Глава 33
НЕЙТ
– Готови ли сте да тръгваме, дами? – Питам, докато влизам в просторния хол, който имаме до края на престоя ни. Зоуи си има собствен апартамент в противоположната на нас страна на коридора, но през деня всички прекарваме времето си заедно, където и да сме.
– Къде отиваме? – Пита Зоуи развълнувано, докато се изправя и идва при мен.
– Просто изчакай да видиш.
– Винаги си такова дърво, – казва тя и аз се смея. Никога не издавам нищо, преди да се наложи, и това винаги я е побърквало. Но този път е само за да удължа напрежението – и да се надявам на вълнението, което ще последва.
Кат излиза от спалнята и изглежда шибано вкусна в роклята, която носи – тя е бяла с разрези от двете страни, който стигат до средата на бедрата ѝ, отдолу се вижда загорялата ѝ кожа, косата ѝ е спусната на естествени вълни, а лицето ѝ е без никакъв грим. Да, ще я изям по-късно.
– Готова съм – казва тя с усмивка, а аз се обръщам и повеждам по пътя, преди да се превърна в шибан пещерен човек и да завлека задника ѝ до леглото – или където и да е. Не е задължително да е легло, може да е и проклетата улица, колкото и да ми пука.
По дяволите. Успокой се, Нейт, няма нужда от ерекция точно сега.
Излизаме от апартамента и слизаме във фоайето, където вече виждам колата, която поръчах, да ни чака отвън. Този хотел е най-добрият на острова и всички служители са повече от готови да помогнат, тъй като давам адски щедри бакшиши. Никой тук не знае с какво се занимавам, така че никой не ме гледа със страх, и трябва да кажа, че това е доста освежаващо. Тук мога да бъда просто Нейт. А не престъпник. Не съм човек, който трябва да причинява болка и страдание или да убива всеки, който се изпречи на пътя ми.
Вратата на колата се отваря от шофьора и дамите се качват отзад, но аз заемам мястото на пътника, за да мога да давам указания къде трябва да отидем.
Чувствам еуфорията, идваща от двете, когато започваме да се отдалечаваме от хотела, и тя е адски заразителна, защото и аз се чувствам така.
Никога през живота си не съм се отпускал толкова много и това е нещо, от което наистина не съм осъзнавал, че имам нужда досега.
Проправяме си път през града и към покрайнините на острова, като правим няколко завоя тук и там, докато не се придвижим по пътя, който ще ни отведе до нашата дестинация. Никой не задава въпроси и аз се усмихвам, когато виждам как Кат и Зоуи разглеждат околността, а очите им са разширени от удивление.
Само се надявам, че инерцията ще се запази за това, което съм планирал.
Докато се придвижваме нагоре по пътя, пред нас се открива голяма къща с балкони на стаите на второто ниво, фонтан в средата на пътя и плаж, който се простира пред нас.
– О, уау – чувам Кат да шепне зад мен, когато спираме.
Слизам от колата и им отварям задната врата, преди шофьорът да го направи, и му казвам, че ще се обадя, когато имаме нужда да ни закарат до хотела. След като излизаме от колата, той заобикаля фонтана и се връща по пътя, по който дойдохме.
– Толкова е красиво, – казва Зоуи, докато разглежда уединения плаж, нежните вълни и градините, които обграждат пътеката, водеща към пясъка, и които са поддържани и имат сочна зеленина.
– Хайде, – казвам аз, хващам ръката на Кат и я дърпам към къщата, а Зоуи ни следва.
Бръквам в джоба си и стискам ключа, който през последните двадесет и четири часа правеше дупка в джоба ми. Те нямат никаква представа с какво съм се занимавал, а аз успях да направя всичко това, докато те спяха или хващаха няколко слънчеви лъча. Удивително е колко много можеш да направиш и колко бързо можеш да постигнеш нещата, когато разполагаш с купчина пари, които можеш да размахваш в лицата на хората.
Изкачваме четирите стъпала до имота и аз слагам ключа в ключалката, завъртам го и отварям вратата към – нещо, което може да се опише само като – рай.
Високи тавани, мащабно стълбище в средата на голямото антре, стаи встрани, кухня и трапезария, които заемат задната част на къщата, шест спални на горния етаж – всички със самостоятелен санитарен възел – и след това има стая за игри и офис, която е построена в задната градина и отстрани. Да не говорим за вътрешния двор с вградено каменно барбекю, голяма каменна маса в тон с него и безкрайния басейн, който гледа към плажа долу. Малка разходка надолу ви отвежда до пясъка, като пътеката има светлини от двете си страни, които оживяват, когато започне да се стъмва.
