***
За това, че анатомия в понеделник първи час не е на добро, вече казах. И не става въпрос за труповете. Предметът се води от нашия куратор, а това означава, че лошите новини ще започнат още сутринта. Ако куратора помоли групата да остане за няколко минути след часа, очаквай беда. А ако при това добави, че има важно съобщение, очаквай голяма беда. И колко жалко, че предчувствието не ме излъга. Допълнителни занятия. При нас за три седмици пристигна някакъв важен човек от администрацията или дори от самия императорски дворец, за да изнесе курс от лекции.
Просто чудесно, при нас има толкова много свободно време, че всички не знаят с какво да се заемат. Вече започвам да се съгласявам с Вегерос, че всичко това е просто безмилостна експлоатация на безплатен труд. Още не се знае в какво ще се превърнат тези лекции, може би ще анализираме и разкриваме истински престъпления вместо следователите. Не че съм силно против, но не в законното си свободно време.
Вече позната аудитория. И отново, между другото, препълнена до горе. Е, добре, радва ме, че няма да мъчат само криминалисти, но и бойниците и следователите. Махнах с ръка на Рина, която отново се настани на първите редове, и се забързах към любимото си място на върха на просторната зала. И този път то не се оказа толкова уединено.
– Направи изражението си не толкова строго, Серас, иначе ще разкъсаш някого с поглед и сама ще водиш занятието, така да се каже – вместо поздрав, ме упрекна Флора, освобождавайки ми края на пейката.
– И на теб добър вечер – реших да проявя учтивост.
– А аз си помислих, че ще ти запазят място по-близо, с твоето зрение – кимна тя към приятелката ми, която разговаряше с някого от съседите отдолу.
– Не са ми запазили – отговорих спокойно. – Да и не бих седнала там. Там не може да се диша.
– А как със зрението? – Скептично примижа Флора.
– Вегерос, вече трета година живея с това зрение, повярвай, вече свикнах. Да, с хвърлянето на ножове има проблеми, но с ученето, както си забелязала, никакви затруднения.
– Спокойно, и аз не съм във възторг от това, че ни натовариха с някакви дреболии – отговори апатично момичето, настанявайки се на чина с явно намерение да подремне.
– Поне казаха ли ви темата на лекциите или кой ги води? – Поинтересувах се аз и, следвайки синдрома на отличничката, извадих тетрадка от чантата си.
– Може би са казали, но аз не обърнах внимание – прозя се Флора. – Ясно, че някой е много готин, защото всички ахкаха.
– Е, може би поне ще прекараме времето с полза – надявах се аз.
Гласовете в аудиторията затихнаха и разбрах, че занятието е започнало: Дойде преподавателя.
Виждайки познатата тъмна фигура, дори не се изненадах особено. Макар че, не, определено не очаквах такъв обрат на събитията. Въпросът е само какво ще ми донесе появата на трета страна в нашата шахматна партия с Бриар? Всъщност, не съм ли прекалено важна личност, за да ми държат някакви глупави лекции само заради мен? Да и нашата игра отдавна е играна.
Междувременно бъдещия преподавател се представи с хладен, стоманен глас:
– Добър вечер, господа адепти. Аз съм лорд Клейрон. И ще чета тук триседмичен курс лекции за специализации, свързани с разследваща дейност.
В аудиторията се вдигна шум. Как да не се вдигне! Такова новост! Самият върховен лорд се сниши да ни чете лекции. Повечето не знаят, че това е бащата на всички тук известния магистър Бриар. Откъде само Флора е разбрала! Хвърлих поглед към момичето, което видимо помръкна. Тя явно беше озадачена, дори нащрек от появата на Бриар-старши. Въпреки че, може би, всичко се дължеше на факта, че лорда не беше човек, на чиито лекции можеше да се спи, скрит зад гърба на другите. Интуицията ми подсказваше, че ни очакваше изтощителна проверка.
И сякаш в потвърждение на мислите ми, от дълбините на нашия своеобразен амфитеатър се разнесе строг глас, който накара всички шепоти в залата да замлъкнат:
– В края на курса ви очаква малка курсова работа, така че бих ви посъветвал да подходите внимателно към занятията, за да не ви боли после за неиздържан предмет и отписване от академията. – Мъжът огледа аудиторията с познат ми поглед, давайки да се разбере, че неговия предмет по никакъв начин не може да се счита за допълнителен, ако заради него могат да ви изключат.
