***
Бриар чакаше в малък коридор, който се простираше в дълбочината на тъмната празна къща. Не разбирам как може да се живее така? Защо изобщо да си купуваш къща, за да не живееш в нея, а ако и да идваш, то в потискаща тишина и мрак? Но това в общи линии не е моя работа. Човекът е искал самота, нека и се наслаждава.
Погледнах магистъра и си спомних за нещо доста важно.
– Благодаря – казах, гледайки го право в очите.
Той повдигна въпросително вежда.
– За това, че махнахте заклинанието – обясних аз. – Макар и по такъв необичаен начин! – И се усмихнах на собствената си забележка. – Последиците не биха били смъртоносни, нито вредни за здравето ми. Можеше дори да не обърнете внимание на ексцентричността ми…
– Не можех – отговори той просто, без да обяснява нищо, но аз и без това разбрах.
Не ми се искаше да продължавам разговора, затова, изразявайки крайна степен на ентусиазъм, продължих:
– Е, още веднъж благодаря за всичко. Мога ли да си отида вече?
И след няколко минути вече бях в стаята си.
Бързо нахвърлих бележка на Майлин и изпратих съобщението, настаних се в креслото, подготвяйки се за сериозен разговор. Котаракът ми разбра настроението ми веднага, затова се мръщеше, подготвяйки се за смъмряне.
– Сега най-много ме интересува какво си казал на Бриар и как си обяснил всичко, което се случи.
– Нищо не съм му казал за теб – въздъхна той. – За себе си да, признах, че съм пазител. Кой, откъде – сам не знам. За твоето изтощение излъгах, казах, че си започнала експеримент с артефакти и не си преценила силите си. Намерил съм те така. А за заклинанието не се наложи да обяснявам нищо. Той си спомни сам с какво си го заплашила. Веднага го предупредих, че сме свързани с клетва. Вярно, той се интересуваше какво си се опитвала да направиш, но аз му казах, че и аз не знам.
– Добре – кимнах аз. – Да приемем, че инцидента е изчерпан. Освен предстоящото извинение пред Бриар-старши – промърморих си под носа.
Както се оказа, това не бяха последните проблеми за вечерта. Пет минути по-късно долетя съобщение с отговора на Майлина. Не, жената не се възмути от внезапното съобщение, че утре няма да дойда, но попита дали мога да работя тази нощ, защото при тях е лудница. А освен това трябвало спешно да се подредят документи. А това означаваше, че е време да се приготвям. Ех, пак няма да се наспя.
Мен ме очакваше купчина хартии и безкрайни неразбираеми почерци на лечители, които трябваше да разбера. Единственото оживление беше пристигането на Грант за кървавата жътва. Интересно защо толкова скоро, все пак от последното кръвопускане не е минало и седмица.
– Ние сме подчинени хора – сви рамене той. – Казаха ми, аз изпълних. – И с това изчезна, а аз отново се потопих в записките. Към края на смяната едва различавах мразените редове, съкрушена, че дори не успях да разбера какво се е случило с последния експеримент. Нямаше да успея да стигна до етажа, имаше прекалено много работа, за да се размотавам в крилото на неизлечимите. И така си тръгнах, изморена, полусляпа, неспала и без нито капка полезна информация.
На сутринта бях изненадана, че се чувствах просто страхотно. Сякаш не бях свалила заклинанието, а току-що го бях наложила. Макар че не беше точно така. Емоциите не бяха изчезнали, не бяха заглушени, но вечната болка и отчаянието, които ме измъчваха, се бяха изпарили. Стана ми леко и свободно. И ума ми беше кристално чист! Толкова рязката промяна ме тревожеше.
На обяд ме хвана Флора, което беше неочаквано – с упрек:
– Ето я, систематичната отсъстваща!
– Какво, прости? – Не повярвах на ушите си.
– Няма да ти простя. Серас, не ме интересува какво се случва в живота ти и в главата ти. Макар че не, лъжа, интересува ме какво се случва в личния ти живот, сигурно е по-интересно от детективски романи. Така че, каквото и да си измислила в главата си, съветвам те да спреш. Добре, отмени нашата среща. За мен е по-добре, считай, че си спестила пари за отварата. Но да пропускаш часовете на негово благородие е чисто самоубийство – заяви тя неодобрително, показвайки с цялото си поведение колко неадекватна ме смята. – Не знам какво ти е казал Бриар през уикенда, но е имало точно обратния ефект. Опомни се, любовта е любов, но да разваляш дипломата си заради сърдечни преживявания е глупаво – завърши мрачно тя.
Не очаквах такава загриженост за образованието ми от Флора!
– Вече – промърморих в отговор на излиянията ѝ.
