от случилото се с нея в „Чистота“ и кълна се в Бога, Нейт, ти вървиш по тънък лед с мен.
Боже мой, твърде рано е за тези глупости.
Минавам покрай нея и отивам в кухнята, имам нужда от още кофеин. Виждам Кат, седнала на кухненския остров, и отивам при нея и поставям целувка на устните ѝ, преди да се обърна към кафемашината.
– Честно казано, Нейт, не можеш постоянно да ме държиш настрана от проклетия цикъл – продължава Зоуи, когато влиза в кухнята и вижда седналата там Кат. – О, здравей, Кат, – казва тя, цялата весела, докато отива до острова и сяда до жена ми. Цялото ѝ поведение се е променило за част от секундата и аз доста се радвам, че Кат е тук като буфер. Когато сестра ми е такава, ами обикновено всичко завършва с това, че ме боли ухото – дори и това, което правя, да е в неин интерес.
Двамата започват да разговарят, и двете оживени и очевидно щастливи да се видят.
Приготвям напитките и доливам чашата на Кат, преди да се присъединя към тях и да седна срещу тях.
– И така? – Зоуи престава да говори с Кат и ме поглежда с поглед. – Какво става, Нейт?
Поглеждам към Кат, а тя се усмихва зад чашата си с кафе. Мисля, че ѝ харесва да вижда как Зоуи ме псува. Единствената друга жена, на която може да й се размине да го прави.
– Нещата с Джесика се влошиха – започвам аз, а после я запознавам със Стефан и с това, което се случи вчера на стрелбището.
Когато приключвам, Зоуи просто ме гледа, без никаква реакция.
– Съжалявам, че не дойдох да те видя, но няколко дни бяха пълни обороти – признавам.
– Има такова нещо като телефон, Нейт, – казва Зоуи и аз не мога да споря с нея, защото е права. Трябваше просто да ѝ се обадя, но умът ми беше другаде… а именно върху красивата ми жена и нейната вагина.
– Знам… Съжалявам – казвам, защото това е всичко, което мога да кажа. Искам да запазя двете жени, които обичам, в безопасност и ще се извиня, че не ѝ казах по-рано, но няма да се извиня, че повиших мерките за сигурност.
– Все още ли нямаш представа къде е Джесика? – Зоуи ме пита, а аз болезнено поклащам глава, за да призная, че нямам.
– Господи, как е възможно да се е изплъзнала от мрежата по този начин? – Зоуи се пита на глас, а аз продължавам да се питам точно това.
– Знаеш ли, има един начин, който може да проработи, за да я накарам да изпълзи от дупката си… – казва Кат, а гласът ѝ угасва, докато прехапва долната си устна и поставя чашата си.
Двамата със Зоуи я поглеждаме и аз кимам да продължи.
– Искам да кажа, че тя ме иска, нали? Така че защо да не ме свържеш с нея? Мога да…
– Абсолютно не – прекъсвам, разгневен, че си мисли, че бих я изложил на опасност по този начин.
– Нейт, просто слушай…
– Не, не се случва. – Прекъснах я отново, без да искам да чувам повече.
– За бога, ще ме послушаш ли? – Кат казва, вече раздразнена, а аз свеждам очи към нея.
– Тя иска да те убие, – казвам безизразно. – Тя иска да стигне до мен чрез теб. В коя вселена бих се замислил, че ще се доближиш до нея?
– Защото това е единственото нещо, което ти е останало, – казва категорично Кат и мълчанието между трима ни се разтяга за миг. – Нямаш представа къде е Стефан и дали изобщо е жив, а ресурсите ти не работят.
Скърцам със зъби, мразя я, че изрича това, което вече знам.
– Не казвам, че ще вляза на сляпо… просто тя трябва да си мисли, че съм, – продължава Кат. – Не съм напълно безполезна и отчасти съм виновна за всичко това.
Лицето ми се преобразява от шок.
– Как, по дяволите, ти си виновна по някакъв начин за това?
– Ако не бях тук, това нямаше да се случи и ти, по дяволите, добре го знаеш.
– Не е вярно.
– Разбира се, че е така. Тя мрази това, че съм женена за теб. Тя иска теб и по някаква причина смята, че като ме извади от уравнението, това ще се случи.
– И какво точно предлагаш тук, Кат? – Питам, защото нищо в тази идея не е непробиваемо.
– Ще се свържа с нея и ще си уговорим среща… а оттам нататък ще играем на ухо, – казва тя с вдигане на рамене. Да, едно проклето свиване на рамене. Устата ми наистина се отваря, а Зоуи се смее. Нима тези жени си мислят, че всичко това е една голяма шега?
– Аз също мога да помогна – казва Зоуи, насърчавайки тази нелепа идея.
– Не – казвам отново, защото явно не са ме чули първите два пъти.
– Хайде, Нейт, – подтиква ме Кат. – Трябва да приключиш с това.
– Напълно съм наясно, но няма да пратя жена си и сестра си на шибаната огнева линия, – ядосвам се, докато се изправям и тръгвам по пода. – Отивам да се обадя по телефона и когато се върна, се надявам здравият разум да се е върнал, защото и двете очевидно сте си изгубили ума.
С това напускам кухнята и се отправям към кабинета си.
По дяволите, като че ли някога бих им позволил да осъществят такава глупава идея, да не говорим за един от най-гадните планове, които някога съм чувал.
Всичко в това предложение е изписано като катастрофа и само през трупа си ще позволя някога да се случи.
Назад към част 26 Напред към част 28
