***
Нощният въздух, щом стъпих от тайния проход, ми съобщи главната новина от последните два дни. Пролет! Чуваше се в топлия влажен вятър, носещ промени. В столицата винаги е така. Преходът от едно време на годината към друго е мигновен. Два дни – и здравей, ново време. Здравей, кал и локви. Дълго няма да се налага да ходиш по ушите в калта, но все пак не можеш да избегнеш калта по дрехите.
Тежко въздъхнах за своята бъдеща незавидна съдба на перачка и побързах да се заровя в гората край академията. Сега нямаше време за преживявания, чакаше ме работа и изясняване на подробностите около съдбата на нещастното момче, което ние с котарака се опитвахме да излекуваме. Ако работата ми по излекуването на нещастника отново не бъде приписана на грешка в диагнозата. Вече става обидно! Аз харча толкова сили, време и нерви, а на мен дори не ми осигуряват публичност. Или някой не иска да привлича вниманието към болницата? Интересно, има ли вероятност там да се водят незаконни дела? Трябва сериозно да се вгледам в случващото се. Може би просто не съм избрала подходящото място за експерименти?
Но щом стигнах до болницата, подозренията ми се разсеяха.
– Не можеш да си представиш какво се случи през уикенда! – Вместо поздрав, извика Майлина. – Помниш ли момчето, което трябваше да умре в петък вечер?
– Помня – потвърдих аз. – И какво толкова важно се случи с него?
– Оздравял е, представяш ли си! – С изпъкнали очи, прошепна тя, сякаш сама не вярваше в това, което казваше.
– Не може да бъде! – Възкликнах аз в отговор.
– И ние така решихме. И стигнахме до извода, че този, който е наложил проклятието, го е и отменил. Стражите се събраха, ужас! Първо изясниха откъде изобщо е дошъл печата на смъртта върху обикновено момче, а после разпитваха всички. Изясниха кой е идвал при него, кого са виждали.
Това вече сме чували и знаем. За изминалото време – никакви промени. Единствените фигуранти останаха Бриар и лейди тер Битан, а именно тях не подозирах особено.
– Значи, все пак някого са забелязали? Разбрали ли сте какво става? – Продължих да разпитвам.
– Не, нищо не намерихме. Въпреки че обърнахме половината болница с главата надолу – въздъхна уморено тя. – Претърсихме всичко – и документите, и лабораториите. Странно е, че този тип, който прокле момчето, после го е излекувал. Подозират, че сме сгрешили, че не е било печат на смъртта, а някакво ново проклятие, което са изпитвали. Като че ли са го сложили за проверка, а после са го махнали, след като са приключили с ужасния експеримент – сподели ми на ухо жената.
– След такива истории е страшно да излезеш на улицата – въздъхнах аз. – Ще се натъкнеш на някой маниак-експериментатор и сбогом, живот.
– Точно така – подкрепи ме Майлина. – Добре, повече никакви промени, приемното отделение е твое.
Добрата новина е, че отхвърляме версията с престъпна дейност в болницата. Охраната вече е проверила всичко, не е нужно да губим време. Лошата новина е, че поредната хипотеза развенчава чудодейното изцеление. Сериозно, наистина ли е по-лесно да повярваме в грешките на едни хора и черните експерименти на други? Каквото и да правя, за всичко се намира скучно обяснение. Изглежда, че самия факт на сложното проклятие върху един обикновен младеж привлече към болницата повече внимание, отколкото всичките ми подвизи.
Поредната работна нощ мина обичайно и спокойно. Макар че трябва да призная, че за мен „спокойно” не винаги означава „обичайно”. Дори като се има предвид, че дойдох тук с цел да си навлека неприятности, количеството проблеми от съвсем друг характер започва да ме учудва. Където и да се забъркам, навсякъде има буря! Отдавна е време да се замисля над тази плашеща статистика. Жертва на побой, оживял труп, влюбен колега, бременност на изнасилена, а на всичкото отгоре и Бриар-старши. Определено нещо не е наред с мен. Време е да преосмисля начина си на живот.
