Следвайки съвета на лудия мъртъв магьосник и едва не попаднала в ръцете на убиеца, ти вече си минала по ръба. В резултат на това си загубила дарбата си и сама си станала некромант. Но има и положителни страни – всички недоразумения с магистъра са изяснени, а най-важното, разкрита е целта на врага – хранилището на артефакти, от древни времена охранявано от твоето семейство. Вярно, досега не е ясно кой е загадъчния убиец и какво е замислил. Това може да е всеки от представителите на петте най-висши рода. Как да се намери престъпника? Ще се наложи да се обединиш с неочакван помощник и да се потопиш в най-тъмните дълбини на висшето общество. Аристократи, пазете се! Те вече са излезли на лов за вашите скелети!
Пролог
Блестящ кристален бокал с разкъсващ звън се блъсна в каменната зидария и се разпръсна на хиляди парченца.
По дяволите! Защо точно сега?! Момичето беше толкова близо, сякаш можеше да протегна ръка и да я взема… Проклет призрак, който и подхвърли книгата! Трябваше да се намеси в плана ми.
Не трябваше да се доверявам на тази мръсница. Не можах да запазя доверието на тази, с която бях през цялото време, дори в такава дреболия. Толкова глупаво изплаши плячката в последния момент. И не успя да раздели момичето с Клейрон. Въпреки че, както се оказа, това е по-скоро плюс, отколкото минус, некроманта също ще е от полза. А сега стана ясно, че са зависими един от друг и това може да се използва в моя полза.
Но как да измъкна момичето? Тя е при Клейрон, а по-малкия няма да я даде толкова лесно, дори без да знае за произхода ѝ. А ако тя разкаже, цялото семейство ще се вкопчи в нея… Не, определено трябва да се направи нещо с тях. Родът им има твърде голямо влияние върху императора, а в момента това не е изгодно. Доверието към тях трябва да отслабне.
А момичето… Те не могат просто да я скрият в замъка си. Ще е нужна някаква официална версия за престоя ѝ там, и едва тогава ситуацията може да се обърне в тяхна полза. Важното е да се изпрати навреме подходящия човек.
Дланите върху кожените дръжки на стола се стиснаха в юмруци. Раздразнението от провалилия се план, за който беше похарчено толкова много време, не искаше да утихне толкова бързо. Но трябваше да се овладее. Все още не всичко беше загубено.
Бавно въздъхна, стана, за да направи крачка към бледата светлина до себе си. Пръстите му се положиха върху леко треперещия купол.
Докато момичето е живо, всичко е възможно, а останалото са само незначителни препятствия по пътя. Вече беше преминато твърде много и последните няколко крачки също скоро щяха да бъдат преодолени. Всичко щеше да се получи.