СВЕРР
В гърдите ми пулсира празнота, която се засилва при всяко вдишване. Всеки удар на сърцата ми напомня за това, което съм оставил зад гърба си. Какво съм направил. Колко съм сгрешил. Оставих я. Първичните инстинкти ме ругаят, че не съм се борил с Ладон докрай. Да го унищожа, вместо да оставя Джоли зад себе си. Не мога да изтласкам лицето ѝ от паметта си. Влагата, която падаше от очите ѝ, докато си тръгвах.
Аз си тръгнах. Аз го направих. Оставих я.
Но това беше правилният ход. Трябваше да е така. Изправям се на крака и тръгвам, преди дори да се осъзная, но се спирам. Казах на Калиста, че ще ѝ дам време да се справи с това, а аз съм човек, който държи на думата си. Мъж, не звяр, какъвто би ме направил беса.
Минават часове, докато се мъча да избистря мислите си и чакам. Търпението никога не е било черта, която съм притежавал. Слънцето залязва, а аз продължавам да мисля за нея. Разумът воюва с желанието за действие, но разумът продължава да побеждава и аз оставам, загледан в града. Най-накрая виждам движение на ръба. Една сянка преминава от цивилизацията към настъпващия пясък, а след нея я следват още три. Четирима се връщат и се задействат вътрешните ми аларми. Очаквах Джоли, може би още един, това група ли е, която идва да ме ликвидира? Дали са наранили Джоли?
Мигновена ярост обзема мислите ми и се оформя план. Премествам се извън светлия пръстен, хвърлян от малкия ми огън, след което лягам на пясъка и се маскирам. Сърцата ми бият извън времето, изтласквайки адреналина в организма ми. Напрежението нараства, мускулите треперят в готовност, ще ги унищожа всички, ако са я наранили. Разумът ме подтиква към предпазливост, боря се с яростта, докато чакам. Виждам ги да се катерят по дюните, но е твърде тъмно, за да разбера кой се приближава. Единият от тях е едър и съм сигурен, че е Ладон. Другите са по-ниски и дребни. Единият е достатъчно нисък, за да бъде Джоли. Тя ли е? Сърцата ми увеличават скоростта си. Крайниците ми вибрират от натрупана енергия, готови да скочат да я спасят.
Фигурите забавят приближаването си. Чувам ги да разговарят, без да са нясно защо светлинният кръг е празен. Най-малкият прави знак на останалите и пристъпва напред. Когато фигурата стига до ръба на светлината, виждам, че това е тя. Джоли! Тя изглежда невредима, но аз се колебая. Дали се опитва да ми даде знак? Да ме предупреди за опасност?
– Сверр? – пита тя, музикалният ѝ глас е мек, тя се завърта в кръг. – Тук ли си?
Изскачам от скривалището, преодолявайки разстоянието между нас с две крачки, с разперени криле. Скривам я зад себе си с едно движение, обърнат към останалите, с готов лохабер.
– Кой идва? – Предизвиквам го.
Жената в бяло пристъпва напред с вдигнати нагоре ръце с длани, обърнати към мен. Тя започна да говори на своя език, а Калиста да превежда .
– Ние сме приятели, Сверр – казва Калиста. – Ладон дойде, за да знаеш, че си добре дошъл, той разбира.
Ладон пристъпва напред и спуска качулката си. Протяга ръце, с длани нагоре, пръстите му сочат към мен в жест на мир. Взирайки се в очите му, никой от нас не проговаря. Никой не помръдва, всички погледи са вперени в мен и Ладон. Прибирайки лохабера си, преодолявам разстоянието между нас и слагам ръцете си върху неговите.
– Водач – казва Ладон.
– Войн – казвам аз, като също признавам кой е бил и кой е.
Ладон кимва и се отдръпва.
– Ела, бъди добре дошъл на моята територия. Нищо лошо няма да ти се случи, докато си под моя защита – казва Ладон.
– Приемам твоето приветствие. Внасям в дома ти само приятелство и добра воля – отговарям на формалността му.
Напрежението е изчезнало. Джоли поставя ръка на гръба ми, ниско над опашката, като пристъпва до мен. Обръщам се към нея с усмивка, която не мога да скрия. Тя се повдига на пръсти и аз се навеждам, за да я посрещна. Целуваме се, нежно с копнеж. Калиста прочиства гърлото си.
– Наистина трябва да се връщаме, има много работа – казва тя, прекъсвайки целувката ни.
Макар и неохотно, се съгласявам с оценката ѝ. Влизаме в града с Ладон начело. Докато пътуваме, не срещаме други хора. Когато стигаме до центъра на града, групата се премести в Залата на лидерите.
– Организирали сме спални помещения за Джоли и теб – казва Калиста, а Ладон мълчи. – На сутринта ще се срещнем и ще обсъдим какво следва. Сега всички трябва да спим.
