Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 17

Глава 16

– Хей, Ава? – Маги се обади от другата страна на вратата. – Оставила си телефона си тук, ако го търсиш.
Сам се отдръпна назад. След това, прокарвайки пръсти през сърцевината ѝ, докато се отдръпваше, той изрече думата „Отговор“.
Дишането ѝ беше учестено, сърцето ѝ биеше, сякаш току-що беше пробягала Чикагския маратон. Нямаше как да прозвучи поне малко нормално. Но да звучи странно беше по-добре, отколкото да се опитва да се преструва, че изобщо не е там, когато всички знаеха, че е там.
Така че тя се съвзе и направи това, което трябваше да направи.
– Сериозно? Боже, аз съм…
Очите му все още бяха втренчени в нейните, а устните му бяха изкривени от злобна усмивка, Сам вдигна пръстите, които само преди секунди беше вкарал в нея, към устата си и засмука.
– Идиот – изпъшка тя, а вътрешностите ѝ реагираха на визуализацията, която и за милион години нямаше да изхвърли от главата си.
Сам беше много, много лош човек.
И Бог да и помогне, тя го обичаше.
Вратата се отвори и Маги подаде телефона, смеейки се.
– Помислих си, че това може да ти е нужно.
Ава кимна глуповато, като и се искаше да беше имала разума да сложи няколко работни файла на леглото си или поне да включи лаптопа си. Но беше прекалено заета да се притиска глупаво до стената със Сам. Който щеше да си плати.
По някакъв начин.
По някакъв начин.
Щом мозъкът ѝ се рестартира, щеше да го разбере. Засега целият ѝ умствен капацитет беше насочен към съставянето на частични изречения за Маги.
– Да, бях сигурна, че просто съм го сложила, когато влязох тук, а после не можах да го намеря – промълви тя повече от отчаяно. – Познаваш ме.
Сам се намръщи на текстовия ѝ изказ. Но той можеше да го преглътне, защото тя беше нервна и изнервена и едва удържаше тайната, която наистина искаше да опази от това да стане обществено достояние.
Веждите на Маги се смръщиха.
– Ей, изглеждаш нервна. Пропуснатата работа ли ти обърка нещата днес?
– Не, изобщо не – увери я тя, като мразеше идеята, че Маги се притеснява за несъществуващия ѝ проблем. – Това се появи едва през последните няколко минути. По-рано всичко беше наред, но сега просто трябва да се погрижа за това едно малко нещо и след това ще се оправя и ще имаме остатъка от нощта, за да се забавляваме.
– Кой е този случай? – Попита Сам, настоявайки за подробности, които не съществуваха, а безпардонната му усмивка се засили.
И изведнъж пътят към това да накара Сам да си плати беше ясен. Тя му се усмихна.
– Съжалявам, не мога да говоря за него. Помниш ли онази доставка, която получих онзи ден?
Сам примигна. И да, сега тя имаше вниманието му.
– Да.
Тя сви рамене.
– Същата работа. Поверително, разбираш ли? Лично.
Веждите му се плъзнаха нагоре, очите му се насочиха към шкафа, където се съхраняваше тази специална доставка и оставаше все още непроверена.
– Наистина? – Изпъшка той и копнежът изпълни очите му.
Тя почти се почувства виновна. Само че Сам беше започнал цялото това нещо с предложението си за секстинг. И със сигурност не беше изглеждал виновен, когато Маги почука и Ава остана да виси, едва успявайки да свърже две думи.
Затова тя кимна и скръсти ръце.
– Мм-хм. Но не би трябвало да ми отнеме много време да свърша. По-голямата част от работата вече е свършена, знаеш ли?
Удовлетворението я прониза, когато мускулът в челюстта на Сам започна да подскача.
– Ава – каза той, гласът му беше нисък, заплашителен.
Секси.
– Не се притеснявай – каза тя, усмивката ѝ беше захаросано сладка, докато го буташе към вратата. – Ще бъда бърза.
Този стон, изтръгнал се от гърдите на Сам, не трябваше да е толкова забавен, колкото беше, но момчето си го беше изкарало. И нещо повече, след всичките години на търсене на какъвто и да е знак, че Сам може да я възприеме като нещо повече от приятел… знаейки колко силно може да му повлияе? Удивително.
Когато вратата се затвори, тя се облегна на нея, давайки си още една минута, за да се наслади на все още свежото усещане на ръцете на Сам върху тялото ѝ, на целувката му, на нуждата му.
След това дълбоко си пое дъх, изправи се и отиде до скрина. Не към гардероба, където се намираше чисто новият ѝ арсенал.
Колкото и да я привличаше идеята за малко облекчение, тя никога нямаше да прекрачи границата, докато в хола и седят приятели, и да извади секс играчките на Хан Соло.
Какво щеше да направи? Да отдели минута, за да се прегрупира и да смени бикините си.
Защото в секундата, в която беше получила съобщението на Сам, чифтът, който беше облякла, беше подмокрен.

