Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 15

Глава 14

Маги я гледаше от другата страна на бялата тапицирана мебел в булчинския бутик, докато чакаха за последни проби. Вниманието беше като сърбеж, който караше Ава да се извива, да се мята и да изскача, но ако имаше нещо, което тя умееше да прави, то беше да мами. Всички. Винаги. И макар повечето момичета да не смятат, че цял живот успешни лъжи към хората, на които най-много държат, са достойни за хвалба, Ава беше уверена в решението си да запази чувствата си към Сам в тайна. В края на краищата тя защитаваше не само тяхното приятелство, но и отношенията на Сам с Форд, родителите ѝ, а по-късно и с групата им приятели.
Сам се нуждаеше от тези взаимоотношения. За човек, който сякаш познаваше половината град и беше приятелски настроен към почти всички, той всъщност нямаше много близки приятели. Във всеки случай не и хора, на които да се доверява и за които да го е грижа на повече от най-повърхностно ниво.
Той беше такъв, откакто го познаваше, и тя знаеше защо. Баща му, който беше копеле, беше лош до степен на престъпление, но беше нищо в сравнение с майката на Сам. Номерът, който му беше направила…
Ава не можеше дори да си помисли за това, без стомахът ѝ да се свие. Нямаше и нужда да го прави. Единственото, което трябваше да направи, беше да продължи да защитава приятелствата, които съставляваха основата на живота на Сам, като опази тайната, която носеше в продължение на двадесет години. А сега и нейния целуващ се приятел – мръсната тайна за неотдавнашното ѝ и на Сам навлизане в сферата на фантазиите.
Затова, вместо да скочи и да поиска да разбере какво мисли Маги, за секс игрите им със Сам, Ава прелисти страницата на списанието и после я вдигна, за да я види приятелката ѝ.
– Моята рокля за шаферка ми харесва много повече от тази. Те си приличат, но това подгъване? Глупости.
Очите на Маги се присвиха и Ава се зачуди дали не е допуснала повече, отколкото предполагаше. Снощи прозорците на жилището ѝ бяха затворени и тя беше сигурна, че Маги работи до късно. Но дори и да се беше прибрала вкъщи, между течащата вода, звучащите Kings of Leon и, ами, солидните като скала външни стени на двете им сгради помежду им, тя си мислеше, че е достатъчно близо до тишината.
– Какво става с теб? – Попита Маги. – Изглеждаш странно.
Ава примигна. Огледа се за най-близкото огледало – имаше около седемдесет и пет, разположени в двете основни стаи – и после направи нещо като демонстрация, че се разсейва от собственото си отражение.
– Косата ми ли е? Отново ли прави това нещо с козирката, или с лицето ми? Снощи не спах достатъчно, така че се притесних, че имам някакви подпухнали очи. – Истинска история, благодарение на фантазията на Сам и душа, творческото му използване на пулсовата настройка на душ-главата и избора ѝ на копринената бяла роба, която до снощи съществуваше предимно като декорация за задната врата на банята, защото беше толкова красива и непрактична… но се оказа най-близкото нещо под ръка, след като топлата вода свърши.
Оказа се, че Сам я харесва, а сънят беше в блажен недостиг.
Прехапвайки долната си устна, Маги поклати глава.
– Не. Косата ти е добре. Всъщност има хубав блясък.
Е, имаше малко излишък от балсам.
– И лицето ти не е подпухнало. Има здрав вид. Сякаш си се упражнявала тази сутрин. Изчакай. На фитнес ли си ходила… без мен?
Ръцете на Ава се вдигнаха в защита, защото това се беше превърнало в едно от най-кресливите горещи копчета на Маги през последните няколко седмици. Тя се притесняваше за роклята, за това да изглежда добре, въпреки че Ава беше на 99 процента сигурна, че на Тайлър няма да му пука, ако Маги се появи пред олтара в чувал от буренак, стига да се появи. Човекът искаше пръстена си на пръста ѝ, и то силно.
– Кълна се, че няма да отида без теб. Имаме планове за утре сутринта, така че нека да сложим пистолета и да се отдръпнем от бюрото, става ли?
Маги покри лицето си с ръце и поклати глава.
– Съжалявам – промълви тя. – Знам, че се държа неразумно. Просто нямам търпение сватбата да остане зад гърба ни. Беше толкова глупаво да се съглася на цялата тази голяма церемония.
Ава кимна. Маги искаше да избягат, но Тайлър настояваше за цялата церемония, искаше Маги да има сватбата, за която някога беше мечтала и се страхуваше да чака. Искаше тя да види, че няма да го загуби, дори и с годеж, който продължава повече от седемдесет и два часа. Но седемте месеца, за които се бяха договорили, може би се бяха оказали твърде дълги с няколко седмици.
Вземайки ръцете на Маги в своите, Ава я придърпа надолу, за да седне, а след това се приближи, докато не се озоваха бедро до бедро. Ава облегна буза на рамото на Маги.
– Знам, че просто искаш да се справиш с това нещо бързо. Но знаеш ли, че щом дойде големият ден, ще се зарадваш, че Тайлър ти го е подарил.
Маги кимна, а очите ѝ станаха подозрително блестящи.
– Знам. Ще бъде красиво, специално и невероятно. Но дотогава се държа като пълен психопат.
– Ще бъде всичко това. Няма „но“. И ако се притесняваш от малко емоционална нестабилност, всички сме били там. Разбираме го. Обичаме те. И след седмица ще бъдеш госпожа Апартамент 3.
Маги изсмука несигурен дъх, воднистата ѝ усмивка беше крехка.
– Обичам те.
Сърцето на Ава се разтуптя до пръсване.
– Аз също те обичам.
Маги се засмя, а после очите ѝ станаха сериозни.
– Знаеш ли, ако аз мога да направя това – цялата тази фантазия с бялата рокля – ти също можеш да го направиш. Ако наистина се отвориш за възможностите… ако си позволиш да повярваш…
– Маргарет Лоусън, готови сме за вас – каза с майчинска усмивка служителката от пробната.
Маги се надигна на крака, закачайки дръжката на чантата, в която се намираше сватбеното ѝ бельо, на един пръст.
– Готова ли си?
Ава кимна, а усмивката, залепена на лицето ѝ, беше ярка и весела. Напълно фалшива.
– Не съвсем. Само ми дай малко време и ще се срещнем там.
Трябваше ѝ минута. Защото при всички фантазии, които Сам беше обещал да изпълни, фантазията за бялата рокля, първата и най-трайна от всички, беше тази, за която тя без съмнение знаеше, че не може да я има.