– О, Боже мой, Нейт, какво е това? – Казва Кат, след като двете със Зоуи са огледали добре мястото, разгледали са всички стаи и са излезли навън, за да се присъединят към мен на терасата.
Наливам и на двете по чаша шампанско и им ги подавам.
– Харесва ли ви? – Питам ги, докато отпивам бира направо от бутилката. Не обичам шампанско, така че за мен студена бира.
– Харесва ли ви? Ебати зашеметяващото, – казва Зоуи, докато отива до пътеката към плажа и се спуска по нея.
Кат просто ме гледа с толкова много въпроси в очите си. Искаше ми се да им кажа и на двете заедно, но Зоуи си е проправила път към пясъка и мога да ѝ кажа, когато се върне.
– Какво е това? – Кат ме пита, а аз поставям бирата си на стъклената масичка, която е централна в зоната за сядане, преди да сложа ръце в джобовете си и да се надявам, че съм постъпил правилно.
– Ами… това е у дома, бейби. Нашият дом.
– Нашият какво? – Прошепва тя и аз изведнъж се чувствам малко нервен, сякаш съм избързал.
– Нашият дом, ако искаш да бъде.
Тя мълчи за миг, просто ме гледа, а аз не мога да разчета мислите ѝ в момента. По дяволите. Трябваше да поговоря с нея за това, преди да дойда тук.
– Но… но какво да кажем за живота ни в Обединеното кралство? – Казва тя тихо.
– Какъв живот? – Отговарям с вдигане на рамене. – Моят живот е там, където си ти.
– Знаеш какво имам предвид, Нейт. Имаш бизнес, който трябва да управляваш, имаш задължения, ти…
– Задълженията ми сте ти и сестра ми. Нищо друго не се доближава до тях. А що се отнася до „бизнеса“, аз искам да се махна.
Очите ѝ се разширяват и тя изпада в шок.
– Ти какво?
Правя крачка към нея, вземам чашата ѝ и я поставям до моята бутилка бира, след което вземам ръцете ѝ в моите.
– Искам да изляза. Не искам повече този живот. Свърших.
Очите ѝ се пълнят със сълзи и аз не знам дали са от добрия или от лошия вид.
– Наистина? – Казва тя, сякаш не може да повярва на думите ми.
– Наистина, – потвърждавам с кимване на глава. – Искам животът ни да е без стрес. Искам да можем да правим каквото си поискаме, да няма заплахи, които да ни преследват. В Обединеното кралство не можем да направим това, твърде много хора знаят кой съм. Но тук… тук никой не ме познава, никой не знае миналото ми и можем да бъдем свободни да живеем живота си, както намерим за добре.
Това е истината.
Искам спокойния живот. Нещо, което никога не ме е вълнувало, преди да се появи Кат.
– Ами ако Зоуи не иска това? – Пита Кат и, Боже мой, тя винаги мисли за някой друг повече от собствените си нужди.
– Ами, тя е свободна да направи своя избор, аз няма да я спра и ще се погрижа да бъде защитена, където и да отиде, но мисля, че е готова да остави всичко зад гърба си, – казвам честно. Ще ме убие това, че няма да имам близо сестра си, защото трябва да компенсирам гадните моменти, когато не съм бил до нея, както би трябвало, но ще се справя с това. Ще живея с какъвто и избор да направи тя, защото е време да започна да поставям моето и това на Кат щастие на първо място.
– Наистина ли искаш това? – Пита тя, сякаш има нужда от още едно потвърждение.
Премествам ръката си нагоре и поднасям към лицето ѝ, като накланям главата ѝ още малко.
– Наистина го искам.
По лицето ѝ бавно се разстила усмивка и аз виждам как цялото напрежение, което сигурно е задържала, изтича от тялото ѝ.
– Тогава да. Да, нека го направим.
Сърцето ми се разтуптява от думите ѝ и аз долепям устни до нейните, целувам я бавно, а езиците ни се сливат.
Повдигам я и я притискам към себе си, а краката ѝ се увиват около мен в движение, което, по дяволите, обожавам.
Това е то.
Това сме ние.
Нашият живот.
Нашият щастлив край.
Тя беше моята разбиваща топка и разби ледените ми стени, като взе сърцето ми и го задържа здраво в прегръдката си.
И аз не бих искал да е другояче.
Назад към част 32 Напред към част 33