Залата потъна в гробовно мълчание.
– Щастлив съм, че се разбрахме – правилно определи лектора причината за трагичното мълчание. – И така, мисля, че всички ви интересува предмета на нашите лекции. Той е доста сложен и засяга много области. На първо място, той се отнася до психологията.
Веднага съставих верига от заключения и ръката ми се вдигна сама. Флора ме дръпна леко за ръкава и тихо промърмори: „Болна ли си?“ Но у мен се появи прекрасна възможност да се отърва от допълнителни занятия, които нищо ново няма да ми донесат, освен не особено приятни срещи. И нямаше да пропусна тази възможност.
– Очарователно, колко жадна за знания е младежта днес – веднага забеляза ентусиазма ми лорда, само че все още не ме беше разпознал. Не е чудно, трудно е да се свърже блестящата красавица от операта със сивата мишка с очила.
– Представете се, моля, и задайте въпроса си.
– Ой, глупаво – чу се до мен, но аз уверено станах и спокойно се представих:
– Кастодия Серас, трети курс, криминалистика.
Лордът, както се очакваше, се държаше великолепно, нищо не издаваше, че ме познава, макар че не се съмнявам, че знаеше името ми, курса и специалността ми. На лицето му се четеше същия хладен, учтив интерес и аз продължих:
– По учебната програма на втори курс вече сме преминали два семестъра и сме изкарали предмета „Психология“.
И никой няма да ме накара да слушам всичко това отново, добавих си.
– Това, без съмнение, ви дава известно предимство пред вашите съученици, но нашия предмет, макар и да има отношение към психологията, не е психология – отговориха ми спокойно. – Той е по-близък до криминалната психология.
– Извинете, но в състава на групата криминалисти през миналия семестър ние преминахме и издържахме курс „Психология на престъпленията“.
Шансът за спасение все още е голям.
– Много се радвам за вас – каза той, изненадващо без раздразнение, но с вече осезаемо охлаждане в тона. – Може би ще ми позволите да ви запозная по-подробно с темата на нашите лекции, за да не възникват повече въпроси?
И аз получих характерния плашещ поглед.
В този момент разбрах, че е по-разумно да мълча, въпреки че разума ми подсказваше, че не бива да пропускам дори и най-малката възможност да се проявя умно.
– Е, докато не ни прекъснат отново, ще ви обясня. Напълно съм наясно, че вече сте преминали този курс и че той ви се дава всяка година, след като сте изучили всички съпътстващи предмети. Сигурен съм, че всички сте добре подготвени и сте способни да проследите психологическите мотиви на престъпника и да съставите неговия портрет – каза той с такъв тон, че веднага стана ясно: На тези, които не са усвоили тези знания, ще им бъде много трудно, а и изобщо няма какво да правят тук. – Но ние имаме друга задача. Ще ви науча да разпознавате потенциалните престъпници, още преди да извършат престъпление. Да четете тълпата и да виждате кой в нея е потенциално опасен. Съгласете се, че е много по-приятно да предотвратите появата на труп, отколкото после да използвате същата психология, за да хванете убиеца?
Е, няма какво да възразя, не сме изучавали такова нещо и предмета може наистина да се окаже интересен и полезен. Мисля, че няма да губя времето си тук напразно.
– Серас, наистина ли си болна? – Прошепна Флора, приближавайки се съвсем близо. – Дори и да не знаеш кой е той, само факта, че пред теб стои върховния лорд, трябва да те възпре от прибързани действия!
– Знам кой е той – отговорих също толкова тихо. – Бащата на Бриар. Сега трябва да се крия от него?
– Знаеш?! Тоест, дори е успял да те запознае с родителите си? – Погледна ме изненадана. – Е, ти си…
Във всеки случай не смятах да посвещавам Вегерос в подробности.
– Няма значение – тя изведнъж разтърси глава, отхвърляйки излишните мисли. – Не става въпрос за това, че е баща на някого, а за това, че пред теб стои главата на Тайната канцелария. И той определено не е човек, на когото можеш да пресичаш пътя.
Да, последния момент наистина е важен. Как навреме съм се измъкнала от това семейство. Определено бащата и сина щяха да стигнат до истината, да ме натопят или да се натопят сами.
– Адептка Серас! – Изведнъж се разнесе гръмогласен вик над редиците на аудиторията.
Аз бързо скочих.
