Георги Александров – Черният шаман ЧАСТ 1

Георги Александров – Черният шаман

Един завладяващ разказ, любезно предоставен на сайта ни от неговият автор.

 

Южната Земя континент който до голяма степен би трябвало да отговаря на Австралия, като местоположение и традиции, но тъй като познанията ми за Австралия са слаби съм вмъквал мотиви от Полинезия, Меланезия, Нова Гвинея и дори – от познанията си за индианските племена (по-конкретно ирокезите и оджибаве) Черният шаман е основен герой в няколко разказа. Ще съм благодарен ако пускате коментари.

Черният шаман

приблизително около 4000 години пр. Новото време.
1000 години преди началото на Тъмната епоха

К’Хара гледаше разтревожено чистото и ясно небе. За пореден път тя смръщи вежди. Не бе валяло вече осем месеца. Хората й недоволстваха, посевите умираха, живите хора падаха до пресъхващите локви и умираха. На няколко пъти К’Хара ходи до белия жрец Ксаметек, но старецът също имаше проблеми. Отначало той я успокои и се зае с нейния проблем, но когато отиде втори път при него той бе смръщен и й каза да почака, а последният път когато тя отиде й каза направо, че чужда магия му пречи.

– Каква магия? – изуми се К’Хара – тя бе свикнала със всесилието на благия старец

