***
Срещнах същия подозрителен поглед на Флора, която явно се питаше защо с магистъра се забавихме толкова.
Нямаше какво да отговоря, затова нерешително свих рамене и започнах да оглеждам обстановката. В къщата на Бриар бях вече не веднъж, но бях виждала само библиотеката и спалнята му.
Холът на първия етаж, в който излязохме от портала, беше просторен и светъл. Кристален полилей, солидна мека мебел с кадифена тапицерия в охристи нюанси, няколко дъбови скрина и няколко пейзажа по стените придаваха уют на помещението. Нещо ми подсказваше, че лейди Алария е сложила ръка в оформлението. Дамиан не изглеждаше като човек, който би се интересувал от картините в интериора. Той се интересуваше от практичността и удобството на обстановката, но не и от цветовото съчетание.
Самият стопанин на къщата се появи веднага след мен и в същия момент най-близката врата се отвори и в хола влезе възрастен мъж с прошарени коси, облечен в строг костюм. С външния си вид той ми напомни Грейблен, иконома на лейди Клейрон, така че нямаше съмнение кой е.
– Ваше превъзходителство – мъжа почтително наведе глава, поздравявайки Бриар.
– Вилкинс, стаите готови ли са? – Първото, което попита Дамиан.
– Както поискахте. Вещите на лейди Бриар вече са доставени. Да ги разопаковаме ли?
Икономът хвърли съчувствен поглед към мен. Не знам, обаче, как е разбрал коя от нас двете е посочената лейди. Флора ме погледна потресена. Не е трудно да се досетиш какво си е помислила. Не, но какво да се прави? Аз вече съм официално приета в семейството и сега навсякъде ще ме представят като лейди Касандра Бриар тер Клейрон. Разбира се, че не мога да се наричам лейди Клейрон, защото тя е майката на Дамиан, а мен ме наричат или лейди Касандра, или лейди Бриар. Но нямах желание да обяснявам на бойничката всички тънкости на настоящото ми социално положение. А не особено добре скритата усмивка на лицето ѝ ме дразнеше откровено.
– Не е нужно, благодаря – учтиво отказах аз.
Не мога да понасям, когато някой рови в нещата ми. Сама съм ги събрала, сама ще ги подредя. Още повече, че там са скрити амулети, изработени с помощта на по-големия Бриар, няколко заготовки и просто материали. Дамиан не знае за повечето от тях и бих предпочела да не разбере. Лорд Клейрон, след като се убеди, че съм много предпазлива и внимателна в лабораторията и с всички реактиви, не възрази да взема нещо със себе си. И дори, изненадващо, не ме издаде на сина си. Все пак общите интереси ни обединяват. И въпреки лошото начало на нашето запознанство, ние се разбираме. Ясно е, че няма да провеждам сериозни експерименти в стаята си, но да довърша няколко начинания и да изработя нещо просто, напълно мога, а това вече не е зле.
– Багажът на лейди Дерон скоро ще пристигне, проследи да го занесат – раздаваше указания Дамиан.
Аз, намръщена, се опитвах да разбера за коя лейди говори. Няма ли да има прекалено много хора в къщата, като се има предвид с какво ще се занимаваме и какви важни теми ще обсъждаме? Дойде до мен, че непознатата ми лейди Дерон е Флора, но едва след като се сблъсках с погледа ѝ и си спомних думите, които ми беше казала някога, че повечето заможни адепти са учили под други фамилии.
– Добре, Ваше Височество. Има ли още някакви указания? – Попита иконома. – Кога да сервирам обяда?
– С обяда по-добре да почакаме – замислено каза Дамиан. – Донеси ни чай в библиотеката.
– Както заповядате. – Поредното достойно кимане и мъжа си тръгна, а Бриар се обърна към нас.
– Е, дами, предстои ни дълъг разговор, следвайте ме.
Да, разговора няма да е лесен. Последвахме го на втория етаж, но аз се забързах да настигна Флора още на стълбите.
– И как се казваш всъщност? – Погледнах я с интерес, напълно съзнавайки, че Флора звучи малко просто за богата аристократична фамилия.
– А ти? – Усмихна се тя в отговор.
Разбирах много добре, че тя се интересува не толкова от името, колкото от това защо сега съм Бриар.
– Ами, аз си останах Кас. Всъщност, сега името ми е Касандра. Не за дълго, само за времето на разследването – добавих, давайки да се разбере, че всички тези промени нямат нищо общо с брака.
Момичето се изкриви разочаровано.
– Мислех, че най-сетне ще се случи нещо интересно. Да се преструвам на булка във висшето общество, докато съм до съпругата, а тук… Просто конспирация – тихо промърмори тя, явно нежелаеща да включва Бриар в разговора ни. Само че аз вече го познавам достатъчно добре, за да разбера, че той все пак чува всичко, колкото и тихо да шепнем. Друг е въпроса дали изобщо слуша. Въпреки че… Разбира се, че слуша.
– И все пак може ли да разбера името?
– Флоранс Вегерос ли Дерон – въздъхна тя тежко.
– Нормално име, просто ми се струва, че не ти подхожда много. Но за сметка на това винаги може да го съкратиш, както ти е по-удобно. Лора, например, или Фло.
На това момичето не ми отговори нищо и в мълчание стигнахме до добре познатата ми библиотека. Преминавайки през любезно държаната за нас от Бриар врата, улових леко присмехулното му поглеждане. Да, точно подслушваше. Е, и да, аз не съм виновна за погрешните заключения на бойничката. Тя си помисли, че ние с магистъра сме се оженили. Така че аз нямам нищо общо с това. Без да обръщам внимание на погледа на мъжа, аз се настаних в креслото до Флора. След няколко секунди в стаята влезе камериерка в бяла престилка с поднос в ръце. След като подреди чаените чаши от тънък порцелан, чайника и блюдото с пирожни, момичето излезе бързо през вратата.
Сега вече можеше да започнем разговора и, съдейки по изражението на Дамиан, времето за шеги беше свършило. Той сам се зае да запознае Вегерос с подробностите по случая. Естествено, кой друг знае повече от него за всичко, което се е случило. Но не ѝ разказа всичко. Както обеща от самото начало, нито дума за моето пряко участие и връзка със случващото се не прозвуча. Само това, че аз, може да се каже, като водещ експерт, се забърках във всичко това още по време на първия ритуал. За библиотеката също не беше казано нищо. Това място беше охранявано от поколения на моето семейство и само малцина знаеха за него. Коя съм аз, че да наруша тази традиция?.. Още повече, че не вярвам толкова на Флора, а и знанията от това място носят повече проблеми, отколкото полза. Затова целта на заговорниците в тази версия не е точно определена. Най-вероятно, опит да се сдобият с някакъв невероятно мощен артефакт. Което не се различава особено от истината. Просто ние знаем къде трябва да се намира този загадъчен артефакт. В третата част на библиотеката. А това, че не знаем къде точно се намира тази част, е вече друг въпрос.
Чутото впечатли бойничката.
– Имам чувството, че през цялото това време съм живяла на друго място – промърмори тя. – Нямаше дори слухове, че нещо подобно се случва в нашия град. И за наркотици нищо, макар че би могло да се предположи…
– Управлението и Тайната канцелария знаят отлично работата си – отбеляза Дамиан.
– Да, разбира се – съгласи се Флора. – Но какво ще се изисква от нас, магистър Бриар?
Никога не съм я виждала толкова мрачна и съсредоточена. Макар че не, когато започнаха проблемите с този настойчив таен обожател, тя също беше доста сериозна.
– Първо, никакви „магистри“. Привикни да се обръщаш към мен на „ти“ и по име. Нямаш много време за това, след два дни излизаш в светлината. Утре ще те представя на родителите си, към тях се обръщай с „ви“, но също с име – започна той да инструктира момичето и хвърли поглед към мен. – Теб, Кас, това също те засяга. И между себе си свикнете да се обръщате с име, а не с фамилия. Ама не се объркайте, не ни трябват излишни подозрения.
С въздишка кимнах. Да, към него бях свикнала да се обръщам по име, но да се принудя да се обръщам така към родителите му, не можех. Въпреки че лейди Алария много настояваше.
– Ще се постарая – въздъхна и Флора и малко несигурно добави: – Дамиан.
Бриар кимна окуражително и продължи:
– Основната ти задача е да събираш информация. За съжаление, обществото на висшите лордове е доста затворено. Те общуват само в своя кръг и кръга на близките си. А поради професиите на мен и баща ми, ние не сме хора, в чието присъствие някой може да говори, без да се оглежда за това, което казва. Затова положението ви в този случай е най-изгодно. И двете ще бъдете считани за приближени, и това ще ви позволи да се движите и общувате безпрепятствено във висшите кръгове. Едва ли ще ви заподозрат, така че имате възможност да се доближите до хората, които ни трябват.
– Проблемът е да разберем кои са тези хора – скептично отбеляза Флора. – Доколкото разбирам, няма конкретни заподозрени. Всичко, което се знае, е, че е някой от висшите кръгове. А да проверим всички, които поне малко подхождат за ролята на злодея, е твърде сложно.
– Не – заяви магистъра. – Имаме някои находки, макар и незначителни, но все пак намаляват броя на заподозрените.
Гледах учудено Бриар. От колко време има тези находки?..
– Какво друго е известно? – Леко намръщена, се включих в разговора.
– Тайната канцелария успя да установи кои от представителите на висшите са липсвали в залата, в двореца на бала, по времето, когато е станало последното нападение – сподели той доста значима информация. – За съжаление, такива се оказаха доста много, но все пак това също съкращава списъка ни.
– Откога е известно това? – Продължих да разпитвам аз.
– Практически веднага след бала, – отговори спокойно Дамиан.