Потокът посетители изчезна дълбоко след полунощ. Времето наближаваше три, след час можех да си тръгна. В приемната започна „мъртвия час“. По-доброто беше да попитам Майлина дали не се нуждае от помощ, но – мързел. Ако наистина имаха нужда от мен, щяха да ме извикат, а щом мълчат, мога да си почивам. Открих в шкафа с инструменти наръчник „Оказание на спешна помощ при особено тежки и опасни наранявания“. Истински късмет! Намерих няколко ефективни, макар и краткосрочни, заклинания за спиране на кръвотечение. Ако знаех това по-рано, Мира щеше да е жива… Но да се надявам на уединение беше прекалено смело. Затова, когато вратата се отвори, не се изненадах. Само скрих книгата, без да забравя да сложа отметка, и с очакване погледнах Грант.
– Искаш ли нещо? – Не отложих разясняването на причините за появата му. Моето доброжелателно отношение към мъжете не води до нищо добро, така че е по-добре да забравям учтивостта, за да не давам напразни надежди.
– Да, исках да споделя добра новина – усмихна се обезоръжаващо блондина, с блестящи очи. – Благодарение на мехлема, който ние с теб направихме, болницата получи финансова подкрепа.
– О, наистина добра новина! – Зарадвах се аз. – И за какво ще отидат парите? Ще увеличат ли персонала или ще обновят оборудването?
– Искат да отворят ново отделение за разработване на експериментални лекарства, така че помисли си, ако решиш да се присъединиш, ще ти запазя място – намигна Грант. – Там няма да си излишна.
Страхотно, малко повече от половината обучение, а аз имам цели две предложения. Без да броим приюта, където неизменно ще ме чакат за лечител. Но, честно казано, нито едно не разглеждам сериозно. Ако се наложи да работя по професията си, ще си намеря работа по-далеч от столицата. Може би дори ще сбъдна мечтата си за морето.
– Благодаря, вече имам място. – Във всеки случай, след признанието на Грант, не бих се съгласила да работя постоянно с него.
– Навсякъде закъснях – въздъхна мъжа. – Всъщност дойдох да ти благодаря. Без твоята помощ досега щях да се боря с това лекарство.
– Не преувеличавай – махнах с ръка – аз само предложих идеята.
– И все пак искам да ти се отблагодаря за помощта, затова те каня на вечеря – усмихна ми се той. – През уикенда! През седмицата няма да можеш да дойдеш заради ученето.
Не, тази оферта ми харесва. Аз вече като че ли я отхвърлих, а той ме кани на среща.
– Не мисля, че е добра идея – отговорих твърдо.
– Заради охранителя, нали? Той е годеника ти? – Колегата ми се помръдна.
– Не, просто добър познат – поклатих глава. – Моят годеник няма нищо общо с това. Просто не искам да ходя никъде. Уикендът е единственото ми свободно време и имам стотици по-важни неща за вършене, отколкото благодарността на някого, съжалявам.
– Разбирам – мъжа се пречупи. – Е, няма да те отвличам от изключително важните ти занимания. – И, като стана от масата, изчезна зад вратата.
Може да се поздравя, минус един от проблемите – неочакван поклонник. Оказва се, че малко грубост и пренебрежение са най-доброто средство срещу натрапчивото внимание. Струва си да се запомни, въпреки че Бриар наистина се заинтересува от Рина. И сега това ме радва безкрайно! Щастливото личице на Рина вече изобщо не ме засяга, което означава, че мога спокойно да продължа напред. Неприятният етап от живота ми приключи. Колко странно е изиграла ролята си лейди Късмет, подхвърляйки нужната книга в нужния момент. Без нея не бих се справила. А сега имам увереност, че ще извървя пътя си до края, без да се обръщам назад към пречките от личен характер.