***
Толкова добре се бях стоплила на този диван, че едва се откъснах от дрямката. Бавно събуждайки се, започнах да улавям откъслеци от разговора, които явно ме беше събудил.
— …експлоататор. Затрупал я с дребни задачи, а сам я забравил. Забрави я, нали?
— Забравих — въздъхнаха над главата ми и почувствах, че някой ме гали по главата, разресвайки разрошените ми кичури. — Но аз не съм единствен.
— Да, аз също съм безглав — съгласиха се в отговор. — С такова темпо ще я докараме до гибел по-бързо, отколкото тя сама би могла да го направи с нощните си разходки.
— Не ми напомняй — явно раздразнен, отбеляза втория глас. — Когато си представя, че тя вече трета година броди по нощните улици, само се чудя как все още е жива. А най-важното е, че с такава лекота разкрива всички магически защити, че ми се иска едновременно да я похваля и да ѝ откъсна ръцете.
— А ти попита ли я как го прави?
— Разбира се.
— И?
— Мълчи, ръмжи и отблъсква.
— Ясно.
И тишина. Аз, вероятно, просто пак съм заспала? Всъщност, дори в съня ми продължаваха да ми се струват докосвания. Ето, нежно ми прекараха ръка по бузата, и толкова ми се иска да се притисна към тази гореща длан, да се потъркам като котка и да замуркам…
— Дейм — прозвуча много тих и невъзможно сериозен глас. — Не знам какво става при вас с нея, но не наранявай момичето, тя е преживяла много в живота си.
— Не мога да я нараня — също толкова тихо прозвуча в отговор. — От нас двамата именно тя прави това със завидна редовност.
— Не може да бъде! — Тих смях.
А аз вече осъзнах, че всичко това не е сън, и разпознах гласовете, затова в този момент се опитвах да скрия, че съм дошла в съзнание.
„Спя. Дишам равномерно, малко забавено, но сърцето ми бие сигурно и равномерно. Хайде, скъпо тяло, не ме подвеждай“, убеждавах се, разбирайки, че ако нещо се промени, магистъра ще го забележи. Вече бях се убедила, че има необичайно добър слух. А аз, макар и да не е много почтено, исках ужасно много да чуя за какво ще говорят.
— Може би да я събудим все пак? — Поинтересува се Рик. — Да я нахраним поне.
— Нека по-добре да си поспи — възрази Бриар. — Съдейки по всичко, това не ѝ се случва често. Ще се събуди сама, тогава ще я нахраним.
Точно като с малко дете! Странно, че още не са решили кой ще ме люлее, ако заплача в съня си… С мъка се сдържах да не изпусна възмутено пръхтене.
— Добре. — Диванът леко се изви, явно магистъра беше станал. — Да поговорим за по-сериозни неща.
И настъпи такава гробна тишина, че веднага стана ясно: Някой много не искаше да чуя по-нататъшния разговор.
Ето това е несправедливост. Изведнъж зад мен нещо се размърда.
Хран!
Не знам какво е направил котарака, но едно е сигурно: Той, както и аз, не беше съгласен с такова отношение. След няколко мига мълчанието падна.
— … Този бръмбар е покрил няколко тела, свързани с нашето „цвете“ . Как се досети? — въздъхна Аларик.
— В последно време се появиха твърде много богати наследници.
— Ясно. Донесох документите за всички „изгубени“, но ме интересува нещо друго. Оказва се, че Кас все пак не е била права? Новите трупове не се вписват в нейния план.
— Не-е-е — замислено промърмори магистъра. — Тук, по мое мнение, въпроса е в друго. Съгласен съм, че на територията на империята тази помия е била внесена с помощта на някой от висшите лордове. Но тук, в столицата, разпространението е било покривано от друг човек. Някой, заемащ висока длъжност. И този „някой“ е решил да спечели от чуждата работа.
— Тоест, някакъв свободен художник ни е добавил излишни точки на картата? — В гласа на Рик прозвуча усмивка. — Тогава е странно, че главния организатор не е премахнал експериментатора. Все пак това разваляше картината на ритуала.
