***
– Малко по-малко от всички – поклати глава Флора, видимо помрачена. Очевидно и тя не беше доволна от изречените имена. Сигурна съм, че тя знае за всички тях много повече от мен. Но да се надяваме, че обещаното от Бриар досие ще запълни празнините в знанията ми. Да и със самата Вегерос не би било зле да поговорим.
– Значи основната ни задача е да се опитаме да разберем къде са били в момента, когато е било последното покушение за убийство? – Попитах аз, поглеждайки Дамиан.
– Да. Или да получим всякаква друга информация, която да позволи да изключим някого от списъка на заподозрените – той кимна в знак на съгласие. – А аз ще се заема с разследването с помощта на официални средства.
Честно казано, нещо в погледа му ми подсказваше, че не става въпрос за официалността на средствата му. По-скоро подхода ни с Флора е по-безопасен. А какво ще прави Дамиан заедно с баща си, дори не исках да си представям.
– Това е задача – промърмори мрачната Вегерос.
– Искате ли да се откажете? – Спокойно предложи Бриар.
– Никога! – Веднага се изправи момичето и аз дори се замислих какво ли ѝ е обещал за изпълнението на тази задача.
– Тогава още нещо важно. Опитайте се винаги да сте заедно. Не се изпускайте от поглед и в никакъв случай не позволявайте на някой подозрителен да ви отведе – строго каза магистъра. – Трябва да станете неразделни. Играйте ролята на най-добри приятелки, които не могат да прекарат и минута една без друга. Разбира се, няма да ви оставя без защита, но и вие самите сте длъжни да се грижите за собствената си безопасност.
Вегерос беше видимо изненадана от това изискване. А за мен всичко беше напълно ясно. Бриар намери за мен бавачка и охранител в едно лице. Моето появяване във висшето общество само по себе си ще бъде провокация за нападателя, и ние ще очакваме от него активни действия. Очевидно Дамиан смята, че Флора е достатъчно квалифицирана, отговорна и придирчива, за да ме контролира.
– Мисля, че бързо ще свикнем с присъствието си – кимнах аз, съгласявайки се с искането му.
Във всеки случай, имаме опит в доста близко, макар и не дълго, общуване. Вегерос се оказа човек напълно адекватен, така че да се надяваме, че след като си върне кинжалите, тя ще смени гнева с милост и ние ще можем да работим спокойно. А по повод това, че тя фактически ще ме следи… Е, след всичко, което се случи, това е напълно очаквано. Нямам какво да възразя. Макар че не смятам да се забърквам отново в неприятности и още по-малко да ходя някъде сама с непознати хора.
Въпреки това, има едно събитие, което със сигурност няма да бъде одобрено от Бриар, затова не смятам да му казвам за него, но все пак съм го планирала за най-скоро. Но мисля, че с богатия си опит ще успея да се справя без да привлека вниманието на Флора. В краен случай ще мога да я посветя частично в подробностите.
– Съгласна съм – потвърди Вегерос възможността за нашето сътрудничество.
– Тогава инструктажа приключи – каза Бриар и стана от стола. – Имам работа в администрацията, а вечерта ще продължим разговора. Попитайте Уилкинс, той ще ви покаже спалните ви. Подредете си нещата, пообщувайте, с една дума, намерете си занимание.
Той кимна към нас и изчезна в портала. Ние с Флора се спогледахме.
– Да отидем да търсим местното население – въздъхна тя и стана от мястото си.
Щом излязохме от кабинета, иконома сам излезе към нас. Той любезно ни придружи до две съседни стаи на третия етаж. Флора мълчеше упорито по пътя, защо ли игнорираше присъствието ми.
„Изглежда, че малко прибързах с твърдението, че ще се сработим“, – помислих си, наблюдавайки как се затваря вратата на стаята ѝ, и с въздишка влязох в своята.
През последните месеци, прекарани в замъка Клейрон, вече бях свикнала с лукса около мен, така че обстановката в стаята не ме впечатли особено. Приятна декорация в нежни лилави тонове, голямо легло, просторен шкаф и маса до прозореца. Освен вратата към банята, в стаята имаше още една. Тъкмо исках да проверя за какво служи, когато се оказа, че някой е успял да го направи преди мен.
Вратата се отвори и оттам излезе изненаданата Флора.
– Значи не сме просто съседи, а дори свързани стаи – заключи тя, влизайки при мен. – И той не се шегуваше за най-добри приятелки.
– Бриар изобщо рядко се шегува. Още повече за нещо, свързано с работата.
– Тогава да пристъпим към изпълнението на неговите изисквания – заяви тя, хвърли се на леглото ми, настани се по-удобно и потупа с длан по покривалото.
– Седни и разкажи как стигна до такъв живот.
Аз предпазливо седнах до нея и я погледнах въпросително.
– Какво имаш предвид?
– Къде изчезна, къде беше, как се озова тук, и то с фамилията на магистъра? – Изброи тя въпросите, които я интересуваха.
– А защо, всъщност, аз трябва да споделя първа всичко, което се е случило? – Опитах се да се възмутя, но не особено успешно.
– Защото аз нямам какво да споделям – отговори момичето. – Учих, завърших, изкарах изпитите, прехвърлих се в следващия курс, щастливо избегнах срещата с родителите си и прекарването на летните ваканции в тяхна компания – това е цялата история. А при теб явно е станало нещо голямо. Разкажи!
Бях объркана, не знаех откъде да започна, и изрекох първото, което ми дойде на ум:
– Станах некромант.
– Какво?! – Замръзна Флора, сякаш помисли, че е чула погрешно.
– Влязох в Дунебшхишт – добавих аз, решила, че щом съм започнала, да излея веднага всички най-шокиращи събития.
– Какво?! – Тя ме изгледа още по-изплашено.
– И ме приеха в семейството на Бриар като възпитаничка точно защото станах некромант – завърших аз.
– Пфу, мамка му – изкриви се тя. – А аз се надявах, че най-интересното ще е накрая, а тук такава скука. Но сега ми е ясно защо Бриар изискваше да сме неразделни. Аз ще бъда твоя надзирател! Разкажи ми подробности, как така изведнъж се превърна в некромант. Никога не съм чувала за такова нещо.
– И аз – промърморих, мислейки си, че има много подробности, в които не би искала да въвеждам Флора. Затова реших да разкажа силно съкратена и много повърхностна версия на случилото се в замъка. – Аз… Случайно проведох някакъв ритуал, за свойствата на който не бях особено осведомена… И той съвсем неочаквано се отрази така на способностите ми.
– А защо изведнъж ти, така умна и подозрителна, се зае да провеждаш неизвестен ритуал? – Погледна ме внимателно момичето.
– Просто в този момент ми се струваше, че нямам друг избор – въздъхнах аз.
– Останалите подробности, както разбирам, са строго секретни – проникновено отбеляза Флора.
Аз само кимнах. Не, все пак повечето събития от онази ужасна вечер навеждат на мисълта за няколко мои тайни, с които все още не съм готова да се разделя. Все още не се доверявам толкова на Флора.
– Ще преживея и без това – въпреки думите си, тя недоволно промърмори. – Предлагам да преминем към обсъждането на нашето сътрудничество.
Това също ме интересуваше.
– Ако Бриар е казал да не се разхождаме поотделно, значи без спешна необходимост не правиш нито крачка от мен – решително започна момичето. – А ако все пак се наложи да се отдалеча, ти стоиш на място и чакаш. Защото, знаеш ли, не ми се иска да тичам наоколо в търсене на твоята безразсъдна личност.
– А защо си толкова сигурна, че точно мен ще трябва да търсиш някъде, а не обратното? – Възмутих се аз, макар че в дълбоката си душа разбирах, че този камък в моята градина е напълно справедлив. Време е да огранича любопитството си. И самостоятелността също.
Получих скептичен поглед.
– За разлика от теб, мен ме обучаваха като военен. Следователно, ако нещо знам, то е да изпълнявам заповеди. Ако магистъра е казал да не се мотая наоколо и да се държа предпазливо, значи така ще правя. Здравият разум ми подсказва, че тази политика на поведение е най-добрата от гледна точка на безопасността. А ти имаш голям проблем с това – присмя се момичето.
Тя, разбира се, е права, но аз не съм виновна, че съм свикнала да отговарям за себе си, да взимам решения самостоятелно, като се вслушвам в това, което ми подсказва собствената интуиция. За здравия разум няма да се замислям, защото от опита на последната година мога да кажа, че наистина имам проблеми с него. Да, признавам, че съм направила много грешки, но се опитвам да се уча от тях. В крайна сметка, не се разгневих много и не възразих срещу компанията на Флора.
