Глава 18
Бях следена. Някой ме проследи по покрива на апартамента, а после и по магазините. Краката им бяха тежки върху лозите и камъка. Пред мен вървеше още една опашка – мъж, облечен в синьо наметало на пътешественик. Той използваше отраженията във витрините на магазините и едно огледално оченце, за да ме проследява отпред.
Не ме интересуваше, че те го следват. Ако Ривен беше искрен, нямаше да ме докоснат. Ако не, лесно щях да ги сваля.
Не отидох направо в гостилницата. Вместо това вечерях в една от таверните близо до градината на двореца. Беше тъмна, но чиста и миришеше на пресни подправки и бира. Собствениците халфлинги се разхождаха от покровител на покровител, за да ги разпитат за деня и храната им. В крайна сметка жената стигна до мен.
– Как е печеното, скъпа? – Попита тя, докато пълнеше чашата ми с вода.
– Прекрасно, – отговорих аз.
Тя взе празната ми чиния.
– Искате ли десерт за вас, госпожо?
– Разбира се, но бихте ли могли да го доставите в стаята ми отсреща? – Посочих към гостилницата.
Тя кимна.
– Отлично, – казах аз. – Мислиш ли, че можеш да следваш тези инструкции? – Подхвърлих бележката, която бях надраскала на масата, заедно със солидна проба златни монети.
Тя взе златото и бележката и я прочете два пъти, преди да кимне.
– В колко часа да бъде? – Устните ѝ се свиха и тя прехапа бузата си.
– Дайте му един час.
***
Опашките ме последваха обратно в гостилницата. Когато стигнах до стаята си, дръпнах големите завеси по широките прозорци. Всеки, който се намираше на покривите срещу гостилницата, имаше пряка видимост към стаята ми. Първи урок по шпионско майсторство – по-лесно е да контролирам разказа, ако оставя наблюдателя да вярва, че разполага с цялата информация.
Изкъпах се. Тя се намираше в средата на голяма стая, отделена от останалата част на апартамента със стена от морско стъкло. По белия теракотен под се разпръскваха ярки сини нюанси от феите. Който и да беше изпратил Ривен да ме наблюдава, щеше да може да види достатъчно през стъклото, за да разбере, че някой е вътре, но не и много повече. Съблякох се, знаейки, че опашката на покрива може да види само размазаните очертания на тялото ми.
Тридесет минути по-късно на вратата се почука. Усмихнах се във водата.
– Влез – извиках аз. Чух как вратата се отвори и се затвори.
Динара стоеше на вратата, облечена като камериерка. Тя носеше кърпи.
Тя вдигна вежди при вида ми във ваната. Знаех, че дори в сапунената вода тя вижда всичко, което толкова много се опитвах да прикрия. Усмивката ѝ помръкна, когато забеляза белезите по ръцете ми. Очите ѝ стигнаха до раменете ми, преди да отвърне. Изправих се, протегнах ръка за кърпа, за да я предпазя от ужасните рани по гърба ми.
Очите на Динара срещнаха моите. Устните ѝ се стиснаха, но тя не каза нищо. Само ми кимна твърдо. Тя носеше свои собствени белези. Тя нямаше да ме съди за тези, които сама си бях нанесла.
Тя ми подаде още една кърпа за коса и аз я пуснах на пода. И двете се скрихме под мивката. Тя изтръгна фибите от косата си. Каскада от брюнетски вълни падаше покрай раменете ѝ. Отдалеч приличаше достатъчно на мен.
Динара уви кърпа около себе си и свали халата си достатъчно, за да оголи раменете си. Бързо се подсуших и облякох подходящи халати, които бях откраднала по пътя към стаята си. Когато се изправихме, сякаш бяхме разменили местата си. Сега аз бях прислужницата, а тя – убиеца.
– Благодаря – казах аз, все още малко изненадан, че е дошла само с бележка, за да я убедя.
– Накарай краля да пожелае смъртта, преди да му я дадеш – каза тя и прокара пръсти през косата си.
Излязох, като изнесох използваните кърпи и скрих чантата си под тях.
Когато стигнах до външния коридор, влязох в един празен гардероб и се преоблякох. Извадих оръжията си от чантата и ги прибрах в кобурите покрай тялото си. Последното нещо, което облякох, бяха наметалото и качулката ми. Излязох в стълбището в далечния ъгъл на сградата и се промъкнах в тъмната уличка.
Отбелязах двете опашки достатъчно лесно. Едната беше кацнала на покрива срещу гостилницата. Другата беше облечена в синьо и седеше до кръчмата. Ако Ривен искаше разузнавачите му да ме наблюдават цяла нощ, щеше да се наложи да работят на смени. Когато се разменят, щях да ги последвам и да видя дали ще ме отведат обратно при Сянката.
Назад към част 18 Напред към част 20
