Милена Завойчинска – КЪЩА НА КРЪСТОПЪТ – РЕЗИДЕНЦИЯ ЗА ФЕЯ – Книга 2 – част 24

ГЛАВА 24

Разговорът при краля беше кратък, но интензивен. Граф Илизар ни въведе по заобиколни пътища, през някакъв таен проход, в кабинета на краля. Макар че разговорът ни продължи само десет минути, двамата с Ейлард имахме време да му разкажем всичко. Ерилив забавляваше Негово величество и Маркис с приказки за стъклена маса и розови волани. Аз го довърших със списък на качествата, с които ги бях дарила.
– Маркис? – каза Албрит, като погледна придворния си магьосник и се опита да не се разсмее – Кажи ми, стари приятелю, наистина ли си толкова добър и щедър сега?
– Дори не си и помисляйте за това, Ваше величество. Няма да ви дам кинжала си, аз самият си го харесвам. – Маркис завъртя очи – Няма да ви дам и любимия си стол.
– Баронесо, как можеш да желаеш изкореняването на алчността сред маговете? – ухили се Албрит.
– Съжалявам. – аз, усмихвайки се, разкопчах закопчалката на верижката около врата си – Ето амулета, който ми дадохте назаем, връщам ви го. Господин Маркис, мога ли да ви помоля за амулет за пренасяне, като този, който получи принц Кирин? Много бих искала да видя Лилирея, но не мога да рискувам да пътувам сама.
– Да, защо не? Но бодигардът ви ще трябва да го пренастрои. Можете ли да го направите? – той погледна въпросително Ерилив и зачака доволното му кимване.
– Милейди? – заговори отново кралят – Доколкото разбирам, сте решили да задържите виконт Хелден при себе си завинаги? Защо?
– Ами ако му харесва да живее с мен, нямам нищо против. Само че сега ще имам смелостта да го включа в някои от нуждите на баронството, тъй като преди той беше само в Източника.
– Като какво? – Маркис си играеше с нещо, вероятно изпълнявайки молбата ми за амулет, и не погледна Ейлард.
Вместо това кралят отговори:
– Какво? Ето например, някъде наблизо в баронията ще се появи вампир. Какво тогава? Ако искаш да излезеш да пикаеш през нощта, ще трябва да дадеш кръв по същото време – изхлипа негово величество и аз се задавих от директността му. Изглежда, не полагаше никакви усилия да запази марката си на владетелско поведение пред нас.
– Дамата ще си има собствен маг. Той ще се справи с кръвопийците.
– Ваше величество! – закръглих очи.
– Албрит! – укорително каза Маркис – Престани да шокираш дамата.
– О, хайде! Ще я шокирам. Розова роба с волани… Ще трябва да направиш нещо такова! – той погледна към придворния си маг и двамата се засмяха – Добре, лейди. Благодаря ви за всичко, което казахте и направихте. Би трябвало да ви дам един орден. Но не мисля, че имате нужда от него. Оставете ме да помисля и да реша с какво бихте искали да бъдете почетена. Или има нещо друго, което бихте искали?
– Ами, честно казано, все още не знам. Може би просто къща в столицата? Имам амулета, мога да идвам тук от време на време за известно време. Да се поразходя, да си купя нещо.
– Ще имаш къща. – Негово величество кимна – А сега се сбогувам с вас. Бизнес.
И така, най-сетне настъпи вечерта. В къщата на граф Илизар пристигнаха с вещите си професор Владмир и баронеса Селена. И което ме изненада, и двамата без прислуга. По някаква причина си мислех, че имат прислужници, камериерки… Но не, освен личните си вещи, те нямаха нищо и никого със себе си. И сега багажът им беше подреден на пода в хола на голяма, спретната купчина. Професорът забавляваше баронесата с чай, графиня Ниневия даваше последните си указания преди да заминем, а слугите ѝ се суетяха, подреждайки кутиите и куфарите на домакинята в обща купчина. Към багажа се присъединиха и нашите планини от книги, вързани с канап на купчини, както и останалите ни вещи. Ужас! Как ще сортираме всичко това и ще го приберем в стаите? Не разполагам с прислуга. Ще трябва да разчитаме на магията на домовиците и демоните.