Но Ксаметек само поклати глава

-Тук има черна магия – как и защо не знам. само смея да предполагам.- каза той.
И ето – К’Хара стоеше в палатката, взираше се в небето и се тревожеше, а тя имаше за какво да се тревожи. Хората се бунтуваха срещу властта й, и старейшините търсеха начин да я сменят. Може би точно заради тревогите си не обърна голямо внимание, когато близо до селото се появи Черния мъж.
А той бе екстравагантен – с кожа като въглен, докато К’хара и съплеменниците й бяха с кафеникав цвят на кожата. Той бе с гладко обръснат череп, остра брадичка и атлетично тяло. Имаше над шест фута височина, бе накичен целият с метални звънци и носеше голяма лула. Той бе истинска атракция за местните. Малките деца докосваха страшните му змийски татуировки, младите момичета искаха да пипнат мускулите му. Шаманът се усмихваше, но усмивката не докосваше очите му.
Щом децата и момичетата го оставиха той се представи на К’Хара.
-Здравей-представи се той на сачемката[1] . Аз съм Т’хор Аоб, черен шаман специалист, по помени и пътуване до подземния свят. Чух че имате проблеми със сушата. Бих могъл да ви помогна.
К’Хара го изгледа преценяващо.
-Странник си тъдява, пътниче. По езика, вида и цвета на кожата ти съдя че идеш от Южните земи. Нищо не каза за божествата на които служиш. Нито какво ще поискаш в замяна, за да ни отървеш от безводието? Пък и ние си имаме шаман.
Т’хор Аоб, се усмихна презрително.
– Вашият шаман не го бива – не казвам, че е слаб, но тази магия за безводие която е направена на селото не е по силите на никой маг, заклинател или. Шаман. Аз обаче мога да я разваля. Трябва ми само един овен. А колкото до това какво искам – желая да бъда да оставен да живея близо до Голямата скала и да си правя магиите.
Макар да не харесваше нещо в него, К’Хара бе принудена да се съгласи с неговите условия. Ритуала по очистването на племето – както го нарече Т’хор Аоб, започна на следващата вечер. По негово настояване се бяха събрали всички жители на селото.
Т’хор Аоб се изправи с ножа в ръце, протегна ги към небето и се провикна:
-Подземни старецо, чуй моята молитва приеми кръвта на този оброк и нека завали дъжд, които да напои земята на тези хора и да им върне благините
след което изрече няколко думи на непознат за всички език.
Ел-еле-Ахерон-Томеши-Якопо и заби ножа в овена. Кръвта плисна силно, шамана сграбчи черпака и започна на всеки да всеки да раздава от скъпоценната течност.
На К’Хара хич не и допадна идеята да пие кръвта- Тя обаче не можа да покаже пред племето си, че няма да изпълни ритуала, след като вече го е одобрила. Затова се престори че пие от кръвта, а всъщност я задържа в бузата—надявайки се при първа възможност да я изплюе. Вкусът я изненада Кръвта бе мека и топла, и едвам я отдели от устните си. При първата възможност тя изплю, но истински съжаляваше за това..След нея дойде ред на Мия’Кара първа по ред на старейшините тя пое черпака с подозрение и присвити очи, но едвам я отделиха от нея.Една по една черпакът обиколи всички старейшини. След това Т’хор Аоб се насочи към Ксаметек. Когато той надигна черпака едвам-едвам го допря до устните си очите на черния мъж се впиха в него сякаш дълбаеха душата му. За един дълъг миг старият и младият мъж се гледаха втренчено един в друг. После пришълецът[2] отмина. Черпакът продължи нататък. Последните хора все още отпиваха, когато по небето се засъбираха грамадни облаци. В мига в който отпи и последното дете, започнаха да падат последните капки дъжд.
Хората започнаха за скачат и да се радват , да събират дъжда в шепите си, и да се държат като деца. Дори К’Хара се усмихна. Само двама души не се усмихнаха.
– Не забравяй какво обеща – й каза тихо Т’хор Аоб и се помъкна нанякъде
Ксаметек стоеше като статуя
Скоро след тази случка Т’хор Аоб си направи колиба до Голямата скала, малко извън селището. Малко хора отиваха при него, защото бе близко до гробището, но той сякаш не обръщаше внимание на този факт. Хората го снабдяваха с продукти, а клиенти все се намираха – най-вече за помените. В колибата шаманът правеше магии, отдадени на своя Подземен старец. Наистина – веднъж една девойка която бе поискала от шамана да направи любовна магия на любимия й се върна пребледняла и отказа да говори какво е видяла, а едно дете озовало се близо до колибата на Т’хор Аоб получи уплах и онемя. Но последният факт отдадоха на близостта на гробището.
Дъждът валя три седмици. Посевите отново покълнаха За животните имаше вода. Един район около Голямата скала се заблати от дъжда, но това не бе чак толкова голяма беля. В селото знаеха, че могат да изтеглят вода от кладенците.
Но тъй като кладенците им бяха замърсени от силната буря, а и не бяха в добри отношения със съседното племе (и не желаеха да го помолят за вода) оставиха проблема за друг път
И сбъркаха!
Блатото почти не миришеше, поради което малко хора му обръщаха внимание. То обаче се разрастваше бавно, но неумолимо. Пръв забеляза този факт ловеца К’хмер. Една сутрин той проверяваше своите капани когато установи, че блатото се е разрастнало почти километър на юг. То сякаш бе живо.
Съвета се събра взе се решение да поискат вода от другото село. И пак го отложиха. Тогава все още можеха да спрат разрастването на блатото. Но закъсняха.
След една седмица се случи непоправимото. Едно от децата играещи до оградата се подхлъзна и падна в блатото. Тогава всички скочиха. Блатото някак се бе разширило още. То бе вече пред портите на селото. Всички се развикаха и разтичаха със задружни усилия извадиха детето. Проблемът вече бе очевиден. Никой не смееше да го отрече.
В най-критичният момент Ксаметек потърси К’Хара
–Имам да ти казвам нещо важно, сачемке – обърна се той към К’хара.
– Много съм обезпокоен от събитията в последно време. Много мислих и ми се струва, че съм чувал името на Подземния старец., който Черния шаман призовава. Това е опасен демон, господар на Подземния свят, надарен с огромна сила. Затворен от хилядолетия в своя подземен затвор той иска да му бъдат обричани човешки души за да може да се върне на Земята. Вече съм сигурен че Подземният старец е сключил сделка с Т’хор Аоб. той му е помогнал да наложи безводието макар да не мога да го докажа –изрече старецът.
– Но с каква цел – та нали той го развали? – Обърка се сачемката.
Ксаметек въздъхна и поклати глава –заслепена си от лесния успех, като другите. Именно защото толкова лесно развали такава сложна магия се съмнявам, че тя е негово дело. Още тогава не пожелах да пия кръвта. Забелязах и че ти постъпи така, и не те обвинявам. За съжаление повечето се подведоха по лесния път. Навремето нищо не казах, но сега съм сигурен, че чрез кръвта на овена Т’хор Аоб по някакъв начин е извлякъл блатото. – чрез дъжда. На него му трябват души, които да дава на своя Подземен старец, в противен случай вероятно ще заплати със своята –като всички Черни шамани. Чувствам че някак си той му ги дава чрез блатото – но как – не питай. Твърде неясни неща има дори и за мен.
К’Хара тъкмо бе отворила уста за да му отговори, когато в шатрата влезе вечно сърдитата Мия’Кара и им каза смръщено:
–К’Хара, Ксаметек, Съветът се събира. Т’хор Аоб каз че ще ни каже причината да съществува блатото, но иска и вие двамата да присъствувате.
К’Хара и Ксаметек се спогледаха. Това бе неочакван обрат.
В голямата шатра присъстваше целият Съвет. Начело стоеше Мия”Кара – по-малка сестра на К’хара. Тя бе умна и съобразителна, когато бе по-млада между двете цареше добро разбирателство, но откакто К’Хара стана сачемка сестра й се опитваше да я измести и изпитваше силна неприязън към нея. До Мия’Кара стоеше Он’Кара – братовчедка на тях двете по майчина линия, а след това идваше младата им племенница Ри’Кара. Кръгът от старейшини се затваряше от строгата но справедлива Со’кара – трета братовчедка на К’хара и Мия’Кара. В един ъгъл стоеше изправен Т’хор Аоб и внушаваше респект.
– Т’хор Аоб иска да ни каже защо се разраства блатото – откри реда – Мия’Кара. К’хара реши да пренебрегне това ново незачитане на властта й – по закон само сачемката можеше да свиква Съвета и да открива реда. По късно щеше да поговори със сестра си, сега и тя искаше да чуе Черния мъж.
Т’хор Аоб се изправи. Ръстът му бе внушителен.
–Много мислих защо се появи този проблем с блатото. Непрестанно се допитвах до Подземния старец с надежда да ми прати откровение. – Очите му бавно огледаха всички в шатрата И погледът му се спря на Ксаметек – и Той ми го прати. И преди изпитвах съмнения но вече съм сигурен. В нощта на благодатния дъжд ритулът по очистването не е бил изпълнен както трябва и така сме разгневили Подземният старец. Някой съзнателно е нарушил ритуала – той премести поглед от Ксаметек към стоящата до него К’хара. За момент тя имаше чувството че душата й се разголва пред Черния мъж и той знае всичките й тайни. После той отново премести погледа към стареца и бавно, и отмерено рече
– Ксаметек – отричаш ли че не си пил от кръвта на овена?
Чистият и ясен отказ на стареца бе последван от шокирани възклицания, на почуда и гняв.
– Това е измама! – скочи –К’хара – Ти самият си направил магията за безводие, за да я развалиш после.
– Не знаех, че си специалистка по магиите, сачемке – тихо каза той. Или може би говориш не със свои думи, а със думи на Ксаметек. Явно му имаш голямо доверие, въпреки че той обича да нарушава правилата. Отговори ми моля те на един въпрос – ти знаеше че Ксаметек е извършил нарушение преди да дойдеш на Съвета нали?
–Отказвам да отговарям на наглите въпроси на един…
¬ Тихо –гласът на Мия’Кара прогърмя в шатрата. На неговите въпроси може и да не отговаряш. Но пред Съвета си длъжна да отговаряш. Знаеше ли че Ксаметек е нарушил ритуала преди да дойдеш тук?
– Да, но…
-И не го сподели с нас?! Мисля че чухме достатъчно.
Сега вече К’хара се ядоса – на първо време целият този Съвет бе свикан без мое знание и одобрения. имах време едвам да потърся Ксаметек за съвет, и току-що научих от него че не е изпълнил ритуала и причините поради които е сторил това. Нямах време да съобщавам това на когото и да е било. Да не говорим че дневният ред не бе открит от мен.
Мия’Кара не й остана длъжна
– Съвета бе свикан поради голямата опасност за племето от разрастването на блатото. Ти не се нагърби със тази отговорност, а някой трябваше да я свърши. Следващата по ранг след теб съм аз, така че свърших необходимото и призовах всички засегнаги. Не е вярно че си нямала време да съобщи за провинението на Ксаметек – щом си знаела трябваше с това да започнеш, то щеше да влезе като първа точка от дневния ни ред. Тъкмо нямаше да се оплакваш, че някой друг открива дневния ред..
После тя се обърна към Т’хор Аоб – какъв би бил твоят съвет Велики?
-Колкото и да ми е неприято да го кажа– защото аз много почитам мъдрия старец отвърна черният шаман, а в очите му се четеше всичко друго но не и почит – смятам че Съвета трябва да изгони виновника за бедата
– Не. Не Можете да направите това – скочи разярена К’хара Ксаметек ни е помагал толкова пъти. Колко пъти ни е носил дъжд за посевите, колко пъти чужденците не са ни побеждавали заради него. На колко жени е изродил децата
– Можем и ще го направим – отвърна Мия’ Кара – всичко това е вярно, но то е в далечното минало. В настоящето белият шаман не успя да се справи с безводието а бъдещето ни е застрашено от него.
К’хара понечи да отвърне нещо остро, но Ксаметек я изпревари.
-Стига. Няма нужда от повече препирни. Добре разбирам кога не съм желан повече някъде. Ще си отида сам.
Той кимна на К’хара и тя разбра че той не желае разпрата да продължава
-Няма какво повече да се каже – промърмори Он’кара
-Напротив –отвърна Ксаметек – може да се каже много, но няма смисъл. Боя се че когато разберете грешката си, ще бъде много късно. Имах много много добри основания да не изпълня ритуала.
Срува ми се, че това е нещо което трябва да се преценява от Съвета – остро каза Мия’Кара
Когато те двамата излязоха отвън той й рече – налагаше се да отстъпя К’хара. До днес знаех само че Т’хор Аоб е силен – сега разбрах и че е хитър. Ако бяхме подложили на гласуване моето оставане щеше да се озовеш сама срещу всички. Мия’Кара и Он’Кара са много близки една с друга Черният шаман щеше да ги подкрепи. Со’кара е справедлива, но противника ми извъртя много ловко нещата а Ри’кара е млада и плашлива – от нея помощ няма как да очакваш, освен ако не си в позиция на силата. Ако имаше гласуване щеше да стане ясно, че сачемката е срещу Съвета си и нямаше още дълго да се задържиш на власт.

Напред към част 2

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *