***
— Днес си рано, не те чаках — забеляза Хран, излизайки от спалнята.
— Да — кимнах аз, взирайки се в пространството. — Планът за днес е изпълнен. — И добавих шепнешком: — Дори е надхвърлен.
— Изглеждаш някак недоволна — той ме погледна с прикрити очи, проучвателно.
— Просто съм уморена — измърморих, като се насочих към спалнята, за да се преоблека.
— Поне вечерта беше ли полезна? — Поинтересува се котарака.
— Най-вероятно — леко се замислих и кимнах, освобождавайки косата си от фибите. — Активно ни подслушваха, не знам дали от празно любопитство или по работа. Надявам се, че са нужните хора, все пак времето ни притиска.
— Това е сигурно. Имаше ли нещо интересно? Как ти хареса операта?
— Не е за мен — намръщих се аз. — Но имаше много интересно! — И аз побързах да разкажа на пазителя всичко, което бях чула за родовите артефакти. — Знаеше ли? — Поинтересувах се, след като приключих разказа си.
— Не — той замислено поклати глава. — Но информацията е за размисъл.
— Естествено.
— А защо твоя Бриар е в течение? — Веднага се намръщи котарака.
— Той не е мой — отбелязах аз, сваляйки роклята си. — Казва, че баща му е артефактор.
— Аха, значи твоите бижута са дело на неговите ръце — веднага се сети той.
— И аз мисля така. — Измъкнах се от гардероба с кърпа в ръце. — И имам сериозна задача за теб. Искам да разбереш точно какъв тип заклинания са наложени върху тези украшения — посочих с пръст към блестящите камъни, които бях хвърлила на леглото.
— Това ще отнеме време — промърмори котарака, оглеждайки бъдещата си работа.
— Много те моля да се заемеш именно с това. Особено ме интересува дали с тяхна помощ може да се определи местонахождението ми. Не само в момент на опасност, а по всяко време.
И за подводните камъни, ние не се заехме да разберем, а аз бих искала да знам точно какви тайни крият тези камъчета.
— А да попитаме магистъра направо? — Погледна ме въпросително.
— Ако бях сигурна, че ще ми отговори, щях да го направя — махнах с ръка. — Но той е много професионален в това да не казва всичко.
— Параноичка? — Усмихна се Хран.
— Така е, скъпи — кимнах съгласна и, вземайки бутилката с боя, отидох в банята, за да се върна към обичайния си вид.
***
Станах, може би не особено отпочинала (във всеки случай, не бих отказала още няколко часа в леглото), но достатъчно бодра, за да се приведа в ред преди пристигането на приятелката ми. Хран, веднага след като го разбудих, отнесе бижутата в лабораторията. И аз много се надявах, че ще се разбере с тях, преди да се наложи да ги сложа отново. Докато ние с Рина закусвахме, а приятелката ми споделяше порция свежи новини, неочаквано пристигна съобщение. Замислено въртях хартиената птичка в ръцете си, без да мога да предположа кой ми пише толкова рано, но все пак отворих посланието. Вътре имаше само един ред:
„Днес след обяд имате контролна по психология на престъпленията. Успех.“
Нямаше съмнения кой е решил да ме предупреди. Малко нещо, но е приятно. Обещах си да благодаря на магистъра вечерта. Все пак като преподавател, той вероятно не е трябвало да ме спасява. Разказах за подлостта, която се готвеше, на Рина, но тя само махна с ръка.
— Какво значение има кога ще бъде — заяви приятелката ми. — Или знаеш материала, или не, и няколко часа няма да решат проблема.
Тя, разбира се, е права, но аз се чувствам по-спокойна, ако знам точното време на проверките. Тогава поне мога да прегледам конспектите, за да се убедя, че съм на ниво. Благодарение на навременното предупреждение, отидох на контролната спокойна и уверена и се справих добре. Всички занятия минаха като миг. Наближаваше края на семестъра и преподавателите бързо ни предаваха материала, защото оставаха две седмици до изпитите, а пет от тях бяха почивни дни. Дългата нощ на зимата! Точно тази, която ние очакваме с тревога, а всички студенти с нетърпение, защото в чест на празника имаме малка ваканция. Хората се разпръскват, ето и Рина спомена, че се прибира вкъщи, и се интересуваше какво ще правя аз. Обикновено се връщах в приюта. Помагах на възпитаниците да се отърват от неприятните спомени, а на възпитателките – да организират празник за децата. Тази година почивните дни ще минат, най-вероятно, по същия график, освен ако присъствието на Данка не внесе промени. Може би дори ще прекарам по-голямата част от ваканцията с нея. При условие, че ние ще намерим престъпниците в рамките на два дни, включително и днес. А аз ще се постарая! Би било много хубаво да прекарам няколко дни сред артисти. А още много ми се искаше да видя какъв номер е подготвила Даниела за такова важно събитие като императорския зимен бал. На самия бал няма да мога да отида (и не ми се иска особено), но мога да гледам репетициите.
От занятията се върнах удивително позитивна и окрилена от надежда за наистина весели празници. Хран още не се беше върнал и реших да не го безпокоя, а да се занимавам с моите си работи. Нямаше спешни домашни задачи, останаха само тези, които трябва да се предадат след празниците, затова се върнах към медитацията. Вероятно за първи път откакто тренирам успях да изпълня нормално целия комплекс от упражнения. Спокойно, без бързане и нерви, без прекъсвания за решаване на проблеми, без ничия рязка намеса… Не знам как се отрази това на владеенето ми на магията, но на вътрешното ми състояние – чудесно. После успях да почистя стаята, да подредя документите, да се прегримирам, да избера рокля, а Хран с бижутата все не се показваше. И едва когато бях напълно готова за вечерта, а до излизането оставаха само четиридесет минути, уморения котарак излезе от лабораторията и хвърли на леглото кутията с бижута.
— Дълго си се бавил — забелязах аз. — Намери ли нещо или не е на нашето ниво?
— Нивото наистина не е наше — съгласи се пазителя. — Но успях да разбера и дори повече! Като цяло, първоначалните заключения се потвърдиха, там са прикрепени два щита, както от магическо, така и от физическо въздействие. Но има няколко много интересни момента! Първо, на колието е прикрепено парализиращо заклинание, което се задейства, ако някой — с едно-единствено изключение! — Се опита да те целуне. — Котарака се усмихна, докато аз бързо вдигах челюстта си от пода, защото не подозирах нищо подобно. — И между другото, този единствен веднага ще получи сигнал за нарушение, така да се каже, на границите на частната собственост. Определено — не е наше ниво, ние с теб не само че не бихме могли да го реализираме, дори не бихме могли да го измислим — изсмя се той, но после стана сериозен. — А с обиците е друга история. Параноята ти не те е подвела! Освен че в спешна ситуация те могат да станат ориентир, някой, който притежава артефакт-двойка, по всяко време ще може да определи местоположението ти.
— Чакай, какъв артефакт-двойка? — Намръщих се аз.
— Към тях е прикрепен друг предмет, чрез който могат да те проследяват. И не само местоположението ти, но и емоционалния ти фон — обясни Хран.
— Тотален контрол — поклатих глава и безсилно се свлякох до него. — Не напразно се отказах от тях.
— Разбираш, че той все пак ще те принуди да ги оставиш? — Попита котарака след няколко секунди мълчание.
— Разбирам, но все пак ще се опитам да настоявам — въздъхнах аз, отваряйки обречено кадифената кутийка и слагайки бижутата. Защо ли не изпитвах гняв. Вероятно просто бях свикнала с желанието на този мъж да контролира всичко и всички. Не го одобрявах, не. Но поне разбирах откъде идваше. Още малко ме успокояваше факта, че артефакта не действаше постоянно, а само по желание на собственика. Това даваше надежда, че идеята беше единствено да не ме остави да се забъркам в неприятности.
— Какво ще правиш с тях?
— Докато не приключим с тази „работа под прикритие“, ще ги нося — въздъхнах и станах от леглото. — После ще ги скрия някъде далеч, ако не успея да ги върна.
— Аз имам друго предложение — внезапно заяви котарака. — Не мислиш, че съм убил толкова време само за да разбера какво е окачено там нали? — Хитро се усмихна той и ми намигна.
— А за какво?
— Аз, скъпа моя, намерих начин да заблудя това проследяване — гордо изрече той. — Обеците няма да загубят защитната си функция и ако ти бъде застрашен живота, аварийния сигнал ще се задейства. А ако искат да проверят местоположението ти или емоциите ти, ще видят това, което ние с теб ще зададем. Не съм ли гений? — Изпъна косматите си гърди котарака.
— Ти си много по-добър — почувствах как усмивка се разлива по лицето ми и му кимнах. — Това е добре, никога не се знае какво може да се случи, няма да е излишно да имаме защитен артефакт под ръка. Но засега няма да пипаме нищо.
— И аз съм на същото мнение.
— Значи, ние с теб ще се борим за свободата си — протегнах се и почесах приятеля си зад ухото.