Глава 28
КАТ
– Той ще ни убие, – казвам на Зоуи, но тя само ми се усмихва нахално.
– Ти можеш да се справиш с него, – казва тя. – И аз имам години практика, така че ще се справим.
Не съм съгласна с нея, но вече сме тук, така че е време да го направим.
Влизаме в стриптийз клуба, задимената атмосфера ме поразява още щом влизаме – заедно с миризмата на мухъл и аромата на алкохол. Спирам се да не изкривя лицето си и си напомням, че съм с панталони на голямо момиче. Мога да го направя. Можем да го направим. И всичко ще бъде наред.
Да, пускай си го на запис, Кат, защото Нейт може и сам да те убие след това.
Не познавам тази мацка Джесика, но фактът, че е работила тук, преди да работи за Нейт, ме изненадва. Зоуи ми каза, че Нейт я наел, след като една вечер видял някакъв мъж да я бие пред това място. Не съм питала какво е правил Нейт тук, а и беше много преди да знам, че съществува, така че това не ме засяга. Все пак ме кара да се чудя какво, по дяволите, прави тя, като обръща гръб на някого, който я е спасил.
– Ей, Джери – извиква Зоуи до мен, което ме кара да се стресна.
Поглеждам в посока на този Джери и виждам мъж с почти никаква коса, цигара, която виси от устата му, брада, която се нуждае от добро бръснене, и жилетка с дупки, която не прикрива биреното коремче, което е натрупал. Прекрасно.
– Е, добре, ако това не е Зоуи Ноулс – казва Джери, а гласът му е дрезгав. Вероятно от петдесетте цигари, които пуши на ден, без съмнение.
– Няма нужда от любезности, Джери, знаеш, че не идвам тук, освен ако не искам нещо – продължава Зоуи, като се придвижва към бара, но не го докосва. Джери се завърта леко на стола си и аз буквално чувам как дървото скърца от движението.
– Коя е твоята приятелка? – Пита той с усмивка на лицето и похотлив поглед в очите. Грозно.
– Съпругата на Нейт, така че дори не си и помисляй за това – предупреждава тя и той извърта очи, преди да дръпне от цигарата си и да хвърли пепелта на пода.
– Какво искаш? – Казва той и аз изпитвам облекчение, че сме на път да пресечем глупостите.
– Трябва да знам дали си виждал или чувал нещо от Джесика – казва Зоуи и Джери поглежда замислено цигарата си.
– И колко струва това за мен? – Казва той.
– Пет хиляди – отговаря Зоуи. Тя вече ми беше казала, че така ще стане, така че не съм шокирана.
– Пет хиляди, а? – Казва той, като върти цигарата в пръстите си, преди да я сложи обратно в устата си. – И какво бихте искали от нея?
– Не е твоя работа, – отвръща Зоуи.
– О, това е моя работа, ако ти кажа, – отговаря той с посърнала усмивка на лицето, а цигарата е заседнала в ъгъла на устата му.
– Искаш ли петте хиляди или не? – Казвам, без да чакам Зоуи да му отговори.
Той ме гледа, очите му обикалят по тялото ми, но аз само вдигам брадичката си малко по-високо. Той няма да ме сплаши. Живея с Нейт, по дяволите, и ако той не ме плаши, то и този задник няма да ме уплаши.
– Дойде тук преди няколко седмици да търси Пърси, каза, че трябва да си поговорят – казва Джери и протяга ръка за парите. Зоуи пуска в ръката му пачка банкноти и очите му светват. – Тя си тръгна с Пърси същия ден и оттогава не съм я виждал.
– Хм. Наистина? – Зоуи задава въпрос и знам, че не вярва, че той не знае нищо друго.
Той кимва и дъпра за последен път, преди да загаси цигарата си в пепелника. Поне този път не използва пода.
– Оттогава не съм виждал и Пърси – потвърждава Джери, сякаш с това работата приключва.
– Мога ли? – Зоуи посочва кутията му с цигари на барплота.