– Какво вече? – Погледна ме тя. – Развали дипломата си? Е, честито, иди да си удариш главата в стената в пристъп на отчаяние.
– Не – хихикнах аз. – Вече се окопитих.
– Чудесно, но все пак те съветвам да направиш горното. Може би лорд Клейрон ще се разчувства от разкаянието ти и ще ти прости грубостта. Макар че той не изглежда човек, способен на прошка – измърмори тя.
– Ще се справя някак си – свих рамене и ние най-накрая се насочихме към основното място, където се събираха всички студенти. И тъй като бойничката сама докосна негово превъзходителство върховния лорд, няма да пропусна шанса да изясня някои моменти. – И така, как завърши практикума?
– О, да, как можах да забравя да ти го кажа – усмихна се момичето. – В общи линии, напразно си вдигнала шум, Серас. Никого не са измъчвали. Неудачниците, избрани за ролята на показателни жертви, се отърваха с изгорени вежди и няколко дупки в дрехите. Нямаше никакъв взрив, нито изгаряне жив. Само много шум, светлинни ефекти и няколко искри. Ако беше мълчала, нямаше да има никакви проблеми.
Въздишах мрачно. Да, не бях обмислила варианта със заплашването. Което е странно, защото това е любимия метод на нашите преподаватели. За да се стараят повече адептите. Здравей, моя поредна катастрофална грешка, благодаря, чудесно заклинание. Вече не се разбира кое е по-добре: Ум, необременен от чувства, или задушен от излишна емоционалност. А не може ли да се стигне до нещо по средата?
– Бих ти посъветвала да се извиниш на следващия урок. Едва ли ще помогне, но си струва да покажеш разкаяние и да задоволиш мъжкото и преподавателското его.
Аз само кимнах. Сама имах намерение да се извиня. И не заради чуждото самолюбие, а защото наистина се срамувах от неуважението си към преподавателя. Не е важно колко ми е чужд предмета, но нямах право да се държа грубо. Оставаше да се надявам, че ако в бъдеще се държа прилично и се подготвя добре за изпита, той няма да ме скъса умишлено. Замислена в мисли за предстоящите проблеми с изпита, учебния ден мина незабележимо и ето ме, слизам към порталите, за да се явя на дежурство в администрацията. Неочаквано, но там ме чакаше Бриар.
– Мисля, че разбираш защо те помолих да работиш точно днес? – Започна той, мрачен и необичайно напрегнат.
– Не – признах честно. Какво толкова специално има в днешния ден? Просто магистъра си е спомнил за работата.
Магистърът явно не очакваше такъв отговор:
– Кас! Вече минаха единадесет дни.
Убийства! Ритуал! Заради собствените си проблеми напълно забравих с какво започна всичко. А напразно, защото срока изтече, което означава, че тази нощ ще открият тялото. Освен това, ако рисунката се повтори, ще изчисля крайната точка. А след това с Хран ще направим малка разходка и ще видим дали ще ми се отвори нова част от библиотеката. Как можах да забравя такова важно нещо! И дори не знам къде са били предишните две убийства! Трябва спешно да ровя в документите на моргата (ето кога започваш да цениш тези нощни извънредни задачи!).
– Какво се изисква от мен? – „Синият лотос“ вече не фигурира, така че какво да търся?
– Трупът не ме интересува особено – изненадващо каза Бриар. – Имам нужда от теб за кръвен анализ.
Бях изненадана. Как така, трупа не те интересува, а кръвта – да?
– У убитите има ли някакво вещество в кръвта? Или, обратното, нещо липсва?
– Кръвта не е на убит – поклати глава той.
– А каква е? – Напълно се обърках.
– Рик не ти е докладвал? – Усмихна се той, показвайки, че е напълно наясно с откровеността на своя помощник. – Вече познатия ти символ е нарисуван с кръв. Не сме определили на кого принадлежи. Искам да извлечеш от тази малка проба всичко, което можеш.
Хм, с какво да проверя пробата, на което още не са се сетили по-опитните ми колеги?
– Всичко, чакай, докато го донесат – обърна се той, готвейки се да си тръгне.
– А дълго ли ще чакам? – Извиках му в гърба.
– Възможно е, цяла нощ. – И ме остави сама.
Не смятах да губя времето, което ми беше отредено. Трябваше да намеря документите за предишните два трупа и да определя местата на убийствата, а това не е най-лесното нещо. Не, в моргата се водеха записи за новопристигналите трупове, но не беше сигурно, че нужните се съхраняват в моята стая, а не в някоя от съседните. Първо, кой каза, че ще ме пуснат там? Второ, имах само един познат в местната морга и не ми се искаше да си създавам нови. Ако опитам да попитам Рик, ще изглежда подозрително. Като цяло, трябваше бързо да претърся всичко, което имаше тук. След час и половина се натъкнах на търсеното описание и скоро имах двата адреса, които ми бяха толкова необходими. Новия ще мога да уточня директно при Бриар. Но времето минаваше, а тялото все още го нямаше. До края на дежурството оставаха само няколко часа, когато вратата се отвори. Влезе мрачния Рик, а след него внесоха толкова очаквания от мен труп.
– Какво да правиш, знаеш ли? – Попита той, наблюдавайки как поставят тялото на метална маса.
Аз кимнах. Сама не можех да измисля какво да направя с този образец.
– Дръж – върколака ми подаде епруветката, след което цялата компания изчезна, оставяйки ме насаме с моя гений и жалките частици кръв на неизвестния. А аз дори не успях да попитам къде са намерили тялото! Но времето не чака, цяла нощ съм седяла без работа. Голяма е вероятността резултатите от анализите да се забавят, а днес имам поредния урок с Бриар-старши! Това не бива да го пропускам, особено с помощта на сина му. Значи, на работа!
Но бързо не се получи. Какво можех да направя? Да определя кръвната група? Възрастта? Пола? Това вече са разбрали и без моята помощ. Може би да потвърдя, че кръвта е една и съща. Може да се провери дали не е кръв от върколак или дракон. Да се провери за наличие на забранени вещества или лекарства? Може, дори е необходимо, само че това няма да даде никакви улики. Не знам какво чудо очакваше Бриар, но аз не го сътворих. Когато се появи, аз, заобиколена от колби и разрошена, правех анализ за рядък компонент, при това че вече имах списък с десетина изключени.
– Как върви? – Поинтересува се магистъра, на чийто глас дори не се обърнах. Истината е, че ми се искаше много да му отвърна. Не, сериозно, защо аз? С какво мога да му помогна? Очакват от мен да разкрия всички тайни, а аз не мога да кажа нищо. Внимателно контролирайки гласа си, за да не изръмжа на невинен човек, промърморих:
– Нищо. Няма нищо интересно за разследването, което предишните експерти да не са ви казали, аз не мога да добавя.
– А какво можеш? – Каза той вече точно зад гърба ми.
Леко присвивайки очи, разбрах, че той вече следи действията ми. Изведнъж, намръщил се, той обърна към мен предпазлив поглед:
– Нарязала ли си се?
– Какво? – За миг дори откъснах поглед от врящите колби.
– Мирише на твоята кръв – мрачно отбеляза той, оглеждайки ме.
Затворих очи и се върнах към експеримента си.
– Първо, не е коректно да питате млада жена за кървене – промърморих, погълната от работата си. – И второ, най-вероятно миризмата на кръв от пробата се е смесила с моята, защото работя с нея. Но щом вече ме попитахте – не, не съм се порязала и нямам други кървенета.
Няколко минути настъпи пълна тишина. Не знам какви мисли се въртяха в главата му, когато, леко прокашлял се, той отново заговори:
– И така, какво можеш да кажеш за тази проба?
– Принадлежи на момиче, на възраст между двадесет и тридесет години. Най-вероятно живее в столицата. Човек, но с необичайни гени, които не мога да определя, прекалено далечни са предците им. Здрава е, не приема лекарства – отчетох аз. Виждайки, че поредната проверка не е установила наличие на наркотици в кръвта, въздъхнах уморено и се отдръпнах от лабораторната маса. Знаех, че „Синият лотос“ вече не се е появил, но реших да се уверя.
– Всичко ли? – Попита магистъра, без да издава разочарование. – Жалко, значи ще работим в друга посока. Ти приключи ли?
– М-м-м – погледнах остатъците от кръв в епруветката. – Ще проверя още нещо.
– Половин час, и ще е достатъчно – разреши ми той. – От първите часове си свободна, но не си струва да се бавиш.
Аз кимнах в знак на съгласие и когато той вече се канеше да излезе, си спомних за нещо важно:
– А къде намериха тялото?
– Защо искаш да знаеш? – Попита той нащрек.
– Просто ми е интересно – въздъхнах аз. – Може анализите да са неточни, защото пробата е повредена. Бих искала да знам кои вещества да изключа поради влиянието на околната среда.
– В алеята до болницата Бенет – промърмори той. – Напоследък там има нещо нередно.
Това е моята болница! Имам невероятен късмет, че днес не съм на дежурство, иначе със сигурност щях да попадна на разпит от Бриар.
Престорих се на замислена:
– Не, там всичко е наред.
– Ще се върна след половин час, да видим дали ще измислиш нещо – той кимна и изчезна зад вратата.