Калиста поглежда между Джоли и мен с усмивка, от която става ясно, че не очаква от нас да спим много. Аз също се усмихвам, усещайки как възбудата ми се раздвижва. Калиста казва нещо на собствения си език на Джоли, която кимва, после ме хваща за ръка и ни отвежда далеч от останалите. Навлизаме дълбоко в сградата, като се движим бързо. Не са нужни думи, желанието между нас е цялата комуникация, от която се нуждае всеки от нас.
Стигаме до една врата, тя минава през нея и преди да се затвори зад нас, е в ръцете ми, а устните ни се удрят с разтърсваща сила. Тя скача и увива краката си около кръста ми. Първичният ми пенис моментално се втвърди, готов за нея. Притискам я към себе си, докато се придвижвам през стаята, без да съм сигурен накъде съм се запътил. Блъскам се в мебелите, докато стигаме до един диван. Придвижвам се до предната му страна и се спускам на колене, като я поставям върху него.
Страстта ме изгаря, ръцете ми блуждаят по плата, който тя носи, отчаяно желаейки да докоснат кожата ѝ. Имам нужда да я почувствам близо до себе си, да вкуся всичко от нея, искам да опозная всяка нейна част отвътре. Тя е толкова деликатна, такова красиво съкровище. Всичките ми страхове да не я загубя, да не би някой да я нарани, подклаждат огъня на желанието ми.
Ръцете ѝ се сключват зад врата ми, държейки ме здраво. Целувам я по бузата, преминавам по шията ѝ и по рамото ѝ. Ръцете ми обикалят около бедрата ѝ, нагоре по страните ѝ, после намират гърдите ѝ. Толкова меки и незащитени. Толкова съблазнителни.
Хващам ризата ѝ в горната част и я разкъсвам, без да имам търпение към закопчалките. Защитната, еластична материя ги покрива, но аз я издърпвам надолу, разкривайки тъмните центрове на меките ѝ хълмчета. Вземам едната в устата си, обикаляйки с език по точката ѝ.
– Сверр – извика тя името ми, избутвайки се напред.
Едната ми ръка ме държи изправен, а с другата галя красивото ѝ тяло, усещайки кожата ѝ. Достигам до панталоните ѝ и бъркам в закопчалката, опитвайки се да ги разкопчая, докато продължавам да обръщам внимание на меките ѝ гърди.
Ръката ѝ докосва моята, след което я отмества настрани и разкопчава панталоните си. Тя повдига бедрата си, а аз ги дърпам надолу, като едновременно с това свалям плата под тях. Ароматът ѝ изпълва сетивата ми, а пенисът ми бушува от нужда, искайки да бъде заровен в нея.
Правя пътечка от целувки от гърдите ѝ надолу по плоския ѝ корем и още надолу.
Стигам до средата ѝ и целувам левия ѝ крак, като прокарвам език по кожата ѝ. По меката й, нежна плът се изправят финни косъмчета, докато се спускам по крака й до коляното, а след това нагоре по вътрешната страна на бедрото. Спирам, за да погъделичкам нежната ѝ кожа, след което продължавам. Ароматът ѝ изпълва ноздрите ми и ме призовава, привлича ме и засилва желанието ми. Членът ми пулсира, молейки се за нея, но все още не се предавам.
Тя потрепва, когато се приближавам до косата, която покрива центъра ѝ. Облизвам гънката между крака й, преди да се придвижа нагоре и после напречно, точно над сладкия й отвор, след което минавам надолу от другата страна на десния й крак. Облизвам крака ѝ до коляното ѝ. Тя трепери и се поклаща, след което заключва ръце зад главата ми и ме дърпа към себе си. Достигам до коляното ѝ и си проправям път нагоре по вътрешната страна на бедрото ѝ по същия начин, по който направих и лявото. Езикът ми иска да вкуси сладостта ѝ, а пенисът ми иска да бъде заровен в нея. Няма да се поддам на желанието, преди да съм готов.
Достигайки мекия ѝ център, спирам, след което внимателно облизвам отвора ѝ, без да прониквам в копринените ѝ гънки. Тя се дърпа силно, опитвайки се да ме приближи, но аз се съпротивлявам. Когато стигам до върха на отвора ѝ, дразня гънките, докато езикът ми не проникне във външните ѝ устни. Облизвам сладостта ѝ и вкусът ѝ върху езика ми почти ме кара да загубя контрол. Желанието реве, членът ми подскача и искам да вляза, но все още се съпротивлявам, мислено става все по-трудно, тъй като съм почти заслепен от желанието и нуждата си от нея. Продължавам да облизвам бавно, като си проправям път все по-надълбоко, докато най-вътрешните ѝ гънки се отварят за мен. Появява се деликатен връх, който излиза, за да посрещне търсещия ми език. Вкарвам езика си по-навътре в нея, след което го плъзгам нагоре-надолу. Връхчето блести и расте, изисквайки внимание.
– Сверр! – изплаква тя, като ме притиска силно към себе си.
Оставям я да ме придърпа навътре и задържам грубия си език плосък срещу откритото връхче, което предизвиква такава реакция у нея. Тя се блъска срещу мен, така че аз се протягам, закачам ръцете си под краката ѝ и я хващам за бедрата. Придърпвам я плътно, насилвам се да се притисна към сладкия ѝ вкус и бавно движа главата си от една страна на друга, после нагоре и надолу. Повдигам се и езикът ми е дълбоко вътре, дразни я, докато тя не извика. Мускулите ѝ се сковават и тя заключва краката си около главата ми.
Когато мускулите ѝ се отпускат и краката ѝ се отпускат, я спускам обратно на дивана. Бавно се отдръпвам от хълмчето ѝ, като я оставям да се отпусне. Тя разтваря краката си и аз се издигам, докато членът ми не се окаже срещу входа ѝ, готов и нуждаещ се. Тя ми се усмихва с полупритворени очи, натежали от удоволствие и желание.
– Сверр – стене тя.
Натискам бавно напред, тя е мокра, толкова много влага, че усещането е невероятно. Змейките не произвеждат толкова много влага, телата ни не са проектирани по същия начин. Върхът на члена ми опира във влажността ѝ и е невероятно.
Лежим заедно, никой от нас не помръдва, докато се наслаждаваме на усещането да се сливаме. Изчаквам, докато пулсиращата нужда на сърцевината ми не ми позволяв да чакам повече, след което навлизам.
Тялото ѝ реагира, разширявайки се, за да се приспособи. Давам му време да свикне с обиколката и размера ми. Един ръб, после следващият се плъзга навътре и тя стене. Тялото ѝ се затваря около члена ми, докато всеки сантиметър прониква. Отнема ми цялата воля да не вляза бързо, продължавам да настъпвам бавно, докато не съм напълно заровен.
Влажността се излива от нея надолу по дължината ми, привличайки ме по-дълбоко, приветствайки ме. Измъквам се бавно, без да бързам, а после се плъзгам по-бързо. Тя притиска бедрата си към мен и ги върти в кръг, когато съм напълно вътре, след което се отдръпваме.
Издърпваме се напред и назад, като се засилваме. Тестисите ми се стягат, докато удоволствието ми нараства. Първичният ми пенис се стяга, докато влизам на дълбоко. Не мога да се сдържам дълго.
– Сверр! – извиква тя, вдига ръце назад над главата си и се бута напред.
Изливам семето си в нея, изпомпвам го бързо и силно. Членът ми се свива, подскачайки, когато свършвам.
Навеждам се и се целуваме. Прокарвам езика си покрай устните ѝ. Езиците ни се срещат. Издърпвам омекналия си член и вторият се надига, готов. Желанието ми все още е силно. Тя прекъсва целувката ни и се усмихва, след което ме избутва назад. Когато се отдръпвам, тя се преобръща, за да се облегне с горната си половина на облегалката на дивана, докато красивата ѝ задна част е във въздуха.
Оставям ръката си да се движи по меките хълбоци, като разтварям центъра ѝ, за да открия розовия ѝ отвор. Тя е невероятна. Членът ми пулсира от желанието и нуждата ми. Приближавам се до нея и правя пауза, когато членът ми отново се притиска към входа ѝ.
Плъзгането вътре е като влизане в рая. Всяко възможно чувство ме е обзело, мисълта е изчезнала. Влажността, начинът, по който тялото ѝ се притиска към пениса ми, пулсирането на хлъзгавия ѝ тунел, когато се плъзгам по-навътре. Тя стене, а аз нежно извиквам името ѝ.
– Дж-оо-лииии.
Захвата ѝ се стяга за облегалката на дивана, докато аз навлизам докрай. Хващам я за бедрата и я притискам плътно към себе си, докато леко се люлея напред-назад. Тя свежда глава надолу и изрича някаква дума отново и отново.
Започвам да се движа навътре и навън, а тя се стяга около мен с всеки тласък напред. Тя е толкова стегната, че критичната ми точка вече е близо. Едва се сдържам. С всеки тласък тя стене красиво. Гласът ѝ е като магия, призовава ме, подтиква ме към удоволствие.
Пенисът ми се втвърдява и съм почти там. Няма да мога да издържа още дълго. Хващам бедрата ѝ, придърпвам я плътно към себе си и задържам. Членът ми се свива и губя самоконтрол.
Тя извиква. Гърбът ѝ се извива и пръстите ѝ се свиват, докато стене. Издърпвам се от нея и се свличаме в прегръдките си на дивана.
Целуваме се, а тя се сгушва в мен и слага глава на рамото ми. Усмихвам се, когато тя заспива за миг.
Назад към част 15 Напред към част 17