— Видимо, не. А ето възможността да ни отвлече от тази картина беше прекрасна. Но този експериментатор е сгрешил, като е взел Крейв за партньор. За което му благодарим, защото иначе рискувахме да пропуснем този проклет ритуал.
— Колкото повече подробности се разкриват, толкова по-мрачно става това дело — промърмори върколака. — Навреме отстранихме Кас от него.
— Не навреме — мрачно възрази магистъра. — Трябваше по-рано. Тя се е появила на много места. Може би поне ще успеем да сведем риска до минимум.
— И какъв е по-нататъшния план?
— До лорда няма да стигнем, към него няма никакъв изход, а да проучваме всеки един — твърде дълго и сложно. По-добре да излъжем плъха, който се е вмъкнал в местната власт.
— А вместо сирене искаш да подхвърлим най-изгодната жертва? — Мигновено се сети Аларик. — Вече имаш ли клиент на прицел?
— Разбира се. Известният ти барон Стейрин и съпругата му преди два дни заминаха на почивка в южната част на страната. Никой няма да се учуди, ако той изведнъж се върне без съпругата си и се впусне в разврат. Не е за първи път. Цялата висша светлина знае: Той спи и мечтае как баронесата ще умре и ще му остави всичките си пари. Самият той не струва и пукната пара. Качествена илюзия, няколко пиянски монолога за тежък семеен живот и нужните хора сами ще дойдат при нас. Главното е да се направи всичко това умело. А там вече… Малка риба на такава личност барона няма да повярва, затова на среща с него ще отиде, разбира се, главния шеф или някой от приближените му. И нашия плъх сам ще влезе в капана. А там вече аз ще изтръгна от него кой от висшите се забавлява — обеща Бриар с особено зловещ тон.
С мъка контролирах равномерното туптене на сърцето си. Още в първите минути разбрах, че разговора е изключително важен. Не е чудно, че искаха да го скрият. Появи се предчувствие, че в действие този план те ще приведат двама. А тук ние с Хран, значи, лежим заедно, наострили уши. Ай, не добре се получи. Така, Кас, не трябва да се мърдаш, или ще стане ясно, че съм подслушвала. Така че ще изчакам края на диалога, а после ще се преструвам на сънена.
— Звучи сложно — призна Рик. — Ако всичко се разиграе по ноти, тогава ще се получи.
— Ако не беше един детайл. Има вероятност разпространението на смъртоносната смес и чистия наркотик да се извършва от различни хора. Трябва да стигнем до този, който е свързан със сместа, защото този тип е облечен с власт. Не може да бъде изплашен преждевременно. Как да разберем какво ще ни подхвърлят – оригинал или смес? Анализ не е възможен, ще трябва да определяме на момента, на място. Трябва да намерим начин да го направим.
— Да, проблем — помръкна върколака. — Може би да намерим алхимик? По-добре момиче. Ще ти я дадем за партньорка, ще се преструва на любовница, а междувременно ще проверява веществата!
— Добра идея — съгласи се Дамиан, — само че ни трябва проверен човек. И първо трябва да разберем дали изобщо е възможно да се определи състава на веществото на око.
— Аз мога да го направя — изведнъж се обадих, отваряйки очи.
Мъжете, седнали на масата, рязко се обърнаха и, честно казано, погледите им не ми харесаха.
— Предполагам, че е безсмислено да питам как си заобиколила защитата? — Мрачно промърмори магистъра.
Ето, глупаво, забравих за заглушителя!
— Да — кимнах аз, бавно сядайки на дивана.
— Отдавна ли не спиш? — Примижа той.
— Достатъчно — отговорих уклончиво аз.
— Значи, ние още и ритъма на сърцето умеем да контролираме. Ти си пълна с изненади — иронично отбеляза той.
— Кас! — Възмути се Рик. — Разбираш ли, че този разговор не е за твоите уши? Имаш ли съвест, дете?
— Когато разбрах това, вие вече бяхте стигнали твърде далеч и не ми се искаше да се намесвам — замънках аз. — Моментът не беше много подходящ. Надявах се да изчакам — признах, спускайки поглед.
— Тоест, този момент сметна за по-подходящ за пробуждане? — Уточни Бриар.