Отново използвахме амулета на Ейлард. Щях да запазя моя – кой знаеше дали нямаше да му свършат батериите, а аз не бях маг, не можех да ги презареждам. Но вторият амулет за пренасяне, този, който можеше да ме пренесе в Лилирея, стопляше душата ми. С удоволствие бих видяла този свят. Ще отида в къщата на родителите ми, ще създам дом за Селена и Владимир, а после ще отида в Андела за няколко дни. Ще се запозная с принцесите, ще разгледам новия град и света като цяло. Феите така или иначе не се появяват. След това е време да изследвам световете. Ще го направя по-късно.
Междувременно.
– Вика-а-а! – една черна буца полетя в ръцете ми, а една лилава космата буца се втурна към краката ми.
Бях полулегнала върху Ерилив, който нямаше време да ме задържи, а падна на колене, така че главата ми срещна не мраморния под на залата, а него.
– Филя! Марс! Вие искате да ме убиете ли? – опитах се да избегна мокрия език на Марс, който ближеше лицето ми, и в същото време да откъсна от себе си лапите на Филимон, който точно като човек ме прегърна за врата.
– Вика, толкова много ни липсваше, толкова много ни липсваше! Нямаше те в продължение на три дни. На кого ни остави?! – Филя изрева, присвивайки лукаво око към гостите, зашеметени от това зрелище.
– Бав! Бав! – каза Марс и отново облиза носа си.
– Марс! – каза строго котката. – Вече съм те учил. Не бав, а гяв. Кажи го отново.
– Гяв! – кученцето демонстративно завъртя очи – Гяф! – а след това, щом фамилиара се обърна от него, премина на обичайния си език.
– Ох, милейди! – хората започнаха да се втурват в залата, а Алексия се втурна да издърпа Филимон от мен – Извинете ме, господа, дами! – тя направи бърз реверанс към гостите и отново пое Филимон.
– Вика! – Тимар и Яна се спуснаха по стълбите.
– О, здравейте! – поздравиха ги Ниневия, Селена и Владимир.
След минута вече бях на крака, Тимар държеше Филя, който с удоволствие се прозяваше, Марс седеше в краката ми и потупваше опашката си, а гостите ни бяха напълно онемели.
– Бедлам! – издишах, оправяйки косата си.
– Добре дошла обратно, милейди! – демонките влязоха в хола, а иззад гърбовете им изскочиха демончетата.
– Лейди Фея! – като ме видяха, децата се развеселиха и се втурнаха към мен.
И ето че отново стоя, опулила объркано очи, и съм прегърната от три чифта детски ръце. О, уау, толкова съм добре дошла тук! Разбирах за Филя и Марс, но не очаквах такава радост от децата.
– Милейди, направихме фигурки за вас. – доволно ми каза Кидор – Филимон и Марсик. И те ни позираха.
– А Тимар ни помогна да ги нарисуваме. – каза Менарн.
– А аз ви направих цвете. – добави Тамия.
– Благодаря ви. – потупах ги по главите, зашеметена от радостните възгласи.
Не, радвам се, но… По дяволите, това е толкова странно!
– Деца, оставете милейди и елате тук. – намеси се Карила.
– Добре, скъпи мои! – оправих полата си още веднъж, огледах се и срещнах погледа си с Ерилив. Очите му се смееха, устните му потрепваха в опит да сдържат усмивката, а аз не можех да не му направя физиономия – Радвам се, че ви виждам всички и разбирам, че се справяте добре. Затова бих искала да ви запозная с моите гости. Лейди Ниневия, вече я познавате. А това е професор Владимир… е… съжалявам, не знам фамилията ви. – погледнах жизнерадостния професор с притеснение.
– Професор Владимир Далгин.
– Благодаря ви. И така, професор Владимир Далгин. Той ще преподава на мен и Арейна. Ари, ти ще учиш с мен. – кимнах на момичето.
– Така – така! – веднага се оживи Владимир – Значи това е вторият ми ученик? – той се приближи до демонката и я попита нещо тихо, като примижа любопитно към крилата ѝ.