***

Седнал в сумрака на тихия си апартамент, Сам се взираше в анцуга си, обмисляйки предупрежденията за ерекции, продължаващи повече от четири часа, чудейки се дали е необходимо да се обърне към лекар, ако споменатата ерекция е резултат от една палава съседка от горния етаж, а не от хапче.
Нощта беше брутална.
Твърде много часове на твърде много разговори. Твърде много шеги, на които беше прекалено настървен, за да се засмее.
Заради Ава.
В нейната ужасно секси малка карирана пижама и фланелен халат, предполагаща, че ще се довърши с някаква неразкрита секс играчка, докато той разговаряше в предната стая. Нямаше начин тя наистина да го е направила. Всъщност вероятно беше отворила лаптопа си и беше проследила няколко работни имейла, ако той изобщо я познаваше. Но това нямаше значение.
Семето беше посято и единственото, за което можеше да мисли, беше за инвентара, който мислено беше каталогизирал, и за това какво би било да я гледа как използва някое от тях върху себе си.
По дяволите.
Определено дълга нощ.
И определено беше ново преживяване да се чувства по този начин, защото приятелите му бяха като у дома. Те бяха тези, при които бързаше да се върне, след като приключи с някоя среща. Разговорите, неубедителните вицове и обикновеното висене бяха начинът, по който се разтоварваше. С приятелите си той можеше да бъде напълно себе си.
Но тази вечер той не искаше да участва в това.
Тази вечер искаше само да има Ава за себе си.
Но дори и след като беше прекарал всички часове с всички заедно, той не го беше получил. Дори десет минути, в които Маги тичаше да вземе четката за зъби и възглавницата си, за да може да открадне още една целувка. Не. Маги си беше опаковала багажа. Тайлър я пипна на вратата и си тръгна, а след това не му оставаше нищо друго, освен да си тръгне сам.
Това беше станало преди един час.
Взе дистанционното, включи телевизора и започна да превключва каналите. Сърфираше в нощните програми.
Тъкмо беше попаднал на рекламен клип за нов моп, който беше безумно абсорбиращ и го накара да си спомни за времето, когато Ава изпусна пълна кана с портокалов сок на пода, когато телефонът му се обади.
Прекъсна работата с мопа и отговори с нещо, което смяташе за уместен поздрав.
– Демон.
Смехът ѝ прозвуча в слушалката, мек и зноен.
– Това от моя петминутен-колко тих можеш да бъдеш мъж? Готварска тенджера, среща чайник.
Той седна по-ниско на дивана, затвори очи и отпусна глава назад.
– Значи казваш, че аз съм започнал.
– Напълно.
Това беше неговата Ава.
– И какво става? – попита той, като му се искаше тя просто да се обади, за да се изпокарат, но след като Маги преспиваше, трябваше да има и нещо друго.
– Маги и аз се заиграхме с глупости. Няколко от шкафовете в кухнята са разхвърляни. И ще ти трябва колан с инструменти.
Сам вече беше станал от дивана и се насочи по коридора към шкафа, където държеше няколко редовни домакински инструмента, които не съхраняваше с останалите си инструменти за бизнеса.
– И за какво говорим тук – за изгубена панта, или рафтът е излязъл от плъзгача си?
Настъпи тишина, след което Ава въздъхна.
– Това е доста лошо. Ще трябва да видиш сам.
Тя дори не знаеше как да го опише? Глупости.
Тези шкафове му бяха отнели цяла вечност.
Той грабна кутията си с инструменти. Обикновено първо би погледнал проблема, но с трудностите, които изпитваше около Ава, по-добре да влезе и да излезе възможно най-бързо.
– Веднага ще дойда.