– Отново си се захванала с този навик, а? – Отговаря той и с жест и ѝ предлага да си вземе. Тя се навежда и взема пакета, изважда една и я пъха между устните си. Взирам се в нея, озадачена. Какво, по дяволите, прави тя?
– Едно няма да навреди. Имаш ли запалка? – Пита тя, а Джери посяга към джоба си и поставя запалката в ръката ѝ.
– Благодаря. – Тя я запалва и му връща запалката, като поема и издухва дима пред себе си.
– Приятно, а? – Пита Джери, а Зоуи се усмихва.
– Нямаш представа, – казва тя, преди да се пресегне бързо и да угаси цигарата на гърба на ръката му, която е опряна на бара.
Той изпищява и стиска зъби, докато кожата му изгаря.
– Кажи ми къде, по дяволите, е тя – казва Зоуи, оголвайки зъби в лицето му, докато аз стоя тук като резервна част. Виждам как Джери движи другата си ръка и действам, преди да съм се замислила, изваждам пистолета от задната част на дънките си и го поставям в тила му.
– Не бих го направила – предупреждавам го и той пуска ръката си, оставяйки я да виси до него.
– Ти си я тренирал, – коментира той, а Зоуи се усмихва.
– Не. Тя беше една от нас много преди да влезе в лоното. – Отговорът ѝ кара гърдите ми да се надуват от гордост. Забавно, в началото на всичко това щеше да ме накара да се почувствам зле, но не и сега. Сега съм горд собственик на факта, че съпругът ми е корав и че снаха ми е като панел от стария блок.
– А сега наистина ли не искаш да ни кажеш къде е? – Казва Зоуи, а аз побутвам пистолета, само за да потвърдя факта, че мога да му пръсна мозъка всеки момент. Струва ми се странно, че нито един човек не е помръднал с очи при тази размяна, а жените продължават да танцуват, разхождайки се по сцената с изложени на показ цици и само с парче плат, което покрива скромността им. Въпреки че съм сигурна, че и това ще се свали в някакъв момент. Това не е точно почтено място.
– Ебаси – изплюва той, а потта се стича по челото му.
– Ами? – Провиква се тя и изважда цигарата от ръката му, разкривайки много неприятна следа от изгаряне.
– Тя е в „Лодж“ – казва той.
– С кого? – Продължава Зоуи.
– Пърси и още трима души.
– С кого?
– Брок и още двама, които не познавам.
– Ако ме лъжеш, ще се върна и ще направя така, че и брат ми да дойде, – заплашва тя и аз се кълна в Бога, че Джери е на път да си изпикае в гащите.
– Свършихме тук – казва Зоуи, а аз спускам пистолета настрани, но държа пръста си на спусъка, за всеки случай. Може да съм имала само един урок, но знам как да стрелям, ако се наложи.
И тогава излизаме от стриптийз клуба, сякаш нищо не се е случило, и се връщаме в колата.
– Е, струваше си, – казвам, докато закопчавам колана, а Зоуи сяда на шофьорското място и запалва колата.
– Изненадана съм, че Нейт не е получил информацията, която току-що получихме, – разсъждава тя, докато ни изкарва от паркинга.
– Може би не е проверил тук? – Застраховам се.
– О, определено е проверявал тук, но се обзалагам, че всеки път, когато е идвал наоколо, Джери е бил удобно зает – тоест, той се е отървал и се е скрил, докато брегът се разчисти.
– А защо не се е скрил от теб? – Питам, защото тя може да се държи на положение, както и Нейт.
– Защото не аз съм тази, която има жажда за кръв, така че от двама ни е по-лесно да се справи с мен. А и обикновено не се занимавам с тази страна на нещата, така че те не го очакват, но напоследък ми се налага… – Гласът ѝ се изгуби и тя затвори устата си, сякаш е казала твърде много.
– Какво имаш предвид? – Питам, защото нямам намерение да се откажа от това. Явно тук има някаква история.
– Нищо.