– А това е баронеса Селен Олгрив. И тя също не просто ще бъде наша гостенка, но и ще ме научи на различни полезни неща.
Светлокосата жена се усмихна приветливо на всички, но вниманието ѝ привлякоха най-вече децата, а в очите ѝ се четеше продължителна тъга.
– Велисвет! – повиках старшия домовик – Моля ви, заведете гостите ни на първия етаж и им покажете помещенията за гости, а те нека изберат тези, които най-много им харесват. Тъй като ще останат за дълго, трябва да са напълно доволни. И след това занесете нещата им там.
– Добре, госпожо. – важно се поклони домовика.
– Всички книги – посочих купчините – в кабинета ми. А чантите ни – в стаите. Добре?
– Разбира се. – без да ме поглежда, Велисвет прошепна нещо само с устни, разтърси ръце и изведнъж…
Куфари, кутии, купища книги и чанти подскочиха на малки космати лапички и се наредиха в редица.
– Менарн, ела тук!
Момчето дотича до Велисвет и застана до него с важен поглед.
– Книги, последвайте Менарн до кабинета на стопанката. Чакайте там! – заповяда домовика и подредените във височина купчини книги се втурнаха след демона, който явно се гордееше с мисията си, по посока на кабинета ми.
С отворена уста наблюдавах магията. Не бях единствената. Дори Ейлард и Ерилив наблюдаваха това зрелище с квадратни очи. Ниневия, Селена и Владимир, за тях не говоря.
– Багажът на лейди Ниневия, марш на втория етаж в стаите, които лейди заемаше миналия път! – Велисвет продължи да води, а куфарите на Ниневия зашумяха по стълбите към върха – Милейди, ще бъдете придружена догоре. – той стрелна с очи Янита и тя се приближи до графинята с разбиращ поглед.
– Кидор, ти отговаряш за багажа на професор Владимир. Вещи, след Кидор марш! – и куфарите на професора бяха подредени, готови за тръгване – Господин професоре, моля да продължите нагоре, пажът ще ви покаже покоите, които могат да подхождат на ученолюбив мъж. – Велисвет се поклони на Владимир.
– Колко интересно! – възрастният мъж потърка сухите си длани и ме погледна с усмивка. – Ученико, просто съм очарован от вашата къща и от всичко, което се случва тук.
– Да, професоре. Тук наистина се случват много интересни неща. – опитах се да сдържа нервния си смях.
Какво шоу изнесе моето семейство! Аз самата съм в шок.
– Лейди Селена… – Велисвет се обърна към последната ни гостенка – Тамия ще ви покаже стаите, които биха могли да подхождат на такава красива дама. Ако имате нужда от нещо, моля, не се колебайте да поискате.
– Благодаря ви. – Селена наблюдаваше с усмивка как куфарите и кутиите се подреждат в полукръг около момичето – Лейди Виктория, възхитена съм! Мястото ви е невероятно! Сигурна съм, че ще ми хареса.
– Моля, настанете се удобно. – с усмивка изгледах гостите, като се опитвах да не гледам косматите крака, които бяха израснали от куфарите – Вечерята ще бъде по-късно. Междувременно, ако искате, можете да се разходите до морето и да поплувате. До вечерта водата е много топла.
Най-сетне Янита и тримата демони, назначени при гостите, отведоха подопечните си. А ние ги изпроводихме с погледи.
– Е, момчета, аз просто съм в шок! – засмях се, премествайки погледа си от единия на другия – Лапи към куфарите и книгите – това е силно!
Велисвет, усмихнат в брадата си, мълчеше.
– Лодига, Карила, Лувида, нямате ли нищо против, че вашите малчугани се включиха в действието?
– Благодаря на боговете, че са в бизнеса! – Лодига се засмя – Момчетата ни вбесяваха, казваха защо Тамиа може да бъде икономка, а те не могат да бъдат пажове?
– Да. – усмихнах се аз.
Като се има предвид колко енергия имат, странно е, че стените на замъка все още са непокътнати. Трябва да създадат някакъв детски комплекс в двора, с пързалки, стени за катерене и други момчешки удоволствия. Може би замъкът ще оцелее….
– Къде са нашите студенти? Никой от тях не е излязъл.