– И ти през цялото това време мълча? – Попитах с упрек.
– В този момент ти нямаше време за разследване. – Магистърът явно намекна, че съм се скарала с него. – А и тази информация нямаше да ти даде нищо ново. Но сега е актуална и за двете ви.
– Чакайте, чакайте… – Прекъсна зараждащия се спор Флора. – Но защо ни са нужни всички висши, които са били отсъствали по време на инцидента, ако, както разбрах от разказа ви, нападателя е бил маг на огъня? Не всички останали в списъка са огнени.
А наистина, аз си спомням много добре огнените мечове в ръцете на нападателя, а кинжала от пламък, който летеше към лицето ми, още по-добре. Но Дамиан поклати отрицателно с глава:
– Не е задължително. Ами ако това е просто артефактно оръжие? И огъня може да не е основната стихия на престъпника. Не може да се твърди със сигурност.
Намръщих се. Не, нещо не е наред.
– Ами кинжала? – Напомних аз. – Той беше от чист огън и се появи от нищото.
– Неголямо пространствено преместване и лека илюзия за допълнително сплашване – помрачи се той, явно спомняйки си събитията от онази вечер. Дори ми се прииска да се извиня за поведението си тогава, но… Не беше подходящ момент. – Самият кинжал беше напълно материален. После го намериха под прозореца на улицата. Разбира се, без нито следа.
Изглежда, сина и бащата Клейрон, за разлика от мен, са обмислили всичко добре…
– Досието на всеки от заподозрените ще ви дам утре, а днес ще прегледаме вашите задължения – върна ни той към основната тема на разговора. – Но имената мога да ви кажа и сега.
Флора сигурно е виждала много от тях лично. Аз, благодарение на лейди Клейрон, се ориентирам в сложните родословия и дори си представям кой как изглежда, но за мен това ще бъдат просто имена.
– Дилвин Бхалтейр – назова първия Дамиан.
Представител на кохортата воини, ако си спомням легендата за произхода на висшите лордове, която някога съм чела. Син на настоящия глава на рода. И присъствието на военен с висок ранг в този списък не ми харесваше особено.
– Стаас и Рун Елидир.
Глава на рода и неговия наследник. Изобретатели. Тези, които биха дали много, за да сложат ръка на библиотеката, имайки предвид колко много се съхранява там. А изобретателите – те, както и учените, могат напълно незабележимо да се превърнат от гении в такива психари като Аарон Клейрон, некромант-призрак, който измъчва околните както приживе, така и след смъртта си. И аз мога да се причисля към жертвите на неговия гений.
– Деланей и Аерон Битан.
Първото име ми е добре познато. Старата дама, майка на настоящия глава на рода и управителка на Кралската болница. Нейният представител идваше да се интересува от случващото се в болницата. И тогава интереса на покровителите на болницата към внезапните излекувания не ми се стори странен, но сега, при тези обстоятелства… Злосторникът, без съмнение, е мъж, а старата дама Битан по никакъв начин не отговаря на това описание. Но ето, че тя не е била на бала заедно с внука си Аерон… Разбира се, по времето, когато са били убити родителите ми, той е бил твърде малък, за да има пръст в това. Но е напълно възможно, че всичко това е било замислено отдавна от баба му, а той сега ѝ помага активно. Без съмнение, това е двойката, на която ще обърна специално внимание.
– И заедно с тях Гесим Вемрой – добави Бриар.
Това вече е малко странно. Вторият внук на лейди Битан-старша от дъщеря ѝ се счита за странична линия, затова и фамилията му е друга. По възраст, пак в събитията отпреди тринадесет години, той не е могъл да участва. Той е само с две години по-голям от своя братовчед Аерон, а той е на моята възраст. Но ето това, че и двамата липсваха, да още и с баба си… Не ми харесва това. И ето какво, между другото, интересно, по традиция всички жени от рода им се занимаваха с благотворителност, и по-голямата част именно с болници и медицина. А мъжката половина се занимаваше с добив на скъпоценни камъни, минерали и всичко, което можеше да се извлече от земята. Разбирам, че това семейство е потомци на онези, които са напуснали своя свят заради неговото разорение, защото, ако не друго, то поне знаят как да добиват необходимото грамотно и без излишно изчерпване на земята. Но въпреки това, двамата по-млади представители на рода учат в академията при Кралската болница. Тоест, явно смятат да посветят живота си на медицината. А това говори за силното влияние на по-възрастната дама върху двамата си внуци.
– Ерик и Вилмар Адалштейн.
Търговци. Чичо и племенник. Брат на настоящия глава на рода и син. Значи и двамата заемат доста висока позиция. Те също имат мотив да се сдобият с библиотеката – с цел да я продадат, естествено. Страшно е да си представим колко може да струва знанието, скрито там, да не говорим за предполагаемото хранилище на артефакти.
– Това е всичко – завърши представянето на заподозрените Бриар.