***

– Половин инч или три четвърти на дъските? – Попита Роули с наведена глава над клипборда, в който новопостъпилият чирак на Сам пишеше списък с материали, когато Сам мина покрай него по стълбите на работа в „Евъргрийн“.
Дуейн отговори отпред, добавяйки няколко думи с полезни съвети към смесицата от приказки и люшкане, която беше обичайната комуникация между тях.
С тих кикот Сам влезе през пластмасовите завеси в изпотрошената кухня, за да провери какъв е напредъкът на Лари. Човекът беше монтирал основата на новия остров и правеше измервания, когато забеляза Сам.
– Здравей, човече. Какво става?
– Електрическата инсталация вече в ход ли е? – Попита Сам, като коленичи, за да провери работата. Лари беше надежден човек и Сам разчиташе на него за много неща. Но когато работата беше свършена, зад нея стоеше името на Сам. Репутацията му. Така че момчетата му знаеха, че колкото и да им се доверява, той щеше да е вътре и да проверява работата през цялото време.
Лари го преведе през напредъка, а след това зададе въпрос по един възникнал проблем, като си направи няколко бележки, докато Сам предлагаше решение, което щеше да ги задържи в срок.
Сам трябваше да се усмихва от ухо до ухо.
Денят вървеше гладко, а работата беше толкова сложна и предизвикателна, колкото на Сам му харесваше. Екипът му от момчета се справяше с работата си. Но когато Сам провери колко е часът, вместо да изпусне обичайното си мрънкане за това колко малко им остава, днес той се стъписа от часовете, които им оставаха.
Искаше този ден да приключи.
Или поне работната част от него. Но частта, която предстоеше – когато щеше да остане сам с Ава? Да я накара да издава онези малки меулинг звуци в ухото му, докато той намираше нови начини да я подмокря за него?
Тази част нямаше търпение да започне. Тази част искаше да продължи цяла нощ.
И ебаси, мисълта за тази част беше причината да се разхожда полудял през целия проклет ден.
Още няколко часа му бяха достатъчни, за да изчака. Още няколко часа и Ава също щеше да е приключила с работата. Тя щеше да си е вкъщи. И той щеше да я води из апартамента ѝ, убеждавайки я да разкрие всяка мръсна фантазия, която някога си е измисляла.
Още няколко часа.
Можеше напълно да се справи.