– Те са във Ферин. Учителят ги извежда сутрин, като взема със себе си само сухи дажби, и ги връща вечер. – отговори Алексия.
– О, как… И какво правят те?
– Вик, аз им показах езерото. – намеси се Тимар – И така, те почистиха територията около него, всички сухи клони бяха събрани наблизо, сега имаме много храсталаци. Направиха мостчета, за да слязат до водата. Ведогор им обясни всичко, а те взеха дъски от Листянка. А водния им позволява да плуват в него. Освен това окосиха трева – казаха, че ти си им казала да го направят, за конете. Набавиха си билки, Карила им показа какво им трябва. Вече са събрали много билки за себе си и за нас. Гъби, горски плодове… Любава суши някои неща, а други осолява и готви.
– Кога са успяли? За три дни? – бях озадачена.
– Те са толкова много… хората са млади и имат много енергия. Така че те вършат полезна работа. – добродушно каза Велисвет.
– Ясно. Добре, когато има време, ще поговорим. А сега всички, които искат да плуват в морето, да се съберат. Чакаме нашите гости и излизаме. Лично аз възнамерявам да плувам толкова много, че да ми пораснат хриле. – пошегувах се аз – И тичайте при студентите, те не са далеч, нали? Нека се присъединят към нас, защото аз за дълго отивам на плажа, а те няма да влязат в него без мен.
Прекарахме цялото време до вечерта на морето. Селена и Ниневия, след като се преоблякоха в леки сарафани, се разхождаха боси по розовия пясък край водата. Професорът седеше под един чадър в плетен фотьойл, донесен специално за него, и си почиваше. Не искаше да плува заради възрастта си, но му беше приятно да диша морския въздух. Арейна, Алексия и Янита също се присъединиха към мен, точно както в доброто старо време. Децата се мятаха в плитките води под надзора на Карила или строяха пясъчни замъци, шумно опитвайки се да разберат чия стена и кула са по-стръмни. Марс се мяташе, гмуркаше се във водата и излизаше от нея, после се надпреварваше с Тимар, като събираше пясък от плажа върху мократа си козина. Аз плувах с Ерилив и Ейлард, които контролираха движенията ми. Към нас се присъединиха и учениците и Учителя. Но не веднага. Отне им малко време да се преоблекат и да слязат. Така че, когато те дойдоха от къщата, ние вече бяхме заели различни точки на плажа. Земляните не ме притесняваха, но се групираха в една отдалечена зона. Дойдоха само да ме поздравят и да ми благодарят, защото когато се върнаха, аз бях в стаите си и нямахме време да пресечем пътищата си в къщата. Общо взето, това не беше обичайният ни рай, а някакъв градски плаж. Всички са щастливи, всички вдигат шум, всички се забавляват. И има много хора.
Не! Няма да допусна никакви заселници в близост до замъка. В никакъв случай! Харесвам го такъв, какъвто е. Тих, празен, чист. Само ние, никакви външни хора. Ако местните искат да се заселят, могат да се заселят някъде далеч. На два или три часа път. Без шум, без миризми, без очи. А за себе си с течение на времето мога да сложа няколко шезлонга, да построя открита беседка, за да се спасявам от обедното слънце. Да си купя надуваема лодка и да ловя риба. Не за търговия, а за себе си. Дори мога да си купя маска и шнорхел. А ако се замисля, мога да си купя и водолазен апарат, с който да търся перлени миди. Аз не знам как се гмурка, но бих могла да науча някой от мъжете. Със сигурност знам, че в градския басейн има група по гмуркане.
Бихме могли също така да пуснем селяните от Листянка да ходят на риболов. И да ги таксуваме за рибата и морските дарове. По-голямата част от нея за тях, а малко за нас. Нека отидат надалеч и да ловят риба по цял ден. Стига да не е близо до Замъка.
На следващия ден сутринта поканих Всеволод Иванович в кабинета си, за да уредим покупките и плащането за тях. Всички книги, предназначени за Академията, стояха в спретнати купчинки на пода до бюрото ми. Косматите лапи бяха изчезнали, но аз погледнах предпазливо най-долните книги в купчините и се поколебах дали да ги взема. Магията е страхотна, разбира се, но е странна, затова Ейлард беше този, който подреди книгите на масата.
– И така, Всеволод Иванович, ето всичко, което купих според вашия и на Ейлард списък. Ето и сумата в злато, платена за всяка книга. – поставих едно листче до нея – И ако е възможно, бих искала да получа рублите в брой, за да няма излишни въпроси защо толкова голяма сума пари внезапно е преведена по сметката ми и за да не се налага да плащам данъци.
– Да, да, разбирам. – учителят нежно погали кориците на книгите – Много ви благодаря. Днес ще изтегля парите от банковата сметка и ще ви ги предам. Единственото е, че тъй като става дума за много голяма сума, ще ми трябва придружител. Не мога да рискувам да се разхождам сам из града с такава сума пари. А и не съм сигурен, че ще успея да изтегля цялата сума днес. Често банките изискват да направите предварителна заявка за теглене на пари в брой поне един ден предварително.
– Добре. Можете да вземете един от вашите ученици и Ейлард. Нямаш нищо против, нали? – с поглед към мага изчаках потвърждението му – И ако има нещо, останалото ще е утре. Нека учениците ви да се пекат на слънце и да плуват, кога иначе ще стигнат до морето? Разбирам, че скоро ще започнете новата учебна година?
– Точно така. Между другото, периодично организираме семинари за ученици извън града. Така че, ако искате да дойдете, елате. Мисля, че ще научите нещо полезно и ново за себе си.
– Ще го имам предвид. – кимнах с глава – Само че вие ме информирайте за тях по електронната поща, ако това не е трудно. И още нещо… Тези дни в Ковена на маговете настъпиха малки промени… хм… Така че, може би, бихте могли да им изпратите отново имейл и да им кажете за онзи немъртъв скалозуб. В края на краищата тяхната работа е да пазят Ферин от твари.
– С удоволствие. – Всеволод Иванович потърка срамежливо носа си – Но както се оказа, можем да четем това, което е написано във Ферин. Но не можем да пишем на местния език. Последния път написа билкарката Олана. Затова, ако само Ейлард напише под диктовка? – той погледна въпросително към моя магьосник.
– Ами да. Трябва да се научим да пишем сами. Между другото, Всеволод Иванович. Мислех си… Сигурно познавате програмисти, които могат да направят програма за отпечатване на текст на езика на Ферин? И не само това. Докато сте тук, Ерилив и Арейна могат да ви покажат азбуката на Лилирея и Мариел. Накарайте вашите експерти да напишат програми за отпечатване на техните езици. И направете стикери за клавишите или добавете виртуална клавиатура. И можете да ми изпратите тези програми по електронната поща и тогава ще мога да ви изпратя няколко писма до и от Ковена на Филерия или да препечатам информация от моите книги. Дори съм готова да си купя отделен компютър за тази цел, за да мога да го използвам за такива цели. И още – имам възможност да отида в Лилирея, така че след време ще мога да ви купувам книги по магия и от там при същите условия. Но първо ще проучим какво има, което заслужава внимание, и ще ви изпратим списък. Само че изпращането на книгите до Москва ще е скъпо, като се има предвид теглото им… Така че може би ще е по-удобно да изпратите някого тук за тях.
– Каква прекрасна идея! – учителят ме погледна ентусиазирано – Как така не се сетих за това сам? Тъкмо щях да въведа урок по писане с химикал във Ферин… Със сигурност ще използвам идеята ви. Веднага щом се върнем, ще накарам нашите програмисти да се заемат с нея. Мисля, че след месец, а може би и по-рано, ще мога да ви изпратя готови и разработени програми и лист със стикерни картинки на букви. Ще можете да си го разпечатате сами.
– Много добре. Тогава отидете в банката, за да вземете пари, купете билети за Москва, а аз ще ги помоля да ви приготвят образци на азбуката.
Следващата ми спирка бяха професор Владимир и Селена. Започнах с професора. Вече се бяхме виждали на закуска и макар че Владимир изглеждаше доста доволен от живота си, мен ме интересуваха други неща. И дори не разписанието на занятията.
