***
А сутринта започна с лоши новини. Дори отвратителни. Изглежда, че сутрините ми се превръщат в навик да се случва нещо лошо. Буквално няколко минути преди звънеца, когато вече тичах към сградата, ме настигна птичка-съобщение. Като видях познатия печат, веднага разбрах, че нещата не са наред.
„Добро утро, макар че в този случай може би не съвсем. Със съжаление ти съобщавам, че получих информация за убийства, която без съмнение ще те заинтересува. Ти вече разбра, че нашия Кукловод се е върнал. Ново убийство. И макар че това изобщо не те засяга, както каза, все пак ще ти разкажа подробностите. Имаш бистър ум, може да забележиш нещо важно. Нашият злодей вече не се маскира, руната на откритието е демонстративно начертана на стената над тялото. С кръв. Доста прясна, женска. А убития е мъж. Прободна рана точно в сърцето, няма свидетели, няма оръжие на престъплението. Да, нищо, освен труп и рисунка. По мое мнение, нещастника просто е имал лошия късмет да се окаже на грешното място в грешното време. Следи от наркотици, между другото, също не са открити. Остава да се надяваме, че сме прекъснали всички доставки и повече няма да се сблъскаме с тази помия. Но аз никак не разбирам дали е започнала втората част на ритуала, или сме сгрешили и първата все още продължава. Но тогава сме загубили няколко трупа! Все пак от императорския бал мина много време. Какво мислиш? Защо убиеца действа открито? Толкова ли е уверен в себе си? Или има други причини?
Във всеки случай, помисли над това, добре? Ще се видим утре, когато си на служба.
Рик.“
Замръзнах посред пътя с писмото в ръка. Значи, сега се опитват да отворят втората част на библиотеката… Колко още хора ще загинат заради тайното знание? А ако библиотеката не се ограничава до две части? Колко врати са разпръснати из града? Из цялата страна? Макар че най-много се страхувам от това, което се пази във втората част. Колко опасна и разрушителна е скритата там информация? И не ме напуска мисълта: Ако ние с Хран бързо намерим „тъмната половина” и дадем знак за това, всички тези убийства дали ще спрат. В края на краищата ритуала вече няма да е нужен, след като библиотеката е отворена. Но ето проблема – за разлика от нашия противник, ние не знаем къде да я търсим. Какъв е сегашния план и къде се намира крайната точка? Дори ако това отново е звезда, по една точка не може да се определи как е ориентирана спрямо града. Значи, за да определим крайната точка, ще трябва да изчакаме още две убийства. Две невинни жертви! И как да отворим вратата без да завършим ритуала? Тук ме подкрепя надеждата: Щом наистина сме свързани с книгохранилището, то ще ни се отвори само.
Звънец, прозвучал над територията на академията, ме извади от размислите и ми съобщи, че съм безбожно закъсняла. Набързо пъхнах писмото в чантата си и се затичах към занятията.
Ако денят не е започнал добре от сутринта, така ще продължи – тази истина разбрах от собствен опит. И така се и случи. Малки неприятности се сипеха една след друга. Първо изгубих ръкавица, после се подхлъзнах на равно място. Провалих контролната, за която не бях се подготвила особено и не можах да отговоря на няколко коварни въпроса. А Хран така и не се появи. Бързо прегледах записките си от прослушването (нищо ново!) и тръгнах да търся пазителя. В лабораторията го нямаше. Оставаше да проверя библиотеката и да започна да се паникьосвам. Хран понякога изчезваше за няколко дни, но без предупреждение и в такъв важен момент? В библиотеката цареше абсолютна тишина и пустота, по-скоро безжизненост.
– Хран? – Извиках аз, без да се надявам на отговор. Главната зала вече бях претърсила, а в страничните стаи и малките кабинети звукоизолацията беше твърде добра, за да ме чуе. Не дочаках отговор и се запътих в лабиринта от коридори. Котаракът се намери след половин час, заобиколен от купчини книги. Той напрегнато разтягаше нещо невидимо с помощта на шестте си опашки.
Не си струваше да го разсейвам. Извадих първата книга от шкафа и се настаних малко по-далеч. Не знам дали случайно се получи така или именно заради тези знания Хран дойде тук, но ми попадна наръчник за психологическа помощ на болни и техните близки. Темата беше интересна, без да забележа, се потопих в нея с главата, а после започнах да пробвам някои плетения. Но моите изследвания бяха прекъснати от пробудения Хран.
– А ти какво правиш тук?
– Чакам те – оставих книгата, готова да чуя какво е открил. – Е, как е?
– Намерих всичко – въздъхна уморено той.
– И? – Попитах развълнувано.
– Проверих и препроверих всичко, което можеше да се провери. Трябва да проработи – увери ме пазителя.
– Фух, поне ти ме зарадва днес – въздъхнах облекчена.
– А какво ти се е случило отново? – Той веднага се намръщи.
– Сутринта дойде съобщение от Рик – тихо казах аз. – Нашите подозрения се потвърдиха. Вчера е станало още едно убийство. Явно са разбрали за откриването на първата част на библиотеката. Значи или съм пропуснала този, който се интересуваше от чудодейното изцеление, или е важен само факта на откриването, а не съдържанието на библиотеката.
– Защо реши това? – Изненада се котарака.
– Виж, ритуала не беше завършен, но библиотеката все пак беше отворена. Нашата работа с болницата беше замислена, за да дадем да се разбере, че сме стигнали до тайните знания. В отговор започна нова вълна от убийства. Може да се предположи, че това е повторен опит, но те започнаха да убиват прекалено бързо, без дори да се опитват да скрият престъпленията си. Недалновидност? Нашият убиец не може да бъде наречен глупак. Изглежда, че им трябва нещо друго. Защото ако разположението на звездите не беше важно, едва ли щяха да дойдат в двореца. Съгласи се, не е много удобно място, което означава, че вратата може да се отвори само там. Значи, започнали са да търсят втората част. Но защо са оставили първата? Мога да предположа, че не им е особено нужна. Възможно е всички части на библиотеката да могат да се отворят само в определен ред. И още… Злоумишлениците са прекалено добре запознати с нейните особености. Бих казала, че са запознати като нейни собственици. Въпреки че грубите методи, с които действат, говорят за обратното. Но ако заключенията ми са правилни, тогава безсмислено губя време в болницата. Много е вероятно те да не подозират, че ритуала не е завършен, защото хранилището щеше да се отвори, ако войника беше умрял – най-накрая завърших.
– Теорията ти не е лишена от логика – кимна Хран. – Но нещо ме смущава в нея. Въпреки че в момента ме тревожи много повече друго. Приключи ли с болницата?
– Не, разбира се – изправих се. – Може би просто още не съм забелязала нужните хора. Или те все още не са проявили интерес.
– Тогава изложи плана.
– Той не се е променил. Вече намерих с какво да се заема. Най-вероятно ще прекарам цялата нощ в лабораторията. Момиченцето в петата стая е само, най-важното е да се увериш, че спи, защото е нощна птица. И действай по свое усмотрение.
– Сигурна ли си, че няма да се появиш дори наблизо? – Защо ли се притесни котарака.
– Не е, че съм сигурна… – замънках аз – но ще намеря къде да се скрия. Ще се натрапя в друго отделение. Важното е да съм на видно място.