***

Два часа по-късно Сам беше изгубил ума си. С всеки изминал час плановете му за това как ще се сдобие с Ава ставаха все по-сложни. По-пъстри. По-спешни. Докато накрая напълно се пречупи и пусна момчетата си цели двадесет и три минути по-рано.
Така Ава нямаше да се прибере у дома по-бързо, но след цял ден работа – ами, по дяволите, един джентълмен първо би си взел душ. Така че той щеше да направи точно това.
Върна се вкъщи. Отби се светкавично до „Walgreens“ на улица „Норт Милуоки“ за шест опаковки напитка, голяма кутия троянски кончета и пакет бисквити „Pepperidge Farm Sausalito“, защото Ава обичаше закуските почти толкова, колкото той обичаше устата ѝ.
А тя щеше да има нужда да поддържа енергията си.
Ако предстоящата нощ протечеше като предишната… щом я хванеше в ръцете си, не се знаеше колко време щеше да мине, преди да се откаже от това задържане. Преди да ѝ позволи да го целуне за лека нощ и да затвори вратата пред лицето му, за да могат да поспят поне няколко часа, преди да се наложи да функционират на следващия ден.
В интерес на истината, това, че Ава го изблъска към вратата в края на нощта, го притесни донякъде. Но това беше една от малкото граници, които винаги бе поддържал между тях като приятели.
Без значение колко дълго са се срещали, кога или са се гушнали на дивана и са гледали филм до четири сутринта, или са били на палатка на езерото Дявол в най-студения уикенд на лятото, той всъщност не е спал с Ава, никога. Просто не му се струваше добра идея. Тя беше уютна и свита, а с всички тези меки места, които се триеха в него, когато не беше напълно в съзнание, той се страхуваше, че ще направи нещо, което не трябва.
Разбира се, като се имат предвид всички неща, които беше направил напоследък, това неволно пипане, от което толкова се притесняваше, не изглеждаше толкова голямо нещо. А и идеята да я държи, докато заспи, му хареса,
Така че, да, той беше искал да остане.
Но Ава просто му беше поклатила глава и му беше казала да спи спокойно.
Може би така беше по-добре. Тя умееше да вижда голямата картина и той ѝ вярваше достатъчно, за да не се насилва. Така че той слезе долу и започна да отброява часовете до момента, в който щеше да има възможност отново да се добере до нея.
Сега чакането беше почти към края си. Заключи пикапа и се запъти към душа, за да изчисти мазилката и стърготините от косата си, от ушите си и от всяко друго място, където Ава го беше докоснала с уста предишната вечер. Какво не направи? Поддаде се на движещата нужда да се вземе в ръце и да избие малко облекчение, докато мислеше за предстоящите възможности. Защото тази вечер беше ред на Ава да избира, а неговото момиче беше безумно креативно.
Като прибавим към това и неотдавнашното му откритие, че тя също е малко мръсна и много ентусиазирана – да, да устои на примамката на пяната беше монументално постижение.
За което очакваше да бъде възнаграден след около тридесет секунди.
Като изкачваше стъпалата по две наведнъж, той погледна последната импулсивна покупка, на която не беше успял да устои. Единичната роза с малката пластмасова капсула за вода в края. Всъщност не беше любител на цветята, но имаше нещо в това да бъде с Ава, което му позволяваше да прави всички неща, които никога не искаше да рискува с другите жени, с които беше.
Той не беше влюбен в Ава, но я обичаше.
А фактът, че приятелството им беше достатъчно силно, за да им позволи да стигнат дотам – Господи, това беше невероятно.
Затова беше избрал най-червената роза, с най-пълен цвят. И сега стоеше пред вратата ѝ с роза Walgreens в ръка и се чувстваше като глупак от най-висш порядък. Но единственото нещо, на което знаеше, че може да разчита при Ава, беше, че ще я накара да се смее и усмихва, ще го дразни за това, но ще е по онзи неин начин, по който знаеше, че идва от най-сладкото място.
И може би дори щеше да и хареса.
Може би щеше да му позволи да прокара меките листенца по всички меки места по тялото ѝ и…
Вратата се отвори пред него. И, дявол да го вземе, забрави за всички онези фантазии с Ава, която му предлагаше една от онези усмивки, които никога не беше осъзнавал, че има в нея. На вратата стоеше големият брат на Ава.

Назад към част 14                                                       Напред към част 16

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *