Георги Александров – Черният шаман ЧАСТ 2

Георги Александров – Черният шаман

Един завладяващ разказ, любезно предоставен на сайта ни от неговият автор.

 

-Не съм сигурна, че искам тази власт в настоящия момент –ритна един камък К’хара.
-Напълно те разбирам, но ако племето избере Мия’Кара на твое място ще стане много по лошо. Ти си спирачка за амбициите на Черния мъж, но ако властта попадне в Мия’Кара тя само ще помогне на плановете му. Вероятно си мисли че ще получи власт чрез него, но тя всъщност не осъзнава че е просто една играчка на Т’хор Аоб. Когато вече не му трябва той ще я изхвърли като непотребна вещ. Много ме е страх че Черният мъж ни води към Мрака.
К’хара дълго гледа след стареца. Дори не почувства кога Т’хор Аоб излезе от шатрата и озова зад гърба й.
-Най-после това което трябваше да бъде свършено стана факт . – изрече той. Тя го изгледа с нескрита омраза . Той спокойна посрещна погледа й и изрече:
– Мрази ме щом искаш, но се запитай защо не издадох и теб че не си пила от кръвта на овена. Впрочем това няма значение – сега ще повторим процедурата..
К’хара остана като вцепенена. Тя приглади гарваночерната си коса и се втренчи в нищото. По настояване на Т’хор Аоб Съвета взе решение цялото племе отново да премине през ритуала. К’хара категорично се възпротиви и обяви че няма да го изпълни при никакви условия. Това й държане наложи нейното смъкване от поста. Нямаше много кандидати. Он’Кара се отказа при което Мия’Кара спечели безапелационно.
Ритуала бе повторен, като К’хара бе единствената която не участваше. Два дена след повтарянето на ритуала блатото спря да расте. Шаманът каза, че свиването му ще отнеме известно време и хора забравиха притесненията си. Оградиха блатото и забравиха за него
След седмица ковачът Рек’ар отиде при К’хара силно разтревожен.
-К’хара знам че вече не си сачемка, но от всички старейшини само ти ще вземеш насериозно това което сега ще ти кажа..
Сигурно помниш моето момче, което преди малко повече от две седмици падна в блатото. Държи се странно.
-Какво разбираш под странно – стресна се К’хара.
-Най-добре ела сама да го видиш изрече притеснено той.
К’хара побърза да последва ковача. Видяното я смути. Младежът сякаш бе пораснал с цяла глава за две седмици, бе се разширил в раменете, а очите му гледаха с празен и безчувствен поглед. Сякаш бяха от стъкло. Когато тя се пресегна към него юношата се озъби и я перна грубо по ръката. Сега тя вида че зъбите му са остри като на вълк, а реакцията – мълниеносна.
К’хара не на шега се изплаши. Реши че трябва да занимае съвета с проблема. Въпреки че не бе вече сачемка тя все още оставаше една от старейшините на племето. И бе отговорна за това което се случваше в него. Надяваше се, че все още не е късно да се чуе гласът на разума. Т’хор Аоб трябваше да бъде спрян на всяка цена.
Когато съвета се събра тя изложи проблема:
– Разбрах, че детето което падна в блатото е променило държането си. Лично го видях, след като баща му ме помоли. То е пораснало твърде бързо и е станало много агресивно. Освен това е станало необичайно силно и бързо. Няма съмнение че блатото му влияе.
Т’хор Аоб се плъзна като някаква сянка. Този човек се бе сдобил с твърде много власт напоследък. Вече можеше да отговаря директно на въпроси без някой да му дава право да се включва. Той вече бе част от Съвета.
-Да, разбира се, че момчето е съзряло по-бързо след като е било в блатото – изрече той. Не исках да ви казвам всичко отначало, за да не ви изплаша – но ето ви истината – Ритуалът и блатото са свързани тяхната цел не е само да се премахне безводието, но също така мъжете да станат по-млади и по-силни, а момчетата по-яки. Така по-лесно ще можете да завладеете други племена. Кажете от колко време не сте имали убедителна победа над другите племена? Аз ще ви кажа – от твърде дълго. Сега Подземният старец ви изсипва своята благодат. Той иска вашето мъжество. Блатото е израз на неговата любов към вас. Всеки които се потопи в него ще се стане безсмъртен. Той няма защо да се бои от болести нито от остриета Кой от вас смята че съм постъпил правилно?
Радостни викове обзеха стаята.
-Чакайте – опита се да ги надвика К’хара. Той не ни казва истината. Не ни казва какво ще заплатим за това безсмъртие.
Но речта на шамана бе въодушевила всички. Кой не иска да е по-силен, по бърз, по-умен. Кой не би искал да владее други племена.
Дори да бе имала най-малки съмнения относно целите на шамана жестоката му усмивка окончателно я убеди че те са зли. Самото нападение над другото село протече удивително леко. Мъжете от О’Хара съседното племе се биеха със страшна ярост. Изнадани другоселците отстъпиха и бързо се предадоха. Черният шаман настоя да сринат техните идоли. По това време той се ползваше с такава почит че К’хара не бе сигурна кой всъщност управлява племето – сачемката Мия’Кара или Т’Хор Аоб.
Скоро тя имаше случай да се убеди че властта на сестра й е по-малка отколкото тя си мисли. К’хара бе близо до нейната шатра когато дочу да разнасят гласове от нея.
-Не съм ти давала разрешение да даваш заповеди от мое име – беснееше новата сачемка. – Ако ритуалът бъде извършен и над съседното племе както желаеш те ще се изравнят с нас в очите на Подземния старец
-Не се нуждая от разрешение– суровия бас на Т’хор Аоб не можеше да се сбърка. Аз стоя много над теб и подобните на тебе. Сделката която сключих с Великият подземен старец ме поставя над всички вас. Ако наистина си повярвала и на половината ми дума значи си много по-глупава от колкото вярвах че си. Вашите души са продадени и вие всички ще бъдете роби на Подземния старец в мига в който той се върне – или мои роби ако той ви предостави на мен. Затова се нуждая от още и още души – за да разширя допълнително отвора през който той ще излезе. Когато това стане и блатото превземе всичко всички ще стоите еднакво ниско в очите Му. Единствен аз ще се радвам на неговото благоволение и ще управлявам всички ви от негово име.
До няколко часа ритуала ще бъде приложена над съседното село. После ще завземе нови села и т.н. – докато не наложим нова империя на Мрака
Мия’Кара пребледня
-Ти ме излъга!- изпищя тя! – няма да допусна това да се случи. Само да дам заповед и ще бъдеш арестуван.
-По’нис! Ро’нис! Тя плесна с ръце и в шатрата влязоха двама снажи мъже от нейната лична стража –заловете този мъж.
Т’хор Аоб се усмихна, но усмивката му бе зловеща.
– Много надценяваш влиянието си, драга. Не мисля че ще стане точно така. После произнесе ясно и отчетливо.
-По’нис! Ро’нис! Заловете я! Двамата рязко тръгнаха към нея и я хванаха здраво. едва сега Мия’кара забеляза оцъклените им очи.
-Не – тя пищеше и се дърпаше – но бе безсилна – не може да правите това. Аз съм вашата сачемка.
Ти си просто една робиня– отвърна и той. Ще имаш голям късмет ако не те предам на демона, а да те задържа за себе си. Уверявам те, че разликата е голяма. Всъщност скоро билките които ти дадох окончателно ще послушно котенце, но дотогава тези двама юнаци ще се грижат да не създаваш проблеми.

-Никога! – извика тя! – АЗ….
-Млъкни! – извика той.
Противно на желанието й устата й сама се затвори.
-От този момент – обяви той – ако ти кажа да скачаш ще скачаш, ако ти кажа да лягаш ще лягаш, ако ти каза да не говориш няма да говориш. В интерес на истината, не исках да прилагам насилие, но ти ме принуди и сега ще се подчиниш на моята магия.
К’хара слушаше в замая – изглежда че шамана щеше да се сдобие с власт над цялото село. А може би и над други села ? какво да прави? Да извика Ксаметек? Къде да търси? И дали през това време Т’хор Аоб няма да приведе в действие плана си? А със сестра си какво да прави? Мия’Кара си бе получила заслуженото, но можеше ли да я остави на съдбата й? Докато трескаво размишляваше двамата мъже излязоха от шатрата, последвани от шаман нейният шанс – тя се втурна в шатрата
– Мия’Кара дойдох за те измъкна – ние трябва да спрем този луд шаман.
– Значи вече съм луд – Т’хор Аоб беше на входа на шатрата. Явно си изненадана да ме видиш. Знаех точно кога дойде да подслушваш. Умишлено накрах Хънтър и Волф да излязат – и той кимна към Мия’Кара. Трябва да ме поздравиш за съвършения капан който ти заложих
К’хара изведнъж се оказа стисната в желязната хватка на сестра си. Тя бе шокирана.
-Мия’Кара….какви ги вършиш.? Той е врагът!
-Мия’Кара вече я няма. Тя както и всички които пиха от кръвта или се потопиха в блатото ми се подчиняват безпрекословно. – информира я той. ЕДва сега тя забеляза оцъклените очи на Мия’Кара

Той огледа критично К’хара.
Знаеш ли може би тъкмо защото си различна ти привлече вниманието ми от самото начало. Ти бе единствената която повярва на КСаметек и не пи от кръвта. О, аз и с него ще се разправя и то скоро, но сега говорехме за теб. Какво да те правя. Да те превъран в обикновено зомби – ще похабя интелекта ти. Да те предам на Подземния старец – ще похабя тялото ти. Може би трябва да те задържа като своя конкубинка
-Не – викът се изтръгна от гърдите на Мия Кара която се изтръгна от вцепенението си.
Тя се възползва за миг от намаленото втнимание на шамана, запокити настрана К’Хара и се хвърли да му издере очите. Т’хор Аоб бе прекален стъписан за да направи магия на момента. Той успя само да отскочи. Опита са да й хване ръцете и същевременно редеше заклинание, за да си върне контрола над нейния ум. К’хара видя своя шанс. Тя се втурна покрай тях двамата и преди някой да я спре излета от шатрата. Тъкмо навреме!с периферното си зрение тя видя как една дузина мъже тичат към шатрата – без съмнение бяха призовани от шамана. Тя се затича още по-силно за се измъкне от неговите зомбита и родължи да тича, докато не напусна селото, подмина блатото и чак тогава се успокои. Спря се чак в Голямата клисура и започна да се смее. Отначало смехът й бе истеричен, но постепенно премина във весел смях. Тя бе жива и здрава, измъкнала се бе от лапите на Т’хор Аоб, установи че той има проблем да контролира повече от три-четири съзнания едновременно. Селото бе изгубено, но войната тепърва започваше щеше да посети някое от другите села и да ги подготви за заплахата.

 

 

Финал

Смееше се толкова силно, че не чу тихите стъпки зад себе си

Финал 2

Когато спря да се смее се усмихна и продължи напред към хоризонта. Идваше нов ден и нова надежда.

Назад към част 1

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *