Глава 3
НАСТОЯЩИЯТ ДЕН
НЕЙТ
Кат Уилтшир. Жена, която всеки мъж би бил щастлив да има. Жена, за която ще се оженя след броени минути. Само че аз не съм късметлия, не съм нейната сродна душа, но тя е моя и ще направя всичко възможно, за да я пречупя и да я накарам да види, че аз съм единственият човек, от когото някога ще има нужда. Изглежда драстично, но тя е шибано упорита и аз с нетърпение очаквам да разбия тези проклети стени, които е изградила около себе си. Стени, които изобщо не е трябвало да бъдат поставяни, но тогава всички понякога вземаме гадни решения и предполагам, че бившият ѝ е бил едно от тях. Шибаният Кларк. Искам да кажа, че дори името е гадно, да не говорим за решението да прекараш живота си с една пълна и шибана пиявица на природата.
Тя не знае и половината от това, което е направил онзи дръндьо, и нямам намерение да ѝ го казвам, освен ако тя не ме притисне, разбира се, което очаквам в опитите си да я пречупя.
Да, звуча като копеле и съм съгласен с това. Защото, за да я спася, първо трябва да я сломя, но тя няма да знае това.
Всъщност ще си мисли, че съм най-големият ѝ шибан кошмар.
Докато чакам бъдещата ми булка да се отправи към олтара, се връщам назад в мислите си към момента, в който я зърнах за първи път…
„- Шефе, имате посетител, – казва Стефан – дясната ми ръка – когато влиза в офиса ми с подозрителна усмивка на лицето.
Хвърлям химикалката, с която пишех, и сядам на мястото си.
– И кой е?
– О, за този няма да правя никакви представяния – казва той, преди да изчезне, а аз се въздържам да му се развикам, защото той току-що си е тръгнал и е на път да пусне ебаси някого тук, без да ми даде никакви подробности за това кой, по дяволите, е той.
По-късно ще имам шибани думи с него. Ние не правим глупости. Обичам да знам кой си мисли, че може да влезе на моя територия и да си мисли, че има свободен пропуск да влезе в офиса ми – което в този случай предполагам, че е така, заради Стефан. Заради Стефан.
Но всички мисли се изпаряват, когато иззад вратата се появява истинска богиня, която за няколко секунди прилича на Бамби, попаднал в светлината на фаровете, преди очите ѝ да се свържат с моите и тя да изкриви чертите си.
Исусе.
Дълга кестенява коса, която е пусната надолу и обримчва лицето ѝ, лек загар на кожата ѝ, която почти сияе, извивки на правилните места, които моментално карат члена ми да иска да ги изследва, пълни устни, които просто молят езикът ти да се движи по тях и зъбите ти да ги хапт, докато я обработваш до безумие… и тези очи… светлосини, в които се въртят множество емоции. Решителност, избухливост, съмнение, нерви, вълнение… И тези тесни дънки, ботуши до глезена и риза без ръкави, която е с няколко разкопчани копчета отгоре, но по-скоро по елегантен начин, отколкото по уличнически… Господи, майната му.
Тя сякаш излиза от захласа и ме поглежда с твърд поглед, емоциите ѝ се изключват, а на тяхно място се появява само увереност. Влиза още по-навътре в стаята, челюстта ѝ е стисната, брадичката ѝ леко се повдига, когато спира пред бюрото ми, а аз позволявам на устните си да се изпънат в усмивка, която сдържах, докато гледах нагоре-надолу красивото ѝ тяло и естествено великолепното ѝ лице.
– Господин Ноулс, казвам се Кат Уилтшир и съм тук, за да ви помоля за една услуга.
Гласът ѝ е като шибана музика за ушите ми.
Тази жена е секс на крака, а после и още нещо.
А думите ѝ ми носят само радост.
– Тук съм, за да ви помоля за услуга.
Това ще бъде забавно…“
Музиката започва да звучи и гостите започват да се изправят. Тук има доста хора, защото аз съм шибан престъпен лорд, така че ако хората са поканени на сватбата ми, те идват, без да задават въпроси.
Обръщам се, когато вратите се отварят напълно, и гледам как булката ми стои там, а светлината я обгръща като ангел. Трябва да контролирам челюстта си, за да не падне, защото тя е шибано зашеметяваща. Облечена в разкошна кремава рокля, която подчертава перфектните ѝ извивки и показва леко загорелите ѝ рамене, трябва да призная, че се справих шибано добре, когато не успя да плати. Дългата ѝ кестенва коса се къдри около лицето ѝ, виси свободно и просто моли да бъде увита около ръцете ми и да бъде издърпана, докато я чукам безсмилостно.
А след това е и лицето ѝ. Красивото ѝ лице, което е запазила възможно най-естествено, но нека бъдем честни тук, жената няма нужда от грим. Тя е естествено красива и дори не го осъзнава, което само я прави още по-секси.