– Хайде, Зоуи, не се опитвай да ме заблуждаваш. Мислех, че сме приятелки.
– О, не хвърляй това в лицето ми току-така, – казва тя с шок на лицето. – Не съм имала приятел от толкова шибани години, така че не смей…
– Най-добре тогава да не пазиш тайни от мен – прекъсвам я, а тя ме гледа, очите ѝ не се фокусират върху пътя, но аз задържам погледа ѝ. За да оцелееш в това семейство, трябва да си силен, а аз научавам колко съм силна с всеки изминал ден.
– Да те вземат дяволите, Кат Ноулс, – казва тя и аз се смея, когато тя поглежда обратно към пътя с усмивка на лице. – Знаех си, че те харесвам от първия момент, в който те срещнах.
– Да, да, паснах ти като ръкавица, дрън, дрън… а сега, разливай.
– Обещай ми, че няма да кажеш на Нейт, – казва тя, а аз въздъхвам на глас.
– Не ме карай да го правя. Не ме карай да лъжа съпруга си.
Тя мълчи известно време, преди да спре колата на червени светофари и да погледне към мен.
– Ти наистина го обичаш, нали?
– Да. – Не се колебая, защото няма причина за това. Аз наистина го обичам. Толкова много.
Тя ме дарява с мека усмивка.
– Толкова съм щастлива, че се намерихте.
– И аз, – казвам, защото изведнъж се чувствам емоционална. Не мисля, че тя знае как сме се запознали, а и не смятам да ѝ казвам. Това е наша работа, а и сме стигнали толкова далеч от онзи ден.
Телефонът в джоба ми започва да звъни и вече знам, че ще е Нейт, без дори да съм го погледнала.
– По-добре да отговоря и да приключим с това – казва Зоуи, когато отново започва да шофира, а светлините вече са зелени – макар че можеше да са зелени от известно време и аз да не разбера, защото си говорехме.
– Здравей, бейби, – казвам малко прекалено весело, докато отговарям на телефона.
– Къде си? – Пита той и аз чувам остротата на гласа му.
– Само със Зоуи.
– Какво?
– Шофирам.
– Ами. И защо почувства нуждата да се измъкнеш оттук и да не ми кажеш? – Казва той, а аз отчаяно се опитвам да намеря начин да му кажа къде отиваме, без да се стресне.
– Бяхте заети. – Обръщам очи към себе си и кратките си отговори.
– Никога не съм прекалено зает за теб, – казва той и, по дяволите, ако сърцето ми не се разтопи от начина, по който го казва.
– Знам, но просто си помислих, че е по-добре да те оставя да се успокоиш и да не те безпокоя.
– Глупости, Кат. А сега ми кажи къде си.
Проклет да е той. Ще трябва да му кажа.
– Ние просто… – Прекъсвам да кажа каквото и да било друго, когато телефонът ми е изтръгнат от ръката ми. – Хей! казвам на Зоуи, докато тя поставя телефона до ухото си.
– Голямо братче, не се притеснявай, няма да ни има дълго, – казва тя мило, а аз си представям, че Нейт е готов да пусне предпазителя. – Ще се обадим, когато се връщаме.
– ЗОУИ, НЕ СМЕЙ ДА…
– Упс, – казва тя, прекъсва разговора и прибира телефона ми в джоба.
– Той ще ти се разсърди, – казвам ѝ с усмивка.
Тя свива рамене.
– Не е нищо, с което да не съм се сблъсквала и преди.
Не мога да не се засмея, когато чувам телефона си да звъни отново. И пак. И пак.
– Така или иначе скоро ще се върнем там и тогава той ще може да ни крещи, – казвам аз, защото вероятно ще крещи много.
– Ами, – казва тя, докато продължава да кара, но когато пропуска завоя, за да ни върне обратно, свъсвам вежди.
– Къде отиваме?
– В „Лодж“.
– Зоуи, не, – казвам аз. – Не бъди глупава, не можем да отидем там.
– Можем и ще отидем, – отговаря тя категорично.