– Професоре, мога ли да се обърна към вас? – почуках на вратата на кабинета му и изчаках разрешение да вляза.
– Да, да, студент! – той седеше на един стол на балкона и се изправи при появата ми – Искате ли да обсъдим разписанието?
– Не съвсем. – усмихнах се и седнах на стола срещу него – Това също. Но първо по важност. Професоре, ще ме извините, но бих искала да обсъдим нещо за здравето ви. – мъжът повдигна вежди от изненада, но остана безмълвен – Работата е там, че в Замъка ми живее един отличен лечител. Виждали сте я и преди, една демонка на име Карила. Ако нямате нищо против, бих искала тя да поговори с вас и да намери някои лечения и билки, които да подобрят здравето и тонуса ви. И още нещо… Имам възможността да вземам жива и мъртва вода. Както разбирате, баните с тях имат много благотворно въздействие върху организма.
– Не съм го очаквал. – Владимир се усмихна изненадано – Честно казано, не съм очаквал такава грижа за себе си.
Страхувах се, че недискретно се намесвам там, където не трябва, но той продължи:
– Трогнат съм до дъното на душата си, уверявам ви. И с благодарност ще се възползвам от всичко, което ми предложихте. На моята възраст човек се радва на всеки ден, когато нищо не го боли, не скърца и не стене. И още повече започваш да оценяваш искрените грижи и участие.
– Това е добре. – въздъхнах с облекчение – И не забравяйте да отидете на море. Морският въздух и солената вода са полезни на всяка възраст. Ако съм в къщи или в Лилирея, достъпът до морето е свободен. Само уведомете някой от пазачите, че сте на плажа, за да не ви изгубят.
– Благодаря ви, ученико. Кога ще започнем занятията?
– Професоре, ако нямате нищо против, след три или четири дни. Трябва да уредя всички въпроси, които изискват прякото ми участие, да изпратя студентите и да отида при родителите си за няколко дни. През това време вие ще си почивате, ще се запознавате и ще трупате сили. За програмата за обучение ще чуя по-късно, добре? И кажете на Тимар какви канцеларски материали ще са ви необходими. Той ще ви осигури всичко.
– Каквото кажете, скъпа. – той се засмя – Учениците… търсят всякакво извинение, за да отложат първия учебен ден. – и аз му се усмихнах в отговор – Изпратете лечителя си, аз ще изтърся старостта си пред дамата и ще демонстрирам силите си.
Помолих Карила да прегледа професора, да предпише курс на лечение, дозировка на жива и мъртва вода и здравни разходки, ако е необходимо. А след това да направи същото и с Ниневия. Трябва да разберем какво не е наред с нея, защо не се чувства добре от една година.
– Карила, още нещо… Отначало не осъзнавах, че ще ми се налага да ползвам услугите ти на лечител толкова често. Не би ли трябвало да бъдеш официално назначена за лекар на пълен работен ден в резиденцията ми? И съответно заплащане. Срамувам се да ви моля да го направите. Но не знам колко е прието да се плаща на лечителите и не знам колко да ви предложа.
– Колко трудно може да бъде, лейди Виктория! – жената се усмихна – У вас ние си почиваме. При стария ми работодател, Тирис, ми се налагаше почти всеки ден да зашивам раните на войниците без заплащане, просто защото нямаше кой друг да го прави. И всяка минута се тресях от страх, че съпругът ми ще е следващият на операционната маса. И почти не пусках Тамия от къщи, за да не попадне под ударите на заблудена стрела или в ръцете на пиян наемник. И не искахме да живеем в отдалечена къща под наем, както беше предложил Тирис, за да не го изоставяме.
– О-о! Някак си не подозирах… Но все пак си губите енергията и времето…
– Не се притеснявайте, милейди. Това, което правите за нас, е достатъчно. И не ми е нужна заплата. – тя твърдо поклати глава, отказвайки – Тирис получава заплата, той е мъж и това е достатъчно.
– Щом казвате така. – съгласих се, но си помислих, че щом не иска да взема пари, ще и правя подаръци от време на време. Нито тя, нито Тамия щяха да ги откажат.

Назад към част 23                                                           Напред към част 25

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!