– Добре – съгласих се с условието ѝ. – Но и аз искам нещо в замяна. Ние с теб се забъркваме в доста опасна работа, а за да сме постоянно заедно, трябва да се преструваме на най-добри приятелки, и считам, че в този случай без доверие не може да стане. Не, не искам да ми разкриваш всичките си тайни – побързах да я успокоя, забелязвайки напрегнатия ѝ поглед. – И аз имам много неща, които не мога да споделя. Но ние с теб ще се закълнем, че всичко, което научим една за друга през това време, ще остане между нас и ще разкриваме тази информация само с разрешение.
Мисълта, че Флора, освен постоянния надзор над мен, ще докладва на Бриар за всяка моя стъпка, ме напрягаше силно. Въпреки че имам доверие на Дамиан, има неща, за които той не трябва да знае. Например, за купчината чернови в чантата ми. Или за планираната разходка на едно място, за която, впрочем, никой не трябва да знае. Но, като се има предвид, че с Флора ще трябва да сме заедно през цялото време, трябва да се погрижа предварително нито едно от възможните събития, които не са пряко свързани с делото, да не стигне до ушите на магистъра.
Само че се тревожех напразно. Вегерос веднага се съгласи с условието ми и дори с това, че клетвата трябва да бъде заверена магически. След като и двете произнесохме клетвата, попитах момичето:
– Признай, и ти имаш какво да криеш от магистъра?
Тя се разтегна на леглото, разпери ръце и се протегна.
– Да речем, че съм наследила от баща си една черта, а именно – любовта към редки оръжия. И част от запасите ми не са съвсем законни на територията на империята – отбеляза тя изразително, хвърляйки ми присмехулен поглед. – А още няколко са откраднати от неизвестни крадци от колекцията на баща ми. Което в общи линии е вярно, но само отчасти.
Е, всеки има свои паяци в главата. Лично аз не виждам нищо ужасно в „любовта“ ѝ, нека се забавлява с желязните си играчки.
– Ще ми покажеш ли? – Без да коментирам признанието ѝ, само я попитах.
– Разбира се, но по-късно – отговори момичето. – Сега ми е мързеливо.
И тя затвори очи. Реших да не изоставам и се прострях до нея, все пак леглото беше мое…
Няколко минути си спомнях за случилото се в миналото и се замислих дали предстоящата задача няма да се окаже също толкова безполезна, колкото предишната ми идея.
– Познаваш ли ги? – Прошепнах на Флора. – Тези, чиито имена спомена Бриар.
– Лично не ги познавам – отговори момичето. – Те не са от моя кръг. Но съм ги виждала от далеч неведнъж и, разбира се, съм чувала за всеки от тях. Във висшето общество обичат да клюкарстват.
– Разкажи ми, моля те – помолих Флора, желаейки да науча поне малко допълнителна информация за заподозрените, макар и от слухове.
– Хм, добре… – Съгласи се момичето, без да отваря очи. – Ще започна с нашите връстници. Аерон и Гесим. Неразделна двойка братовчеди. Типични женкари. Всеки от тях е убеден не толкова в своето очарование, колкото в очарованието на собственото си богатство. Тоест и двамата искрено вярват, че всяка жена ще падне в краката им. И са прави, братовчедите не страдат от липса на женско внимание. Но нито едно момиче не се задържа дълго с тези самолюбиви пуяци. Самите братовчеди едва ли биха могли да замислят нещо подобно, но по указание на най-скъпата им баба, старата лейди Деланей Битан, това е напълно възможно. Тя е божие глухарче само на пръв поглед. Умът ѝ е бистър и остър. И, според слуховете, решаващия глас в семейството по всички въпроси принадлежи именно на нея. Така че съм сигурна, че баба има силно влияние върху тази двойка.
Е, това до голяма степен потвърждава теорията ми. Може би си струва да се опитаме да се заемем първо с това семейство, твърде подозрително е.
– Един плюс – две симпатични момичета, булката и кръщелната сестра на Дамиан Бриан тер Клейрон, да разговорим тези двама красавци – лесно като да плюнеш.
– Мислиш ли, че ако Аерон и Гесим са замесени в престъплението, те ще се издадат по някакъв начин, докато разговарят? – Учудих се аз.
– Само ако ние първи започнем, така да се каже, настъплението. Тогава егоизма и самонадеяността им ще се развихрят до такава степен, че гласа на разума, ако изобщо имат такъв, ще бъде напълно заглушен – заяви уверено Флора.
Намръщих се. Чувствам, че с „настъплението“ ще имам проблеми, и то какви.
– Кой е там още?.. – Продължи момичето, все още без да отваря очи. – Дилвин Бхалтейр. Доколкото мога да съдя не само от слухове, но и от това, което видях сама – той е близък приятел на Дамиан.
Аз подскочих на леглото и изненадано погледнах към безметежно лежащата Флора.
– Да, да – кимна тя с крива усмивка на устните, леко прикривайки клепачите. – Магистърът е просто катастрофално нещастен. Първо ти се озова на тежкия му житейски път, а после най-добрия му приятел може да се окаже убиец и подъл предател.
– Не се прави на палячо – промърморих мрачно.
– А ти не се мърдай така, прекалено нервна си. И стига да ме гледаш укорително – отвърна тя и повдигна въпросително вежда, питайки: – Да продължавам да разказвам или как?
Стиснах зъби, но все пак си легнах обратно.
– За какво говорих? – Момичето се престори, че се замисли за секунда. – А, да, за бедния Бриар и неговите събратя. Казват, че е учил и служил заедно с Дилвин. Което, впрочем, не е учудващо, те са на една възраст. В общи линии, разбираш ли, детски приятели и други носталгични неща.
За пореден път се въздържах да не се разгневя и да не прекъсна разказа ѝ. В крайна сметка, време е да свикна, че Вегерос просто има такъв начин на общуване.
– Познавайки Бриар, може да се предположи, че и приятелите му са подходящи. Тоест, не мога да кажа нищо лошо. Дилвин има висока военна длъжност. Спокоен, изключително уравновесен, бих казала дори непробиваем. Не е женен. На светски събития често го придружава по-малката му сестра Едит, така че можем да разберем нещо чрез нея. Изглежда нормално момиче. Малко сприхава, но нищо. Все още учи, къде – не знам, но мога да кажа със сигурност, че е преминала минимална военна подготовка. За съжаление, няма какво друго да добавя.
Малко, но по-добре от нищо. И без съмнение, струваше си да разберем предварително, че Дилвин Имхер тер Балтейр е приятел на Дамиан.
– И така, кой остана още?.. – Замислено промърмори Флора. – Бащата и сина Елидир, двама луди изобретатели. За тях не мога да кажа нищо съществено. И двамата са женени, а по-големия, по слухове, скоро ще стане баща за втори път. На пръв поглед не са съвсем от този свят, но нищо извънредно. При теб ще има повече изненади.
Момичето се усмихна и се обърна настрани, с лице към мен.
– Единственото интересно, което мога да разкажа, е за семейната им трагедия. Рун Елидир сега е женен за втори път. Преди двадесет години имал първата си съпруга, красавица, без която уж не можел да си представи живота си. А след две години съвместен живот тя се разболя тежко. Измъчи се няколко години от болестта и умря. Разказваха, че той сам е бил на косъм от смъртта. Но някак си го спасили. Преди десет години Рун се ожени повторно, но вече не от любов, а от необходимост да има наследник, на което, подозирам, са настояли родителите му. Уви, втората жена досега не е забременяла. А в останалото… Тихо семейство. Не се забъркват в скандали. Седят си и измислят нови изобретения.
Не е много, но може би в досието, което Бриар обеща да ни даде, има повече ценна информация…
– Това ли е всичко? – Попита Флора, намръщена.
– Не, още Адалштейн. Вилмар и Ерик – напомних ѝ аз.
– За тях също няма да кажа нищо – намръщи се момичето. – Търговци, и това казва всичко. Предвидливи и хитри. Вилмар е сина, доста успешен, доколкото знам. Вярно, казват, че напоследък са се появили някакви проблеми. Или е загубил някакъв товар, или нещо друго. И има още нещо странно – родителите му не могат да го оженят. Ходи слух, че не харесва жени по принцип, отказва дори най-красивите момичета в столицата.
Намръщих се. Къде ли без мръсни клюки. На тази информация определено няма да се доверя, по-добре да се убедя сама.
– Ерик, брата на сегашния глава, може да се опише с една дума – неудачник. Живее на гърба на брат си. Опитва се да се включи в семейния бизнес с търговия, но всеки път безуспешно. Играч, хазартен играч. По мое мнение, доста неприятна личност. Това е всичко, което мога да кажа.
– Малко – въздъхнах тъжно.
– За останалите, да се надяваме, че ще ни осигурят – въздъхна Флора. – Не мога да повярвам, че такова нещо се е случило под носа на цялата столица. Убийства, кървави ритуали, и в тях е замесен някой от висшите. Страшно е да си представиш какъв артефакт е това, че заради него са дошли до такива жертви…