– Получихме информацията, от която се нуждаехме, сега просто да се върнем и да кажем на Нейт какво знаем.
– Не.
– Не? – Господи Боже, тя се е заела с Телма и Луиза в задника ми. – Зоуи, ние не сме подготвени за подобно нещо.
– Говори за себе си. В багажника имам боеприпаси и оръжия в изобилие, няколко гранати и няколко ножа. О, и има едни метални боксчета за кокалчета, ако ти се иска да си практична.
За миг съм зашеметена. Това не може да се случи. Ние не правим това.
– Спри, – казвам ѝ, но тя ме игнорира. – Спри проклетата кола, Зоуи, – казвам и тя спира рязко край пътя, като почти ме изстрелва през предно стъкло.
Откопчавам колана и отварям вратата, изскачам от колата и поемам няколко дълбоки глътки въздух.
Господи, тя не може да говори сериозно. Не мога да го направя. Аз съм гаден вариант за помощник. Досега съм се биела само до Нейт и дори тогава той ми е прикривал задника.
О, Боже мой, това не е начинът, по който трябваше да се случи.
– Кат, погледни ме – казва Зоуи, когато чувам гласа ѝ зад мен.
Обръщам се и я приковавам с поглед, а единственото, което виждам, е онази стоманена решителност, която идва от това да си Ноулс.
– Ти можеш да го направиш. Имам нужда да го направиш с мен.
– Защо? Защо не можем да оставим това на Нейт и да му помогнем по този начин? – Казвам, като отчаяно се надявам, че мога да я вразумя.
– А ако го направим, той ще се зареди там и това ще е първият път, в който ще посегне на жена по този начин, защото търпението му към тази кучка е минало, и тогава ще се разрази адът. Той никога няма да си прости, че е убил жена. Това противоречи на всичко, което защитава.
– Може и да не го направи – отвръщам патетично, а тя извива една вежда към мен. – Да, добре, сигурно би го направил, но би взел със себе си купчина задръжки.
– Да, щеше, но аз имам резервен вариант, който ме чака, така че не е нужно да се притесняваме за това, – казва тя и отново ми слага под.
– Кой? Как? Кога?
Тя се засмива.
– Не се притеснявай за това. Просто знай, че има едни лоши MОМЧЕТА, които ми дължат една-две услуги, така че се обадих и ще ни посрещнат на няколко мили от „Лодж“.
Е. Майната му.
– Сега в играта ли си? – Пита тя.
Влизам ли?
Дали ще измамя съпруга си, като не му кажа? Искам да кажа, че технически не мога, защото Зоуи има телефона ми, но все пак… не се чувствам добре.
– Не ми харесва той да не знае – казвам ѝ, а очите ѝ омекват въпреки това, което ще направим.
– Това „да“ ли е?
Въздишам.
– Да.
– Знаех си, че няма да ме разочароваш, – казва тя с усмивка, а аз се опитвам да ѝ отвърна, но се чувствам гадно. – Ние с теб ще бъдем най-добри приятелки, Кат, просто го знам.
Трябва да се засмея, защото, честно казано, и аз го виждам, независимо колко луда е тя понякога.
– А сега хайде, – казва тя, връща се до шофьорската страна на колата и се качва. Аз потъвам в пътническата седалка и затварям вратата, след което потегляме, ускорявайки се и отправяйки се към това, което може да се окаже най-голямата грешка в живота ни.
– Ние ще се справим с това, – казва тя и аз обръщам глава, за да я погледна. Тя е решителна и би направила всичко за Нейт, както и аз.
Правим това, за да заслепим Джесика и да спасим Нейт от самия него.
– Ние ще се справим с това, – казвам аз и Зоуи се усмихва. – А сега най-добре ми кажи какво искаше да кажеш по-рано, преди да ни прекъснат.
– По дяволите, надявах се, че ще забравиш за това, – казва тя, а аз се смея.
– Ха-ха, иска ти се. А сега разказвай.
Назад към част 27 Напред към част 29