– Какво, този предмет също ли сте го изучавали? – Попитаха ме студено.
– Не – отрекох с кимване на главата.
– Тогава се постарайте да обърнете повече внимание на лекцията. И посъветвайте и съседката си, иначе после ще имате големи проблеми с изпитите.
Мълчаливо кимнах, седнах и започнах бързо да си водя бележки за всичко, което казваше лорда. Ще размишлявам и ще вниквам в написаното по-късно, сега всичко минава покрай съзнанието ми, разтревожено от новите знания. За моя изненада, Флора се зае със същото.
Така че лекцията мина тихо и много ползотворно. В смисъл, ние написахме много. Звънецът за края на занятието беше изненада. Още по-голяма – това, че никой дори не се осмели да мръдне, и тишината в аудиторията беше просто плашеща. А лорда спокойно довърши мисълта си и едва след това позволи да се разпръснем. Не успях да затворя тетрадката, когато той заповяда:
– Адептка Серас, ела при мен, моля.
Флора ми хвърли съчувствен поглед. Очевидно реши, че ме чака смъмряне. Макар че лично ми се струва, че това е прекалено дребнаво за такъв като него.
Не ми се искаше да говоря пред всички, затова изчаках да се разпръснат основната част от адепти, които бързаха да се скрият зад прага. Лордът, между другото, също не започна разговор, докато не се затръшна вратата зад последния слушател. А аз, докато ние чакахме този момент, с интерес разглеждах лицето му, виждайки го за първи път отблизо и без маска. Просто удивително колко си приличат. Навярно, на бащината си възраст Бриар ще стане негово копия. Но не ми дадоха дълго да размишлявам над превратностите на наследствеността. Първият въпрос ме изненада откровено.
– Какво е причината за поведението ви? – Попита той с все същото непроницаемо спокойствие на лицето.
Е, тук нямам какво да крия.
– Нежеланието ми да ходя на допълнителни занятия.
– А откъде идва това нежелание?
– Извинете, лорд Клейрон, ако съм се държала неподобаващо, но нямам много свободно време, затова не исках да губя по два часа три пъти седмично за материал, който вече съм изучила, докато ме чака огромно количество домашни задачи. Но ако този курс се различава от всичко, което сме изучавали досега, значи ще ходя – свих рамене.
– Да, различен е – кимна той, изучавайки ме замислено. – Смятам, че ще научите много интересни неща, ако се стараете.
– Разбира се, лорд, ще се постарая да не се разсейвам и да не преча на уроците – обещах аз и го погледнах очаквателно, надявайки се, че всички въпроси са изяснени.
Но той само ме разглеждаше мълчаливо.
– Извинете, лорд Клейрон, мога ли да си тръгвам? Или искате да ми кажете нещо друго?
– Исках – кимна мъжа, и аз веднага съжалих за това свое „или“. – Исках да се извиня пред вас за ситуацията на маскарада. Синът ми сметна, че е било грубо.
Не можех да си представя такова нещо дори в най-лудите си сънища. Три месеца по-късно да се извинява за някакъв нелеп инцидент? Изглежда, че Бриар е говорил сериозно с него.
– Няма за какво да се извинявате – отбелязах искрено. – Разбирам мотивите ви. Избрахте пътя на най-малкото съпротивление, искахте да се уверите, че близък човек не е застрашен. На ваше място бих постъпила по същия начин и, съвсем възможно, някой ден ще постъпя така. И ако ми простите прекалено острата реакция към инцидента, и аз ще забравя всичко. Предлагам да приемем случилото се като досаден инцидент.
– Съгласен съм. И благодаря за разбирането – отговори той, леко забавяйки се.
– С това мога ли да си тръгна? – Наистина исках да се върна в стаята си. Не успях да предупредя котарака, че ще се забавя. Кой знае къде ще ме търси.
– Да, разбира се – кимнаха ми.
– Благодаря, до следващия урок, лорд Клейрон! – Аз побързах да изляза през вратата.
Всички тези поклони ме напрягаха. Няма да бъда аристократка, и това е за добро. А сега трябва да бързам. Професор Гревис, както и учениците ѝ, след новината за допълнителните занятия беше в лошо настроение, затова ни зададе куп реферати. А като се има предвид, че дежурствата в болницата не са изчезнали, задачите трябваше да се направят веднага. Може би да се възползвам от помощта на котарака, за да успея да свърша всичко?