— Не, просто вие засегнахте област, която засяга моите знания и възможности.
— Дори не си помисляй, Кас — сериозно каза магистъра. — Няма да те пусна и на крачка. И ако се опиташ да възразиш, ще изтрия паметта ти за последните няколко часа. Имам такава отвара в запасите си. Ще е дори по-лесно, ако забравиш подслушаното. — Ето го, този студен, пронизващ поглед, познат ми от първата минута на срещата ни! Сякаш мозъка и душата ти се разрязват едновременно със скалпел. Но аз вече бях взела противоотрова.
— Няма да се получи — казах със съжаление. — Като лечителка имам вроден имунитет към някои отвари. Имам късмет, в списъка ми има отвара за изтриване на паметта.
— Тогава, възползвайки се от авторитета си, заявявам: Ти не участваш! — Прошепна ми в отговор магистъра, явно излизайки от себе си.
— Дамиан, послушай — реших да опитам неоспоримата сила на логиката. — Аз, като алхимик и артефактор в едно лице, твърдя: Да се изработи амулет, който да проверява наличието или отсъствието на някакво вещество, е възможно. Но да се използва незабележимо, няма да се получи! И всяко неточно движение ще изплаши вашия „плъх“, — изкривих се аз. — За сметка на това, за да определя дали това вещество ни е необходимо, ми е достатъчно просто да го погледна!
— Как така? — Вмъкна се в тирадата ми заинтересувания Рик.
— Вродено свойство на дара — напомних му аз. — Аз определям всякакви съединения от растителен произход, а чист наркотик от смес определено ще различа. Аурите им вече съм ги научила наизуст. Това е идеалния вариант! Аз ще осигуря допълнително прикритие. Млада любовница – защо да не се отървеш от досадната си жена? И моето присъствие няма да изглежда подозрително! – опитах се да обясня на магистъра всички предимства на моето участие.
Не че исках да участвам в тази авантюра, но ако е в силите ми да спра разпространението на тази гадост и да намаля броя на смъртните случаи, защо да не го направя?
— Това не се обсъжда — изръмжа Бриар. — Вече си се изложила, ще те разпознаят!
— Да променя цвета на косата си, да се гримирам и да се облека по-ярко, и кой ще познае в нощната пеперуда невзрачната сива адептка? Външният вид не е проблем, тук дори илюзии не са необходими — опровергах неговия аргумент.
— Дия, ние сега затваряме тази тема и повече не се връщаме към нея. Вече казах, ти си извън играта — отсече той нарочно спокойно, но в очите му танцуваше истински пламък, предупреждаващ, че е опасно да се спори.
Аз не възразих. Важното беше, че вече бях заложила в мислите им подобна възможност. Когато прегледат останалите варианти и осъзнаят, че моя е най-удачния, тогава ще поговорим отново. Психологията е велико нещо. А сега, изхождайки от същата прекрасна наука, трябваше да се обидя дълбоко. Което и побързах да направя, надувайки се и обръщайки се от Дамиан към Рик, който с интерес наблюдаваше нашата разправия. Уловил погледа ми, върколака незабележимо ми намигна. Е, един поддръжник имам, значи победата вече е в джоба ми.
— Кас, не се сърди. Вземи стол и седни да вечеряш — въздъхна магистъра.
Гордо се насочих към масата и се настаних до Аларик, продължавайки да игнорирам Бриар. Пред мен веднага се озова голяма глинена чаша, пълна с димяща билкова отвара, и пай, който по миризмата съдя, беше с месо. Предчувствам, че сега аз, малка и скромна, лесно ще се справя с това огромно парче, защото ме докараха до глад! Цял ден не съм яла нищо!
— Чудовище — промърморих под носа си с пълна уста. Но магистъра някак си различи тази дума.
— Прости… — Изглежда, че наистина се разкайва? — Работих толкова много, че напълно те забравих. Като компенсация те освобождавам от утрешната работа.
Това ми допадна много, затова кимнах благосклонно с глава.
— Добре — усмихна се той топло. — Яж спокойно, никой няма да те гони и няма да ти отнеме пая! — Той се усмихна, гледайки как бързо поглъщам едно парче след друго, почти без да дъвча.
— Просто съм много гладна — смутих се аз, продължавайки вече по-спокойно и внимателно.
— Бедно дете — съчувстваше Рик, прегръщайки ме. — Ние те измъчихме.
— Нищо, случва се — свитах рамене. — Аз самата, когато се заема с работа, забравям да ям.
— Глупаче — той отново ме потупа по главата, а аз реших, че от следващия път ще започна да го хапя за такива фамилиарности. — Разкажи, как мина деня? Дойде ли някой?
Веднага се напрегнах и оставих чашата.
— Дойде — кимнах сериозно.
— И какво се случи? — Веднага се намръщи магистъра. — Ех, навсякъде успяваш да намериш проблеми.
Стиснах зъби и пренебрегнах фразата за изобилието от проблеми около мен.
— Веднага след като си тръгна — кимнах на Рик — дойде един мъж. Висок, едър, светлокос, отдел 2-34Б, донесе разрешение за претърсване. Проверих подписа, сложих печат — отчетох аз.
— С това всичко е ясно — махна с ръка Бриар. — Какъв проблем възникна след това?
— След два часа се появи млад мъж, не много по-голям от мен. Средно висок, брюнет, сиви очи, някакви лоши, лукави. Отдел 2-37Б. Донесе заявление за закриване на делото — разказах всичко, което си спомнях. Но имам проблем с имената.
— Можеш ли най-накрая да стигнеш до същността? — Магистърът отново започна да се дразни.
— Подписът беше фалшив — издишах аз.
— Не може да бъде — изненада се Бриар. — Докара се Еверин, не очаквах такава наглост. Пазиш ли листчето, което ти подхвърли? Може най-накрая да се отървем от този бръмбар. Отдавна мечтая да го направя.
— Защо не го направиш? — Учудих се аз: Магистърът явно не беше от хората, които биха търпели неквалифицирани работници.
— Тук го наеха чрез връзки — недоволно отговори шефа. — На някои не мога да откажа. И тоя мръсник все още не се е изложил, не е дал повод да го уволня. И така, фалшификацията, при теб ли е? — Той ме погледна очаквателно.
— Не — намръщих се аз, разтривайки китката, на която остана синина. — Не се сетих за това — признах честно. Честно казано, нямах време за това. Повече се тревожех как да изгоня отвратителния тип без загуби от моя страна.
— Това не е всичко, нали? — Намръщи се магистъра подозрително. — Нещо ми подсказва, че този тип не би се оттеглил толкова лесно. Как го изгони?
— Замразих му челюстта — признах аз. — И го заплаших, че ще го обездвижа напълно и ще го оставя в такова състояние, докато се върнете.
— Силна си — засмя се Аларик. — И наистина ли би могла?
— Само ако имах много късмет — признах, изкривявайки се.
— Всичко?! — Магистърът ме погледна строго.
— Да — изкривих лицето си, за да изглежда максимално честно. Не исках да му давам още веднъж доказателства за безпомощността си.
— Прекрасно. А сега, радост мое, покажи ми безкрайно талантливите си ръце — измамно меко помоли Бриар.
— Защо? — Изиграх изненада, трескаво обмисляйки какво да правя. А, глупава моя главице, аз мога да се излекувам! Главното е да спечеля няколко секунди.
— Дете, не питай, просто покажи! — Сега и Рик явно се притесни.
— Добре — свих рамене, протегнах дясната си ръка над масата и я завъртях на всички страни.
— Другата, слънце мое… — Гласът му беше толкова мек, но в очите му пламнаха току-що угаснали пламъци. Но аз вече бях успяла да излекувам малката си синина. Нямаше проблем. Затова с все същото недоумение изпънах и другата си ръка, показвайки абсолютно чиста китка.
— Всъщност, за какво става въпрос? — Попитах напълно искрено.
А пламъка в очите на Дамиан пламна още по-ярко.
— Става въпрос, радост моя, за това, че преди няколко секунди от теб падна моя сигнал. И колко добре, че наскоро ме осведоми за случаите, в които това може да се случи.
Искаше ми се да си ударя главата в масата. Аз някога се смятах за умна? Знай, Кас, ти си непоправима идиотка! Само истинска глупачка може да забрави за сигнала и да се изложи така!
— А сега ще ми кажеш честно какво се случи — пробляснаха зениците на магистъра.
Искаш не искаш, ще трябва да разкажеш.
— Той ме заплаши — промърморих аз. — Нещо като: „Не искаш проблеми, нали?“ Нищо страшно.
Бриар кимна, а после ме погледна сериозно.
— Интересува ме частта, в резултат на която се наложи да се лекуваш.
— Хвана ме за ръката, докато ме заплашваше — отвърнах, отвръщайки поглед. — Остави синина на китката ми.
Минута мълчание, през която упорито гледах стената срещу мен, опитвайки се да не поглеждам Бриар, защото интуицията ми подсказваше, че изражението на лицето му няма да ми хареса.
— Общо взето, дните на мръсника в нашата контора са преброени — прозвуча мрачния глас на Рик.
— Можеш да не се съмняваш — прозвуча зловещия рев на магистъра и аз разбрах, че не съм отместила поглед напразно.
— Кас — извика след няколко минути магистъра, вече по-спокоен — дояж, и ще те изпратя обратно в академията, вече е късно.
Убедила се, че на лицата на мъжете явната жажда за чужда кръв е отстъпила място на лека мрачност, аз се върнах към късната си вечеря.
— Да, и аз вече се забавих — въздъхна върколака. — И така ще ме набие Лира. Ех, за пореден път пропускам вечерята! — Той ме погледна и се развесели: — О, аз ще се прикривам с теб, Кас!
Аз се задавих от такова изявление.
— Нали не си против? Децата са свято нещо, ако кажа, че съм те гледал, всички ще ми простят – усмихна се той… И пак го направи! Отново ми разроши косата. – Благодаря, ти си просто чудо! – Извика той, вече излизайки от кабинета, а аз дори не успях да възразя. Прехвърлих възмутения си поглед към магистъра.
— Той се шегува — коментира той. — Рик никога не лъже жена си, той ще каже честно, че е работил. Въпреки че може би ще те спомене, за да смекчи присъдата — усмихна се магистъра, гледайки недоволната ми физиономия.
Зарових се в чашата с билков чай, дъвчейки последното парче пай. Все още съм обидена, че предложението ми за помощ дори не беше разгледано.
— Кас, какво има? — Въздъхна Дамиан. — Вече се извиних, че те оставих сама цял ден. И ти дори ми прости. Или не?
Погледнах го с ъгълчето на окото си и разбрах, че ще трябва да отложа бунта. Той е изтощен, а аз ще му късам нервите. Лечителят в мен строго заяви, че не е добре да измъчвам човек, който и без това е изтощен.
— Прощавам ти — кимнах аз.
— Тогава какъв е проблема? — Уморени очи ме погледнаха проникновено.
— Нищо — махнах с ръка — всички сме малко преуморени.
Бриар замълча.
— Кас — най-накрая въздъхна той — ти сама разбираш, че е опасно. Спомни си как почти се обърна последния ти опит с „полева“ работа?
— Признавам, че не трябваше да се намесвам — недоволно промърморих аз. — Нямам достатъчно опит, за да измъквам информация от такива професионалисти като дроу.
— Сега също не е вариант за натрупване на опит, Кас — убеждаваше ме той.
— Възможно е — съгласих се аз. — Но тук ситуацията е друга. Не ми трябва да разпитвам никого, трябва само да вляза в образа. Няма да се налага дори да общувам с дистрибутора!
— Точно, да влезеш в ролята — изрече той раздразнено. — Кас, каква нощна пеперуда си ти? Не си мисли, че това ме радва, но ти няма да се справиш с тази роля. Признавам, че тогава провали разпита, но за сметка на това беше естествена. Дори не очаквах! Такова весело птиче, което забавлява хората и се весели само. Но това… Ти не си разглезена — той се усмихна нежно. — Което пак не може да не ме радва.
— Значи в това е проблема? — Отворих очи в изненада. — Смяташ, че не мога да се държа достатъчно… — Потърсих подходяща дума — откровено? Не, признавам, че не се държа така и никога не бих се държала така в живота. Не харесвам такива навици – намръщих се аз. – Но те уверявам, всяко момиче е актриса. Ако намеря подходящото настроение, комар не може да ме ухапе.
Дамиан ме погледна снизходително.
– Кас, чувам лъжите и недомлъвките ти от километри.
— Да проверим ли? — Вече завладяна от ентусиазъм, предложих аз. — Да прекараме вечерта в града, аз ще се преструвам на запалена кокетка. Сам ще се убедиш дали е достатъчно правдоподобно.
Бриар се усмихна широко.
— Трудно ми е да откажа такова предложение. Дори е учудващо, че ти сама ме каниш да прекараме вечерта заедно, и то в града. Изкусително! — Зачервих се, защото предложението ми можеше да изглежда далеч от делово. — Но това не означава, че съм съгласен да участваш в работата — добави той по-сериозно.
— Разбирам — кимнах аз.
— И кога е вечерта на твоето блестящо дебютно представление? — Отново хитро се усмихна магистъра.
— Утре — казах решително, разбирайки, че не може да се бавим, остават девет дни до нощта на дългата зима и императорския бал, където е планирано последното убийство. Колкото по-скоро започнем, толкова по-добре. — Така че спешно ме върни в академията, имам много неща да обмисля и да подготвя — подканих го, скачайки от стола.
— Колко ентусиазъм — весело поклати глава Дамиан. — Кой би помислил, че за такава реакция е достатъчно просто да предложиш работа под прикритие.
Отново се смутих. Цялата ситуация изглеждаше някак двусмислена. Можеше да изглежда, че просто искам да прекарам вечерта в неговата компания.
— Добре, решителна моя — каза той, приближавайки се към мен. — Обещай ми, че сега ще си легнеш, а с останалото ще се заемеш утре. Твоето сънливо личице е очарователно за мен във всеки случай, но образа на фатална красавица определено ще го развали — тихо се засмя той, разглеждайки ме отблизо с блестящите си очи.
— Добре — съгласих се аз, отчаяно изчервявайки се.
— Тогава утре ще дойда за теб в седем — прошепна ми в устните.
— Да — издишах съгласно…
Лека сладка целувка, от която сърцето ми отново става малко по-топло, и ме подтиква към портала.
— Лека нощ, радост моя — прозвуча след мен.
Според мен, това вече се беше случвало. Така се свиква бързо! Въздъхнах и се насочих към спалнята: Обещах да си легна веднага, а обещанията трябва да се спазват. Още повече, ако не противоречат на собствените ми желания.
— Да, наситен ден ти се получи — промърмори котарака, настанявайки се на леглото.
— Ти знаеш, че не мога без проблеми — мрачно отбелязах аз.
Влязох под одеялото, пожелах на котарака спокойни сънища и се приготвих да заспя, но не беше толкова лесно. Вредни мисли окупираха главата ми, не ми даваха да се потопя в блаженство. До мен стигна, за какво съм се подписала. Осъзнаването как ще реализирам плана си, стигна до мозъка ми едва сега. Цялата вечер ще трябва да съм закачена за магистра, да изобразявам безкрайна любов и, ужас, да се целувам! Най-вероятно много и пред всички! Духът на авантюризма в мен е неунищожим. Щом ме затвориха в академията, веднага намерих начин да си осигуря весел, пълен с приключения живот. И как ще играя утре? Около половин час се въртях от една страна на друга, опитвайки се да успокоя нервните си клетки, сърцето ми, което биеше лудо, и бузите ми, които се зачервяваха и бледнееха. Накрая, разбрах, че сама няма да се успокоя, и събудих котарака.
— Хра-а-ан — разтърсих го. — Хран, приспи ме, моля те!
Котаракът отвори очи с изненада.
— Защо?
— Не мога да заспя, нервнича, а трябва да се наспя — оплаках се аз. — И утре трябва да ставам рано, така че не забравяй да ме събудиш.
Пазителят ме погледна замислено за няколко секунди.
— Както кажеш — промърмори той и в следващия момент аз изгубих съзнание.