Да, ударих шибания джакпот и е адски жалко, че трябва да я сломя, за да я накарам да разбере, че само аз мога да притежавам сърцето, тялото, ума и душата ѝ.
Тя започва да върви по пътя към олтара под звуците на музиката, като всяка стъпка я приближава към мен. Боже, можех буквално да я вдигна като проклет пещерен човек и да я изнеса оттук, но няма да го направя, защото имам работа за вършене и шоу. Така че се опитвам да изчистя чертите на лицето си, да го държа празно, като през цялото време не свалям очи от нея.
Кат Уилтшир.
Моята разрушителна топка.
Тя ще се опита да се бори с мен; виждам го в очите ѝ.
Това обаче е добре, защото го прави по-голямо предизвикателство, а предизвикателството винаги е по-сладко, когато е спечелено.
Виждате ли, аз ще бъда абсолютен гадняр за нея, ще я накарам да ме намрази, ще я накарам да пожелае да умре, вместо да избере да бъде моя съпруга.
Защо?
Защото съм болен кучи син, който има нужда да сломи онези, които се доближат до мен, за да се увери, че всички те са на майната си. Не мога да имам място за съмнения. Няма да позволя да бъда изгорен от когото и да било, дори от нея.
Тя е все по-близо, а аз съм толкова готов това да свърши и да започнем новия си живот заедно.
Светлосините ѝ очи блестят въпреки факта, че ме мрази. Знам колко добре изглеждам в костюм и това личи по лицето ѝ. Ще трябва да поработим върху покер лицето ѝ, да се уверим, че държи тези леки потрепвания скрити от хищниците. Тя ще трябва да усъвършенства уменията си и аз ще ѝ помогна.
Тя спира пред мен, а аз за миг просто я оценявам.
Дори шибаните ѝ скули са перфектни. Толкова жалко, че не можахме да се срещнем преди това. Преди сърцето ми да се е превърнало в камък и търпимостта ми към глупостите да е достигнала най-ниското си ниво.
Изучавам устните ѝ – пълните ѝ, пухкави устни, които са леко разтворени и ме молят да я погълна. Повдигам ръка нагоре и прокарвам върхове на пръстите си по бузата ѝ. Не пропускам руменината, която пропълзява по шията ѝ, и очите ѝ, които се затварят за кратка секунда, когато си позволява откраднат миг, за да се наслади на докосването ми.
Намалявам гласа си и прошепвам така, че само тя да чуе.
– Готова ли си да го направим? – Това е единственият път, в който ще ѝ покажа по-меката си страна.
Тя задържа погледа ми и аз виждам нерешителността в очите ѝ. Знам, че това не е начинът, по който тя би избрала да се омъжи. Аз ѝ отнех този избор и не ме интересува. Тя е моя и днес ще скрепя сделката.
– Да – прошепва тя, докато отблъсква сълзите, които заплашват да паднат.
– Добре – казвам, преди да пусна ръката си. – Нека да продължим.
KАТ
– Нека да продължим.
Подигравам се, докато повтарям тези думи отново и отново в главата си. Шибана поезия, не мисля. Ебати романтиката, не по никакъв начин, поза или театър. Толкова ми е писнало от днешния ден. Сватбеният ми ден. Първият официален ден на ада.
Трябваше да съм с мъжа, когото обичам, но този задник ме прецака и ме остави на вълците. Нейт Ноулс беше вълкът – а сега моят съпруг. Идиотът беше Кларк.
Доближавам чашата с шампанско до устните си и я връщам обратно, като поставям празната чаша на масата и взимам друга.
– Приеми го спокойно, любов моя – казва Нейт, устните му са до ухото ми, а ръката му покрива моята, която лежи на масата, свита в юмрук. – Не бих искал да си развалиш апетита, като се вбесиш.
Прецеждам чашата и я поставям на масата, преди да се обърна към Нейт.
– По-скоро не бих искала да те смущавам – контрирам, като тонът ми не скрива колко съм раздразнена.
– Очаквах хапването да дойде малко по-късно от това, Кат, но трябва да кажа, че един час след сватбата ни е впечатляващо.
– Не се прави на толкова изненадан, Нейт. Не си глупав и знаеш, че не съм искала това – измънквам през стиснати зъби.
– Имаше избор.
– Да, напълно гаден, в който можех или да се омъжа за теб, или да умра – изригвам, като държа гласа си тих, защото колкото и да го мразя, не бих искала хората да ме съжаляват повече.
– Забрави ли за тази твоя уста? – Отбелязва Нейт.
– Изобщо не. Аз съм възрастна, трийсет и две годишна жена, която може да казва каквото ѝ харесва, по дяволите.
– Вече не – казва той и ме приковава със стоманения си поглед. – Жена ми ще бъде уважавана, а не гледана като парче мръсотия, защото не може да си държи устата под контрол.
– Искаш от мен да си държа устата под контрол? – Казвам, като се приближавам до него, а устните ми се допират до неговите, докато говоря. – Никога няма да се случи, съпруже. Може би трябваше да помислиш за това, преди да ме принудиш да се омъжа за теб. – Ставам, преди той да успее да отговори, и избутвам стола си назад, преди да се отдалеча от масата и да изляза от нелепо екстравагантното имение, в което се провеждаше това фалшиво парти.
Спускам се по стълбите и прекосявам двора, като откопчавам обувките си на токчета, когато стъпвам в градините, които обгръщат цялото имение. Имам нужда от малко въздух и от момент. Спирам, когато не се виждам, скривам тялото си зад един храст и затварям очи за секунда, за да спра изблика на разочаровани сълзи.
Нали знаете онези момчета, които искате да удушите, но в същото време да чукате? Да, точно така се чувствам към Нейт, защото колкото и да го мразя, го искам и се презирам за това.
Главата ми е като водовъртеж от емоции и е на път да се замъгли още повече, когато усещам как отзад се поставят ръце върху горната част на ръцете ми. Знам, че е той, още преди да е проговорил.
– Какво не е наред, жено? – Прошепва той, устните му са точно до ухото ми, а дъхът му гали кожата ми. Боря се с сладката тръпка, която иска да ме прониже, защото не мога да си позволя да бъда изцяло негова. Той ме вкара в капана на този живот, който ми предстои да започна, и за това винаги ще го мразя.
– Просто имах нужда от малко въздух – успявам да изкопча.
– Знаеш ли, това не трябва да е трудно, Кат, – казва той и аз се откъсвам от него, като правя няколко крачки между нас и се обръщам с лице към него, с ръце на хълбоците. Той слага ръце в джобовете на панталоните си и, дявол да го вземе, никога през живота си не съм виждала толкова доминираща, великолепна гледка. Проклета да е вагината ми, че изтръпва само от присъствието му.
– Не излизай тук и не се опитвай да ме залъгваш, Нейт. Ти направи така, че това да се случи, а аз нямах друг избор, освен да се съглася. Въпросът, на който не мога да си отговоря, е защо… Защо, по дяволите, искаш да направиш това с мен? – Втурвам се и веднага съжалявам, че съм казала нещо, докато той се приближава към мен, а очите му се разпалват с огън, на който не искам да отговоря, но проклетото ми тяло сякаш обича.
Той спира точно пред мен, заличавайки разстоянието, което бях поставила между нас само преди секунди.
– Вече ти казах. Искам да те притежавам…
– Да, да, да ме притежаваш, да ме контролираш и да ме накараш да се нуждая от теб. Разбирам. Искаш да ми накълцаш мозъка заради това, че не съм успяла да платя един шибан дълг… – Думите ми са прекъснати, когато ръката му се приближава до гърлото ми, пръстите му се увиват около него, докато нежно го стиска.
– Казах ти да внимаваш с устата си – предупреждава той, но всичко, което прави, е да изпрати топлина към възбудената ми вагина.
Чувствам как сълзите запушват гърлото ми, но това не е, защото се страхувам, далеч не е така. Защото знам, че лесно мога да се влюбя в този човек, макар да знам, че единственото, което иска, е да ме съсипе и да ме направи слаба.
– Въпреки това, което може би си мислиш, Кат – започва той, като отпуска малко хватката си върху гърлото ми и оставя пръстите си да масажират кожата ми. – Не съм направил това, за да превърна живота ти в ад.
– Не? – Подигравам се, преди да успея да се спра.
– Не. – Очите му пламтят и по някаква причина знам, че ми казва истината. Сега просто трябва да разбера защо е решил да пощади живота ми и да ме накара да живея неговия. – С времето ще се научиш да се разбираш с мен, но засега единственото, което трябва да направиш, е да си държиш устата под контрол и да живееш на високо ниво.
– Ах, да, защото ти си Нейт Ноулс, престъпният лорд и всестранно лош алфа – казвам аз, а сарказмът се примесва в тона ми.
– Да, аз съм и ще е добре да запомниш това – казва той, преди да ме пусне напълно, да се обърне и да си тръгне.
Гледам отдалечаващата се форма и се възхищавам на широките му рамене, преди да се съсредоточа върху дупето му.
Господи, трябва да се овладея.
Ще бъда тотално прецакана, ако позволя на женските си желания да завладеят всичко, което защитавам.
Няма да бъда ничия играчка.
Не съм тук, за да бъда притежание на някой мъж, който си мисли, че може да има всичко, което иска, без последствия.
Аз съм собствена личност и възнамерявам да остана такава, и трябва да се уверя, че съм затворила очите на този гадняр, така че той да не види, че излизам от живота му.
Назад към част 2 Напред към част 4