– Благодаря. А Сам? Не забравяй колана.
Той се канеше да ѝ каже, че няма да има нужда от него, но размисли. Ава обичаше да поправя изцяло и когато той носеше колана с инструменти за ремонт в хижата на семейството ѝ, тя трябваше да прегледа всеки джоб и инструмент, преди той наистина да се върне към работата.
И както се случваше, той беше в услужливо състояние на духа.
Ава го посрещна на вратата, облечена със значително по-малко дрехи, отколкото беше, когато той си тръгна по-рано. Нямаше го халата и огромната риза за сън, карираните панталони за пижама и хавлиените чорапи. Сега носеше розово горнище, тънко и прилепнало, и чифт от онези прилепнали по дупето, високи момичешки шорти, които той никога не трябваше да поглежда върху Ава, защото, по дяволите.
Гърлото му пресъхна, щракна, докато се опитваше да прокара дума през него, и не успя.
Ава се усмихна, като се облегна на вратата.
– Ти носиш колана.
– Ти се преоблече – измърмори той, като адски много му се искаше коланът му за инструменти да е от онези с допълнителен джоб. Начинът, по който джобовете висяха от двете му страни, а катарамата се намираше точно под горното копче на дънките му, беше като прожектор за ерекцията, която едва бе овладял, преди да види Ава в това, което предполагаше, че е лятната ѝ пижама.
Може би беше разляла нещо върху останалите, когато с Маги се бяха побъркали да разрушат един шкаф. Може би този моп щеше да е точно това нещо.
Щеше да го поръча, когато се върнеше долу.
Ава отскубна част от горнището си между два пръста – Господи, то беше тънко.
– Стана ми горещо.
Той кимна. Щеше да купи мопа след около трийсет минути качествено време насаме с дясната си ръка. Може би четиридесет.
– Разбира се. Добре. – Той кимна. – Нека да видим какво гледаме в кухнята. Къде е Маги?
– Хм. Тя си тръгна.
Сам спря на място, главата му се извърна към Ава, която продължи да върви, като се обърна, щом го подмина, за да тръгне назад по коридора.
– Не знам какво се е случило. В един момент я питах за Тайлър, а в следващия тя си събираше нещата, пълна с извинения. А после излезе през вратата.
И сега Сам я следваше към кухнята или където и да е другаде, където тя искаше да го заведе. Защото бяха сами.
– Какво я пита?
Ава сви рамо.
– Момичешки неща. Глупави неща. Не са от нещата, които се споделят с друг човек.
Така че в общи линии тя беше изиграла Маги. Накара я да се възползва от слабото ѝ място – Тайлър – и след това остави Маги сама да реши, че преспиването не е на дневен ред.
Диаболично горещо.
В кухнята Сам постави кутията с инструменти. Преметна ръце през рамката на отворената врата, прегледа шкафовете и откри много нищо нередно. Но Ава не беше приключила с него. Навеждайки се така, че той да има най-добрата гледка към сърцевидното съвършенство, което представляваше дупето ѝ, тя отвори шкафа и посочи няколко чаши, които изглеждаха така, сякаш ги е обърнала настрани.
– Това е бъркотия.
Той се засмя, обичайки това, че тя не го лъжеше дори заради толкова благородна кауза, като това да го върне в сексапилните си лапи.
– Така е. Но Ава, защо е коланът с инструменти?
Погледна го изпод гъстите ресници, прехапа устни и скъси разстоянието помежду им.
– Защото още от първия път, когато те видях да го носиш, исках да го направя.
И тя падна на колене.

Назад към част 16                                                        Напред към част 18

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *