* * *
– Някой да ми обясни какво става тук?
Гледах Дамиан, с цялото си сърце надявайки се, че сега ще каже, че това е просто някаква грешка. Но мъжа мълчеше и продължаваше да ме гледа мрачно.
– Значи… Ние наистина се оженихме? – Все още не способна да повярвам в това, бавно попитах аз.
Каквито и сериозни и правилни причини да е имал, той трябваше да разбере, че аз просто няма да го приема така! Особено като се има предвид колко ревниво се отнасям към свободата си. Очаквах, че ще ми предложи отново да се омъжа за него, за да ми осигури защита и покровителство, и дори бях подготвила аргументи против това. Но аз чаках именно предложение, а не вече свършен факт! И защо не си спомням нищо? Какво още е успял да направи?
Ето защо бяха тези странни думи на лейди Клейрон за разбиране и прошка. И от колко време всички около мен са знаели и са мълчали?
Дамиан Бриар тер Клейрон, наблюдавайки реакцията ми, горчиво се усмихна и най-накрая проговори:
– Да, твоя пазител каза истината. Нашите аури наистина са свързани. Ако знаех, че той ги вижда, нямаше да го пусна при теб сега. Все пак се надявах, че няма да разбереш скоро. Така че той ти е обяснил всичко правилно. Само че ти си сгрешила в заключенията си.
Погледнах го учудено.
– Можеш да се успокоиш, ние не сме женени – обясни той. – Ако има нещо, което съм научил през годините, то е да не повтарям грешките си. След това, което направи, когато ти предложих за първи път, беше напълно ясно как ще се отнесеш към брака. Въпреки че не мога да кажа, че не ме трогва ужаса, в който беше преди секунда от самата мисъл, че сме се оженили.
Отместих поглед. Не можех да му кажа, че не самия факт на брака ме ужасяваше, а последствията за него и семейството му. Фактът, че това се случи напълно без моето знание, също допринесе за това.
– Тогава какво означава „аурите ни са свързани“?
– В нашия случай – родствена връзка – отговори Дамиан.
– Как така? – Изненадано го погледнах, опитвайки се да осмисля казаното.
– Тази нощ проведохме ритуал за приемането ти в нашия род.
Не вярвах на ушите си. Не едно, а друго…
– Боже, защо си го направил?.. – Поклатих глава с отчаяние.
– Сама знаеш защо. – Той седна в креслото срещу мен. – Но дори не си представяш колко много ти дава това.
– За сметка на това си представям много добре какви неприятни последствия за семейството ти може да има свързването ми с родовото ти име – казах раздразнено, скачайки на крака и започвайки нервно да се разхождам из стаята. – Едно е, ако просто ме забележат с теб. Все пак може да се предположи, че не знаеш коя съм всъщност. Но ако ме приемете в рода си, това означава, че ставате сериозна пречка на пътя на престъпник. Не само ти! Цялото ти семейство! Наистина ли мислиш, че ако е успял да унищожи един от великите родове, няма да направи същото и с друг? – Погледнах злобно Бриар.
Взех толкова сложни решения, и много от тях против волята си, за да предпазя скъпите ми хора от опасността да бъдат свързани с мен и да попаднат под удара. А той разруши всичко това! Сам подведе себе си и своите близки.
– Именно заради твоята реакция всичко това беше направено без твоето знание. И ако имаше късмет, ти дълго време нямаше да разбереш за това. За щастие, не са много тези, които виждат аурата, и никой от тях не би се намесил в чуждите работи и не би те осведомил за тази връзка – спокойно заяви той, наблюдавайки моите колебания.
– Чуваш ли изобщо какво ти говоря? – Рязко пристъпих към Дамиан, навеждайки се над него и пронизвайки го с яростен поглед.
– За съжаление, ти също рядко ме слушаш – отвърна той, като се изправи и мигновено разменихме ролите си. – Кас, ти също си скъпа за мен. И не само за мен, а за цялото ми семейство, но ти не искаш да го разбереш. Ще направя всичко по силите си, за да те защитя. Най-силната защита, която мога да ти дам, е защитата на рода. И тук не става въпрос за гръмко име и положение, както си помислила. Става въпрос за магията на кръвта и родовите артефакти.
– В какъв смисъл? – Намръщих се аз.
– Ти съвсем нищо не знаеш… – Поклати глава Бриар. – Нито историята на нашите родове, нито техните особености. Да те пусна сега в обществото е просто опасно. Кас, висшите лордове не са само статус и съмнителен произход от други светове. Това е друго ниво на магията, колосална сила на кръвта и рода като цяло, и много други неща. И сред тези други неща има и духове-пазители на рода. Приемайки те в семейството, аз ти осигурих защитата на нашия пазител, а освен това, върху теб вече ще действат родовите артефакти. И повярвай ми, това са сили, с които трябва да се съобразяваш.
– Само че тази митична колосална сила не помогна на моето семейство – горчиво се усмихнах аз. – Тогава откъде тази убеденост?
Бриар веднага потъмня.
– Твоето семейство… То се различаваше от останалите висши. Силата на твоя род беше именно в знанията. Като магьосници… Те бяха, разбира се, доста силни, но не можеха да се сравняват с останалите. И защо си толкова сигурна, че не е помогнало нищо? Все пак ти оцеля в онзи ден – напомни ми той. – Сама казваш, че не знаеш как. Може би това е единственото и последното, което е могъл да направи духа-пазител на рода ви – да те измъкне от ръба.
Аз се обърнах от него. Дори и да е така – защо точно на мен се падна ролята на оцелялата? Защо духа изобщо ме спаси? В края на краищата наследница на рода беше Касандра! Тя беше по-голямата ми сестра. Тя знаеше всичко за библиотеката и най-вероятно и за семейството. Всички тези легенди за нашия произход и нашите възможности… Тя нямаше да се забърква като мен във всичко, опитвайки се да разбере какво се случва и как ритуалните убийства са свързани с нашето семейство. Много е възможно, благодарение на тези знания, Касандра да беше успяла да ги спре много по-рано. И нямаше да попадне в капана на призрака! Колко грешки и проблеми можеха да бъдат избегнати, ако беше оживяла сестра ми. Но не, аз оцелях. И Бриар е прав, аз не разбирам нищо. Не знам какво представлява тяхното общество, на какво са способни, как мислят. Не познавам техните правила и съответно не мога да играя играта. Преди бях сигурна, че ако загубя, ще накърня само себе си, а сега се оказва, че са ми възложили отговорността и за семейство Клейрон. Кой го е искал?!
– Ти го правиш нарочно, нали? – Прошепнах тихо, обръщайки се към Дамиан. – Сега, когато фактически мога да навредя не само на себе си, но и на всички вас, е много по-лесно да ме убедите да замина далеч и да се скрия. Да забравя за това дело и да се опитам да живея нататък. Нали така? Своята безопасност ценим много по-малко, отколкото живота на хората около мен.
– Права си само в едно, не че цениш живота си по-малко, а че изобщо не го цениш – отговори той, гледайки ме уверено в очите. – Именно затова се наложи да предприемем такива мерки. По-добре от магията на рода и кръвта, само аз мога да те защитя, а проведенния ритуал ще ми помогне да го направя. Но няма да те изпратя никъде. Колкото и да ми се иска. Твоите приключения в архивите в търсене на някакви материали по делото на семейството ти… Самият убиец започна ритуала и те въвлече в цялата тази история. И е очевидно, че той няма да се успокои просто така и ще опита отново да стигне до теб и до библиотеката. А това означава, че не можеш да оставиш нещата така, трябва да се разбереш с тях. Затова ще трябва да участваш в това дело. Но поне сега ще съм сигурен за твоята безопасност. Разбира се, ако искаш, можеш да намериш начин да заобиколиш всякаква защита, но сега това е много по-трудно.
С мъка откъснах поглед от очите му, обърнах се и се отдалечих към прозореца, размишлявайки върху всичко казано. Това, че няма да ме крият, ме радваше, дори много. До последния момент чаках Бриар да каже, че всичко това е твърде опасно и че е по-надеждно да ме предаде на артефакторите, а той сам да се оправи с всичко. И най-вероятно щеше да е прав. Но съдейки по решителността му, все пак ще ми бъде позволено да участвам в залавянето на този висш. И, като се има предвид, че ме приеха в семейството, ще действам открито. Малко се успокоих и разбрах защо са направили цялата тази измама и не са ми казали. Да, щях да намеря начин, ако не да ги разубедя, то да направя така, че провеждането на подобен ритуал да бъде невъзможно. Но това, че разбирам всичко това, не означава, че ми е лесно да приема решението им. Защото Бриар вече няма да се тревожи толкова много за мен, а аз ще имам много повече причини за безпокойство. За разлика от него, аз нямам нито силата на рода зад гърба си, нито дори лична магическа сила. Не мога да му осигуря същата защита, каквато той създаде за мен. А това означава, че всичко, което ми остава, е да се страхувам за него.
– Сега аз съм твоя сестра? – С лека усмивка се обърнах към Бриар, решена все пак да разбера какви още неприятности може да ми донесе това негово самостоятелно решение.
– Не съвсем. – Погледът му леко се стопли. – Официално ще те представим на висшето общество като възпитаничка на родителите ми. Това, че си станала некромант, в крайна сметка ни е от полза. Имаме съвсем реална причина да те въведем в семейството, а освен това и обяснение, ако някой прекалено любопитен забележи връзката на аурата, макар че това е малко вероятно. Всъщност… Проведохме малко променен ритуал. Аз наистина те въведох в семейството, но не като сестра или съпруга, както би могло да бъде, а като моя маг-подопечна.
– И какво означава това? – Намръщих се аз.
– Сред силните магически родове е разпространена магическата опека. Малките магьосници често не са способни да контролират силата си. А такава връзка… Тя позволява да се следи състоянието им. По-просто, аз винаги ще усещам, ако се окажеш в опасност, ако отново се появи заплаха от изчерпване, голям разход на магия или неконтролируемо изпускане. И винаги ще мога да определя местоположението ти и да се пренеса там – явно с известно опасение, очевидно очаквайки поредния скандал, ми обясни Дамиан.
Е, контрола над местоположението ми е, разбира се, неприятен, но напълно оправдан. Останалите аспекти на тази връзка също ми се струват логични и изключително положителни за самата мен, като се има предвид каква магия притежавам сега. Страшно е да си представиш до какви последствия може да доведе неконтролируемо изпускане на енергия. Заплахата от изчерпване за мен не е празна дума. В последно време твърде често бях близо до тази граница, а новопридобитата дарба все още е нестабилна. Енергията все още не се е приспособила напълно към организма ми. Вече не съм лечителка по собствена глупост и не бих искала да загубя способностите си за магия. Още повече, че обясненията на Бриар дават надежда – малките магьосници имат свойството да растат, затова е малко вероятно такава връзка за контрол да се създава за цял живот.
Така че като цяло, ако се замислиш, нищо толкова страшно не се е случило. Ако, разбира се, не се брои, че никой не се е поинтересувал от моето мнение за този ритуал, преди да го проведе, и че сега цялото му семейство е под удар.
– И какво ще правим сега? – Въздъхнах най-накрая и попитах, връщайки се на мястото си.
– Ти ще учиш. Трябва да завършиш тази година в академията и да усвоиш поне основите на некромантията. А още трябва да се запознаеш с всички нюанси на обществото, в което сега ще се движиш.
– А ти?
– Аз ще се подготвям за война – мрачно завърши той.